Изпратихме безплодна година, в която светът стана по-объркан и жесток. Малобройните добри новини бяха затъмнени от протести, масови разстрели и природни бедствия, а останалото се сведе до безплодна дипломация за войната в Сирия, финансовата спойка в ЕС, ядрената програма на Иран и гръцката криза.
И през 2013-а червените точки на световната карта отново са Сирия, Иран, Близкият Изток. Наред с кризата, дълбаеща пропастта между бедни (държави) и богати (държави).
Китай няма друга задача, освен да развива хибридната си икономика, сплав от комунизъм и глобален капитализъм. Близката му Северна Корея се радва на ракетните си експерименти, което пък кара Япония и Южна Корея да се въоръжават като възпираща мярка.
Реформи в САЩ, реформи в Русия
В "Дипломацията" Херни Кисинджър беше казал, че нито една страна не е влияела върху международните отношения така решително, но и същевременно така двусмислено както САЩ.
САЩ поемат курс към важни вътрешни реформи, които Обама не направи през първия си президентски мандат и спечели втория с обещания да се поправи. Президентът ще е ангажиран с данъчна политика, създаване на работни места и намаляване на външния дълг, който се изравни с БВП, достигайки $16 трилиона. Здравната реформа, започната и неприключена, също ще е сред вътрешнополитическите теми в Съединените щати.
Дали САЩ ще се впусне в задгранична военна авантюра? Малко вероятно, главно заради съкратения бюджет на Пентагона.
Знаков е изборът на сенатор Джон Кери за държавен секретар. Кери, който ще смени на поста Хилъри Клинтън, е известен с позицията си за сближаване с Русия, откъдето се оказа, че има корен.
Владимир Путин се завърна в Кремъл за трети президентски мандат и пое лично геостратегическите проекти за влияние чрез "Газпром", един от които е "Южен поток". Путин заяви, че руското синьо гориво трябва да увеличи производството си като отговор на американската експанзия със шистовия газ. Това предполага още по-агресивно поведение от страна на руския монополист.
Европа чака Меркел
Европейският съюз тръгна с мъка към централизация с единния банков надзор и фискалния пакт, въпреки че отделни страни-членки, най-вече Великобритания, ги бойкотираха.
Техен идеолог е немският канцлер Ангела Меркел, която през есента ще се изправи на важни парламентарни избори. Искайки нов мандат, Меркел намекна за бъдещето не само на Германия, но и на Стария континент. В момента ЕС следва нейната визия за излизане от кризата - чрез съкращаване на разходи, икономии и отпускане на заеми срещу реформи.
Меркел е най-популярният и харесван политик в Германия, но консервативната й партия катастрофално загуби изборите за най-населената провинция - Северен Рейн-Вестфалия. Християндемократите спечелиха едва 26% - най-лошият им резултат там от Втората световна война насам.
За сметка на това срещу Меркел се оформя печеливша коалиция от социалдемократите и зелените, която има далеч по-различна визия от консерваторите, когато стане дума за строги икономии.
Има потенциал не само за смяна на управляващите в Берлин, но и на курса, по който се управлява Европа, подозиран в опит за федерализиране на съюза. Най-силен опонент на подобна тенденция в момента е Великобритания, която е с единия крак пред вратата.
През новата година е малко вероятно ЕС да намери общ език и за външната си политика, особено в горещия и кървав регион като Арабския свят.
Кога ще падне режимът на Башар ал Асад - и каква ще е съдбата му
За всички е ясно, че кървавата гражданска война в Сирия, взела над 40 000 жертви и прогонила над 100 000 сирийци от страната, не може да продължава до безкрай, а противодействието й да се измерва с изостряне на тона и дипломатически преговори. Новините за употреба на зарин в конфликта са опасно предупреждение, че развръзка е жизненонеобходима във възможно най-кратък срок.
Лакмус за наближаващата развръзка е Русия, известна като поддръжник на режима на Асад, но вече преговаряща и с опозицията. Очевидно Великите сили работят за контролиран преход в Сирия. Режимът ще падне, но не е ясно какво ще се случи после. Със сигурност текат задкулисни договорки коя страна ще окаже прием на Асад и семейството му - или ще го сполети съдбата на Кадафи (или Мубарак)...
Поуките от, макар и различни държави като Либия и Египет, е налице. Кръвопролития и неспособност да се установи здрава власт в Либия, а Египет изоставя пътя на светската държава.
Водещи европейски държави, сред които Великобритания и Франция, както и арабските държави вече признаха бунтовниците за легитимен представител на сирийския народ. Москва може и да има интерес да продава оръжие на Дамаск, а Запада - на бунтовниците, но рискът от война в региона е твърде голям и без сигурен победител.
Египтяните остават неспокойни и са готови да излязат на улицата при всеки опит на "Мюсюлманско братство" да узурпира властта.
На заден план остава Либия, където новото правителство трудно успява да се пребори с въоръжените бунтовнически отряди и екстремизма на "Ал Кайда", превзела части от Йемен.
Новата 2013-та идва с потенциал за решителни действия на световната политика. Те ще се случат, само ако големите сили се справят с вътрешните си проблеми.
