Искам АСТА. Искам и ПИПА и СОПА, и Гьостерица, ако може. Точно така. Правилно прочетохте. Искам!
В последно време темата започна да отшумява. Всяко чудо за три дни? Може би няма как да забранят на всички да си правят каквото си поискат? А може и на никой да не му пука чак толкова?
Така си мисли юзърчето, избърсва потта от челото си и нервно посяга към мишката, за да прегледа любимото си тракерче. След това вижда, че са пуснали пиратски релийз на най-новия холивудски филм,който ще излезе по кината след една седмица и, без да се замисли, пуска поредния безумен коментар: "Защо няма суптитри? Защо въопще качвате фиуми без суптитри?"
Нека ви "зарадвам" скъпи мои юзърчета. АСТА е някъде там. Тя се спотайва, ближе раните си и расте. Еволюира. И много скоро ще атакува отново. Няма как този хаос да продължи. Няма по-скъпо нещо на този свят от информацията. Някога с информация са разполагали само шепа хора. Информацията движи света. Само този, който има информация може да си позволи да променя и владее. Да дава и да отнема.
Но нека се върнем назад във времето, когато хардовете бяха по 300 мегабайта, процесорите по 400 мегахерца, а интернет се свеждаше до модемчето Рокуел и светкавичната скорост от 31, 200 бита в секунда.
Не мога да повярвам колко смешно звучи в момента. Спомням си, че по цяла нощ трябваше да вися пред компютъра, за да сваля 50-тина снимки на голи мацки. А защо трябваше да го правя през нощта ли? Ами отчасти,за да не ме хване майка ми какви ги върша, разбира се.
Но основният проблем беше, че имахме дуплекс. Някои хора са имали късмета да не знаят какво е дуплекс - така че обяснявам. Това е, когато две домакинства в два различни апартамента на блока използват една телефонна линия. Не знам защо беше така, а и честно казано не искам да разбирам.
Само знам, че съседите ми искаха да ползват телефона. Както и семейството ми, разбира се. Така че нямах голям избор. Говорим за време, когато от нямане какво да правим ходехме да играем футбол, Нинтендото беше нещо като дар от Всевишния, а думичката CD-ROM ни караше да мигаме невярващо с очи. Говоря за годините на Диабло 1 (тогава си беше само Диабло), Старкрафт, Фолаут, Кармагедон, Балдурс Гейт и Дуум.
Когато IRC едва прохождаше, за домашен компютър и дума не можеше да става, а кварталният компютърен клуб беше храм за очите и душата. Ееех спомени, спомени. Но да не се отплесваме от темата.
В онези времена имаше много малко хора, които можеха да ти намерят информация. Да намериш нещо сам беше невъзможно. За ъндърграунд FTP-ата се знаеше само от уста на уста, уарез сайтовете предлагаха твърде малко и общо взето никой не искаше да издава сорсовете си.
Защото информацията струваше пари. А дори и да знаеш откъде може да си свалиш нещо, беше безмислено да се напъваш. Свалянето на един филм отнемаше два-три дена. При това, ако не те дропи линията (което ставаше доста често), ако брат ти не те изрита от компютъра или не спре токът.
Тогава трябваше да разчитаме само на Интернет Експлоръра, за да свалим нещо, който пък нямаше опция да възстанови даунлоуда и трябваше да почваш отначало, ако стане нещо. Затова си имаше хора, които се занимаваха само с намиране и сваляне на информация и срещу скромна сума ти даваха това, от което имаш нужда.
След това се прибираш вкъщи, успяваш да си инсталираш желаната игра и откриваш, че куестовете ти са на английски. И без да разбереш какво пише в тези куестове няма как да продължиш. И отваряш речника и почваш да търсиш дума по дума кое какво значи, за да продължиш. Защото ти се играе и няма от кой да искаш "суптитри".
Също така искаш да гледаш някой нов пиратски филм, ама за него пък съвсем няма "суптитри". Защото няма тракери и няма ентусиасти, които да правят тези "суптитри". Предполагам, че за някои това звучи като филм на ужасите. Всъщност бяха най-щастливите години в живота ми.
Сега като пиша тези редове, може би ще си помислите, че искам да се върнем в каменната ера. Няма такова нещо. Все още си умирам от кеф да гледам 7 мегабита даунлоуд. Щото знам кво беше едно време. Просто искам да ви кажа, че с толкова малко интернет информация не съм умрял все още.
Радвам се на добро здраве, падам си работохолик и понякога геймър, когато излезе нещо свястно за игра. (Последно превъртях Kingdoms of Amalur. Доста приятна и разпускаща.) Но, за съжаление, в интернет пространството виждам много мрънкащи, хленчещи, жалки и сополиви същества.
Сякаш някоя болест е приела човешка форма и, кихайки и кашляйки, се тътрузи по чехли и нощница, бърка си в носа и скимти. Скимти, че не си е получила дозичката от информация. И вместо да излезе навън и да се усмихне на слънцето, стои в мрачната, прашна стая.
Мрачно гледа единственото оцъклено око на компютъра и надава вой. Срещу всичко, за каквото се сети. Срещу тъпите филми, които излизат в последно време, срещу тъпата музика, срещу тъпите хора. Друг е въпросът дали някой иска да слуша тези стенания, разбира се.
Моралната деградация върви с пълна сила. Благодарение на купищата безплатна, неоценена и, общо взето, ненужна информация. Понякога ми липсва да се напъна малко повече, за да си намеря нещо което ми трябва. Всичко стана толкова лесно, че с един клик на мишката имам всичко. А някога можехме само да мечтаем да държим интернет в джоба си.
Иска ми се хората да започнат да ценят малко повече невероятното богатство, което имат. Искам децата да престанат да редят безумни мисли в интернет или да плюят поредния глупав филм, който са гледали, само защото нямат какво да правят. И вместо да прочетат някоя книга, да пищят за
"суптитри".
Несравнима е насладата да изгледаш един филм, ако ще и най-тъпият да е, като знаеш колко труд си хвърлил, за да се сдобиеш с него. Знам, че когато един хубав ден торент тракерите престанат да работят ще пострадам и аз. Но, честно казано, не ми пука.
Не ми пука, защото ще отворя вратата и ще изляза навън. Вярно, ще ми е малко кофти, но какво пък, животът продължава.
А това, че щели да арестуват хора за нелегална информация е абсолютна глупост, разбира се. Никой няма желание да тъпче невинни хора в и без това претъпканите затвори. Но пък представете си, само си представете, знаете, че съседът ви е педофил. А няма как да докажете това. Представяте ли си колко лесно могат да го арестуват за нелегална информация. И колко кофти хора могат да бъдат заловени по този начин. Хора, които няма как да бъдат заловени иначе.
Не смятам,че АСТА е крах на свободата. Никой не може да ви отнеме правото да излезете навън и да подишате свеж въздух. Но АСТА би могла да спаси много хора от морално унищожение. Разбира се, целта на АСТА е също така ограничаване на информацията само за избрани хора. Защото, както казах вече, информацията е най-ценното нещо на този свят.
Но това е една друга тема...
