#АRТwithme

Когато в събота вечерта Таня Илиева развя гола гръд на площада в амбициозен протестен пърформанс, властта отново се направи на нечула и невидяла.

Фактът, че и разголената плът не може да въздигне политиците от престорената им дрямка не бива да ни изненадва.

Действията на актрисата-модел и тайфата зад нея, пресъздали емблематичната картина "Свободата води народа", безспорно не отговаряха на социалистическия морал, но природата на деянието е пределно ясна на властта още от едно време - нали и манифестациите си бяха вид пърформанс, само дето участието в тях беше задължително.

Самата Илиева и друг път си е правила разсъблечен ПР, впрочем отново посрещнат с безразличие по високите етажи. Но този път тя просто потвърди една от тенденциите на тези протести - силната артистична нотка.

„Бунтът не е почнал, сега имаме пърформанс", изказа се Димитър Манолов от КТ „Подкрепа" онзи ден. Само че артистичните прояви също са си вид бунт и властите (барабар с приближените до тях синдикални организации) много добре го разбират.

И колкото и да им е далечно съвременното изкуство, ще продължават да бъдат негови вдъхновители.

На протестиращите очевидно не им липсват идеи, но все пак за търсещите вдъхновение ще припомним някои от най-ярките артистични прояви покрай световните бунтове. Днес сме свободни да заимстваме идеи от цял свят, макар и не всички да са съвместими с нашенската реалност.

Без думи

Турците протестират на „Таксим" по разнообразни начини, но един от най-отличаващите се граждани на централния площад в Истанбул ще си остане Ердем Гюндюз.

Той измисли нов вид мълчалив протест и стоя часове наред на площада в поза „мирно" и с поглед в портрета на Кемал Ататюрк. Така веднага стана сензация в Twitter, където бе наречен „Стоящият мъж".

Новата форма на мълчалив протест зарази стотици, които се присъединиха към него, а подходът се разпростря и в други турски градове.

"Аз съм нищо. Важна е идеята за мълчалива съпротива срещу правителството. То не иска да разбере защо хората са по улиците", каза Гюндюз.

Е, нашето правителство не разбира от дума, не разбира и от крясъци, но има ли надежда, че би разбрало тишината?

Образци от Големия брат

Русия е център на бунтарския пърформънс далеч не само заради Pussy Riot. Пънк девушките сътвориха такива поразии, че предизвикаха промени в руското законодателство и предвидени наказания за гей пропаганда и за оскърбление чувствата на вярващите.

Но подобни на техните прояви има колкото ни душа иска.

Да вземем арт-групата "Война", която скандализира Санкт Петербург с фалически пърформанс преди три години.

Точно преди вдигането на Литейния мост, активисти на групата го изрисуваха с нецензурен графит и така когато мостът бе вдигнат, пенис с 65 метра височина се изправи директно срещу сградата на ФСБ (руските спецслужби), която е на Литейний проспект.

За графита, заел цялата ширина на пътното платно на моста, „Война" спечели награда за модерно изкуство.

Несъмнено групировката е скандална и проявите й са на ръба на арт тероризма. Тя нашумя с акцията си от 2008 г., осъществена в Биологичния музей в Москва и посветена на встъпването в длъжност на руския президент Дмитрий Медведев.

Членовете на групата се съвокупляваха насред музея под лозунги като: "Да здравствует медведь, наследник праславянского медведя!", "Медведь - тотемное животное древних славян!", "Мы должны совокупляться в поддержку медвежонка!".

Други от незабравимите им прояви е фалшивото публично обесване на двама хомосексуалисти.

А един от членовете на групата демонстративно излезе от супермаркет с пълна количка с продукти без да си плати, облечен като свещеник с полицейска шапка. Търсената символика? Да се наблегне на факта, че поповете и полицаите в Русия са над закона.

Дибидюс

Предостатъчно е известно и за голите протести на FEMEN. Радикалната феминистка организация не спира да провокира с изяви из различни точки на света, в които голи до кръста момичета рисуват лозунги върху телата си и се държат непристойно на публични места.

Типичен пример са трите активистки, които влязоха с разголени гърди в джамия в Стокхолм миналия месец, за да протестират срещу шериата в Египет и в целия свят.

Жените нахлуха в джамията, свалиха черните си покривала, разголвайки гърди, на които пишеше: "Не на шериата в Египет и по света" "Моето тяло ми принадлежи, то не е възхвала за никого".

Още много имаме да се развиваме като демонстранти, за да достигнем размаха на братушките. Но може би е за добро, че сме далеч от техните крайности.

В Израел повръщат срещу потисничеството

Израелският активист Ашер Лев също излезе със собствена концепция как да покаже категорично отвращение към властта.

Преди няколко месеца той направи дръзкия пърформанс „Повръщане за граждански права", в който рецитира расистко изявление на кмета на град Назарет Илит и паралелно с това повръщаше отпитото по-рано мляко със син цвят.

„Намирам думите на Шимон Гафсо за толкова расистки, фашистки и антидемократични, че ми се повръща от тях, тъй че точно това и ще направя", декларира Лев.

Демонстрант по поръчка

Южна Корея е друго кътче на света, където народът обожава да излиза на улицата и да се надпреварва кой ще изрази възмущението си по най-оригинален начин. Там работнически съюзи и студентски движения често организират агресивни и бурни протести.

Хитът отпреди две години беше жена, дегизирана като сребърна извънземна, държаща едри дунапренени фигури на президента и други бележити политици с огромни изплезени езици.

Този протест срещу задкулисните сделки в договора за свободна търговия със САЩ беше просто един от многото, организиран от групата "One-man demonstation.com".

Нейните членове залагат на креативни пърформанси по поръчка, изпълнени само от един човек и привличащи широко медийно внимание.

Ако някой кореец има проблем, заради който си заслужава да излезе на улицата, той може да сигнализира на "One-man demonstation.com" и има шанс демонстрант-доброволец да се заеме с каузата му вместо него самия.

От групата се събират веднъж седмично, за да правят подбор на каузите, които да подкрепят.

Анализатори се надяват групата да влее нови сили на протестните движения, които така и не успяват да наложат посланията си посредством насилие и обиден език.

Едноличните протести представляват различен подход, пък и за тях не трябва предварително разрешение от правителството и все повече хора ги използват.

У нас все още нямаме нужда от самотни изразители на цели каузи, защото десетките хиляди по улиците не спират да измислят оригинални арт прояви вече повече от месец.

Техните послания нямат вид да стигат до властта - тя не дава индикации, че притежава каквато и да е сетивност към такива неща. Но чрез пърформансите протестиращите комуникират един с друг и допринасят с нещо за световните тенденции, а това може да се окаже много по-важно.