Консервираният в автобуса черноморски въздух рязко се смени. София, България. Не съм подозирал, че миризмата на телесни секрети може да ми липсва. На гарата вмазнен мургав малцинствен специмен ме покани да ползвам таксиметровите услуги на ноторно известния бранд "Кентавър ООД", но аз, с изострено внимание поради циментовите парченца, на които е богат столичният въздух, разумно отказах. Криза е, etc.
Имах щастието да се кача на "нормално такси", доколкото е възможно да има такова нещо в София, но още с влизането ме лъхна на прокиснало. Явно в този благороден файтон кривата на личната хигиена е тръгнала надолу преди около седмица.
Шофьорът не ми се видя като да се трогне от терзанията на сетивата ми, но нейсе. Съществен извод: една от най-лошите черти на глобалното затопляне е, че българинът ще мирише на пот и през декември. Лафът е чужд, но подходящ.
Касовата бележка закриваше апарата. Посегнах да я дръпна, а бакшишът учтиво попита:
- Ей, чшшшшш, алоу, мойто момче, кой ти казА да бараш там?
А аз още по-учтиво репликирах:
- Първо, не съм "твойто момче", а съм "Вие", и второ - не виждам какво показва апаратът.
- Ти "Младост едно" ли казА? Епаааааа... сто и дваесе-и триесе лева че ги докараме, хъ-хъ-хъ! - извади бисер от трезора на Робин Кафалиев той.
- ...Да, бе, минимум... - с лека нотка на агресия отговорих аз - Не че нещо, ама току виж сме се поскарали. - не забравих да подметна. Конят беше още по-грижливо подкован.
Очевидно респектиран от нерафинирания ми шопски и тридесетте килограма над него, бакшишът "прибра" грижливо точената секира и май-май се отказа да ме товари със сметката.
...Радио "Вероника" - ритъмът на сърцето!"...
Лъвов мост, Сточна гара. Изказах гласно розовите си блянове за бъдещето на столицата - "Начи, батко, ей т'ва тука и на два километра околовръст е кенефът на София и с нема такъв кеф бих го взривил!"
Бакшишът скръбно въздъхна, явно разчувстван от спомена за някоя нечистоплътна любима с кафява кожа от региона. По радиото някое от гаджетата на Коко Динев страдаше за изгубената любов от поне девет минути. Бакшишовата пролетна нега се овеществи под формата на сопол с неопределен цвят, който той грижливо попи с яката на тениската си.
В този миг отново ме лъхна на вкоравено мръсно. Ароматът - смес от стар чорап, счукани орехи и домашен оцет от киселици - заби ръждив гвоздей в носоглътката ми. Като за такъв лютак би следвал да е запознат с деведесетарския блокбъстър "Ох, баня, ох, кеф", но бакшишът явно беше ценител на качествения поп-фолк и май не я е слушал тая класика.
Стигнахме до ж.к. "Младост". Кирливото пъпче на света, also known as "Вкъщи". Седем и деведесе', съвсем нормално. А сега, приятели, нека великото надцакване започне! Грандиозната битка за бакшиша - почти толкова епична, колкото свада за синор на частен имот.
Подавам 20 лева на цяло. Той вади пачка, неестествено дебела за представител на низшата каста, по която задочно се стичаше кръвта от "отрязаните глави". Преди да разлисти, даже още преди да е погледнал, вика:
- Емииииии, нема, брат. Нема дребни. Ей го - на! На, бе, на - скивай. Нек'ви къси само... (разлиства десетолевки) Нема дребни. К'во че праиме са?
Финт стил "Зидан" от страна на бакшиша с цел да оправдае прякора на съсловието. Древен капан на туземното население, яздещо жълти коне = активно просим две левчета бонус, като се оправдаваме с лошата политика на БНБ, която не печата достатъчно дребни.
Вторият опит за финт обаче го контрирах с вещина.
- Ето ти 4 лева, пък ти ми върни 15.
Горестна въздишка, ама няма мърдане. Той плаче наум, че ме прееба само с левче, аз съм наполовина доволен, наполовина - не (ясно защо). На глас му викам:
- Айде, жив и здрав.
Наум - "Жена си с Трифон Иванов да завариш!"
Ако някога сте мислили върху стойността на парите - точно толкова струва ЕДИН ЛЕВ. Той ме освобождава от неприятното си присъствие с мръсна газ и няколко клетви наум, а аз отново вдишвам беден на пот въздух и поглеждам с други очи на живота. И все пак, каквото и да е, вкъщи си е най-хубаво.
Не съм много сигурен за градския транспорт, но си мисля, че от гарата до Младост се стига само с един-единствен рейс. Така че авторе, с 1 билет за тебе и 1 билет за багажа (сумарно 2 лева) щеше да си спестиш цялата тая одисея, а и на нас по някоя минута четене Докато има "гъзари" да дават по седем и дваесе + 2 лева невърнато ресто на такива смрадливци работата с ездачите на жълти коне няма да се оправи. Твърдо съм на позиция, че с малко неудобства от наша страна трябва да ги принудим да изпукат от глад и естествения подбор да си каже думата. Иначе ще е така форевааааа....и такива хумористични пътеписи след свършен факт не греят никого
Рачев,нито е смешно,нито е тъжно,нито е нещо,което си заслужава да прочетеш!На теб стана ли ти по-хубаво и по-леко,като го написа?!Едва ли?!Аз лично си загубих времето с този текст!Не че е голяма загуба всъщност-най-вероятно щях за го загубя с нещо друго за четене,също толкова безвкусно и плитко...
Сорка, аффторе, НО! 0291119 - обаждаш се и казваш де си. До 5 минути имаш кола - слушаш каквото искаш, пушиш ако желаеш /предварително си го заяви в поръчката/, минаваш от там дето искаш + чисти коли + възпитани шофьори + ако си недоволен звънкаш на диспечерката. Толкоз - останалото си е чист селски популизъм ... От близо 7 години позлвам само и единствено тази фирма ...
Оня е прав, от автогарата до Младост1 - автобуси 213, 214, 305. Едва ли пътуват значително повече от автомобил, предполагам, че десетина минути повече. След като пуснаха метрото до Младост, тъпканиците в автобусите намаляха значително. Но ние българите сме длъжни да ползваме такси... престижно е някак си. Лично аз ако не мога да ползвам колата си, бих заложил на градски транспорт, особено след последния ми опит с бакшиш отпреди месец. Май вече писах за този случай по повод на една друга тема за спазването ан законите. Послушах жена си и взехме такси от летището до Младост и попаднахме явно на някакъв новак в "занаята", който се опита да ме натовари с няколко лева с помпичка - предполагам, че беше новак, защото го направи много непохватно, чак ми стана обидно. Видях го как помпи, апарата въртеше два пъти по-бързо от реално минатите метри, нямаше бадж, не му бачкаше касовия апарат и т.н. Класически мазен представител на племето, изгонено преди няколко века от Индия. Като пристигнахме, имахме кратък спор, в който съвсем културно взехме решението да не му плащам надвзетата сума, и дори да си намаля нормалната сметка като за маршрута с нея (за щастие и аз като автора имах леко предимство в здравословното състояние). Каквото повикало, такова се обадило. Бакшиша много яко се впрегна, че вместо той да ме мине, стана обратното и взе да се пени, което ми достави искрено удоволствие. Въпреки това, имаше и неприятна страна - чувстваш се, че още от първата минута газиш до кръста в лайна в собствената си държава и няма как да не си омазан до ушите... имам предвид, че единствения лесен начин да не си на дъното на хранителната верига, е да действаш като боклуците. Което прави самия теб такъв. Та след тази случка - такси само при крайна необходимост. Макар да има и много честни и възпитани шофьори, докато този бранш не се изчисти от боклуци като описаните, ще ги избягвам винаги, когато мога.
Щях да пропусна - това за жена му с Трифон Иванов беше свежо Забавно написана статийка, не зная какво толкова сте очаквали...
А на мен пък статията ми хареса! Хубаво е написана! Смислена - безмислена, поне ти напомня, че свинята ражда 100 % прасета и се успокояваш, че при хората процентът е по-нисък...
Поздрави! Свежо, смешно - идеалното нещо за весело започване на работния ден!
Ако залагаш на такситата по улиците или летището, винаги рискуваш да се вкараш в някакво приключение. Или поне да се ядосаш. Когато имам нужда от такси, винаги си поръчвам - най-често ОК 9732121. Получаваш sms с номера на таксито, както и часа, в който ще дойде там, където си казал. Шофьорите винаги са любезни, няма проблеми с маршрута и можеш да подаеш оплакване, ако се налага. Оплакванията, както и закъсненията, винаги водят до санкции за шофьорите. Освен това, на летище София има терминал на ОК такси и можеш директно да си го поръчаш. Иначе, битовизми навсякъде. Четете, бе хора...
ОК, де, ОК, да не мислиш, че съм хванал "ОК - СупеШанс" или "СК - Супертранс"? Взех първата кола от стоянката, шофьорът си говореше с останалите от колоната... Само че маймуните правят всякакви номера - отстъпват си такситата например. Един очевидно пиян таксиметров помля 2-3 коли пред фирмата ни, заключи колата и избяга, после дойде друг и го смени, все едно той е карал. Не отричам, че има и коректни, но дори и при повикване са ми правили номера като подслушват честотите и идват първи. Това със СМС-а е сигурно, но... е@и му майката, ти искаш да хванеш едно смотано такси, не да поръчаш правителствен ескорт... още малко и парола ще очакваш да ти каже. Не е нормално, мамка му.
Свежа статийка, хареса ми и беше забавна. И напълно подкрепям мнението на Оня - ползвайте си градския транспорт за такива случаи дето ви доставят с 1 автобус до нужното място. Какво им пълните мазните гуши на получовеците за ненужни разходи...
Докато има овце, ще има и вълци. На летище София единствено таксиметрова компания О`кей Супертранс има договор за обслужване на клиенти. И на Терминал 1 и на Терминал 2 винаги има стоянки с таксита на фирмата. И си возят на нормални цени. Колкото до аромата-въпрос на шанс. Чувала съм, че от провинцията шофьори спят в колите...
Чувала съм, че от провинцията шофьори спят в колите... Миличка, тая кола трябва да върти 24/7 за да си избие рента към фирмата ... Все още не съм се возил, докато някой похърква на задната/предната седалка ...
Много силна статия, смяхме се ,супер е написана с доста силен хумор,ебати и на кого не му се е слу4вало. p.s. стига ве4е едни и същи статии-за жените,за мъжете,за жените и мъжете ;)
Лайнол(! ) ти си просто трол
Мечок, имам предвид, че не харчат пари за наем, живеят си в колите..