На влизане в музея "Nemo" - природо-научния музей на Амстердам - посетителите виждат обичайната гледка за такова място - бълбукащи колби, демонстрации на верижни реакции, кинетични инсталации, експерименти със светлина, лещи, призми и огледала.
На втория етаж на "Nemo" е галерия на име "Teen Facts".
Ако родителите не знаят какво ги чака там, най-вероятно ще бъдат принудени да вземат светкавично решение дали да напуснат изложбата моментално, или да продължат.
Чуждестранните посетители обикновено са изключително впечатлени как самите холандци преминават съвсем спокойно с децата си през "Teen Facts". Вътре посетителите от различни възрасти могат да използват марионетки, за да симулират целувки. Да научат всичко за акнето, хормоните и промените в настроенията през пубертета.
Гостите имат възможност да влязат в симулация на утроба, да видят как се произвежда семенната течност или да изгледат анимация, която проследява всички стъпки на пубертета у момчетата и момичетата.
Зад кадифена завеса, след която се допускат само лица над 12 години, има още изненади. Там посетителите ги чака видео за оргазмите (показани са само лицата), изложба на предшествениците на презервативите и различни старомодни методи за контрацепция. На един рафт са подредени малки дървени фигурки в пози като от "Кама Сутра".
На една от стените е закачен наръчник на добрия секс на холандски и английски, който насърчава и интереса към мастурбацията и честната комуникация между родители и деца.
Подходът на холандците към деликатната тема е меко казано необичаен. В много училища по света сексуалното образование се ограничава до призив към юношите да се въздържат колкото се може повече от интимности. В България то е част от часовете по биология и обикновено изчервен до ушите преподавател диктува уроците с половин уста.
В същото време сексуалното образование в Холандия става все по-прогресивно. То е в класните стаи, но и в публичните пространства като музея "Nemo". Страната задминава много държави по показателите за сексуално здраве на населението си.
Средната възраст, на която холандските младежи започват да водят полов живот, е малко над 18 години. За сравнение тази възраст за България е малко над 16 години. Като цяло стойностите не се различават драстично в различните западни държави. Холандците обаче поддържат чувствително по-ниски нива на аборти в тийнейджърска възраст, както и болести, предавани по полов път.
Сексът в Холандия е различен дори и на социално ниво.
Сексуално активните млади хора в страната не са толкова склонни да проявяват промискуитетно поведение, комуникират по-често с родителите си по теми, свързани със секса, и в общ план са по-удовлетворени от сексуалния си живот.
Холандските родители, здравните работници и преподавателите постигат всичко това като са на пръв поглед стресиращо откровени с децата си относно телата им, съзряването и интимните връзки. Проучвания показват, че започването на сексуално образование от най-ранна възможна възраст помага за превенцията на тийнейджърска бременност и сексуално насилие.
Докато в повечето страни да говориш с децата си за секс е табу, в Холандия доказват колко важни са тези разговори, а комфортът от това да говориш за секс с по-опитни от теб хора носи множество ползи.
В страната по-малките деца често играят голи навън и в публичните басейни. В кабинетите на лекарите холандските родители се научават да поощряват децата си да изучават телата си. Дете с ръка в панталоните си на много места по света просто ще получи шамар и/ или ще му бъде обяснено да не прави така.
Децата са насърчавани например да си играят на доктор при строги правила, сред които на първо място е взаимното съгласие. В пуританска Америка подобна игра би била забранена на секундата. В България игрите между малките момчета и момичета също не се насърчават особено и са строго категоризирани като "момичешки" и "момчешки".
С настъпването на пубертета и с началото на първите романтични искри холандските родители започват да окуражават юношите да бъдат честни и ги подкрепят в решенията им относно интимния им живот.
От 2012-а часовете по сексуално обучение в холандските училища са сред задължителните за посещение. Там учениците научават как да пазят здравето си и неприкосновеността на телата си. Холандците от малки знаят какво е сексуална принуда и къде са границите отвъд нея. Освен това холандските ученици са много по-склонни да защитят връстниците си в случаи на полова дискриминация, сексуален тормоз или хомофобия.
В училищата най-популярният учебник се казва "Пеперуди в стомаха" и неговото изучаване започва от 4 до 6-годишна възраст. Тогава се обясняват разликите между мъжкото и женското тяло и какви условия не бива да бъдат прекрачвани при несъгласие за докосване.
Третокласниците учат за любовта, включително и как да са мили с този, по когото си падат. В средните класове научават за половото разнообразие и половата принадлежност, както и как да преценят кога са готови да започнат да правят секс и как да се предпазват от нежелана бременност и болести.
През цялото това време холандците учат за равноправието между половете, защото се смята, че неравенството вреди на интимните взаимоотношения.
Разбира се, в нито една държава няма абсолютна застраховка срещу сексуалното насилие. В Холандия се разчита на книги като "Пеперуди в стомаха", че учат децата как да не нараняват околните и как да се вслушват в собствените си тела и желанията си.
Там са разбрали нещо много просто - да покажеш на децата, че човешката анатомия и репродукция са напълно нормални и дори банални е може би най-важният урок за телата им, който възпитава на грижи, уважение и толерантност.
