Страната ни е на път да повтори банална грешка с усвояване на европарите, допускана досега от редица по-развити държави в ЕС, когато са имали нашия кратък "стаж" в първите години от членството си в съюза.
Гърция, Ирландия, Португалия, Испания - всички те в първите седем години след приемането им в Европейския съюз (ЕС) са имали около 20-ина процента усвояемост.
Няма причина България да направи изключение. В пари това означава от почти 7 милиарда евро от структурните и Кохезионния фонд да усвоим по-малко от 2 милиарда, а да изгубим два пъти повече.
Отделно е програмата за развитие на селските райони, по която имаме бюджет от почти 3 милиарда евро, но ще бъде постижение, ако усвоим и половината от тях.
Това са сметки, които стряскат и за които дълго време няма да искаме да си признаем. Борисов се бие в гърдите, че ще усвои 90-95% от европарите, но ако ставаше само с приказки, той вече
да е превърнал и Млечния път в магистрала
Първите индикации за тази тревожна тенденция вече се появиха. Миналата седмица дори България се нареди сред държавите, от които Европейската комисия поиска да възстановят общо 530 милиона евро от отпуснатите от ЕС средства за селското стопанство.
Причината - парите са били изразходвани неправомерно и без достатъчен контрол. Санкцията на ЕК за България, слава Богу, е в относително малки размери - близо 25 милиона евро, и се отнася за 2008 г. "Шампиони", разбира се, са Гърция с над 250 милиона евро за възстановяване и Испания - с над 100 милиона. Следват ги румънците с със 75 милиона евро.
Но да се върнем у нас. Фермерите вече протестират на жълтите плочки в София, но протестите им сякаш вдъхновяват властта още повече да ги притиска и мачка.
Удари по земеделеца...
Депутатите от ГЕРБ с някакво ожесточение решиха да ударят българския земеделец, като обложат с данък европарите за директни доплащания, които и без това се бавят с месеци. Освен това задължиха земеделския стопанин да се отчита пред данъчните за всеки харч и да си води просто счетоводство.
А, както е известно, голяма част от селския труд под формата на услуги не подлежи на остойностяване и отчитане. Още повече за минал период.
Трактористът или дядото с кончето не разнасят фискални апарати из браздите, за да издават бележки или фактури. Така големите фирми ще плащат по-малко данъци, защото ще могат да си осигурят документи за всевъзможни разходи, а обикновеният стопанин ще затъва все повече и повече.
Излиза, че ГЕРБ работи само за едри земевладелци като бившите фирми на депутатката Десислава Танева и още няколко нейни колеги.
Програмата за развитие на селските райони е с бюджет 3, 279 милиарда евро (като ЕС отпуска 2, 642 милиарда евро, а националното съфинансиране е 637 милиона евро), но към края на януари тази година са разплатени едва 19% от бюджета й, а до края на действието й остават 21 месеца.
Договорените средства също са малко - едва 33% от бюджета на програмата. Положението е повече от тревожно. Политици и икономисти вече предупреждават, че само по тази програма можем да загубим между 1 и 2 милиарда лева.
Чиновническа мудност
Програмата е зле разчетена, а и чиновниците в министерството на земеделието действат мудно. Ето пример - през 2009 г. по една от най-популярните мерки от програмата за селските райони бяха подадени огромно количество проекти на общините - мярка 321. По нея може да се финансират пътища, ВиК, достъп до културна и спортна инфраструктура и информационни технологии в селските общини.
Логично е да се очаква такъв огромен интерес, защото малките и бедни общини няма откъде другаде да получат такава помощ от еврофондовете. За целия програмен период от 2007-2013 г. по тази мярка е предвидено да се похарчат 687 милиона лева, а в края на януари тази година заявките на общините вече са на стойност почти 2 милиарда лева.
Одобрени са проекти за 259 милиона лева и са отхвърлени за 545 милиона лева. В същото време са разплатени проекти за малко над 110 милиона лева.
Защо на земеделския министър Найденов му бе нужна година и половина, за да се сети, че по тази мярка трябва да се намерят допълнителни средства, за да се подпомогнат общините. Едва сега е пратено искането ни в Брюксел, но разрешението се чака към края на тази година.
Това означава, че допълнително финансиране за общините ще има през 2012 г., а това е загубено златно време. Защото нито пътища, нито канализации и водопроводи се строят ей така, в последния момент, на юруш.
Бизнесът се отдръпна
Бизнесът се отдръпна от програмата за конкурентоспособност на икономиката, след като четири години кой ли не се изгаври с него. Тази програма се самоблокира по две основни причини - заради некадърни чиновници и безхаберни политици.
Общините подозрително се бавят и не подават проекти в програмата за околна среда, която също е пред провал. Вместо да изпише вежди, екоминистърът Нона Караджова извади очи. Тя спря и ревизира драстично проекти на общини, които вече бяха задвижени.
А в същото време се оказа, че другите общини нямат готовност, желание и възможност да подадат качествени проекти за регионални депа за отпадъци и за пречиствателни станции. В тази програма цари голям хаос и редица доброжелатели вече шепнат на ухото на Борисов, че колкото по-рано я отнеме от Караджова, толкова по-голям шанс има да спаси част от парите.
Миражът
Магистралите на Плевнелиев още са мираж - дори като документи. По оперативна програма "Транспорт" статистиката е отчайваща. По програма "Регионално развитие" от година поне слушаме за едни пари в подкрепа на болниците, но и те още не са задвижени. Строителният министър обаче има рядък талант - създава впечатление, че се скъсва от работа...
Оказва се, че най-рискови са най-бюджетните програми - за развитие на селските райони, за транспорт и за околна среда. В най-важния момент, когато краят на програмния период вече се провижда, темпът на нарастване на процентите на разплащане остава камиларски, а министрите повече се интересуват от пиара си, вместо от реално свършената работа.
Вместо да се захване за работа, правителството непрекъснато жонглира с някакви проценти, хвалейки се. Време е да спрат да ни занимават с процентите на договорените средства и да говорим вече за усвояване. Понякога в правителството се събужда здравият разум и то си задава важния въпрос: "А да не би да надуваме балоните повече, отколкото трябва". Но това се случва все по-рядко.
За проблемите с еврофондовете не се говори в парламента, странно защо. Там цари блажено спокойствие. Контрол върху министрите няма. Диалог - също.
В средата на декември миналата година премиерът получи писмо от шефа на ЕК Жозе Барозу, в което той изказва тревога и критика за недостатъчната скорост при усвояване на парите, най-вече в секторите "Транспорт" и "Води".
Защо Барозу вижда нещо, което никой тук не иска да види?
Барозу е безкрайно прав, но ако днес трябва да напише писмо на Борисов, просто може да му прати копие от предишните си тревоги. Всъщност шефът на главна дирекция "Регионално развитие" в Еврокомисията Карстен Расмусен ги повтори наскоро.
Нещата не се подобряват. В края на декември по програмата за транспорта са договорени почти 30% и са разплатени само 5.8% от парите. В края на февруари се отчита напредък в договарянето на средства - малко над 53%, но разплатените са едва 7%.
По програмата за околната среда са договорени 27% и разплатени 6.8% в края на декември, а два месеца по-късно напредъкът се измерва в стотни. С една дума - боксуват си.
Финансовата инспекция, Сметна палата и всякакви други контрольори в държавата са пуснати като развързани кучета да плашат бенефициентите и да ги хапят, докато ги заболи. Шпиономанията на това правителство на практика парализира процеса по усвояване на европарите. Трябва да си мазохист в тази ситуация, за да продължиш да пишеш и внасяш проекти.
Другото убийствено нещо е бумащината. Кметове се оплакват, че като подготвят тръжната документация, им трябва товарна кола, защото понякога тежи по 100 килограма. Фатално се бави кандидатстването по интернет.
В същото време безпринципно се назначават и още по-безпринципно се сменят висши мениджъри на агенци, свързани с усвяване на милиони от европарите. Държавен фонд "Земеделие" се оказа най-проветривото място, следван от Агенция "Пътна инфраструктура". Тези две ключови агенции продължават да са черни дупки и лаборатории за всякакви корупционни експерименти.
Когато има проблем в една система, особено ако той е системен, няма защо да се изпие цялото море, за да се види, че водата му е солена.
Трима са министрите, които никак не се справят с усвояването на еврофондовете - Нона Караджова, Мирослав Найденов и Росен Плевнелиев. Чудно защо Борисов се мотае, а не седне да си прочете докладите за (не)напредъка.
Еврофондовете са полагащо ни се богатство и преди да си направи методиката за финансовите корекции, правителството трябваше да е готово с методика за политически корекции. Но такива няма.
Изобщо не трябва да се подценява ролята на Симеон Дянков за очаквания провал с еврофондовете. Накрая да не се окаже, че господинът от Световната банка всъщност е изпълнил отлично поръчението си да пусне на евротрапезата у нас Световната банка.
Защото опозицията проспива този факт и не задава достатъчно настоятелно въпросът - защо трябва да поделяме с банката парите, които ни се полагат от ЕС. Договори за милиони се кани да подпише кабинетът на Борисов, които вместо да отидат в български специалисти за създаване на експертен капацитет, ще отидат в консултантите на Световната банка. Бившият шеф на пътната агенция си тръгна с това несъгласие, но гласът му остана глас в пустиня.
Накрая да не се окаже, че от онези 20%, които реално сме усвоили от еврофондовете през първия програмен период - до 2013 г., 5% са отишли в бившия работодател на Симеон Дянков и Кристалина Георгиева...
*Заглавието е на редакцията. Оригиналното е "Провалът с еврофондовете е предизвестен".
