Тези дни един плешив господин обиколи телевизионните студия, за да обясни как не сме го разбрали правилно. Той искал едно да каже, но всъщност казал друго, а ние сме си помислили трето.
Идеята за рестрикция на работното време на хипермаркетите през уикенда в полза на кварталните магазинчета, която разбуни духовете и предизвика серия от сериозни и иронични коментари, всъщност не била негова, не била обсъждана и дори не била идея.
Човекът просто споменал, че имало подобна практика в чужбина, нищо повече. Подхвърлил го хей така, лаф да става. Земеделец е, но не си дал сметка, че трябва да мери и думите, които сее, за да не се излага после с плода да умствената си активност.
Недодяланият му опит за законотворчество изненада дори собствените му съпартийци, които в момента са твърде ангажирани с друг важен процес, който ние с вас пак не успяваме да разберем напълно. Те сменят поголовно държавни чиновници, но това не било чистка в стила на ГЕРБ; било управленска необходимост.
На този фон изцепката на Панчев изглежда почти като маневра за отвличане на вниманието от по-сериозни правителствени кроежи, но се опасяваме, че пак търсим прекалено много логика в елементарните действия на тиквите от политическия ни парник.
Изобщо нямаше да се занимаваме с темата; ние вече сме наясно със стила на управление "проба-грешка" и не желаем да го кредитираме с повече доверие, камо ли да го анализираме. И все пак не можем да подминем нещо много характерно. След поредния идеен отбой, авторът на мисловния "бисер" отново допусна, че проблемът не е в него, а в нас.
Земеделският стратег изостави плана си за хипермаркетите като недоразбран, но нахално добави, че все пак хиляди били доволни, че такава идея съществувала. Хем това уж не е неговата позиция, хем ние не сме дозрели за нея, в случай, че беше.
Ето ви в чиста форма управленският вирус на България. Нарича се "катарзис" и след него обикновено няма нито прогрес, нито се поема отговорност. Поредният, засегнат от действието му, се нацупва на околните заради собствената си неспособност да бъде адекватен.
Няма власт, която да е застрахована срещу неправилни решения; пък и не е страшно да се подлагат на обществено обсъждане дори на най-абстрактните и налудничави хрумвания.
Проблемът е, че авторите им нито ги аргументират достатъчно умело, нито ги отхвърлят напълно след провала им. Те остават с усещането, че просто не са случили на електорат, който да оцени качествата им; напълно отхвърлят възможността некадърниците да са те.
Настоящето управляващо мнозинство много би искало да представлява диаметрална противоположност на кабинета Борисов. Там беше издигната в култ практиката „проба-грешка", случайните назначения, недообмислените решения и абдикацията от първоначалните планове.
И тогава разни доморасли мислители експериментираха на наш гръб, само за да ни обяснят, че не сме ги разбрали правилно и въпреки очевидните слабости на поредната им идея, оставаха убедени, че хиляди биха я подкрепили. Уви, абсолютно същият подход е налице и днес.
Всяка власт е обречена да репродуцира посредственост, най-малкото защото логиката на назначенията й е да поставя надолу по стълбицата все по-големи глупаци от вишестоящите, за да не застрашават върховната им позиция. Ето как и някак си е естествено поредната власт да държи да се обгради със своите собствени глупаци, като разкара глупаците на предишната.
Искрено ни притеснява обаче, че предвид интелектуалната мощ на всеки следващ управляващ, глупаците, които се назначават, стават все по-нетърпими. А това никак не помага да проумяваме идеите им от раз. Или иначе казано - не ни прави в очите им гражданите, от които имат нужда.
