Китайската държава обяви, че ще осигури спешна хуманитарна помощ за Иран, Йордания, Ливан и Ирак на фона на войната в Близкия изток. Това стана ясно от брифинг на китайското външно министерство.
"Продължаващият конфликт причинява ужасни хуманитарни бедствия на хората в Иран и другите страни от региона", заяви говорителят на министерството Лин Дзян. "Китай изразява дълбоко съчувствие към народите в засегнатите страни и нашето правителство взе решение да предостави спешна хуманитарна помощ на Иран, Йордания, Ливан и Ирак с надеждата да облекчи хуманитарните трудности, пред които са изправени хората."
Лин Дзян не предостави повече подробности в какво ще се изразява хуманитарната помощ, като единствено подчерта, че страната му ще продължи да полага "с всички усилия за насърчаване на мира и прекратяване на войната, както и за предотвратяване на по-нататъшното разрастване на хуманитарната криза."
По-рано този месец от китайския Червен кръст обявиха, че ще предоставят 200 000 долара подкрепа на иранския Червен полумесец за подкрепа на семействата на 165 деца, загинали при въздушен удар, който порази училище в град Минаб в първия ден от конфликта на 28 февруари.
Иран е основен стратегически партньор на Китай, но досега Пекин не изглежда да предоставя съществена икономическа, военна или политическа подкрепа на държава, която по всички дефиниции би трябвало да бъде считана за съюзник.
През 2021 г. двете страни подписаха всеобхватно 25-годишно споразумение за стратегическо партньорство на стойност около 400 милиарда долара в областите на енергетиката, индустрията, природните ресурси, транспорта и телекомуникациите.
••• Тук може да прочетете повече за въпросната сделка:
Подробностите така и не стават официални, но според тогавашни информации инвестициите включват 280 милиарда за развитие на енергийна инфраструктура и още 120 милиарда, предвидени са транспортната и телекомуникационната.
Един от основните стълбове на взаимоотношенията са иранските петрол и газ, които захранват китайската икономика, докато в замяна Техеран се възползва от инвестициите в инфраструктура и по-широкото си участие в инициативата "Един пояс, един път".
Китай също така помогна на Иран да излезе от международна изолация чрез приемане в БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество, посредничи за възстановяването на дипломатическите отношения между Техеран и Рияд през 2023 г. и многократно подчерта ролята на Ислямската република в регионалната дипломация и енергийната сигурност.
При положение, че са толкова близки партньори как може да се обясни, че Пекин се ограничава единствено до хуманитарна и дипломатическа подкрепа, като последната досега е изразена най-видимо в изпращането на специалния пратеник за Близкия изток Жай Джун?
Част от отговорът се крие в погрешното очакване, че Пекин би реагирал така, както биха го направили САЩ и Европейския съюз. Западните държави обичайно обвързват отношенията си с останалите, включвайки гаранции за сигурност срещу ангажименти за спазване на принципи и идеали.
При Китай всичко е далеч по-просто и базирано на суров прагматизъм. Страната е най-големият търговски партньор за повече от 100 държави, но никога досега не е участвала в разрешаването на външни заплахи за сигурността на когото и да е. Основен приоритет е диверсифицирането на контактите и отношенията и извличането на максимална изгода, без да се поемат излишни ангажименти.
В този смисъл може да се каже, че сваленият лидер на Венецуела Николас Мадуро, който не получи китайска помощ, е също толкова приятел и съюзник, колкото и убития Али Хаменей.
Мадуро бе важен, но в по-широк план Пекин се явява най-големият търговски партньор на държавите в Южна Америка и втори за цяла Латинска Америка, а загубата във Венецуела може лесно да бъде компенсирана на други места в региона.
Друга причина за липсата на шумна активност от страна на Китай е, че докато конфликтът в Близкия изток бушува и е напът да предизвика световна енергийна криза, Пекин всъщност сравнително спокойно може да си позволи да не се меси известно време.
Страната действително внася от Персийския залив между 50 и 55% от петрола си, по данни на анализаторската компания Kpler. Това включва Саудитска Арабия (14,9 %), Иран (13 %), Ирак (11,2 %), ОАЕ (6,4 %), Оман (6,1 %), Кувейт (3,3 %) и Катар (1,3 %). С изключение на Оман, по-голямата част от този петрол преминава през блокирания Ормузки проток.
Който всъщност може би не е чак толкова плътно блокиран. Отново данни на Kpler показват, че докато всички монархии в Персийския залив са забавили или напълно спрели производството и износа си, Иран продължава с почти същото темпо, както преди войната.
Според енергийните анализатори на Kpler между 28 февруари и 17 март режимът е успял да изнесе 12 милиона барела. От своя страна компанията за морска разузнавателна информация TankerTrackers дава дори по-висока оценка - 13,7 милиона барела към средата на миналата седмица.
Някои от тези количества са изнесени директно, а други са в танкери, които от няколко месеца стоят в готовност в открито море и далеч от конфликта.
От тази перспектива изглежда, че Китай поне в краткосрочен план няма да усети толкова осезаемо влияние. Особено имайки предвид, че данни на правителството в Пекин за 2025 г. показват как страната осезаемо е диверсифицирала своя енергиен микс - петролът е по-малко от 20% от общата консумация на енергия, докато компоненти са въглищата и възобновяемите източници с дялове съответно от 51% и 21%.
В крайна сметка логиката не предполага Китай да се втурва в помощ на Иран.
Влошаване на енергийната криза в световен мащаб ще застраши интересите както на регионалните производители, така и на глобалните потребители. При този сценарий всички страни в конфликта, включително Съединените щати, в крайна сметка ще бъдат принудени да се откажат от ескалацията и да потърсят друго решение.
Нещо подобно вече се е случвало по време на енергийната криза заради войната между Израел и коалиция от арабски държави през 1973 г. Тогава държавите-износители в Близкия изток и Северна Африка налагат петролно ембарго за Европа и САЩ, което води до енергийна криза и натиск върху Израел за спиране на бойните действия.
В момента Иран и Китай имат напълно сходни очаквания. Текущият хаос трябва да доведе до колективен натиск върху САЩ и Израел да се откажат от военната кампания.
А това само по себе си би било равносилно на победа за двата режима в Пекин и Техеран.
