Случаят "Бисеров", това позорно петно, лепнато върху България, още веднъж и със страшна сила ни подсказва:
Ние трябва излезем от омагьосания кръг на конфронтацията "кой крив - кой прав" и да се замислим, а най-вече е необходимо да се замислят онези, които принципно или по принцип бранят сегашното правителство, защото останалите по принцип или принципно не пропускат да се възползват от подобни адски удобно, ефектно и високо вдигнати топки, които да забият в полето на сегашната власт.
Случилото се е толкова фрапиращо и ужасно, че даже не питам повече защо всички до една жертви на "тоя списък", които проглушиха ушите на хората, че са попаднали в него заради нашия болшевизъм (а не заради своите последователни няколкомесечни писания срещу протестите), мълчат - мълчат за Бисеров, мълчат за Генов, мълчат за тревожните събития от последните 3-4 дни.
Колко по-добре би било, ако престанат да ни занимават с личната си обида (защото ние за нея нямаме никаква вина, както нямаме и нищо общо с "тоя списък") и хвърлят поглед към далеч по-тежките обиди, претърпени само за това свърх-кратко време от България.
Ние наистина трябва да се замислим.
Защото случаят "Бисеров" ни доказва, че ние:
- нямаме МВР (за да избяга Бисеров през границата и да не се знае накъде, в каква посока е избягал);
- нямаме ДАНС (където поне на книга са контраразузнаването и финансовото разузнаване);
- нямаме опозиция (която би трябвало да проглуши ушите на обществото);
- нямаме главен прокурор (който поне преди два месеца трябваше вече да е поискал имунитета и да е повдигнал обвинение срещу Бисеров);
- нямаме президент (който би трябвало да потърси незабавно обяснение и да направи кратко обръщение към нацията, както повелява коноституцията, ако не и да свика КСНС - защото като криминален престъпник, мафиот, бандит, крадец и злостен закононарушител е избягал необезпокоявано от страната ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ на Народното събрание, властник, охраняван, обслужван, обгрижван и осигуряван от Националната служба за охрана).
Или имаме такива безкрайно тревожни нямания, или се случва нещо далеч по-страшно.
А именно - всички структури и институции прекрасно са знаели за престъпленията на Бисеров
(ако финансовото разузнаване на ДАНС не е знаело, а значи и ДАНС не е знаела, то значи е дошло време те да бъдат разпуснати и да се изгради отново контраразунавателната ни служба, разбита и разнебитена от Тройната коалиция и да се създаде отново Финансово разузнаване),
но са мълчали на принципа на "Гарван гарван око не вади" или на това, което в Русия се зове "Круговая порука".
Докато чужди разузнавателни и финансови структури са ги притиснали окончателно и безвъзвратно, като са им заявили в прав текст и с много неопровержими доказателства,
че на практика прикриват злостни престъпления, свързани с пране на пари, злоупотреба с власт и функциониране на организирана престъпна група, облечена с власт, която обикновено се нарича Мафия.
Макар че подкрепям протестите, в случая ще кажа - с успех или без успех, те един ден ще приключат. Но днес има нещо много по-важно от разделението на подкрепящи протестите и неподкрепящи протестите. И това е необходимостта да си дадем сметка, че след случая "Бисеров" имаме стократно по-малко основание да смятаме, че България е държава, че имаме система за национална сигурност...
Някога напомнях на президента Първанов приказката за шопа и шапката:
когато жената на шопа на въпроса дали той е имал глава отговаряла - ами купуваше си капа, трЕбва и глава значи да е имАл.
Та, казвах на президента Първанов - да не би да дойде някой ден като ни питат има ли държава България, ние да отговаряме - ами държавен глава има, трябва значи и държава да има...
Е, сега вече дойде денят след случая "Бисеров", да отговорим на въпроса има ли държава България така
- ами Правителство, Парламент и Главен Прокурор има, значи най-вероятно и държава има. Но това вече изобщо не е сигурно...
Щом Правителството, Парламентът и Главният Прокурор заедно допуснаха, а може би улесниха бягството на мегакорупционера Бисеров...
