Консервираният в автобуса черноморски въздух рязко се смени. София, България. Не съм подозирал, че миризмата на телесни секрети може да ми липсва. На гарата вмазнен мургав малцинствен специмен ме покани да ползвам таксиметровите услуги на ноторно известния бранд "Кентавър ООД", но аз, с изострено внимание поради циментовите парченца, на които е богат столичният въздух, разумно отказах. Криза е, etc.
Имах щастието да се кача на "нормално такси", доколкото е възможно да има такова нещо в София, но още с влизането ме лъхна на прокиснало. Явно в този благороден файтон кривата на личната хигиена е тръгнала надолу преди около седмица.
Шофьорът не ми се видя като да се трогне от терзанията на сетивата ми, но нейсе. Съществен извод: една от най-лошите черти на глобалното затопляне е, че българинът ще мирише на пот и през декември. Лафът е чужд, но подходящ.
Касовата бележка закриваше апарата. Посегнах да я дръпна, а бакшишът учтиво попита:
- Ей, чшшшшш, алоу, мойто момче, кой ти казА да бараш там?
А аз още по-учтиво репликирах:
- Първо, не съм "твойто момче", а съм "Вие", и второ - не виждам какво показва апаратът.
- Ти "Младост едно" ли казА? Епаааааа... сто и дваесе-и триесе лева че ги докараме, хъ-хъ-хъ! - извади бисер от трезора на Робин Кафалиев той.
- ...Да, бе, минимум... - с лека нотка на агресия отговорих аз - Не че нещо, ама току виж сме се поскарали. - не забравих да подметна. Конят беше още по-грижливо подкован.
Очевидно респектиран от нерафинирания ми шопски и тридесетте килограма над него, бакшишът "прибра" грижливо точената секира и май-май се отказа да ме товари със сметката.
...Радио "Вероника" - ритъмът на сърцето!"...
Лъвов мост, Сточна гара. Изказах гласно розовите си блянове за бъдещето на столицата - "Начи, батко, ей т'ва тука и на два километра околовръст е кенефът на София и с нема такъв кеф бих го взривил!"
Бакшишът скръбно въздъхна, явно разчувстван от спомена за някоя нечистоплътна любима с кафява кожа от региона. По радиото някое от гаджетата на Коко Динев страдаше за изгубената любов от поне девет минути. Бакшишовата пролетна нега се овеществи под формата на сопол с неопределен цвят, който той грижливо попи с яката на тениската си.
В този миг отново ме лъхна на вкоравено мръсно. Ароматът - смес от стар чорап, счукани орехи и домашен оцет от киселици - заби ръждив гвоздей в носоглътката ми. Като за такъв лютак би следвал да е запознат с деведесетарския блокбъстър "Ох, баня, ох, кеф", но бакшишът явно беше ценител на качествения поп-фолк и май не я е слушал тая класика.
Стигнахме до ж.к. "Младост". Кирливото пъпче на света, also known as "Вкъщи". Седем и деведесе', съвсем нормално. А сега, приятели, нека великото надцакване започне! Грандиозната битка за бакшиша - почти толкова епична, колкото свада за синор на частен имот.
Подавам 20 лева на цяло. Той вади пачка, неестествено дебела за представител на низшата каста, по която задочно се стичаше кръвта от "отрязаните глави". Преди да разлисти, даже още преди да е погледнал, вика:
- Емииииии, нема, брат. Нема дребни. Ей го - на! На, бе, на - скивай. Нек'ви къси само... (разлиства десетолевки) Нема дребни. К'во че праиме са?
Финт стил "Зидан" от страна на бакшиша с цел да оправдае прякора на съсловието. Древен капан на туземното население, яздещо жълти коне = активно просим две левчета бонус, като се оправдаваме с лошата политика на БНБ, която не печата достатъчно дребни.
Вторият опит за финт обаче го контрирах с вещина.
- Ето ти 4 лева, пък ти ми върни 15.
Горестна въздишка, ама няма мърдане. Той плаче наум, че ме прееба само с левче, аз съм наполовина доволен, наполовина - не (ясно защо). На глас му викам:
- Айде, жив и здрав.
Наум - "Жена си с Трифон Иванов да завариш!"
Ако някога сте мислили върху стойността на парите - точно толкова струва ЕДИН ЛЕВ. Той ме освобождава от неприятното си присъствие с мръсна газ и няколко клетви наум, а аз отново вдишвам беден на пот въздух и поглеждам с други очи на живота. И все пак, каквото и да е, вкъщи си е най-хубаво.
Не съм много сигурен за градския транспорт, но си мисля, че от гарата до Младост се стига само с един-единствен рейс. Така че авторе, с 1 билет за тебе и 1 билет за багажа (сумарно 2 лева) щеше да си спестиш цялата тая одисея, а и на нас по някоя минута четене Докато има "гъзари" да дават по седем и дваесе + 2 лева невърнато ресто на такива смрадливци работата с ездачите на жълти коне няма да се оправи. Твърдо съм на позиция, че с малко неудобства от наша страна трябва да ги принудим да изпукат от глад и естествения подбор да си каже думата. Иначе ще е така форевааааа....и такива хумористични пътеписи след свършен факт не греят никого
Сорка, аффторе, НО! 0291119 - обаждаш се и казваш де си. До 5 минути имаш кола - слушаш каквото искаш, пушиш ако желаеш /предварително си го заяви в поръчката/, минаваш от там дето искаш + чисти коли + възпитани шофьори + ако си недоволен звънкаш на диспечерката. Толкоз - останалото си е чист селски популизъм ... От близо 7 години позлвам само и единствено тази фирма ...
Поздрави! Свежо, смешно - идеалното нещо за весело започване на работния ден!
Ако залагаш на такситата по улиците или летището, винаги рискуваш да се вкараш в някакво приключение. Или поне да се ядосаш. Когато имам нужда от такси, винаги си поръчвам - най-често ОК 9732121. Получаваш sms с номера на таксито, както и часа, в който ще дойде там, където си казал. Шофьорите винаги са любезни, няма проблеми с маршрута и можеш да подаеш оплакване, ако се налага. Оплакванията, както и закъсненията, винаги водят до санкции за шофьорите. Освен това, на летище София има терминал на ОК такси и можеш директно да си го поръчаш. Иначе, битовизми навсякъде. Четете, бе хора...
Чувала съм, че от провинцията шофьори спят в колите... Миличка, тая кола трябва да върти 24/7 за да си избие рента към фирмата ... Все още не съм се возил, докато някой похърква на задната/предната седалка ...
Не мога да разбера какво е удоволствието да дадеш към 10 кинта за да се повозиш по банален маршрут (Гарата-Младост) и после да го опишеш в статия Смрадливия бакшиш си е имал клиент и продължава да си е смрадлив. Ти и следващия път ше се возиш на смрадливи таксита. И промяна не се задава.... Честно хора, не ви разбирам, с иронични статиики и весели истории ли мислите да накарате бакшишитe да подобрят услугата? Или е по-вероятния вариант - и на тях и на вас така си ви харесва....
Дааааа, това е една от чертите на българина - мрънкането. Щом не ви харесват статиите, вземете напишете вие нещо. Тези, който не могат да пишат стават критици, защото е по-лесно да недоволстваш. Като не можете да кажете нещо добро, по-добре нищо не казвайте.
Дааааа, това е една от чертите на българина - мрънкането. Щом не ви харесват статиите, вземете напишете вие нещо. Тези, който не могат да пишат стават критици, защото е по-лесно да недоволстваш. Като не можете да кажете нещо добро, по-добре нищо не казвайте.
ако не мога да отида да взема някое от децата, винаги звъня на 02-91119 казвам къде е отрочето, къде съм аз и след 15-20 минути го докарват и... няма измами, няма помпи, чисти коли и много любезни шофьори
Возенето с такси може да е много забавно...или не...въпрос на гледна точка. Сещам се за един шофьор, който ми обясняваше каква лоша миризма се разнася от канализацията на булеварда Когато го погледанах установих, че не се беше срещал със сапуна от минимум месец...
Cvetelina Отклоняваме се от темата, но любимата ми теза е, че ако някой автор не иска да му мрънкат под статията, да си я публикува на десктопа, а не в световната мрежа! Аз лично почти винаги пиша (мрънкам) под статии, които не ми харесват. Щото има какво да се каже. Тези които ми харесват са си просто добри - предпочитам да останат неопетнени Та продължавам да недоумявам като не му харесва на някой дадена услуга, защо просто не намали ползването и, като по този начин допринесе за вдигане на качеството. Вместо това, нашия автор си излива недоволството в хумурески из нета.... Всъщност това го наблюдаваме във всяка област
Оня кои статии са по твой вкус? Прати един линк да прочета какво ти харесва?
Cvetelina Ето тази например: http://www.webcafe.bg/id_1844551574_Do_nivoto_na_mojene_-_i_otvad_nego Ама се оказа, че и под нея съм се изказал Край, хвана ме в крачка
Оня, като прочетеш книжката кажи дали си струва
Cvetelina Ще те уведомя само ако не си струва. Нали не очакваш положителни отзиви за нещо от мене