Вече от няколко години насам имаме обществен консенсус по въпроса, че "всеки сам си преценя". Това е може би единственият ни обществен консенсус.
Оттам нататък дали и за кого гласуваме, в какво вярваме и не вярваме, коя война оправдаваме, кои обществени лица се ползват с доверието и симпатиите ни, кого избираме "силно да любим и мразим", както ни е завещал Ботев, си е индивидуален избор, по който рядко намираме допирни точки.
Друг е въпросът и че Ботев - този популярен образ за татуиране и политическа злоупотреба - надали е имал точно това предвид.
Там е работата, у нас всеки сам си преценя и кои са базовите човешки ценности. Няма такива бабини деветини като живот, здраве, физическа неприкосновеност, свобода на избор - правото на тези либерално-буржоазни прищявки принадлежи само на тези, на които симпатизираме.
Другите... все тая, дори по-добре да ги няма. Техните животи, тяхната физическа неприкосновеност, тяхната свобода на избор не е нищо повече от шега в социалните мрежи. През последните десетина дни някои от сънародниците ни се посмяха добре. (Лошо няма, смехът е здраве!)
Първият повод за смях беше нападението над "Берлин Прайд", завършило с човешка жертва и около 30 ранени.
Още по-забавното от тероризма над активисти и правозащитници се корени във факта, че нападателят, застрелян при операция по задържането му, е бил мюсюлманин. Страхотна шега с либералите и техните западни ценности.
Втората и третата шега се случиха успоредно в сърцето на страната ни, която обичаме да презентираме като велика и гостоприемна. В Банско банда обгражда с неонацистки възгласи и знаци хотел, в който пребивават деца от Италия с еврейски произход на екскурзия в нашата велика и гостоприемна родина.
В Пловдив група тийнейджъри примамва, причаква и пребива до смърт 37-годишен мъж, защото не одобрява неговата сексуална ориентация. По непотвърдена информация извършителите са излъчвали побоя на живо в социалната мрежа TikTok. Ха-ха.
България на три смяхчета. И може би не само България, и със сигурност не само три.
Не по-малко смешна беше скоро и новината за гибелта на едва навършило пълнолетие украинско момиче при катастрофа. Дори опитите за рационализация, оправдание и поощрение на смъртта и насилието в коментари под новини не са толкова ужасяващи и безчовечни, колкото този смразяващ кръвта вечен смях, който свежда живота и смъртта до миймове и реалити програми, откъдето току-що са елиминирали или изкофтили нелюбимия ни герой.
Смехът е този, който максимално нормализира насилието и смъртта като естествени и логични злободневни наказания за това, че принадлежиш към антипатична обществена група.
Няма жестокост, която да не е смешна на някои от нашите съграждани. Също както няма и опит за помощ и подкрепа - на деца, на животни, на възрастни хора, на малцинства, на природата - който също да не е смешен и да не се окаже възприет като неправилен, нечист, спонсориран от зли външни сили. И така нататък.
Понякога се возя в трамвая, срещам погледа на случаен непознат, разменяме усмивка и започвам да се чудя дали същият този човек не се е смял на новина, която мен ме е разплакала. Тази мисъл ме плаши, защото е статистически възможна.
Дежурният смях под всяка трагедия говори за тотален разпад на човечността и липса на каквото и да било общо за човека, което да бъде прието като морално, свещено, идеалистично, или с какъвто епитет всеки от нас назовава своите съкровени личностни приоритети.
Говорим за религия и добродетели, на които да учим децата, без да имаме елементарна обща представа кои всъщност са човешките добродетели. Слушаме ежедневно за национален интерес от политиците си, но кой е националният ни интерес, когато дори уж еднозначни понятия като живота, свободата и мирът за нас са в най-добрия случай пробити фрази, а в най-лошия - поводи за конфликт и ескалация.
Как мислите, колко дежурни смяхчета под новини за човешки трагедии може да види едно дете, преди да повярва, че животът и смъртта не са нищо повече от една жестока шега, в която и то да поиска да участва. Зад извършителя на всяко съвременно престъпление от омраза стоят безброй смеещи се, които не са невинни и вече отдавна не си правят труда дори да бъдат анонимни.
Има нещо, което ни доближава до всички велики цивилизации в исторически план. Преди окончателния си разпад всички те са се къпали в удоволствия и в жестокости, както и в комбинацията от двете.
За нас е дори по-лесно, понеже всичко може да се случи с едно бутонче на екрана, без да се налага да излизаме от домовете си, за да се включим във вакханалията от забавление на чужд гръб. Но да се смееш на умирането не е твърде далеч от това да умреш от смях.
