Със светлинна скорост и в извънземни височини, през избледняващото минало и яркото настояще, през врява и безумство, препуска тя - вечно младата - цепи въздушните слоеве и излита. Това е София. Особено в очите на общината и на този, който е изработил ободрителния плакат-визия за Деня на София.
Веднага след загубата в битката за Европейска столица на културата 2019 се яви този плакат по софийските билбордове. „Горе главата", иска да каже той, ние сме си ние, ние сме хипер-модерна мега-столица, не само европейска, а световна. Дали е писано „Сoфия - Европейска културна столица 2019" преди да се подмени текстът на ‚Ден на София" е любопитно, но не и важно. Много по-важно е какво е решила София, по-точно нейната администрация, за да се представи, да се похвали тази година пред гражданите си, пред света?
С реализирани проекти? С постигнати цели? С усмихнати, безгрижни семейства? С иновативни детски градини и с нови училища - за новите поколения свободни хора?
Но не. На общинския плакат се афишират на фона на Народния театър и на Софийския университет, достолепни центрове на българския културен живот, един крайно оспорван инвестиционен проект, един частен спекулативен инвестиционен проект, както и едно частно инвестиционно намерение, от което ще да остане само намерението.
От всички възможности нашата столица да презентира себе си тя избира четири сгради, две от които са тотално плагиатствани къде от Абудаби, къде от Лондон.
С какво точно смята Столична община, че гореописаните сгради са допринесли за благото на столицата и на гражданите? Какъв обществено полезен принос имат те? Защо София се идентифицира толкова интензивно с тези обекти, че отстъпва от правото да си прави реклама на собствените незначителни строителни намеси в столицата?
През последните две години Столична община, имунизирана откъм множество граждански инициативи, критика и протести, е реализирала: „реконструкцията на Витошка", „преработката" на Женския пазар, Ларгото, Музея за или против комунизма, неспираща поредица от кръгови движения, конвейер метростанции, две шапки, пълни с фонтани и Лувъра, българския, макар и също не съвсем завършен.
Нямаше ли да бъде логично София да се похвали пред гражданите си и с обществените намеси, финансирани от тях? Или в крайна сметка се оказва, че общинските проекти, въпреки необозримите финансови разходи, се славят с обозрим успех и поради това предпочитат да останат неафиширани?
От времената на Гурко, когато в София е имало 2 училища, 7 църкви и 62 кръчми, е изтекла много вода по Искъра. Днес София е милионен град, изпаднал в дълбока морална и икономическа криза, далеч от световния пазар, далеч от чуждестранния капитал, далеч от това да изгражда активно толкова важната стабилна средна класа. Европейските стойности никога не са били по-малко застъпени в София, тук все още няма място за другото и за другите. Няма въздух за дишане, няма толерантност.
Тази година празникът на София се проваля
Не само заради плачевното време. Не само заради накърненото й достойнство и смачкано самочувствие покрай битката за 2019. Не само заради това, че няма какво да покаже, което да не е дискредитирано, оплюто или осмяно. Тази година празникът се проваля, защото София никога не е била по-далече от Софиянци. Няколко букета, връчени след произнасянето на нелепо-празнични речи, няма да променят този факта.
Затова по повод на празника си може би София би могла да обяви поне добри намерения, та догодина да имаме, ако не какво да празнуваме, то поне да се чувстваме всички по-желани в столицата.
София би могла да потърси повече близостта и мнението на своите граждани, да не задушава всякаква инициатива и да започне да прави повече политика за гражданите, а не въпреки тях. Да се ангажира за здравето и рекреацията на жителите си, за децата и да отдели нужните пространства за тях. Да декларира към толерантност и разнообразие. Да застане за повече човещина и етика.
Aкo София не се обърне повече към своите граждани, отколкото към усвояването на средства от програми, любимата гледка на хората ще остане гледката й от излитащия самолет.
A ние пожелаваме на София догодина плакатът й да прилича повече на покана за празник отколкото на реклама на агенция за недвижими имоти.
