Годината беше 1985-та. Възродителният процес вървеше с пълна сила. Кварталните пишман-патриоти, възбудени и с блясък в очите, с одобрение припяваха на "възродителната" истерия: "Какво толкова, едни имена... Турчулята колко века са ни газили! Като не искат да ги сменят - да се махат!"
Покрай пълното информационно затъмнение в атмосферата витаеха "ведрите" речи на Тодор Живков и партийните дейци на "възраждането". Турските региони се напълниха с учители по български и руски език на тройна заплата, както и с много други "възродителни" кадри.
Но този разказ не е за тях, а за една циганка, с име на цвете, което забравих.
Срещнах я по време на задължителния си стаж в края на средното си образование (тогава му казваха УПК - учебно промишлен комплекс), в който зрелостниците се задължаваха да работят по определени професии.
Не знам дали някой знае какво представляваха кухните на хранителните заведения при соца, но ето какво аз видях там:
Когато влязох в такава кухня - ужасно гореща, стара и мръсна - първото нещо, което видях беше циганка на около 60 години, която танцуваше кючек гола до кръста на плота, на който се месеха кюфтета.
По време на танца десетки кюфтета изпопадаха на влажния под с мирис на белина, мухал и още нещо. Гледах случващото се вкочанена от ужас.
Когато танцът приключи, циганката слезе от тезгяха и ми каза да събера кюфтетата от пода и да ги наредя на скарата - голяма мръсна печка на неопределена възраст, лепнеща от мазнина. В кухнята имаше още няколко жени - готвачки и моята роля беше да редя скарата, да бъркам супите и да беля картофи.
Това щеше да бъде моята съдба, ако не ме бяха приели в университета, защото УПК-то задължаваше тези, които не са приети да учат за висще да работят по "специалността". Затова най-страшният ми кошмар беше да не ме приемат да уча, защото алтернативата беше да гледам голата танцуваща вещица докато не полудея.
Тя всъщност се оказа не лоша жена, просто беше ужасно шумна и обичаше да танцува на тезгяха.
"От жегата е, не мога да танцувам облечена", обясни веднъж и се изхили с беззъбата си уста.
Всички жени в кухнята работеха за много мизерни заплати - за 80 лв. Бяха сякаш от съвсем друг подземен свят, който ние, децата от хубавите гимназии и прилични семейства с "нормални" социалистически доходи, просто не бяхме виждали.
Светът, от който идвах, беше една богата и уредена вселена, а тези жени сякаш живееха в мрака на преизподнята - до врящите котли със шкембе чорба, супа топчета и вечно димящата скара. Всеки ден, ден след ден, година след година, за 80 лева.
До кухнята имаше една малка стаичка, която беше миялната.
Там от сутрин до вечер работеше едно ромско момиче с име на цвете, което забравих.
Оказа се моя връстничка, но лицето й, макар и младо, изглеждаше като на възрастен човек - лице, в което се четеше грижа и примирение.
Докато робуваше на постоянния поток от мръсни чинии, тя ми разказа историята си.
Откраднали я на 13 години. След това не можела да се върне при родителите си, защото не било редно.
На 18 години вече беше с две деца. Опитала се е да избяга два пъти от мъжа си, но я връщали. Сега се е примирила, заради децата...
Работеше в ресторанта отдавна. Ръцете й бяха напукани и груби. Не бяха ръце на момиче.
Аз никога преди това не бях имала близък контакт с роми (освен децата, които бяха учели с мен в началното училище, които рядко оставаха там след 4-ти клас) и затова това момиче ми беше много интересно и ми се видя невероятно интелигентно, с един силно подчертан вроден духовен финес, макар че ходеше със стари дрехи и скъсани чехли.
Не спираше да ми задава въпроси, да ме разпитва за най-различни теми. Беше удивително любознателна.
Никога не показа вулгарност или простащина. Бях изненадана от правилния й български език и богатия й речник.
Тя ми каза, че ходила на училище до последно, докато не я откраднат.
След няколко дни ми поиска 2 лева на заем. Каза, че трябва да купи храна на децата си, а до заплатата нямало да изкара.
Попитах я колко пари получава и тя ми отговори, че работи за 2 лева на ден - 40 лева на месец. Не можех да си го представя.
Веднага й дадох 2 лева, като бях сигурна, че няма да ми ги върне. След няколко дни момичето ми върна парите и много ми благодари като не спираше сконфузено да се извинява.
Аз бях ужасно изненадана, защото тази жена разбиваше всички стереотипи, които имах за етноса й.
Оказа се, че тя живее в някакво село до града и почти не излиза от дома си, освен на работа. Реших да я поканя у нас на гости да пием кафе и да си говорим за живота. Тя много се зарадва.
Уговорихме си ден и аз съобщих това на родителите си.
Баща ми скочи като ужилен: "Ти луда ли си?! Искаш да ни окраде ли?!"
Аз обаче направих грандиозен скандал, обвиних родителите си в расизъм и им забраних да ми се месят при избора на приятели и те се смириха.
Момичето с име на цвете позвъни на вратата точно в уречения час. По-късно разбрах от съседи, че е седяло на пейката пред блока половин час преди уреченото време - не искала да ме притеснява по-рано.
Беше се постарала да се облече, имаше нови чехли и бяла басмяна рокля и ми носеше букет цветя. Прегърнахме се и тя учтиво поздрави родителите ми, като се виждаше, че много се притеснява.
После си говорихме дълго в моята стая, така както могат да си говорят само две момичета на тази възраст.
Преди тръгване тя каза, че иска да върне жеста и ме покани да дойда на гости у тях, защото имало голям повод - някаква нейна роднина щяла да има сватба. Аз много се зарадвах на поканата и й обещах да дойда. Много ми беше любопитно да видя циганска сватба.
Когато родителите ми разбраха за намеренията ми, най-строго ми забраниха дори и да си го помислям. Помня, че много им се разсърдих за това.
Продължахме да се виждаме всеки ден в кухнята на закусвалнята.
Момичето с името на цвете направи престоя ми в този кошмарен коптор почти поносим.
Скоро започнах да уча в университета и я оставих разплакана. Когато след година минах отново от там с надеждата да я видя пак, циганката, която танцуваше кючек, ми каза, че приятелката ми имала трето дете и вече не работела на чиниите.
С огромна тъга разбрах, че живеехме в два паралелни свята, които никога нямаше как да се пресекат.
Кой беше виновен за това? Със сигурност не и момичето с име на цвете, което просто бе извадило късата клечка още преди да се роди.
ВиК-то, Ма много я разбираш ти таа икономика бе, брато. Стига ти само да знаеш дали е имало режим на тока или не и вече всичко ти е ясно, а? Е-е-е, такъв виден икономист да си имаме и още да не е предложен за Нобелова награда по икономика. Адски несправедливо. Кое не ти стана ясно в идеята за връзка между САЩ и фалит? Не забеляза ли кавичките? Я ми кажи ти наясно ли си какъв е размерът на дълга на САЩ към целия останал свят? Аз не знам, но се спрягат цифри от 40 трилиона долара до над сто - ако се включело това или онова. Да си чул нещо за фалит на САЩ? Преди време имаше една приказка: "Как си? Ами добре. Имам да давам, нямам да взимам" Тоя майтап обаче лесно може да се превърне в трагедия. Предполагам знаеш кога и как. За това и много напират някои среди там за мащабна война. Защото, както е известно след една война всички сметки се нулират и се започва "на чисто". До следващия път. А как е натрупан този дълг, ВиК? Ами като се пуска печатницата - когато трябва и когато не трябва. През 1913 г. едни чичковци, собственици на 13 големи банки тогава се събраха и учредиха едно нещо, дето му викат Федерален резерв. Това нещо влезе в ролята на национална банка на САЩ /без да искат съгласие от никого и не случайно - да не са луди/ и си присвоиха правото да емитират пари и да ги дават на заем на правителството. Понеже темата е дълга, да ти кажа какво се получава - ами САЩ могат да си купят каквото си поискат, защото могат да си напечатат долари колкото си поискат. Ако аз и Иван инсталираме в неговото мазе /мойто е тясно и няма място /машина за печатане на пари - рано или късно ще ни пратят в пандиза. Докато чичковците отвъд океана си печатат и си свиркат. И ако ти блъскаш за да произвидиш 100 кила картофи, то аз не правя нищо. Просто си напечатвам 100-200 лева, давам ти ги и те вече са мои, но ..... без да съм се трудил нито ден за тия 200 лева. От къде мислиш извади Бернанке 4.5 трилиона долара, та да ги изсипе в няколко банки за да ги спасява? Само не ми казвай, че това са пари от бюджета, събрани от данъци, мита и такси. Хептен ще станеш за смях.
"Аз не знам, но се спрягат цифри от 40 трилиона долара до над сто ...." ___________ И тва требе се зема насериозно ли??? Некой бил казал нещо си ? И за таа простотия изписа още 100 реда... Мислех ти отговора, ама явно е безмислено. Тва като "две каки" дето седнали в кухнята , наприказвали куп лъжи и цела година будальосват народа с тех. Накрая "горския", зе че се появи и разгони тайфата И лъсна една, дето не е за разправне. Не знам как са полетите до Малайзия тия дни,ама....
Това е непобедим хладилник, това беше много, много добро...
>Аз не знам, но се спрягат цифри от 40 трилиона долара до над сто Когато не знаеш си мълчиш. Когато не знаеш и разликата между цифра и число също не е зле да избягваш да използваш което и да е от двете. И всъщност външният дълг на САЩ е около $20 трилиона. Число е. Вместо да оплакваме горките американци с толкова огромен външен дълг, може би не е зле да се замислим кой го купува и защо е съгласен да продължава да го купува. А ако си толкова наивен, щото да си мислиш, че Фед създава тоя дълг от нищото, може би не е зле да помислиш кой създава китайския дълг, който нарастна съществено и в момента е около 250% от техния БВП: http://www.bloomberg.com/news/articles/2016-08-28/digging-into-china-s-growing-mountain-of-debt По принцип не е зле да се замислиш дали щом нито САЩ, нито Китай са тръгнали да се притесняват от външния си дълг, а ти го мислиш за серозен проблем, не е вероятно причината за това разминаване да е силно ограниченият ти опростенчески поглед на лаик. Защото и ти вероятно си точно толкова вещ в икономиката колкото и Иван шлосера, Драган шофьора, и Петкан корабния механик.
>му се вижда долно човек да е шлосер Долна професия няма. Според мен няма никаква корелация между професия и лично достойнство - има си и учени мерзавци, има си и достойни водопроводчици. Това което също има, обаче, са силни корелации между професия и интелектуален капацитет. Точно както никой човек с всичкия си не би оставил боклукчия да му управлява пенсионния фонд, точно така никой с всичкия си не обръща особено внимание на шлосери, шофьори, продавачки и корабни механици относно световната икономика и политика. Има резон. По същата причина ти не можеш да решиш задачка-едноредовка по математика от 5ти клас. Не ти е и работа - ти си си шлосер. Достойно поведение е да си ок с това статукво, което аз напълно уважавам. Недостойно поведение е да се правиш на това, което не си - например, на разбиращ математиката на поне ниво 5ти клас.
всъщност външният дълг на САЩ е около $20 трилиона. ------------ Всъщност е доста по-малка цифрата( да бе, знам, че е число, ама ;) ) която е дълг към други страни - около 6 трилиона. И около половината са към Китай и Япония. Та оня, дето "не знаел, ама така говорели", да си оправи информацията. Щото то не било компютри, ми компоти и т.н.
Иванчо, Казах ти че хал хабер си немаш от икономика, не го доказвай секи път А Докса не казва 20 , ами 40 , че и до 100 го докарва, ама тва са подробности.За трилиони говорим. Та, както си намерил таа картинка , намери си и каква е структурата на тоа дълг и пак ела да говорим.
>обаче тука не пише 6, а именно 20 без малко, колкото казва Докс Явно и уменията ти по четене не са много над нивото на петокласник. Dox каза "от 40 трилиона долара до над сто", а "около $20 трилиона" казах аз.
Грешка Вон,Червния салон беше терасата на комплекс Кристал, сега е апартамент на некакъв банкер дето последен завлече държавата и си гледа кефа в Белград.Кръчми и тогава и сега много. Има(ше) мизерни и читави. Ама "тогава" имах достъп до транжорната на некои от добрите ресторанти и знам за каква отлична хигиена, истински меса, продукти, рецептури и грамажи се използваха. И сега обичам да пробвам секакви кръчми и по навик често поглеждам в кухнята им. Като че ли трагедията е по-голяма. А супата топчета ванаги си я имало в менюто и на луксозния ресторант, механата,учрежденския стол, или долнопробната квартална кръчма или гаров бюфет.
>Ни знае книга, ни знае музика, всеки го подбутва, той озлобен от това, ни е да изгониш, ни е да го приемеш, абе потискаща работа. .. каза човекът, който за последните 2 дни е генерирал близо обемисти 80 коментара в интернет сайт, основно в следработно време до късни нощи, и също бичи нонстоп през уикендите. Прекрасен, изпълнен с "книги" и "музика" живот, несъмнено..
Dear Ivan Адаш, що не каеш за UPS-и ве? I'm the king... highwayman@mail.bg
Та какво, за добрата циганка? Обсъждате социализма, световния ред, а насоката на редакцията не спазвате? Аз ще коментирам първо по темата. Приемам сълзливата история за истинска - и да е измислена, е възможна. На добрата циганка проблема и е бил семеен, а не етнически. В следващото поколение би могла да го реши - да даде шанс на децата си да се развиват. По принцип у нас расизъм не е имало, имало е в САЩ до Мартин Лутър Кинг. Сега има други форми на експлоатация, не по такъв признак. Отделни индивидуални прояви на расизъм са следствие на простотия, в цивилизованите страни не са държавна политика. Доколкото това дали харесваш някого или не е дискриминация - не си длъжен да харесваш някого. Сега има дискриминация на българите - например условията за стипендии на учениците. Друго - даването на социални и ТЕЛК пенсии. Обикновен човек, ако не си плати тока за месеца в срок го спират, а за ромите - може и по 6 фактури да натрупат. Нали са електорат. Това със заплатата в кухнята е малко подвеждащо. Ножицата се е отваряла много по-малко от сега. Доколкото съм чувал - сравнително по-високи /примерно до 4-5 пъти/ заплати са получавали в тежките и предни производства - например миньорите, и може би по-висшите партийци. Познавам много роми - има и интелигентни, правилно говорещи, честни и т.н. Има всякакви. Сега те имат условия за растеж - на фона на демографската катастрофа и миграцията.
Червен салон щото пердета, покривки , килими сичко бе винено червено вкл. униформите на персонала.Прозорците гледаха към градинката със Стамболов. Имаше и хубава механа от долу.Вон имах достъп не като специалист , просто любопитство. А както "тогава", така и сега имам очи и усет за доброто и хубавото така, че не изпадам в излишна сантименталност или преекспониране. Сега просто е по-лесно и достъпно да им се наслаждавам.
Начи, вижте сега, другари, Очаквах сериозно опониране на поста ми по въпроса за външния дълг на САЩ, но уви, натъквам се единствено на безкрайно маловажни дреболии. От това кога бил създаден ФЕД - та до това дългът цифра ли било или число. Е, това нещо променя ли? Мако всъщност не отрича, че САЩ си карат на печатница на пари - разбирай - създаването им от нищо, но се забива в някакви дати и, О, Боже - "свръхотговорни" документи на Конгреса. Ама сериозно ли бе, Мако? Ако са толкова "свръхотговорни", защо са тия кризи, дето в последните 30-на години вече съсипаха цял свят? Путин, нали? Айде по-сериозно с четенето, а! Дълбоко презираният от мен Свински, пък реши да блесне с въпроса - защо продължавали да купуват дълга на САЩ. Искрено се надявам пишман-американеца да е наясно какво означава "купуване" на дълг. Вероятно има пред вид Китай. Защо го прави Китай ли - ами защото за момента САЩ са основният пазар на стоките, които Китай ПРОИЗВЕЖДА. Това обаче не означава, че Китай ще си карат така во веки веков. Те умеят нещо, което вече никой в света не умее - да не бързат. Остава обаче открит въпроса - с какво точно плащат САЩ? А пишман-американеца е добре да знае също, че освен дългове, придобити срещу стоки, Китай гледа максимално бързо с тези дългове да си купи злато. Ама много злато. Толкова много, че ..... ама айде за това друг път. Финансовата система, начело със САЩ днес, си е чиста проба финансова пирамида. Нито едно ниво в тази пирамида не е в състояние да съществува, ако под него няма поне още 2 или три, от които да смуче. Това обаче, както се досещате е до време, защото светът е ограничен. За съжаление не можем да търгуваме и да "инвестираме" на Луната, на Марс, на Венера или О, Боже - един ден на Юпитер и Сатурн. За това задължително идва момент, когато най-долното ниво започва да съхне, следва това над него и така, докато не се сгромоляса всичко. Но, естествено, заинтересованите ще вземат мерки, за да не се стига до този унизителен край. Пирамидата ще бъде унищожена съзнателно, след което ще бъде провъзгласено началото на строежа на една нова, по-сигурна, по-здрава, по-прогресивна и /защо не/ по-хуманна финансова пирамида. Нищо ново под Слънцето.
>дългът цифра ли било или число. Е, това нещо променя ли? Не, не променя абсолютно нищо в световната икономика. Единствено илюстрира твоето математическото ниво, като намалява драстично вероятността да кажеш нещо вярно - трудно могат да се очакват верни количествени твърдения от математически неграмотен човек. >Искрено се надявам пишман-американеца да е наясно какво означава "купуване" на дълг Като човек, който се занимава със пресмятане и хеджиране на риска при купуване на всевъзможни финансови инструменти, включително дългове на правителства, общини, градове, фирми, да - знам доволно добре какво е да купуваш дълг. Ти от коя гледна точка го "разбираш" - от тази на човек, за когото училищната аритметика е непреодолима материя? Защото точно така звучиш - общи приказки, конспирации и купища други несвързани глупости. Ако пък желаеш да докажеш ценз, само кажи и моментално ще ти дам да свършиш някоя елементарна сметка по риск на държавни акции, за да докажеш, че разбираш от такива неща. DV01 какво ти говори? Това, дето току-що го прочете в уики, или си го учил и можеш да го смяташ?