Дългоочакваните изневиделица връхлетяхме. Някои се стреснаха. Пречим на непрозрачността и монополите. Веднага се опитаха да ни разединят, да отклонят вниманието и да ни насочат едни срещу други. Реактивното манипулиране няма да се случи.
Няма да ви оставим да повторите лъжата си 100 пъти. Изключваме телевизора. В интернет няма кой да ни излъже. Там има електронно гласуване срещу неистината. Хиляди зорки очи разобличават, на жалките опити за манипулация се смеем с посочване. Прозрачността, свободата на мнението и обмяната му е неразбиваема антивирусна програма срещу лъжата.
Опитват се да ни изтласкат встрани, надолу, в гората, навън. Не и нас, не и този път. Засадихме и цветя символи в центъра. Садим и дървета, раждаме деца. Като заявка за постоянство и решителност. В гората и планината ходим, за да се възстановяваме, забавляваме и спортуваме. Навън - за да съберем сила и опит. Надолу протягаме ръка, за да издърпваме. Иначе живеем в тук и сега, в центъра на обществото. И отказваме да живеем зле.
Срещите ни са ценни. Заедно сме и се зареждаме положително. Този път е различно. Спояваме се химически. Алтернативата на това да си с нас е да се прибереш и да пуснеш новините, за да те програмират кой си и за какво се бориш. Ще научиш, че си хулиган, еколог, среден на ръст терорист, и че си се объркал.
Не вярваме, че изборът е между това да си мълчиш или да си нахален и да вдигаш щанги. Ще се напънат да те убедят, че врагът е този до теб, а не развилнелият се монопол, който ви мачка и двамата. Ще пропуснат да говорят за свобода, откритост и еднакви правила за всички. Няма да има вест за разбиването на монопол. После ще ти пуснат и сериал.
Медиите облъчват със зомби информация, защото си мислят, че обслужват зомбита, хора се превръщат в зомбита от медийно недохранване с нормалност. Не влизаме в порочния кръг. Създаваме среда за истинския дебат, където събуждането протича със скоростта на истината.
Печелим от възможността за разумно и неограничено състезание на идеи. В свободното ни общуване най-ценните, най-ефективните мисли се чуват, а лъжата и вредността потъват. Искаме мирна конкуренция и във всички останали сфери - икономика, която да ври и кипи. Пространство за реализация на талантите си.
Не очакваме държавата или олигарсите да построят една фабрика и една тръба, и да ни хранят. Очевидно това произвежда постна трапеза. Искаме благоприятни условия, в които да изградим хиляди фабрики и сами да се храним. Никой не знае по-добре от нас от какво имаме нужда. Взимаме си живота обратно.
Няма да свършваме нашия протест преждевременно. Очаква се медиите да показват оредяващи редици, журналисти искат да задоволят извратеното желание на много да бъде дръпнат в калта и нашия полет. Парализата от немощност да се мисли различно и да се осъществи промяна се разкривява в копнеж и ние да се разотидем. Разбираме агресивно комплексираните от неуспеха си по управление на промяната недоносени граждани. Заедно с всички останали се борим и за тях.
Нашият бунт е съвременен. Прагматичен. Той е на осъзнаването, че нормалността идва от правилата на играта. Игра без край, чиято цел е подобряване на условията на живот. Засега, за цялата документирана човешка история, най-добре се справят обществата, които най-ефективносе борят срещу привилегии и злоупотреби с монополи. Няма хапче. Няма нирвана, подобряването е процес. Протестът ни е постоянен - движение към все повече и повече прозрачност, равноправност и състезание. Не е сложно. Връстниците ни от други времена са работили под много по-голям стрес по техните революции.
Еволюционери сме. Не допускаме промяна на фокуса на обществения дневен ред от важната тема. За всяка една новина, действие, закон, случка съдим по прост показател - води ли към повече отворен достъп или представлява застопоряване и раздаване на привилегии за деня на монополиста.
Първо бутаме олигарсите да се търкалят надолу от планината. Разчистваме горе, защото е важно да запазим привилегированата си гледна точка. Широтата на възгледите. Отвисоко се вижда надалеч и сиво не се забелязва. Случва се и осъзнаване на неизбежности. Губи се страхът.
Изстискваме момента и живеем пълноценно. Демитологизираме. Обичаме да наричаме нещата с истинските им имена. Чистим определения, имена, чието старателно оплескване с кал е част от увековечаването на робството. Гледаме различно на нещата. Няма наивност, модерни сме. Не хабим енергия по вълнения относно детайли. Да се съди по прически, цвят на кожата, хобита, биографии е загуба на време. Протестът не е срещу правителства, а срещу действия. Няма вечно бели или вечно черни личности и организации. Оценяват се делата. Не е важно дали премиер-министърът е сърфист на десетилетието, а какво реално върши за прехода. Подкрепа за всички стъпки, които ни приближават до прозрачност и конкуренция.
Избираме да живеем Европа. Миналото на развитите страни е нашето настояще. Анализираме опита им, пропускаме грешките им и прилагаме най-доброто. Горди сме да работим заедно. Днес извоювахме реална победа. Обединени сме. Имаме влияние, завинаги вече ще участваме във вземането на решения. Съобразяват с нас. Вече сме част от играта. Факт. Ние сме най-новият олигарх.
Без агресия. С дискусия.
Изправени сме, говорим открито за решения. Разбираме се. Използваме оптимално знанията и уменията си. Намираме в разговор смисленото решение, водещо до отваряне на достъпи и устойчиво развитие. Никой не е по-умен от хиляди хора. Действията ни са заразни. Ние сме силен гравитационен център. Започваме да огъваме времето и пространството в наша полза. Една по една се трошат лъжите и манипулациите.
Привличаме неудържимо, защото сме прави. Знаем какво трябва да се направи и как. Заемаме се да изградим богата и разнообразна мрежа от групи във всички сфери на стопанството, политиката , обществото, които да алармират при нарушаването на интереса на гражданите. Победите ще са много. Нормалността става ежедневие и чувството е приятно.
Най-активните, особено специалистите с умения и виждане за архитектурата на първоначалната интернет платформа за организация, моля да се обадят на most.orlov@gmail.com, за да обменим идеи и да действаме.
...а бе и вие сте една зелена "Атака", ама дип, че е време за купон и ваканция...
За тези, които не са разбрали (макар че ако искаха, можеше да разберат). С поправките на закона за горите искаха да може да се правят ски писти и други съоръжения, без да се сменя "начинът на трайно ползване" "Гори", т.е улеснява се процедурата ( и се спестяват държавни такси) за инвеститорите, което ще даде възможност за изсичане и унищожаване на дивата природа. За тези, които искат да са осведомени от извора, ето поправките в закона: http://www.facebook.com/l.php?u=http%3A%2F%2Fwww.lex.bg%2Fbg%2Flaws%2Fldoc%2F2135721295&h=4AQFXe-TFAQFIgY6QzSdYUd1ezrW6Go86w_IvoMd2qEzVGQ Но това не е толкова важно, в случая хората показаха, че им писна от лобистки закони и беззакония. Защо блокиране на Орлов мост ли? Защото всички други мирни протести останаха незабелязани. Така е - протестите винаги предизвикват неудобства и така трябва за да бъдат забелязани. Нима протестите на гърците не предизвикваха неудобства? Няма "удобен протест".
Нямам идея колко хора мислят така. Невярващо се надявам да са повечко. Но дори и това да са само лични мисли на автора, самата поява на нещо подобно (и то в едно достатъчно публично място като webcafe) е не само радваща, а и – ще ми се да мисля – симптоматична. Някой ще каже – нищо ново, чели сме ги и такива. Не, не сме. Първо, това не е обичайният лай срещу системата. Статията не е оплакване, оплюване или закана, тя е ПОЗИЦИЯ. Позиция, зад която се вижда един нов, доста различен тип самочувствие – стъпило върху валидността на отстояваните каузи, а не върху владеенето на средства за принуда. Всъщност (което е още по-добре), това самочувствие е стъпило върху убедеността за валидност на цяла жизнена философия; при това такава, която си си открил сам. Второ, в статията въобще не става дума за дежурния препъникамък на реалната българска демокрация: избирането на управляващи. Става дума за нещо многократно по-важно, за което от 23 години насам цари тотално мълчание: за КОНТРОЛА върху властта във времето МЕЖДУ изборните кампании. При това уверено подминавайки дълго насажданата заблуда, че гражданското непременно трябва да мине през партийни или квазипартийни механизми, за да бъде „сертифицирано“ като политическо. Мнението на отделния гражданин има точно същата политическа валидност и тежест като подпечатаните и прошнуровани решения на който и да е висш партиен форум. В статията липсва грижливо отглежданият от всички власти досега комплекс за политическа малоценност. И трето: стилът. Непривично ми е да чета нещо написано така, това не е стилът на моето (по-възрастно) поколение. Праволинейността, лаконичната категоричност, граничеща с безцеремонност, явният идеализъм ми идват малко в повече; същевременно обаче не мога да отрека (и не искам да отричам) прагматичната логика, последователна от началото до края. И то не йезуитски-обмислено-премислена, а естествено последователна. Така може да говори само човек, който действително мисли това, което казва. Не знам дали самият автор го осъзнава, но този точно стил може спокойно да стане ЗАПАЗЕНА МАРКА на една настъпваща истинска промяна. Малко е стряскащ – но пък в много случаи се налага да стреснеш някого, за да го накараш наистина да се вслуша в това, което му говориш. Факт. Лично аз нямам нищо против да бъда стряскан по този начин. А и твърдя, че това би било полезно за мнозинството от хората, които познавам. За властта изобщо не говоря. Това тук се отнася за нещо много по-важно от промяната във властта: промяната В САМИТЕ НАС – които избираме И КОНТРОЛИРАМЕ властта.