С учениците понякога се шегуваме, че цар Симеон І трябва да бъде наричан "Митотворец", макар собствено да няма никаква вина за това. Всъщност трябва в самото начало да стане ясно, че българският владетел Симеон, син на покръстителя княз Борис, не си е сложил сам прозвището "Велики". Нито пък е виновен, че името и паметта му се използват, за да се оправдават някои шовинистични въжделения на слабо образованите българи.
Има три мита, свързани с оставеното от него политическо наследство, които се налага да бъдат развенчани в три последователни материала - Трите морета, силната държава, която оставя и какво щеше да стане, ако Симеон беше завладял Цариград.
Днес ще си поговорим за Мит №1: "България на три морета още от времето на Симеон"
Чудесен сюжет за гоблен, както и за тениска, която да кара носещият я да се гордее. Но нека видим дали това е реално политическо наследство, което цар Симеон оставя. През 896 г. приключва водената две години война на два фронта срещу византийците на юг и маджарите на север. В края на тази война българската държава условно разширява своите владения значително на север и в много по-малка степен на юг.
Причината за цялата тази "несигурност" на границите през Средновековието изобщо е фактът, че много рядко до нас достигат текстове, които да описват в детайли установените граници между държавите. Границата - във вида, в който я познаваме днес, а именно като вид строго охранявана ограда - се появява едва през 19-ти век.
Пред Средните векове границите са били по-скоро естествени и важни единствено от гледна точка на преминаването на войска
Т.е. границата е там, където е поставен гарнизон, който да пази населението и територията в случай на военно нападение. Разбира се, когато става дума за отношения с някоя голяма империя, каквато е Византийската, тогава има нужда от по-детайлни уточнения в някои случаи.
Така например Наръшкият надпис ни разказва , че през 904 г., след като заплашва с ефективни военни действия Византийската империя, Симеон достига до споразумение, според което границата минава на 20 км. северно от Солун.
Хубаво е да знаем, че Наръшкият надпис е всъщност пограничен камък (дори два такива камъка), на който е описано дословно следното "В лето от сътворение мира 6412 [= 904], индикт 7. Граница между ромеи и българи при Симеон, от бога княз български, при Теодор олгу-таркан, при Дристра комита."
Драчката област, намираща се в днешна Албания и излизаща на Адриатическото море, така и не успява да бъде завладяна от Симеон. Тази т.нар. от историка проф. д-р Васил Златарски "главна база на ромеите на Адриатика" е действително най-важното пристанище на Адриатическото крайбрежие, което никога не става българско притежание.
Излиза, че при царуването на Симеон вероятно българската държава е владеела едно парче земя с морски излаз между реките Семени и Воюса, без да има пристанище. Важно е също така да се отбележи, че дори границата да не е била точно тази, то няма извор, който да говори за българско притежание на каквото и да било пристанище на Адриатическото крайбрежие.
С Егейско море нещата стоят по сходен начин. Симеоновите кампании между 913 и 923 г. водят до включването на редица територии в континентална Гърция, но на практика няма нито едно пристанище, което да бъда завладяно, удържано и най-важното - използвано.
Третото море, Черното, със сигурност е било в по-голямата си част под властта на българската държава при управлението на цар Симеон. В същото време се появява отново въпросът за липсата на флот. Защо българите никога не успяват през Средновековието да развият морски флот? Отговорът тук е простичък - защото никога не са владеели трайно и продължително морски пристанища.
Важна част от мита за Трите морета е позоваването на Симеоновото управление като "първия път". Защото при цар Иван Асен ІІ се случвало и за втори. Хайде сега да се уговорим за нещо - за да имаш исторически претенции за дадена територия, то би следвало тази територия да е населена с хора, които поне говорят твоя език и се припознават като част от твоя етнос.
Да, при цар Иван Асен ІІ българската държава действително получава в известен смисъл излаз на три морета, но все така не създава морски флот, а и не успява да насели трайно с българи новозавладените територии.
В крайна сметка се оказва, че самостоятелната българска държава е владяла територии, излизащи едновременно на три морета не повече от сумарно 21 години - около 10 при царуването на Симеон І и още приблизително 11 при царуването на цар Иван Асен ІІ.
Към всичко това ще бъде добавен още един факт: през 921 г. цар Симеон влиза в преговори с арабите от Фатимидския халифат, за да му помогнат с флот при евентуално нападение над Константинопол. Българският цар праща своите пратеници в Кайро и само умелата намеса на византийските тайни служби успява да предотврати бъдещ съюз между Симеон и халифът Убайдуллах ал-Махди, управляващ от своя дворец в Кайро.
Та, ако българите наистина имаха реален излаз на толкова морета, наистина ли смяташ, че нямаше поне да се опитат да създадат свой собствен морски флот, с който да щурмуват Града на Константин? Липсата на пристанища води до липсата на флот, а без флот не се владее морето.
Сега вече би било добре да спреш да повтаряш цялата тази работа с Трите морета, защото със същата сила бихме могли да аргументираме правото на българите да владеят Космоса, или поне Млечния път, защото някога Георги Иванов е бил там.
