ОСТАРЯХ. По-лошото е, че се изморих и се изчерпах откъм идеи как да стана по-красива, по-ценена и по-успешна още като навърших 30.
След 5 години ще съм на 40, а у нас жените на тази възраст като че ли спират да съществуват. Ако случайно имат добро самочувствие, все ще се намери някой, който да им обясни, че всяка пролет излизат "нови 19-ки".
Не дай си боже да нямаш пари, да не си омъжена или, о, не, трагедия, да си без деца - тогава си пълен пропадняк. Вариантът да те хванат как пиеш кафе (бира е абсолютно недопустимо) сама в парка не се и обсъжда - това е дъното.
На мъжете също не им е лесно.
Трябва да са физически силни, психически устойчиви, финансово стабилни, сексуално активни, с чувство за хумор, хубава кола и 2 деца, момче и момиче за предпочитане.
Различното при тях е, че тези изисквания са отложени с 5 до 10 години спрямо жените, биологически дори е логично. Щастливци! Жалко, че не го осъзнават и масово младите българи се тресат от панически атаки (не си го признават, ще ги познаете, като видите пръста им, тревожно измерващ пулса по всяко време на деня).
Изобщо, да прехвърлиш 30 в България не е лесно.
Очакванията към теб се превръщат в разочарования, притискащи те в ъгъла като лоша мигрена. Толкова много и императивни са те, че започваш да ги припознаваш като твои си потребности и да се будиш посред нощ с въпроси тип "Дали изобщо ще имам деца", "Личи ли ми много, че съм прехвърлила 30", "Защо ли не приех тъпата работа със сигурната заплата в банката", "Не е ли по-добре да спестя тия пари, а не да ги профуквам за екскурзия в Барселона".
Та, исках да кажа, че и аз като повечето ми връстници все имам усещането как не се справям с живота.
Каквото и да направя, угодия няма.
Любимите ми баба и дядо искат правнуче, родителите ми искат да имам спестявания в банката, а не заем към нея, някакви непознати по улицата искат да приличам на Жизел Бюндхен, шефът ми очаква да бачкам и от плажа, даже продавачката в мола се чуди що разглеждам перфектно подредените чанти, като видимо нямам 650 лв. за най-евтиния модел. Това далеч не са едни и същи неща, но пък показват, че не покривам и минимума от очакваното от мен като към 35-годишна, и се чувствам виновна.
Започвам да се чудя дали не трябва да си извънземен, за да се водиш справил се с живота. Иска ми се да кажа, че не се опитвам да оправдавам ничии очаквания и че се съобразявам само с близките ми хора.
Но ще бъде лъжа.
Истината е, че на 35 все по-малко обръщам внимание на наложените стереотипи, но пак ме мъчат здраво, особено тези, свързани със семейното ми положение - жизнеутвърждаващата максима, че ако не съм родила дете, съм се провалила.
Например, когато познати ме попитат дали имам съпруг и деца и разберат, че още не, ахканията, охканията и съболезнователните потупвания по рамото са толкова впечатляващи, че се чудя дали пък случайно не съм им отговорила утвърдително на въпроса "След минута ли ще умреш".
Карат ме да се чувствам и пълна глупачка, задето още не съм накарала приятеля ми да си счупи капачките, докато страстно пада на колене и ми предлага брак насред стадиона по време на концерта на Андреа Бочели.
Вярвам, че някои хора биха сметнали за романтично ако той залитне по стълбите и падне върху публиката - така повече народ ще разбере, че аз вече съм поискана, утвърдена, единствена, нищо, че ще показвам диаманта на травматолозите в "Пирогов", докато му лепят главата.
Да съм омъжена ме прави човек, а не това, че работя на три престижни места, имам си жилище, перфектна котка, цяла стена библиотека и страхотни близки и приятели.
Липсата на съпруг и дете обаче съвсем не е най-големият ми провал като 35-годишна социално активна жена, има един куп стереотипи за "успяла", които не покривам.
Хората живеят бързо, направо в бъдещето, опитвайки се да отговорят на очакванията към тях.
Сигурно и затова остаряват бързо, и на 30 мислят, че още малко им остава и как така се провалиха, та още спят по средна ръка хотели в Созопол и пият бира на скалите, а не отсядат в луксозни вили из гръцките острови с шампанско в ръка.
Това напрежение убива.
Някои се пропиват, други изтърбушват кредитната карта за най-скъпата рокля, с която ще станат по-забележими, трети стават по обяд, защото антидепресантите са кофти работа, кой каквото ще да ви разправя...
Животът е станал нещо като фейсбук - ако другите не са видели колко ти е релефен корема, каква кола караш, колко пари си дарил за благотворителност или как си прегърнал гаджето, значи нито тренировките имат смисъл, нито похарчените пари, нито любовта ти.
И ако случайно ти си щастлив, дивеейки на концерт или на морето в кратките периоди, когато не се чудиш поне за няколко часа как още да се реализираш в тоя си живот, все ще се намери някой да ти каже, че познава един на твоите години, който чака трето дете и сменя кабриолета с втора семейна кола. Защото ТОЙ е сериозен човек, а Ти акъл още нямаш.
Именно тук бъдещето спира.
Започваш да не се виждаш след 10 години. Като в лошо направен онлайн хороскоп съзираш само самота, безпаричие и безсмисленост. И именно тук има два варианта - да преосмислиш нещата и да бъдеш щастлив сега, независимо от очакванията към теб, или да започнеш отначало, дори като сервитьорка в Щатите. Не се ли отървеш от стереотипите за това кой какъв трябва да бъде на 30, 40 или 60, верен път няма.
При всички положения ще продължиш да поемаш повече отговорности, отколкото ти е комфортно, надявайки се нещо в тоя живот да помръдне и да се почувстваш поне малко сигурен в утрето.
Баща ми вчера ми каза, че котка и дете бели не правели - техните издънки се наричали "котешки работи" и "детски работи".
Ако в краткия човешки живот обаче не поискаш да видиш "какво би било ако...", въпреки страховете си от това дали ще се справиш спрямо определените стереотипи, не съм сигурна, че той би го определил като "човешки работи".
Чиста издънка ще си е.
* Тексът е публикация на 24 часа
На едни хора винаги чашата им е „наполовина пълна“, на други – „наполовина празна“. Авторката има достатъчно причини да е щастлива и доволна от себе си, но избира да е на другия бряг. Както са недоволни от живота си всички жени от клуба „БГ мама“ заседнали в парка до нас, оплакващи се една на друга, колко шансове в живота и са пропилели, като са се задомили толкова млади. На едни им липсват децата, на други им пречат, но общото за всички е, че винаги ще намерят от какво да са недоволни. То затова и половината от мамите в парка са разведени, а другата половина са на път. И, между другото, най-често това е причината красиви и интелигентни жени да се запишат в клуба „стара мома“, а далеч по-невзрачни да имат стабилни семейства и деца. Щото никой мъж не иска нацупена жена до себе си, дето винаги ще намери от какво да е недоволна. Накрая стигаме до извода, че всяка жена прехвърлила 30-те и останала сама, има защо да е сама, както и всяка разведена, има защо да е разведена. И логично се насочваме към по-малко употребявани модели… Но и новите модели не са решение на проблема „нацупена жена“, щото работите опират до детските години и до това, на какво са те научили родителите. Едни хора се радват на живота, а други го изстрадват. Елемент от това е и плащането на данък обществено мнение, което е и прокарано, като основна теза на статията. Хората винаги се опитват и ще се опитват да те засегнат, за да се поставят над теб. Егото е основата на човешката същност и е ненаситно. Но не въпросът „Защо се мъчат да те засегнат?“, а „Защо им обръщаш внимание?“. Ами защото мама и тате са те научили да си нещастен. И да няма за какво да си нещастен в момента, ще си припомняш за минали събития, за да си влезеш в нормалното състояние на нещастност. Търсете проблемите в себе си, а не в другите. Светът е абсолютно еднакъв за всички хора и ако при равни други условия, някой е щастлив, а вие не, то проблемът очевидно е във вашия телевизор.
Тамън да посегна да напиша, че тук скоро ще се появи коментар на Роуън разобличаващ старите моми и колко грозна е авторката и изненада - то вече го имало Имаш някаква силна фиксация на тая тема, момче! И няма как да не си мисли човек, че е силна травма от проблем с жените...
Ончо, мамин, аз без жена не съм оставал, пък ти никога не си имал. Както казваше една позната: Сексуалният ти живот, Ончо, е … като „Ферари“. Нямаш „Ферари“… Сам си направи извода, кой от двама ни има проблем с жените
То тук никой не може да докаже аз или ти дали имаме жени. Това което се вижда от всички обаче е, че имаш силна фиксация по тая тема, която все се е появила на база на нещо. И честно - наистина очаквах, че ще се появиш съвсем скоро да си изпееш песента
абееее, и на двамата коментарите са ви кофти. роуънчо се опитва да каже нещо мъдро, но по най-лъскавия начин винаги срещу жената. а и с предишни писания че с по-големи от 25-годишни не излизал и че като минат тази възраст, били поочукани от живота, а не доверчиви момиченца, които той може да манипулира, затова ти Онзи който го трият, си забелязал това качество у Роуан. а за самотните жени, има и доста на брой красиви на външност жени, които искат да бъдат с красиви мъже, а не с посредствени на външност, само че в нашите географски ширини красивите мъже са малко на брой и са все заети, и защото тея мъже не са претенциозни към жените, вече са заети с първото чучело , което им се изпречи
и между другото... на Запад и Север въобще не се смята за нещо страшно, ако жената не се омъжи или не роди дете. с много хора съм говорила по тоя въпрос от тези места. Именно жената и след 30 , и след 40, и след 50 без деца или без да е била женена, пак са със същата стойност както родилата жена или женената жена. ние българите не сме мерило за стандарти и морал
Emilia, когато човек има проблем в главата, той го смята за част от себе си и всяка дума срещу проблема я приема, като агресия срещу себе си. „Наполовина празната чаша“ е психологически проблем за който никой човек, страдащ от него, не е виновен. Това е начин на мислене, нагласа към света и хората, които родителите са формирали в детето. Това и казвам в първия си коментар. Не обвинявам хората, само констатирам проблем. А е проблем, защото всички деца се усмихват и се радват на живота. Децата винаги си търсят повод да се усмихват и трябват наистина сериозни усилия от страна на родителите, за да изтрият перманентно усмивката от лицата им. И ако същите тези деца, като възрастни, търсят само лошото и нищо не ги задоволява, то очевидно нещо ги е променило. И то не за добро. Казвал съм това не само под тази статия, но и тук текстът издава характерен начин на мислене, който кара хората да се чувстват нещастни. Но, разбира се, другите са виновни. ПП: Пък по повод красотата и интелекта, и що красивите мъже са тръгнали с първото чучело? Ето ти отново моделът на недоволната жена. И пак някой друг е виновен. И красив мъж да имаш, и деца, пак ще си недоволна от живота си. И на най-идеалния мъж ще намериш някакъв кусур. Е, „чучелата“ се радват и на по-малко. И затова си имат мъже, щото се усмихват. Бъдете си колкото си искате недоволни и нещастни, ама що трябва да тровите живота на някой друг със собствените си психологични проблеми?
Пък за толерантността на западняците – да, толерантни са, но са толерантни във всичко. На запад може да видиш красив и добре сложен мъж с невзрачна дебеланка, но никой няма да каже като теб: „в нашите географски ширини красивите мъже са малко на брой и са все заети, и защото тея мъже не са претенциозни към жените, вече са заети с първото чучело , което им се изпречи“. Разликата между „Мани я тая стара мома“ и „Гле‘й го тоя с к‘ва повлекана е тръгнал“ е само в таргета, манталитета е същия този балкански, срещу който протестираш.
Това са естествени терзания на една феминизирана жена, една от многото преуспели, достигнали високо положение в социалната стълбица, горди от себе си личности. Но с годините започва да нашушва един гласец отвътре, че нещо много важно не си свършила, който постепенно надига рев и като се слее с гласовете отвън се превръща в невъобразим джангър в съзнанието на една жена. Това е то, колкото и да са твърди убежденията на една жена за равностойни задължения с мъжете, колкото и да бягаш от истинкстите си рано или късно, а понякога много-много късно идва разбирането, че имаш едно по-висше предназначение - и то е да формираш живот и да обичаш. И докато тази чаша категорично не се напълни, удовлетворението от живота не идва, дори и да не го осъзнаваш. Идеите на феминизма са пуснали мощна коренова система на запад, затова и обществото там заглъхна, остана сам-самичек вътрешния гласец, който упорито се игнорира. Но нещастието на една жена си остава.
На жените стереотипите тежат повече. Особено тези с деца, кариера и брак. При мъжете нещата като семейство могат да се случат на 40, дори 50 години. На жените започва да им "изтича срока на годност" минат ли 30...
Доколкото разбирам авторката нито има деца, нито пари, нито свободно време. Единственото, с което може да се похвали е един гол престиж. В този ред на мисли е съвсем нормално да се чувства нещастна. Редно е да вземе мерки и да получи поне едно от първите три, малка крачка към умереното щастие. Може би старт с по-добре платена работа или такава, която да й дава повече свободно време би било добре.
@14 Че ги носим, носим тия плодове, ама раждаме деца и отглеждаме хора , с някои малки изключения . И никога не съм отреждала "на жената място само при възпроизвеждането", а твърдя че раждането и всичко свързано с него това е, което я прави истински щастлива. А не седенето зад бюрцето и потупванията по рамо от шефа. А ти що просто не си продължи с питиенцето?
Авторката е стигнала след всичките тези изживяни години до безмилостния факт,че не е нещо повече от сбора на вродените си инстинкти - сега се сърди на света, че не я е осведомил по-рано за това. Бих я посъветвал да си изпие антидепресантите за деня с една биричка и да се хваща на работа, че да изкара някой лев и да се позабавлява - има десетина добри години още.
Илияна, статията не е тъпа, определено... Има много хора, които на тия години още се лутат в живота... На средата между едновремешните идеали и реалните потребности. Помня, как на 23 заминах да уча в чужбина и там се сгънах от учене и работа, и само мечтаех, как някой ден ще съм шефа в цялата картинка, а не да въртя педали в 5.30ч, в продължение на час под гълфстриймския дъждец. .. Идеята ми е, че вече бая по-лесно да реализираш мечтите си, стига да не си от множеството егоцентрици, на които все нещо извън тях не им е угодно... Инак, вярно е, че поколението м/у '75-'81-а сме си старци, де. Все изпълняваме нечии планове (слава Богу вече не и повели)... Поздрави, набори!
Децата не бива повече да са част от нашия обществен план да си успешен. Да не говорим за удобни източници на любов, приятелчета в старини и т.н. кукли за моделиране. За радост на бебоците, обаче, времето на тия гнусотии е към края си.