Неделя е. Минава обед, а аз съм имала време единствено да взема душ и да си направя закуска.
Сядам с чаша портокалов сок, отварям компютъра с намерение да свърша някоя и друга работна задача, за да облекча работния си график за седмицата, но тъй като по телевизията отново текат коментари от женски предавания за наближаващия Свети Валентин ми хрумва нещо от изминалата вечер.
Излязохме с няколко приятели на клуб - един от познатите столични. Едно симпатично момче, което явно беше решило, че това е неговата вечер за забавление и черпеше една голяма част от хората на бара, без да натрапва твърде много присъствието си (за което му благодаря), в края на вечерта ми подари валентинка - така де, стиропор, изрязан във формата на сърце и боядисан в червено.
И клубът, както и всички магазини и заведения, са завладяни от манията по Свети Валентин със скрития и комерсиален призив "Да отдадем почит на любовта, тази вечната, без която не можем!".
Времето, в което подаряваме цветя, сърца, балони и изключително умилителни плюшени играчки във формата на животни (основно мечета) държащи пухено сърчице с надпис "I love you". Е, все пак и производителите на въпросните емоционално натоварени подаръци хранят семейства, нали така?
Не ме разбирайте погрешно, това не е напън да опороча празника, напротив - аз харесвам подобни празници, все пак те ни карат да обръщаме внимание на важните неща в живота ни.
И какво по-важно от любовта?
Това, което обаче напоследък наблюдавам (работата ми предполага да се срещам и работя с приличен брой хора ежедневно, а образованието ми - да обяснявам поведението им) е, че нито любовта ни е вечна, нито пък, че не можем без нея.
Вероятно, защото любовта твърде често бива разбирана като любов КЪМ някого, към него или нея - субекта на нашите желания, намерения и искрени чувства.
Демонстрираме искрени, (не)подправени чувства към нашите половинки (временни или не), правейки малки или по-големи жестове (в зависимост от ценностната система и настоящите ни доходи) с неизменното послание „Обичам те".
Спомняте ли си на колко хора сте казвали тези заветни думи - любими или приятели? А спомняте ли си, колко пъти сте го казали на себе си? Усмихвате се?.... Не, това не е нарцисизъм, егоизъм или смахнатост.
Това е същото онова отношение, което се стремите да покажете на някого. Но преди да бъде изнесено навън, то първо трябва да бъде възприето като вътрешна енергия и чувство.
Ако не обичате себе си, е много вероятно да сменяте твърде често хората, които "обичате", или пък да се примирите с това, което имате и което се опитвате да продадете на себе си и на околните като любов.
Ако се запитате „Аз обичам ли себе си?" сигурно бързо ще го потвърдите
А можете ли да отговорите защо? Защото така е логично? Любовта започва с опознаването - това, което харесваме в себе си - качествата, които ни правят успешни, привлекателни, силни; но и това, което не харесваме - слабите ни страни, страховете и неуспехите ни.
Звучи познато. Така обичаме и любимите си хора, познаваме силните и слабите им страни и ги обичаме заради и въпреки тях. Но така ни обичат и другите.
И тъй като в неделя бе разпространена вестта на смъртта на Уитни Хюстън, изключително талантлива певица и артист, в нейна почит, искам да ви напомня за една от най-великите й песни, поне според мен - Greatest Love of all.
Изслушайте песента, чуйте думите, ако не разбирате така добре английски, намерете си вариант с превод. Тази песен ни казва, че най-голямата любов е тази, която имаме в себе си, тя е към нас самите, тя ни дава сила да продължим, да се справяме с предизвикателствата.
Когато се научим да обичаме себе си, когато познаваме себе си, нашите възможности и граници, можем пълноценно да обичаме и другите, без да загубим и грам от нея. Защото това, което носим в себе си, никой не може да ни отнеме.
На 14 февруари купете нещо красиво за любимия/любимата, направете жест и покажете колко държите на него/нея. Ако няма на кого да направите такъв подарък - направете нещо хубаво за някой колега или случаен непознат, както направи младежът с валентинката (приятно е).
А през всичките останали 364 дни от годината не забравяйте, че любовта е нещо, което носите в себе си, показвайте я на самите вас, грижете се за тялото, душата и сърцето си - никой не би могъл да го направи по-добре от вас самите!
Текстът е в отговор на предизвикателството на Webcafe.bg Любовта, без която не можем
