Бойкономика 2012

Какво е Бойкономика? Икономика, строена в две редици около държавата. И каквато ни я рисуват премиерът и министрите (му) в голямото изприказване по празниците.

Но... празниците приключиха. Гробището за коледни лампички в Китай вече се пълни с угасналите светлинки - вече отпадъци - от цял свят. 2012 започна. Трета година кризата не е проблем, а състояние.

В Бойкономиката всичко е стабилно. Защо? Защото така казва премиерът. А отговорът е още по-лесен - финансовата стабилност се дължи не на някакво особено мъдро управление и далновидност, а на валутния борд. Макар и мек. Но благодарение на него, от 2000-а година, когато България постигна за първи път излишък в бюджета, все сме си финансово стабилни.

Иначе няма как да сме по-зле - в ЕС има 27 държави и България е най-бедната и с най-лоши показатели от всички тях. През декември от Дойче Веле преброиха, че страната ни е на дъното на 21 класации.

Ще припомним няколко от последните места: по жизнен стандарт, качество на живот, минимална работна заплата, доходи, пенсии, кредитиране на малки и средни предприятия, производителност на труда, износ на иновативни стоки, управление на отпадъците, усвояване на средства от ЕС, качество на здравните услуги, свобода на словото, конкурентоспособност на висшето образование, интернет достъп в ЕС, енергийна ефективност, продължителност на живота.

Детската смъртност в България е два пъти по-висока от средната за ЕС. На първо място сме по смъртност в ЕС от сърдечно-съдови заболявания.

Веселяците

На тази база и повсеместни прогнози за рецесия в Европа, подгласникът по оптимизъм на Борисов - вицепремиерът Симеон Дянков, има забавна прогноза за растежа на българската икономика през 2012 г. - 1% в най-лошия вариант, 2.5% - в най-добрия. Лошата новина е, че в краткосрочен план (1-2 години) прогнозите на българския финансов министър все не се сбъдват.

Утежняващо неверието ни обстоятелство е фактът, че между юли и септември 2011 г. (предпоследното тримесечие) растежът в еврозоната е 0.2%, а в 27-те членки е 0.3%. Над две трети от износа на България е за ЕС и въпреки че отбелязва ръст с над 30% от началото на 2011-а, салдото си е все в наш минус.

До края на редовния мандат на ГЕРБ остават година и половина. Половината не я броим, защото изборите са през лятото на 2013 г. В година на избори, както ни е научила традицията, нищо смислено не се случва, само се режат ленти.

Но и в оставащата една година - т.е. тази, също нищо няма да се случи. Представената през пролетта на 2011 г. стратегия на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) фокусираше българската икономика върху "ускорено развитие" на няколко сектора до 2020 г.: информационните технологии и аутсорсингът, чистите и биотехнологиите, свързани с хранителната и земеделската индустрия, здравеопазването и туризмът.

Със сигурност след това папките са били прибрани в чекмеджетата, мероприятието - отчетено като добър пиар ефект, и всичко е по-старому. Къде са стимулите за тия сектори? Всъщност, къде са самите сектори? Достатъчно е да погледнем структурата на износа от България, където доминират суровините и горивата на "Лукойл", за да разберем, че никакви ги няма. А може и от ГЕРБ да си ги пазят за новия мандат, който се канят да спечелят - нали Борисов се кани да се пенсионира като премиер на 60 години?

Омръзна ни да пишем. А тях не ги ли е срам да говорят

Ако някой има интерес да чете намерения, на портала за обществени консултации на МС е Националната програма за реформи на Република България 2011-2014 г.

Единствената реформичка, която реално се очаква да стартира т.г., е в заплащането на държавната администрация. И тя ще се забави до 15 март, както се оказа от постановлението за изпълнение на бюджета. Макар и министърът на финансите Симеон Дянков да не обяви какъв ще е фискалният й ефект.

Е-правителството остава на хартия - там само се сменят отговорните заместник-министи. Нито една от информационните системи на ведомствата, за които се говори и пише от две-три правителства, не е изцяло готова. Повече от това няма какво да кажем.

Всъщност има. Чакаме план за е-управление от Естония. В края на ноември по време на визита на естонски експерти у нас, те обещаха да ни предложат конкретен план за ускорено въвеждане на е-правителството в България. Дано не мухляса в нечий чиновнически файл.

Реформата в здравеопазването, където не всички болници би трябвало да сключват договори с НЗОК, също се отложи за есента на 2012 г. Колко ли още частни лечебни заведения ще се появят дотогава...

Вместо да се ускорят процедурите по фалити на фирми, (а тази година прогнозите са за увеличен брой на фалитите) да се създаде търговски съд и да се отпуши по някакъв начин междуфирмената задлъжнялост, Борисов и Цветанов се чудят как да криминализират носенето на запалителни материали?!!!

Твърдо - последни ще сме

Съдейки по бюджет 2012, България ще продължи твърдо да стои на всичките последни места във всичките 21 класации. Къде по-просто би било вместо да ни обещават ръст на доходи и пенсии с еди-си-колко процента, Борисов и сие просто да кажат: "Целта ни в края на мандата е да не сме последни по доходи в ЕС, а вече да сме на предпоследно място - Румъния да е след нас!"

Но нито Борисов, нито предишните - тройната коалиция, или по-предишните - двойната коалиция, дават такива обещания. По-удобно е за всички тях да поставят обещанията си в координатната система на България. Мащабиране в системата на ЕС ще спука всички медийни балони на всяка власт, в това число и на Бойкономиката.

На 18 януари на премиера Борисов и вицепремиера Симеон Дянков им предстои ключова визита в Германия. Пратениците от България ще молят Берлин да не си прибира мотрисите "Сименс-Дезиро", за които БДЖ са натрупали 24 млн. евро задължения, тъй като не обслужват кредита.

Освен това ще се опитат да убедят канцлера Ангела Меркел да се съгласи да бъде намален наполовина - от 20 на сто на 10%, делът на съфинансиране от България на проектите по оперативните програми на ЕС. Помнейки неотстъпчивостта на Меркел и принципната й позиция по българското членство в Шенген, едва ли ще е възможно.

БГ тарикатлъци: "Подкрепяме, ама не плащаме..."

Нещо повече. През декември българските управляващи дадоха ясен знак за българската не-солидарност към общата европейска заплаха, каквато е дълговата криза. Те гласно отказаха България да внесе каквито и да било пари в новия спасителен фонд. За него Германия дава 41.5 млрд. евро, а държавите извън еврозоната, сред които и България, би трябвало да съберат липсващите 50 млрд. евро.

Подобни номера от сорта: "Подкрепяме, ама не плащаме!" са си чиста проба байганьовщина. Ако ще е така, то нека публично обявим, че еврозоната не е цел за България.

Впрочем, Румъния съобщи на ЕК с конвергентната си програма за 2011-2014 г., че преразглежда сроковете за приемане на еврото. Букурещ се отказа от заявената по-рано цел за приемане на единната европейска валута от 1 януари 2015 г. Според едни по-ранни прогнози на ранния Дянков нашата цел беше 2013 г. Сега?

Но така е в Бойкономиката - налага се да бъдем стоици. Рисувайки кръг в галерията Стоя (оттам - и стоици), където събирал последователите си, Зенон казвал: "Това, което знам, е вътре в кръга, а това, което не знам, е по края му..." Т.е. човек трябва да се простира според чергата си - да е в равновесие с това, което зависи, и с това, което не зависи от него.

За премиера, както вече разбрахме от изявлението му на 31 декември, кризата е "трап", който трябва да прескочим. Само да ни покаже овчарския скок...