Преди шест месеца, когато бях в САЩ по програма за обмяна на опит, организаторите ме помолиха да им представя ромския въпрос в Европа.
Реших да направя нещо нестандартно. Вместо да говоря онова, което се говори в такива моменти, избрах олицетворяващи ромското положение снимки с кратък текст към тях.
"Антиромските настроения растат главоломно и на никой не му пука", беше озаглавена една от снимките. Лично аз никога не съм се сблъсквал директно с антиромски чувства. Разбира се, бил съм обект на непряка дискриминация, но обикновено това е трудно да се докаже. Причините са известни.
Разбира се, карало ме е да се чувствам зле. Но винаги съм смятал, че ЕС, националните институции и законът могат да защитят различните хора и разнообразието от дискриминация и расизъм. Все пак мотото на ЕС все още е "Единство в многообразието". Защо ви говоря за антиромски настроения ли? Ще разберете.
Преди месец търсех да наема апартамент в София. За целта се свързах с агенция за недвижими имоти, тъй като не исках да губя време в търсене на обяви във вестниците и звънене на собственици. Когато влязох в офиса на агенцията, ме посрещнаха много топло и заедно започнахме да оглеждаме обявите в тяхната база с данни. "Чудесно! Това жилище би било перфектно за теб! Искаш ли отидем на оглед тази вечер в 19 часа?", каза жената, която ме обслужваше. Не вярвах, че ще бъде толкова лесно.
Отидохме на оглед на апартамента в уговореното време. Посрещна ни възрастна жена, която ни обясни детайлите за половин час. Каза ни, че е пенсионер и получава около 200 лева на месец. Затова е решила да отдаде апартамента под наем, за да свърже двата края. Изпрати ни до вратата с усмивка на лице. Споразумяхме се тя да говори с дъщеря си, която живее в Западна Европа, и след това да ни осведоми за решението си.
На следващия ден с нетърпение чаках обаждане от агенцията. За мое учудване това се случи доста късно - чак следобед. Жената почна да ми говори за други апартаменти. Бях объркан. Попитах я за апартамента, който бяхме посетили. Тя каза: "Възрастната жена каза, че ти си циганин и затова няма да отдаде апартамента на теб". Бях шокиран. Чувствах се ужасно.
Една възрастна жена ми каза, че съм циганин и затова не ми е позволено да наема апартамента й. Аз безполезно същество ли съм? Аз социален паразит ли съм? Не, не съм! Различен ли съм от нея? Да, аз съм различен! Допринасям ли за обществото по някакъв начин? Да, правя го! Гражданин ли съм на България? Да, аз съм гражданин на България! Какво, по дяволите, тогава иска тази жена от мен? Аз съм сигурен, че тя иска да спра да съм циганин. Но аз съм и се гордея с това. Потресаващо.
Уговорихме се да посетим друг апартамент. Няма да повярвате, но се случи нещо по-смешно и по-трагично. Собственикът на втория апартамент ни посрещна с черна тениска, върху която пишеше "Аз не искам да живея в циганска държава". О, Господи! Това е тениска на националистическата (аз я наричам фашистка!) партия "Атака". Съдбата явно бе решила да ме тества този ден.
Разбира се, влязох да огледам жилището. Мъжът ми обясняваше нещо, но вече мислех за съвсем други неща. Не наех този апартамент. Оставаше и да го наема. Започнах да се шегувам със себе си... "Представяш ли си този човек да те покани на протест на "Атака" някой ден, ако наемеш апартамента му?". Да покани точно мен. Аз, който се боря срещу расизма. Аз, който водя битка за равни възможности. Аз, който проповядвам уважение към разнообразието. Аз...
Всичко това ми се случи преди повече от месец. От дистанцията на времето изглежда доста смешно и забавно, но не е. Вижте насред какво се озовах малко по-късно. Качих се на метрото от станция "Сердика" и слязох в жк "Надежда", на станция "Бели Лом". Там бях отседнал при приятел за няколко дни.
Вървях към изхода бавно и замислен. Точно пред изхода имаше тълпа. Беше ми интересно какво става и за какво са се събрали. Какво да видя, Боже мой? Джамбазки... Това беше протест срещу циганите, организиран от най-големите циганомразци в България - активистите на партиите ВМРО и "Атака". Щастлив съм, че сред тях не видях мъжа, чийто апартамент огледах по-рано. Усмихнах се, защото си спомних какво ми беше казал един приятел: "В "Надежда" няма надежда".
Беше наистина стресиращ ден, не мислите ли? Прибрах се вкъщи жив и здрав. Разказах на приятеля си какво ми се случи. Той се разсмя. Да, картината е смешна, но повече е трагична и критична.
Включих лаптопа и започнах да проверявам електронната си поща. О, Боже! Какво да видя? Среща на Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси, свързана с ромите, е била проведена в същия ден. Това е органът, който създава политиките за приобщаване на ромите в България и отговорен за изпълнението националната стратегия за интеграция на ромите. Председател на тази институция е вицепремиерът Цветан Цветанов.
Стана ми смешно. Как може...? В една държава, в един град, в един ден са се провели работна среща за ромска интеграция и протест против циганите. Двете събития са протекли в идентично време, независимо, че са взаимноизключващи се. Наистина искам да разбера как организаторите на антицигански протести получават разрешение за провеждане на събития, които законът уж наказва?!
В чл.162, ал. 1 от Наказателния кодекс се казва: "Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание."
Това не е първият такъв протест, но явно на никого не му пука. По същия начин получи разрешение "протестът" пред Баня Башъ. Със сигурност това няма да е и последната подобна проява. Ако пък някой реши да подаде жалба до прокуратурата за подобен казус, просто ще попадне в черна дупка.
След тези случки у мен възникнаха следните въпроси: Имат ли европейските политически партии собствени стратегии и политики за справяне с ромския въпрос? Или просто имат идеи как да купуват гласовете на силно маргинализираните и зависими роми в деня на изборите? Или просто чакат да дойдат на власт някой ден и да започнат с дългите "преговори и разговори" с ромските организации.
Аз не питам дали правителствата и ЕС имат такива стратегии, защото те са длъжни да имат - само заради елементарния факт, че в Европа живеят над 15 милиона роми. Тези въпроси минават през главата на всеки ромски активист, но за жалост много малко хора ги изричат на глас. Очевидно повечето се отдават на лукса, наречен "дипломация".
Но откога официалните документи са по-силни доказателства от реалните действия? Откога ромската интеграция се е превърнала от кауза в икономическо поле и бизнес? Откога не-ромите, работещи по ромския въпрос, имат правото да мразят ромите и да се държат расистки спрямо тях?
Кога големите лидери ще признаят, че има антиромски движения във всичките държави-членки на ЕС, и кога ще направят нещо ефективно, а не само на хартия по този въпрос? Все въпроси без ясен отговор.
Би било добре всички онези, които казват "Някои хора не харесват циганите, защото те не са образовани, те са мръсни, опасни, неинтегрирани..." да си отворят очите, ушите и умовете. Защото много хора не харесват циганите само защото са цигани. Без значение дали са облечени по етикет или в дрипи, дали миришат на катерици или на "Шанел", дали са с 5 дипломи или смешно неграмотни, включени или изключени, богати или бедни...
Но със сигурност повечето от тези, които мразят ромите най-вероятно не познават нито един циганин. И нашата работа е да работим по този въпрос, защото хората трябва да се опознават, за да се разберат. Защото те живеят на една улица, в едно населено място, в една страна, на един континент и в един свят..., но не се познават. Това е предизвикателството, което стои пред нас.
А не само да пишем или да подписваме хартийки, да отчитаме или изпълняваме проекти, да показваме желание за справяне с проблема, като прегърнем ромските деца за снимки пред международните медии. Да, трудно е, но не е невъзможно.
Но нека да продължим с антиромските чувства и формите, под които се появяват. Преди известно време в сайта на Президента Националната стратегия за интегриране на ромите в България беше кръстена "National Strategy Integrate Mangali". От Дондуков 2 се извиниха за случилото се и поеха ангажимента изключително стриктно да следят каква информация и по какъв начин се публикува на сайта на президентската институция. Името на файла се смени на "National Strategy Integrate Roms", което само доказва, че президентството няма експерт в тази област и влиза от трагична в смешна ситуация.
И до там. Наказали някого. С какво го наказали, сигурно само наказаният знае. А това, че се накърни достойнството на над 10% от българските граждани на никой не му пука. Нещо повече - авторът на прословутото заглавие продължава да е на работа и със сигурност някой ден ще се наложи да вземе важно решение, което засяга "mangalite", както ги нарича той/тя.
На никого не му пука, че в почти всички сфери у нас антициганизмът разцъфтява.
"Лидерите мислят за следващите поколения, а политиците - за следващите избори". Това е също надпис, който видях на протест в Щатите. В контекста на пълзящите нагоре антиромски настроения и чувства е добре всеки да си отговори дали е лидер или политик.
