Обикновено по-малките държави са начело, когато става въпрос за правителствени реформи. През 80-те години на миналия век Великобритания (която особено по това време не беше сравнима със САЩ - бел.прев.) бе водеща благодарение на Тачър и приватизацията. Сингапур отдавна е модел за подражание на много реформатори.
Скандинавските държави ще заемат подобна позиция.
Това отчасти се дължи на факта, че четирите основни скандинавски държави - Швеция, Дания, Норвегия и Финландия - се справят доста добре. Ако можехте да се преродите навсякъде по света като човек със средни таланти и доход, щеше да ви се иска да бъдете викинг.
Скандинавската група държави са на върха на всички важни показатели от икономическа конкурентоспособност през обществено здравеопазване, та чак до индекса за щастие. Те успяха да избегнат както европейската икономическа криза, така и крайното неравенство, типично за САЩ.
Теоретиците на развитието започват да наричат успешната модернизация "Настигане на Дания". Междувременно регионът, който някога бе синоним на мебелите "Направи си сам" и ABBA, дори успя да се превърне в убежище на културата, родило "Кой уби Роузи Ларсън?", ресторанта Noma и "Angry Birds".
Част от този успех се дължи на подходящото време: скандинавците хитро успяха да преодолеят дълговата си криза през 90-те. Ала втората причина, поради която скандинавският модел е на мода, изглежда още по-интересна.
Тези държави предлагат отличен пример за политиците по целия свят - особено в задлъжнелия Запад - за реформиране на публичния сектор, превръщайки държавата в много по-резултатна и отзивчива структура.
От Пипи Дългото Чорапче до частни училища
Идеята за пестеливо скандинавско правителство вероятно би шокирала както френската левица, която мечтае за социалистическа Скандинавия, така и американските консерватори, които се страхуват, че Барак Обама е решен да превърне държавата им в "новата Швеция". Но всичко това са отживелици.
През 70-те и 80-те години на миналия век скандинавските държави наистина са били силно облагащи и силно харчещи държави. Публичните разходи на Швеция са достигнали до 67% от БВП през 1993 г.
Астрид Линдгрен, авторката на Пипи Дългото Чорапче, е принудена да плати повече от 100% от доходите си под формата на данъци. Ала този подход не работи: Швеция пропада от четвъртата най-богата икономика през 70-те до 14-то място през 1993 г.
Оттогава скандинавците са се преориентирали към десните политики
Делът на правителствените разходи в БВП на Швеция, който е спаднал с 18 пункта, е значително по-нисък от този на Франция и скоро може да падне дори под британския.
Данъците също вървят надолу: корпоративният данък е 22% - значително по-нисък от този в САЩ. Северните държави са се фокусирали върху балансиране на бюджета.
Докато Обама и Конгресът се суетят около реформата на социалните програми, Швеция успя да реформира пенсионната си система. Бюджетният й дефицит се равнява на 0.3% от БВП, а за САЩ този процент е 7 на сто.
По отношение на публичните услуги скандинавците са също толкова прагматични. За тях няма значение кой ги предоставя, стига да функционират.
Дания и Норвегия позволяват на частни компании да управляват публични болници. Швеция има универсална система за държавни образователни субсидии чрез ваучери, според която частните заведения се конкурират с обществените. Дания също разполага с подобни ваучери, но такива, към които може да се доплаща от гражданите.
Милтън Фридман би се чувствал по-комфортно в Стокхолм, отколкото във Вашингтон
Всички западни политици твърдят, че подкрепят прозрачността и технологиите. Скандинавците имат по-голямо основание да правят подобни изявления.
При тях се отчита изпълнение на бюджетите на всички училища и болници. Правителствата им са принудени да действат под светлината на прожекторите: Швеция дава публичен достъп до официалните си документи и държавни архиви.
Политиците биват сериозно критикувани, ако си позволят да слязат от велосипедите и да се возят в официални лимузини. Родината на Skype и Spotify е и лидер в електронното правителство: там можете да платите данъците си чрез SMS.
Това може би силно напомня за политиката на Тачър, ала северните държави имат какво да предложат и на прогресивната левица, доказвайки че е възможно да се комбинира конкурентен капитализъм с голяма държава: 30% от работната сила е наета в публичния сектор, в сравнение със средната норма от 15% за страните в ОИСР.
Тези държави са заклети поддръжници на свободната търговия, които се противопоставят на изкушението да се намесят, дори когато става въпрос за защитаване на големи и важни компании.
Швеция оставиха Saab да фалира, а понастоящем Volvo е собственост на китайската компания Geely. Ала освен това, скандинавските страни се фокусират и върху дългосрочния аспект на нещата. Едно от най-очевидните доказателства е норвежкият държавен инвестиционен фонд, разполагащ с 600 милиарда долара. Казано иначе, тези държави търсят как да смекчат по-резките ефекти от капитализма.
В Дания има система, наречена "flexicurity" (от английските думи за гъвкавост и сигурност), която улеснява работодателите да съкращават служители, като същевременно предоставя подкрепа на обучаващите се и безработните. Финландия пък организира мрежи от рискови капитали.
Горчивата страна
Новият скандинавски модел не е съвършен. Дялът на публичните разходи от БВП в тези държави все още е по-висок от допустимото за едно устойчиво развитие. Нивата на данъчно облагане все още провокират много предприемачи да се преместят в чужбина. Лондон, например, е пълен с умни, млади шведи.
Твърде много хора, особено имигрантите, живеят на гърба на държавата. Натискът, който принуждава тези правителства да ограничават разходите си, като например разрастващата се световна конкуренция, ще бъде двигател за още промени.
Скандинавците са с твърде голяма администрация в сравнение със Сингапур, а не се съсредоточават достатъчно върху отсяването на кандидатите за социални помощи на база имотно състояние.
И все пак, повечето държави трябва да взимат пример от тях. Западните държави ще стигнат до предела на големите правителства, точно както се случи и със Швеция.
Докато Ангела Меркел се притеснява, че ЕС съставлява 7% от световното население, ала половината от глобалните социални разходи, скандинавците са част от решението на този проблем.
Те доказват, че европейските държави могат да постигат уникален икономически успех. А докато азиатците реформират държавите си, те също ще поглеждат към скандинавците - Норвегия е от особен интерес за Китай.
Най-важният урок, който можем да научим от скандинавските държави, не е идеологически, а практически
Държавата е предпочитана не защото е голяма, а защото работи. Един швед плаща данъците с по-голяма готовност от един американец, защото получава добро образование и безплатно здравеопазване.
Тези държави са успели да прокарат сериозни реформи през различни съюзи и бизнес лобита. Доказателството е налице.
Можеш да инжектираш социалната си държава с пазарни механизми .... колкото си искаш. Може да организираш социални програми, за да избегнеш обедняването на бъдещите поколения. Ала преди всичко трябва да можеш да изкорениш корупцията и скритите интереси. И да си готов да зарежеш изморените традиционалисти от левицата и десницата, и да търсиш добри идеи в целия политически спектър.
Със сигурност в идващите години светът ще изучава старателно скандинавския модел.
