Преди около две седмици в медиите излезе съобщение за смъртта на д-р Илко Иларионов. Ръководител на кожното отделение в Пета градска. След закриването му той получава депресивен пристъп и влиза в болницата в Курило. Там бива пребит жестоко и умира в болница, без да дойде в съзнание. Съгласно съобщенията - от агресивен пациент.
Само че това нека го разправят на някой друг.
Илко ми беше състудент и добър приятел. Висок почти 2 метра, плещест, невероятно пъргав и силен физически. Страшно малко хора биха могли да го пребият до смърт. Ако някой от тези хора е агресивен луд, с абсолютна сигурност ще бъде държан при особено строги условия - иначе животът на персонала в болницата няма да струва пукната пара. Нещо повече - депресивно болните обикновено са много тихи и кротки и не дразнят дори най-буйните и агресивните. Дори само дотук съобщеното вече звучи подозрително.
А то е само началото. Илко е бил упоен с лекарства, вързан за стол и бит с желязна тръба до строшаване на черепа и гръбнака... В коя психиатрична болница агресивни луди, способни да пребият до смърт двуметров юначага и охотно нападащи лекари, имат достъп до железни тръби и въжета? И до упояващи лекарства?! Да виждате в окото ми атомна подводница? Пардон, флотилия от един милион атомни подводници?
Трима души от персонала
Струва ми се далеч по-вероятна новината, която излезе най отначало, и после заизчезва оттук-оттам. Че шефката на болницата в Курило е казала, че той е бил пребит от трима души от персонала. Така вече нещата се връзват - численото превъзходство, разполагането с упояващи лекарства и средства за връзване и пребиване...
Не се връзва единствено представата ни за болничен персонал. Нещо в нас отказва да приеме, че в болниците, където един ден ще лекуват нас, може да има подобни изверги... Но истината е, че ги има. Извергите, които обичат да пребиват хора за удоволствие, много често търсят работа на точно такива места. Там, където жертвите им са беззащитни и безправни, и престъпленията им остават незабелязани, неразследвани и ненаказани. В арести, в затвори, в изтрезвители, в психиатрични заведения.
Затова и дотук случилото се не ме изненадва. Смайва ме обаче нещо друго - как всички се хвърлиха да прикриват престъпниците. То вече означава, че безнаказаното биячество се поощрява и протектира от най-горе. С някаква зловеща цел или просто от безхаберие - няма значение, ефектът е все същият.
Сигурно мислите, че нормалните лекари в болницата не биха търпели подобни колеги? Според мен грешите. Онзи ден се случи случка, която го демонстрира чудесно.
По новините показаха репортаж как пред "Пирогов" припаднал гражданин. Как хората наоколо се опитали да извикат групичката лекари, застанали пред входа на болницата, които при тази гледка моментално се прибрали вътре. Как един от присъстващите влязъл в болницата и в продължение на половин час търсил вътре лекар, който да излезе и да окаже помощ. И когато най-сетне намерил, вече било късно - припадналият издържал двайсетина минути и даже идвал в съзнание веднъж-два пъти за по минута-две, но не могъл да дочака.
Когато видях новината, първата ми мисъл беше, че тъпи репортери демонизират лекарите.
Новината обаче продължи в интервю с шефа на спешното отделение д-р Стоян Сопотенски, който заяви с доста емоция, че това не отговаряло на истината. Лекари били изпратени веднага да се погрижат за пациента, а пък хората там ги били посрещнали с "Малко ви бият"...
Това ме сепна. Кога хората посрещат лекар с "Малко ви бият", рискувайки да го ядосат и да не помогне на болния? Когато идва навреме? Когато се държи професионално? Когато не е закъснял окончателно? Защо ли имам чувството, че уважаемият шеф на спешно отделение си призна, без да иска, че хората от репортажа са казали истината? Винаги съм беснеел от незачитането и неуважението, което някои пациенти имат към лекарите. Но след тези случаи се чудя как все още се случва да не ги бият.
Дали няма скоро да почнат да чуват "Малко ви стрелят". А после и не само да го чуват.
Защо все още не сме стигнали дотам знаем - все още наоколо има и лекари, които отчаяно се опитват да помогнат на болните.
Под подигравките на тези свои колеги, за които грижата за болния е наивност и глупост, а медицината - начин да изнудваш беззащитните пациенти за пари. И когато ти ги дадат, пак да не направиш нищо за тях. (Установено на гърба на друг мой добър приятел, който в момента умира от рак.)
Вероятно скоро свестните лекари ще бъдат стреляни наравно с боклуците - отчаянието и гневът не подбират. И ще се оплакват, че не са го заслужили. Без да разбират, че са - с търпението си към онези "колеги", които са им докарали това отношение на главата. Ще проклинат, ще обясняват колко неблагодарни са пациентите, и всякак ще търсят кой им е срал в гащите. И това ще връща живота на пребитите и застреляните сред тях колкото се връща животът на погубените от убийците в престилки. Ето така на сметката на тези изроди накрая ще се впишат не само пациентите им, но и колегите им. А после ще са виновни циганите, агентите на империализма или неизвестно кой - така сме свикнали...
Не е прав дядо Петко Славейков. Не сме мърша.
Толкова има да се облагородяваме и оправяме, додето влезем в категорията "мърша", че не мога да си представя и внуците ми да го доживеят. С ужас разбирам, че битката ми за една по-добра България е изгубена, че съм победен. Че напразно останах тук след промените, вместо да забягна нанякъде...
Да, сред този народ все още има може би около петдесетина хиляди, които заслужават да бъдат признати за хора и уважавани. Които се опитват да вършат и сеят добро, с надеждата, че това ще промени другите... То добре, ама колко доброволческо чистене на реки и плажове е нужно, за да просветли и разкае убийците на Илко? Или да опомни и размърда убийците от "Пирогов", които се скриха, да не би да се наложи да помогнат на някого и така да си развалят рахатя?
Защо в България се случва това? Отговора вече го знаем всички - защото търпим.
Докога ще се случва? И този отговор го знаем всички - докогато търпим. Така че нека никой не се лъже, че са ни виновни КГБ, ЦРУ, МОСАД, марсианците, рептилите и билдербергите. Виновни сме си ние - единствено, само, точно ние.
И това да ни морят по болници и пред болници е просто това, което сме си заслужили.
*Текстът е публикуван в блога на Григор Гачев, заглавието е на редакцията
