Седим на масата с един приятел. Спас.
Спас е служител в една фирма. Работи от понеделник до петък. В събота пие, в неделя има махмурлук.
Лекува махмурлука с биричка, лютива шкембе чорба и солени псувни по адрес на цялата ситуация в България.
Аз не се отличавам кой знае колко, само че работя нощем, спя до обяд и почти не ми остава време да пия.
И аз псувам, но предимно когато съм в колата.
Неделя е... Двамата със Спас сме имали тежка събота и сме се събрали в кварталното кръчме.
Като гледам, май и тая неделя няма да свърши добре. Спас е минал на малка водка, а аз поглъщам трета бира и съм склонен на дълги разговори.
"Знаеш ли" - вика ми Спас - "Не мога да разбера само ние с тебе ли сме будали. И двамата бачкаме. Не сме се спрели от много години. А нещата не ни се получават."
"Спасе, виж сега" - мъдро отвръщам аз - "Гледай по-позитивно на тоя живот. Човек трябва да работи, за да постига разни неща. Колкото повече работиш - толкова повече се усъвършенстваш" - и хлъцвам от прекалено голямата глътка бира, която съм отпил.
"Да бе" - вика Спас - "Виж например Ахмед Доган. Ходил е на работа само 1 ден в Народното събрание. За половин час, колкото да положи клетва. А само за година е прибрал милион и кусур от "Цанков камък". Май-май не си много прав..."
"Виж сега, ти Доган не ми го давай за пример. Има и много, дето работят. Даже в парламента има такива" - казвам аз, без изобщо да съм убеден в тая теза. Ама нали спор да става...
"Ох, има, има" - проплаква приятелят ми - "Има една Мая Манолова... Бе когато пусна парламентарният контрол - тя все на трибуната. Преди имаше и една Татяна Дончева. Пак така. Дъра - бъра, дъра - бъра... Четох, че последната сесия на парламента въпросната дама, Мая, била задала 21 въпроса. Колкото ДПС и Яне Янев накуп.
Викам си - тая жена няма ли нужда от почивка бе. Да седне, да пие 2 ракийки, да отпусне напрежението..."
"Спасе, Спасе, много си зле" - викам аз - "На тия хора това им е работата. Нали са народни избранници."
"Добре, мани ги народните избранници" - вика Спас - "Виж Бойко. Аз го харесвам - той е мъжкар. Ама може ли да и той така, да не си почива изобщо. Сутрин - във всички сутрешни блокове. После - заседания на Министерския съвет. На обяд - брифинг. После - обикаляне из страната. Рязане на ленти. Вечер - отчети на министрите за свършеното през деня.
Даже на Нова година беше в кабинета си. Нека остави Цветанов или оня, с очилата, Дянков. Да го заместят, да почине малко."
"Видя ли как, лека-полека, ще дойдеш на моята. Казах ти, че трябва да се работи, за да има сполука" - отвръщам аз. Леко удовлетворен, че мисълта ми все още тече по-логично от тази на колегата по чашка. И махам с ръка да ми донесат още една биричка и 2 кюфтенца за разкош.
"Не, нищо не съм видял" - не пада по гръб Спас - "Помниш ли Царя. Яви се 6 пъти по телевизията. Каза 14 изречения на развален български. Взе си имотите, поиска и Мусала. И когато му отказаха, си би камшика. А Бойко хем не прибира никакви имоти. Хем и уж бачка много, а тука стана невъзможно да се живее".
Аз се опитвам да кажа нещо умно, ама алкохолът започва лека-полека да побеждава.
Все пак с остатъците си от здрав разум профъфлям:
"Ами президентът... И той, такова... Нали един вид... На Нова година, речи, туй-онуй... Не се е спрял, докато изборите не го смениха миналата седмица."
"Да бе, той верно не се спря. Сигурно част от бюджетният дефицит в България се дължи на ордените, които раздаде. Толкова благороден метал в тая криза си е чисто разхищение... И в крайна сметка какво - върна се в Красна поляна. Поне да беше си купил някакъв мезонет..."
"Бе имам спомен за някакъв мезонет, ама май бирата ми пречи да си спомня" - промълвих аз - "Но принципно не си прав. Президентът работеше много. Толкова много, че дори в работата пропусна да вмени на вицето си помилванията. Сега сума ти могат да се върнат пак в затвора - ако ги издирят."
"Точно за това ти казах... Трябва да се почива. Не може само работа..." - казва Спас и отпива от водката.
Продължаваме да си говорим. За шистовия газ, външната политика, шоубизнеса, военната доктрина, футбол...
Ние знаем всичко. И имаме мнение за всичко...
Докато си говорим в кварталната кръчма, наоколо се случват разни неща.
Шефът на Спас предишната вечер е продал бизнеса си на негов приятел, предприемач.
Който е решил да съкрати половината компания.
Моят шеф е решил да се изнася от България и вече крои планове на кого да продаде своят бизнес.
В момента те са се събрали в една кръчма, защото са приятели.
Отпиват по глътка коняк, пушат Коиба.
И си говорят за бизнес...
"Знаеш ли, не мога да разбера как може да има такива будали. Да бачкат много, а да не могат да свържат двата края" - казва шефът на Спас на моят шеф.
"Аз за това се кефя на Доган. Виж го - без да стъпи в парламента изкара милион за една година" - казва моят шеф.
Неделя е.
Ден за сладки приказки.
