Празниците свършиха и настана време за голямото изпращане - българските емигранти се завръщат по своите далечни домове. Почти всеки има кого да качи на самолета и обикновено след това във въздуха остава да виси един въпрос с повишена трудност - как да върнем младите в България.
Колкото и да е мила, родината няма с какво толкова да изкуши хилядите зрелостници, студенти и млади специалисти, които всяка година стягат куфарите за близката и далечна чужбина. Доста от тях са с ясното съзнание, че ги чакат трудни години и лишения, докато си стъпят на краката.
Надделява обаче усещането, че на Запад това ще бъде възнаградено.
„Поне знам, че от цялото учене има смисъл", казва една приятелка преди да отлети за Берлин и винаги дава за пример наш съученик, който в момента работи в една футуристична за нашите разбирания лаборатория по молекулярна биология във Франция - от първия ден на завършването си.
Тук е точно обратното. И не става дума просто за усещане.
Диплома, но не съвсем
За да не бъдем голословни - само ¼ от висшистите у нас работят по специалността си, показа обобщение на Сметната палата за пазара на труда за три години - от 2009 до 2012. Някъде по това време един преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски" ни увещаваше в обратното:
„Тапия, бе колеги, тапията само има значение, не оценките".
Оказа се, че това изобщо не е така. Бизнесът редовно се оплаква, че няма достатъчно подготвени кадри, особено за инженерните и добивни специалности, както и за ръководните позиции.
Не са малко и предупрежденията, че все повече от завършващите нямат уменията, които се предполага, че трябва да са придобили в университетите. Така висшето образование на практика създава безработица.
Нищо лично, просто бизнес
Социалното министерство в кабинета „Орешарски" изчисли, че през 2018-та година у нас най-търсени ще са продавачи, шофьори, автомонтьори и IT-специалисти. Последните наистина имат думата в момента на пазара на труда и задават високи стандарти, но това се дължи до голяма степен на чуждите инвеститори, които изнесоха бизнеса си в България.
Именно програмистите, както и лекарите, имат най-добри условия за работа в чужбина. И биха ги използвали, както и близо половин милион българи, които биха сменили държавата заради по-добър стандарт на живот и по-високи доходи.
Колкото по-висока специализация, толкова по-силен теч на мозъци - и невъзможност за завръщане.
Завършилите в чужбина нямат гаранции, че нито дипломите им ще бъдат признати в България, нито ще си намерят подобаваща работа. Иначе в медиите периодично се говори за „голямо завръщане" на емигрантите, но това не личи по националната статистика. Тъкмо обратното.
Сънародниците ни зад граница се оказват доста крупен инвеститор и на година изпращат в България повече пари, отколкото държавата усвоява от европейските фондове - около 1.7 милиарда евро по данни на БАН.
Образованието като досадно задължение
В същото време около половината притежатели на диплома от университет у нас са концентрирани в шест основни направления от общо 52 - икономика, администрация, социални и правни науки, IT и комуникации, педагогика и туризъм.
И, както се разбра, тези хора често са принудени да се квалифицират в друга професия, която също толкова често девалвира образователния им ценз.
Дори няма нужда да си спомняме препоръката от първия мандат на Бойко Борисов студентите да станат овчари или да садят картофи, както и съжалението на Драгомир Стойнев, че стотици заварчици няма да съединяват тръбите „Южен поток".
Всъщност, двамата са прави в едно - България произвежда основно обслужващ персонал и кадри за дейности, които не изискват висше образование. Парадоксално е да имаш диплома, но да не ти трябва. И това е така, защото икономиката буксува, науката не се развива и няма визия какви сектори да се развиват приоритетно.
Ниска топка
За този мандат акцентът ще е върху санирането на панелки и строителството на магистрали, което някак изключва промишлените инженери, ядрените физици и фармацевтите, например.
Липсват високата добавена стойност, индустрията и иновациите, които от устата на политиците звучат като сладкопойни мантри, но не стигат за утеха на един млад химик или астроном, който започва изследователска дейност със заплата от 450 лева в лабораториите на БАН.
Целите на държавата в това са отношение са прекалено ниски и тя изглежда трайно оглушала за реалностите на пазара на труда и доста изостанала на фона на скоростния научен и технологичен напредък на Запада, който толкова примамва младите и способни българи.
Настоящият просветен министър проф. Тодор Танев говори за образованието като за локомотив, който ще издърпа държавата напред, но признава, че все още няма яснота какви специалисти ще са нужни след 20 години. И тук българите зад граница могат да бъдат ценен капитал, а не суха статистика. Вместо да се учат от тях, институциите ги пренебрегват.
Бизнес и само бизнес
Ако държавата е амортизирана да създаде работни места, икономиката е на самотек, а местният бизнес има нужда основно от сервитьори, секретарки и шофьори, то тогава шансът е в чуждите инвеститори. Наскоро британските медии писаха, че България е рай за колцентрове - евтина работна ръка и служители, които владеят поне един или два чужди езици. Дали това е устойчив модел?
Проблемът е в политическите партии, които стрелят по всевъзможни чужди компании за рейтинг, вместо да ги привличат и да определят най-сетне нова структура за икономиката, и които позволяват ретроградната система на образованието да разхищава цели поколения, като ги превръща в демотивирани служители, от които няма нужда, или в емигранти.
Докато това не се промени, остава само едната любов към родината, за да се върнат младите и умни българи обратно. Обаче и тя е до време, когато в един момент завръщането им ще бъде необходимост, а не новогодишно пожелание.
Manuela, очевидно е неоптимално работата на висшист да не използва поне някаква част от знанията и уменията, които е придобил по време на следването си. Колкото повече - толкова повече. Естествено, човек с докторантура по ядрена физика може би ще се справи по-добре като магазинер, отколкото среднист, защото ще се е научил на систематично подхождане към проблеми, дисциплина, критично мислене, но това вероятно не би било оптимално за него занимание. Може в университета да има една единствена специалност, която обхваща някаква част от природните и инженерните науки, както е било в Средновековието, и това би подготвяло хората по-добре от нищо, но това също не е оптимално. Всъщност, в последния случай може просто в университета да се преподава шах. Несъмнено човек, който е учил шах, би се справял по-добре в каквото и да било от човек, който не е учил шах.
Абе то, в крайна сметка всички млади ще се върнат.. ама вече няма да са млади..
Абе то, в крайна сметка всички млади ще се върнат.. ама вече няма да са млади..
Айде, поредния новогодишен пасквил...
>при сегашната система е напълно нормално Не мисля, че някой го оспорва. Ти питаше защо "се реве", че висшисти работят не по специалността - реве се, защото е неоптимално. Нормалността, доколкото изобщо си струва да говорим за толкова субективна характеристика, е нерелевантна. >Къде е кярът Според мен кярът е в оптималното оползотворяване на ресурсите. За държавата не е практично да налива едни пари от данъци във висше образование, от което после да няма особена полза, защото придобитите за тази цена знания не се използват после. Не са и просто парите от данъци - дори образованието да е платено, за държавата няма кяр в това гражданите й да пилеят ресурсите си (пари, време) в начинания, последствията от които нямат особена практическа стойност. Последно, това, че съществуват и по-лоши варианти (например, държавата напълно да спре подкрепата за висшето образование) не е аргумент за това, че не си струва да се стремим към по-ползотворна реализация на висшистите и техните придобити умения. Този стремеж започва с осъзнаването, че имаме проблем. А проблем имаме.
Факт е, че голяма част от производството на продукти и услуги е здраво аутсорснато из третия свят като тяхното производство непрестанно се механизира и прецизира, водейки до все по-нарастващото изключване на човешкия фактор в него (на фона на удължаваща се прод. на живота и активно плодене). Изкуствената работна ангажираност в повечето страни в Зап. Европа е продукт на абстрактното разбиране за социална държава, като в този Географски ареал все по-тежко се усеща тенденцията, избиваща на соц наследство. Мнозинството люде, с които се изучих по "белите" държави, вече хронично поддържат работен статус "Actively looking for a job opportunity" в LI профилите си, като по-съобразителните са заменили просителската "job" с летливата "business". Същите тези хора, докато учихме по реномираните университети, не спираха да питат преподавателите ни "А, какво ще работим след като завършим?!?!", като така се създаваха цели дисциплини изследващи възможности и тенденции (за което в родното СУ комунистическите сюртуци биха се сгънали да се смеят). Просто правя паралел с родната действителност и лелеяните райски държави, поради аксиоматичната форма на допущане, че кой е излетял от татковината са го чакали с бентлито на Гейтуик/Орли/Внуково/Ла Гуардиа... И за капак най-лошата новина: Както каза някой по-рано - не стигат тези тенденции, ами и корелацията човека>работата става все по-зловеща...
>Мнозинството люде, с които се изучих по "белите" държави, вече хронично поддържат работен статус "Actively looking for a job opportunity" Моят опит е коренно противоположен. Нито в университета, нито след това, някой от моите познати са имали особени проблеми с намирането на работа. Въпросът винаги е бил какво точно ти се прави, коя област да избереш, коя фирма ти харесва повече, къде ти се живее. От десетина години насам получавам през LI поне 2-3 предложения за нови възможности на седмица, и съм доста убеден, че съм в ниските перцентили в това отношение. Хедхънтъри постоянно предлагат тлъсти суми ако им препоръчам добър кандидат за някое място, и въпреки финансовия мотив никога не съм се сещал за мой познат, който в момента да търси активно работа и все още да не е намерил.
Деоуине, точно за това става дума - липсата на идея, за какво, аджеба, се учи и взима диплома. Примерът, който дадох, касае почти всички отличнички от мастърс випуска ми в Холандия. В него аз бях единствения източноевропеец и единственият, на когото директно бе предложена работа и кариера още в първия семестър. Реакцията на останалите бе повече от първосигнална, техния единствен въпрос към мен бе "How much?". Но да загърбим личните примери, нападките към абстрактното понятие "държавата" и овчедушното блеене на Запад. Вероятно ще се учудите, колко млади, а и не толкова млади хора се "връщат" в България. От поне 10 годин се ползва понятието "liquid migration", но разбира се то не се вписва добре в сълзливия тон на подобни статийки... Всъщност, изначално заглавието е сбъркано и подвеждащо. В свят, в който в рамките на 3ч си в Дубай, Лондон, Упсала или Лисабон, най-важното е какво искаш да получиш от този живот, съответно - какво даваш за да ти се случи желаното. А там не значат много държавни стратегии, дипломки в рамка и непокрити амбиции, тъй като и там пазара на труда е вече достатъчно стагниран. Както един от по-ранните съфорумци отбеляза - голяма част от изучилите се по чуждестрански институти са със спорни знания и умения (но и на фона на родните възпитаници блещят като супернови, де ) Та, да върнем младите ми звучи малко по Сибирски, още повече, че никъде в статията не стана дума за корекции в "старите". За тях е отбелязана специалната трагедиална роля на сополивите изпращачи по летищата, което, обективно погледнато, би трябвало отдавна да се счита за надрастнат анахронизъм. Та, да върнеш "младите", а да не пипнеш "старите" не ми идва като най-удачния тон в търсене на решения (и за което дълбоко се съмнявам да е насоката на пасквила, де)...
Между другото, много качествено пропускате момента как съвременният човек е твърдо убеден, че без висше няма да успее, --- Което не е напълно лишено от основание, за нещастие. За това спомага именно девалвирането на висшето образование, което идва от факта, че тук който не е искал да запише висше, той не го е записал. Затова и вече се иска университетско образование за щяло и нещяло, дори за неща, за които неколкоседмичен курс би бил напълно достатъчен. Което е тъпо.
>за нещастие Моля? Според теб е нещастие това, че човешкото общество се развива в посока към повече оценяване и поощряване на склонността на хората към самоусъвършенстване?
За нещастие е, да. Преди няколко години мой познат можеше да работи успешно като счетоводител за относително сериозна фирма на деветнайсет, само с някакъв неколкомесечен курс - ако и толкова. Сега за същата длъжност навсякъде се иска поне бакалавърска степен по счетоводство и контрол. Примерно. Това не е оценяване на желанието за самоусъвършенстване.
Галина, от счетоводство не разбирам нищо, така че съществува вероятност да съм запомнил грешно. Това, в крайна сметка, беше просто един пример, който ми хрумна ей така. Факт е, обаче, че в последно време за работи, за които преди няколко години не се искаше висше образование, вече се иска. Факт е и че благодарение на това, че местата по университетите са повече от студентите, висшето образование само по себе си все повече и повече не означава нищо - просто всеки може да го вземе - което едновременно превръща следването за много студенти в 4+ години загуба на време и праща много хора, решили да не ги губят тия години, в нищото. И това е неприятно.
Спора "хората срещу машините" е бил актуален в края на 19-ти век. Вие сериозно ли дискутирате това? А ако се чудите дали цената на труда е решаваща при производство на каквото и да е - ми просто погледнете Китай. Защо всички изнесоха производствата си в Китай, нали заплащането на труда било несъществен фактор, що изнесоха производствата в оня край на света, пък после отново разходи за да върнат стоките за продан тук?