Йенс Давид Брайвик (76) се надявал на спокоен живот като пенсионер във френската провинция. А сега знае, че никога няма да го постигне. Бившият дипломат е баща на Андерш Беринг Брайвик - масовият убиец от Норвегия.
В дълго интервю с Expressen той говори за възпитанието на сина си, загрижеността за собствената си безопасност и какво изпитва към детето си в момента.
В малкото френско селце е тихо. В далечината се чуват само колите, поели към близкия град. Вилата на Йенс Давид Брейвик е скрита зад друга къща, имотът е защитен от ограда, а чакълената пътека води към голяма заключена порта.
Бившият норвежки дипломат и държавен служител се е преместил тук след пенсионирането си. При тишината и спокойствието. Но сега всичко се превърна в кошмар.
„Бях напълно парализиран"
Говорим близо два часа, след като той се съгласи да даде интервю за сина си, обвинен за бомбите в Осло и касапницата на Ютьойя. Бащата казва, че иска да избегне спекулациите и дори да каже на цяла Норвегия, че не е могъл да направи нищо, за да предотврати случилото се. Йенс Давид Брайвик и съпругата му чули за бомбите в Осло и кървавата драма на Ютьойя в петък следобед и започнали да следят драматичните събития по BBC. Когато седнал пред компютъра и влязъл в норвежките новинарски сайтове, той видял снимка на сина си и съобщение, че е заподозрян като масов убиец.
"Бях напълно парализиран. Не можех да повярвам на очите си. Звучеше ми невероятно, не исках да е вярно. Знаех, че не е 1-ви април, но се почудих дали изобщо е възможно."
- А какво изпитвате в момента?
- Ужасно е. Чувствам се напълно нещастен. Ужасно е за мен лично, както и за страната ми.
С Йенс Давид Брайвик сме седнали край градинската маса зад къщата, съпругата му ни носи кафе. Това е дворът, в който той се грижи за растенията си и прави дървени рамки за картините на жена си.
Често потъва в дълги мълчания и е очевидно потресен от събитията от последните дни.
„В шок съм и вероятно все още не съм осъзнал напълно какво се е случило. Изпълнен съм с толкова тъга и отчаяние. Искам, не искам - и аз съм замесен. Аз съм неговият баща. Надявам се хората да разбират, че нямам нищо общо с извършеното от сина ми", казва той.
Йенс Давид Брайвик е работил като дипломат. Бил е служител на норвежкото външно министерство от 1965 до 1996 година. Бил е консул в мисиите в Лондон и Техеран. Получил е и назначение в Париж.
Никакви контакти от 16 години
Когато родителите му се развеждат през 1980, Андерш Беринг Брайвик е само на година. Баща му по това време отива да живее в Лондон, майката и синът остават в Осло.
Заради номадския живот на бащата, двамата започват все по-рядко да си общуват през годините, докато момчето расте.
- Не сме се виждали изобщо през последните 16 години, от 1995. Той беше трудно дете. Искаше да върви по собствен път и никога не е изпитвал особена нужда да общува с мен.
- Кога го чухте за последно?
- Преди много години, може би десет. Беше кратък телефонен разговор, напълно официален. Просто ме поздрави и не каза нищо съществено.
Йенс Давид Брайвик и съпругата му непрекъснато обсъждат помежду си случилото се. Трудно е да не го правим, обясняват те. Припомнят си последните си срещи с Андерш. Отбелязват, че винаги е бил малко отнесен. Като тийнейджър правел графити, което му се струвало „готино". На някакъв етап заявил, че не иска никога да се жени и да има деца. И не го били чували да изразява категорични политически позиции. Само, че бил противник на Европейския съюз.
Политическите мотиви
- Изобщо нямах представа, че е десен. Самият аз се определям като центрист, може би леко вляво. Знам, че майка му изобщо не се интересува от политика. Така че убежденията му не идват от нас.
Лоши отношения
- Как бихте го описали и какъв беше, докато растеше?
- Като повечето момчета. Никога не сме имали добри отношения като баща и син. И двамата сме затворени хора. Идвал е в дома ми като беше малък. С майка му се разделихме набързо и аз заминах за Лондон. Той живееше с нея, а аз - в чужбина.
- Вие сте бащата. Как се чувствате?
- Ужасно. Не мога да проумея още случилото се. Защо го е направил и какво е ставало в главата му? Съпричастен съм към жертвите, към всички тези невинни хора. Не се чувствам като негов баща.
- Как това ще промени живота ви?
- Ще трябва да живея с този срам до края на дните си. Хората винаги ще ме свързват с него. Та нали съм му баща! Но нямам нищо общо с него. Надявам се хората да не ме винят. Но няма да го преодолея лесно. Още дълги години ще мисля - как се случи? И защо точно моят син?
- Ако можехте да му кажете нещо - какво би било?
- (Дълго мълчание.) Не знам. И не съм сигурен, че ще ме чуе, защото той сигурно живее в друг свят. Не мисля, че ще ме разбере. Той трябва да проумее тъгата и страданието, които причини. Отне и съсипа толкова животи. Трябва да се замисли за последствията.
Да се бе самоубил
Разказва какво е казал, след като е видял първите снимки от Осло и Ютьойя и осъзнал степента на трагедията.
"Как е могъл просто така да избие толкова невинни хора и да си мисли, че не върши нищо нередно? Че така трябва. Трябваше да се самоубие след това, което е направил."
Преди да се разделим на портата, Йенс Давид Брайвик казва, че бъдещето го плаши. Във френската провинция той може да запази личното си пространство. Но ще му е много трудно изобщо някога да се върне в Норвегия. Със съпругата му си говорили, че това може да е опасно за тях, някой да се опита да ги нарани.
"Има и други луди хора. Притеснявам се от тях. Никога не се знае какво могат да си помислят и на какво са способни."
По време на интервюто домашният и мобилният му телефони непрекъснато звънят. Журналисти от няколко държави се опитват да се свържат с бащата на масовия убиец.
По-предната вечер на портата се позвънило. А предната - алеята се напълнила с репортери и фотографи, които се опитвали да проникнат в имота. Настъпил такъв хаос, че се наложило френската полиция да се намеси. Снощи Брайвик се обади на Expressen, за да каже, че вече е под полицейска охрана, защото станало прекалено опасно за него.
