Проблемът, който сън не дава на повечето български парламентарни партии, не е рухващата пенсионна система, нито опасното за здравето здравеопазване, нито пък произвеждащото неграмотни хора образование.
Не е и непомръдващата конкурентоспособност на икономиката, набиращият скорост социален и ценностен разпад, нито непрогледната засега енергийна зависимост. Българските партии нямат ясна и дългосрочна идея какво да се прави по всички тези въпроси. Или във всеки случай не са ни я съобщили.
Шистов газ? Да се забрани!
Но за шистовия газ имат. За броени дни три партии, независимо една от друга, внесоха кой от кой по-категорични законопроекти за неговата забрана. Активността им особено се засили, след като за това ги призова лично премиерът и, въпреки че привидно е на обратната позиция, обеща и неговите депутати да подкрепят забраната.
Нещо повече - вносителите жестоко се изпокараха кой пръв се е сетил и кой на кого е присвоил политическата инициатива. Официално тя е мотивирана със загриженост, че добивът на шистов газ ще остави „една трета от страната без природа, без здраве и без поминък", като я превърне в „истинска, натурална пустиня".
Реални рискове и откровени фантазии
Разбира се, специалистите не са единни в оценката си за екологичното въздействие на съществуващата технология за добив на шистов газ. Но дори на фона на тези различия подобни апокалиптични прогнози са много силно преувеличени и направо фантастични. Те обаче попадат в „благодатна среда" и допълнително подхранват създадената вече около шистовия газ страхова истерия.
Аргументацията на противниците на шистовия газ се крепи на един филм, изграден върху предположения и интерпретации и отдавна опроверган с факти. Те освен това се позовават на приетата някъде забрана за добив. Несравнимо повече страни обаче, включително и близо до България, добиват или усилено се готвят да добиват шистов газ, което вече радикално променя световния пазар.
Всяка намеса в природата, естествено, е съпроводена с рискове. Рискове носят и „конвенционалните" дълбоки сондажи, каквито в България е имало стотици, и минното дело, и хидропроектите. Да не говорим за изграждането на атомна електроцентрала в земетръсна зона или за разтоварване на петрол в открито море, от които, както е известно, най-пламенните противници на шистовия газ в България хич не се притесняват.
Неговият добив съвсем не е безрискова технология. При определени условия обаче рисковете могат да бъдат сведени до минимум, а добивът като във всяка подобна дейност трябва да бъде подложен на строг контрол и технологична дисциплина. Технологиите, впрочем, също бързо се развиват към повече сигурност и безопасност.
Да се направиш на загрижен, за да те харесат
Шистовият газ в България е далечна и съвсем хипотетична перспектива. Засега не се знае дали въобще има газ. Още по-малко - дали, ако има, добивът му ще е възможен и рентабилен. Нещата са на етап разрешение за проучване, който би отнел години. Самото проучване би продължило още повече време. Така че до евентуална експлоатация на евентуалните залежи би могло да се стигне след 10-15 години. Защо е тогава тази трескава политическа експлоатация на самата тема за шистовия газ?
Причините са две. От една страна темата е безобидна и беззащитна, удобна като боксова круша. Дава възможност спокойно да се направиш на загрижен за и без това достатъчно наплашените хора, да им се харесаш без това да ти струва нищо - няма нужда да се аргументираш или да измисляш някакви сложни решения. Въобще, качваш се на влака на популизма, а него стачка не го лови. Покрай това можеш да покажеш, че си важен, че те има и да решиш някой и друг конюнктурен проблем на политическото си оцеляване.
От друга страна обаче темата за шистовия газ е и опасна. Но не толкова за природата, колкото за интересите на съществуващия газов и енергиен монопол и неговите храненици. Важен в случая е не толкова страхът на хората, колкото страхът от евентуална алтернатива.
Евентуалното наличие на залежи от шистов газ, дори само потенциалната възможност за тяхното разработване би променила значително енергийните позиции и шансове на страната. Може би затова внесените законопроекти се опитват да забранят не само добива, но дори и знанието дали някога въобще ще има нещо за добиване. Такава политика е по-опасна и вредна от всякакви сондажи.
@stg: Проблемите са няколко - според "Закона за подземните богатства" (http://eea.government.bg/bul/Legislation/Soil/index.html), Глава осма - УПРАВЛЕНИЕ НА МИННИТЕ ОТПАДЪЦИ чл. 22а ал.3 - Разпоредбите на този закон не се отнасят за: 3. инжектирането на води в земните недра, включително и повторното инжектиране на изпомпани подземни води - т.е корпорацията услужливо е освободена от задължението да почиства след себе си, това се отнася както за добив, така и са проучване! Обърнете внимание, че този текст се отнася специално за шистовият газ, промяната е направена през 2008-ма! Другият проблем е чл. 28, от частта за проучване и добив: Чл. 28. Разрешението за търсене и проучване или за проучване дава право на титуляря в границите на предоставената площ : 1. да извършва всички необходими дейности, насочени към откриване на находища на подземни богатства, за които е предоставено разрешението; 2. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г.) да извършва оценка на находища на подземни богатства, за които е предоставено разрешението, включително и чрез добив за технологични изпитвания, като добитите количества за техноложки проби и за технологични изпитвания, утвърдени с работните проекти, могат да бъдат предмет на продажба при условия и по ред, определени в договора за търсене и проучване или за проучване преди получаване на концесия за добив; 3. да заяви в срока на разрешението съгласно изискванията на чл. 21 откритието за търговско с оглед на надлежното му регистриране; 4. да получи по право концесия за добив при условията на чл. 29. Обърнете внимание на т.2, услужливо променяна през 2008-ма и после пак през 2010-та. Оттук става ясно, че компанията, докато си проучва, може, съвсем между другото, и да си добива, наричайки го "технологочен добив", чийто параметри (услужливо) никъде не се споменават. Какво излиза на практика - газовите компании под паравана на "проучването" имат право да инажектират каквото си искат, да правят всякакви "хидравлични удари", да добиват, че и чак да продават, а закона дори не ги задължава дори да си почистят боклуците. Ето това е проблемът, затова съм и против проучванията.
Абе тук, все едно чета коментари от две паралелни вселени Едните хора казват: никой не е почнал да копае, дайте да видим аджеба има ли газ, няма ли, колко е, пък после към момента технологията за добив каква е и безопасна ли е, пък чак тогаз да преценим дали, къде и как; Списовачи вар.2 : Анатема! В Нигерия заради тоя газ армията бие народа и над Симитли евентуално ще падне метеор... Дори да е така, все пак, не виждам с какво вариянтът на хората от тип 1 противоречи на Вашата позиция, в крайна сметка ако наистина се окаже че е такъв ужас, можем вече МОТИВИРАНО да откажем или забавим до промяна в технологията, евентуално разработване. Всичко друго си е паника и смут
Puzev Тия дет скачат против ПРОБИТЕ (пробите, не добива!) за шистов газ, са противници и на зелената енергия също Те и там са експерти Мамини златни, какво излиза - че само атомната енергия е кристално чиста и безопасна? Ама в Япония не мислят така
@Оня - сигурен съм, че имаш много добра аргументация в полза на добива. Обаче сигурно те мързи да я напишеш, понеже не я прочетох никъде А по статията - какво очаквате? Вече няма какво да продават. Остана само земята. И тя ще замине за 13 сребърни цента и потупване по рамото вождово и ние ще сме горди с цивилизационния си избор!
Мда, и още нещо. Защо си мислите, че ако се открие газ/нефт ние ще намажем нещо? Какво като Нигерия има нефт? Да не би да не гладува? Какво като Венецуела има нефт, да не би да не гладува? Парите от концесиите винаги отиват само за подкупи на управляващата партия, за да не спре кранчето. Никога няма да караме с по левче галона.
"От друга страна обаче темата за шистовия газ е и опасна. Но не толкова за природата, колкото за интересите на съществуващия газов и енергиен монопол и неговите храненици. Важен в случая е не толкова страхът на хората, колкото страхът от евентуална алтернатива. Евентуалното наличие на залежи от шистов газ, дори само потенциалната възможност за тяхното разработване би променила значително енергийните позиции и шансове на страната. Може би затова внесените законопроекти се опитват да забранят не само добива, но дори и знанието дали някога въобще ще има нещо за добиване. Такава политика е по-опасна и вредна от всякакви сондажи." Тъкмо да пропусна да коментирам и тези две пасажченца ми се набиха в старческите оченца. Авторе, ти евентуалните други алтернативи защо не ги посочи? Що не обърна очета към Гърция и Турция /евентуална възможност нещо от там да изскочи дали има?/, към договорите ни с други държави /и такива имаме/, ами реши, че "дори само потенциалната възможност за тяхното разработване би променила значително енергийните позиции и шансове на страната". Как го разбра това, като още проучване, по твои думи, а пък и по изнесеното в пресата, не е направено? Остави ги партиите, дай да видим прогнози на Шеврон ли има, на други уж незаинтересовани ли, на научни кръгове ли, на що ли. А, да, понеже и за природата идеше реч - тук ще стане сигурно дългичко, авторе, ще ми простиш. До момента, в нашето пространство българско, аз за две чисто научни /Газленда дай да го пропуснем, види се, той ненаучен ти идва/ становища знам, та дай да ги изложим на широката аудитория, да се запознаят хората. Та, както следва: 1. Проф. Кристалина Стойкова, която е в Управителния съвет на БАН /Геологически институт към БАН/ се появи по теУевизията и каза: пари има, действайте, опасност от проучването нЕма никаква - това щото сондажите ги правели съвсем безопасно - освен по обичайния начин, вкарвали и некви адитиви, но какви са, не може да знаем /вероятно е да предположим че те са Шевронова търговска тайна, ноу-хау демек и лошите конкуренти дебнат аха-аха и да им вземат технологията/. И аз като плеснах с ръце, викам, браво бе Кристалина, браво бе проф. Стойкова и като засънувах едни хамерикански долари дето текат от Америката и енергиен и газов монопол няма да има, то живот ли бе, да го опишеш. И поради това влязох в сайта на БАН, та да видя тази достойна жена каква кариера има. И ти да видиш в тоя ми ти сайт - в професионалната и визитка четем: "консултант на редица нефтени компании (Texaco, British Gas, Enterprise Oil, OMW, Melrose Resources) при сондиране за нефт и газ в черноморския шелф". Забравих ли да ти спомена в началото, че съмнението ми е голям недостатък? Ама въпреки началните фази на съмнението, казах си: може и да няма тука конфликт на интереси, проучи ги още малко нещата. Та, авторе, като ги проучих, оказа се, че /тук внимателно искам да ме прочетеш/ Шеврон заложили 4 000 000 долара за възстановяване на околната среда на фаза ПРОУЧВАНЕ. И аз, като един истински лаик в областта, обаче съмняващо се човече, се запитах: е, хубаво де, хем е безопасно, хем 4 милки заложили още на фаза проучване. И реших да продължа да търся /пак ти казвам, Газленда не е научно доказателство в моите очи/. И попаднах на второто, известно ми вече, научно становище. 2. Становище на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ-БАН) относно: Оценка на риска при проучване и добив на шистов газ. Становището е прието от НС на ИБЕИ на 19.07.2011 г. И това становище е по задание на Министерството на икономиката, енергетиката и транспорта, а именно: да се оцени въздействието върху околната среда от проучванията и добива на шистов газ. Ето го и становището, пускам ти го, да се ограмотим взаимно, с научни средства и то. http://www.iber.bas.bg/sites/default/files/Stanovishte_IBER_shistov_gaz.pdf. Та, като го прочетеш, ако си четеш и коментарите долу, да те питам аз нЕкои неща: "Рискът за околната среда, при прилагане на технологията за хидравлично разбиване за проучване и експлоатация на находищата от шистов газ, при наличната научна информация не може да бъде оценен като пренебрежим или допустим за всички възможни случаи." - това е от становището по-горе. Ти, сега, в какво качество конкретно, ми казваш, че темата за шистовия газ е опасна, но не толкова за природата? - подсказка - очаквам да се позовеш на конкретно научно становище, данни, изследвания и прочие, да ме ограмотиш и ти. И друг въпрос имам, от по-горе ще се повторя: как определи, че "евентуалното наличие на залежи от шистов газ, дори само потенциалната възможност за тяхното разработване би променила значително енергийните позиции и шансове на страната", след като сам признаваш, че не се знае колко изобщо са залежите на туй животно шистовия газ? п.п. Ябълки с люти чушки що си тръгнал да сравняваш и в кое качество казваш кое е най-големия проблем?
лобистка статия, нема кво повече да се коментира. всеки проблем е потенциално най-голям. няма малки и по-големи проблеми. всичко трябва да се решава паралелно. тва дето бобко предложил на всички партии да давали акъл, малко ми прилича дето преди години подкрепяше разни протести срещу него самия, като беше кмет... смешна работа, отново некой ще изяде големия кокал. лост суорд - тихо бе гей вмирисан! баси, не стига че тъп и акъл седнал да дава.
Уфффффффффффф, изписах цял роман за коментар и накрая не успях да го пратя,че се и затри нейде За това сега обобщено с две думи: трябва да сте мега тъпи и слабоумни, за да си мислите, че някой( аз или Петкан или Драган) ще намаже нещо от цялата тази газова работа. Не виждам как бай ти американец ще се юрне да харчи милиони, в търсене на газ и това в полза на приятелския български народ. Мислете, мамка му- освен частните нефтени корпорации и част от политическата върхушка, никой друг няма да е на далавера, даже напротив-най-много наистина да вземат да и разкажат играта на Добруджа! Малко мислете и влезте в реалността, все пак в България живеем, наивници!!!
не знам за кво руско енергийно лоби иде реч, но доколкото си спомням тоя шистов газ можел да покрие само 5-10% от вътрешните ни нужди. за кво падане на цените, за кви енергийни лобита бълнуват разни олигофрени?
Най-големият проблем на България са журналистите.