Студено е, а слънцето може и да не се покаже на сутринта. Тъмните сенки, влагата и белите стени, пропити от мириса на марихуана и цигари обгръщат цялата стая. Живея в истинския Амстердам, не онзи с проститутките и кофи шоповете. Sin city, както му викат тукашните из крайните квартали.
Събуждам се и се опитвам да намеря смисъл, онази мисъл, която ще ме вдигне от леглото и ще ми помогне да изляза и да победя. Не я намирам, псувам и ругая, докато се опитвам да отворя очите си. Оглеждам се наоколо - дим, мръсни дрехи, боклуци, празнота.
Чакам някоя врата да се отвори и да видя приятел, познат, ала и това няма как да се случи. Водя въображаеми разговори с хората, които ми липсват. Свободното си време прекарвам на въртящ се диван, а срещу него има огледало.
Виждам бледа, отслабнала сянка на човека, който бях. Рошава коса, брадясал ... Спомням си слънчевите безгрижни дни, но силна гръмотевица ме връща в реалността. Дърпам завесата. Отново вали, отново вятърът превива дърветата и огъва хората. Опитвам се да се приведа във вид... Всъщност има ли значение.
Говоря си сам и търся думите, които ще се сетя, и ще успея да погледна по друг начин на нещата. Не ги намирам.
Прекарвам десетки часове седмично пред това огледало, не защото няма с кой да си говоря, а защото няма какво да науча от околните. Дойдох с огромното желание да науча нещо, да изкарам образованието си и да работя. Осъзнавам, че няма да се справя.
В университета е пълно с хора, загубили човешкото, маршируващи кукли - обучавани, следени, вече научени, че единственият начин да успееш в живота е, ако работиш всеки ден от 9 до 17 часа.
Лицата им, както и моето, са изморени и бледи. Точно в това не исках да се превръщам, точно това се надявах да избегна и все още се опитвам. Започва и денят, умело запълнен с лекции, чийто край едвам дочаквам. По повечето предмети имам домашни, проекти, доклади. Сграбчили всяка свободна минута, постоянно напомнящи ми, че каквото и да правя, винаги има още нещо.
Есенни листа покриват пътя ми към вкъщи и осъзнавам, че не съм бил щастлив от доста време насам. Музиката ме спасява, слушам песни, които ми припомнят безгрижните дни. Хладното слънце едвам се прокрадва измежду облаците. Усмихвам се, защото ми става топло и приятно. Спирам на мостчето над реката и обръщам глава назад. Осъзнавам, че мразя всичко в онази сграда. От преподавателите, през местните, до храната в кафенето. Погледът ми се премества към общежитието, което ме е приютило.
Жълто-бяла сграда, сравнително голяма, апартаментите са отдавани под наем на студенти и чернокожи. Недобро място нощем. Едри капки дъжд ме връщат в реалността, на средата на алеята за колоездачи, а облаците над мен стават все по-тъмни. Не успявам да изпреваря дъжда и се прибирам мокър, вземам горещ душ и пия витамин C, защото ако се разболея, ще е наистина "чудесно".
Сядам на дивана и паля цигара, изпускам дима и проследявам движението му. Хаотичен и същевременно спокоен, намира мястото си в стаята ми. Денят свършва за повечето, но не и за мен. Сещам се, че цял ден не съм ял нищо. Две филии може би? Не мога да се сетя. Приготвям си спагети, защото е лесно и бързо, ако имам време и желание - омлет!
Хапвам, пия сок, поемам дълбоко въздух и сядам на евтиното дървено бюро, заобиколен от хиляди страници, учещи ме как и какво да мисля. Замислям се за живота и се сещам за един цитат: "Няма по-безнадеждно поробени от онези, които фалшиво вярват, че са свободни". Питам се дали фактът, че имам различно мислене, ме прави по-добър или лош човек.
Отговорът идва след секунди. Съжалявам, че не мога да бъда като другите. Съжалявам, че искам да съм щастлив. Иска ми се да си поговоря с някого, но съквартирантите ми са в почивка, няма какво ново да кажа на приятелите си във Facebook, просто защото всеки ден е еднакъв. Забравен съм. Паля цигара и сядам да уча, надявайки се един ден да намеря смисъла на това. Стаята се изпълва с дим, изчезващ както надеждите ми да се справя тук.
Забравям самотата, студа и Амстердам - и отварям учебниците. Апартаментът е пуст и прютява всичката тишина на света. Нищо не се е променило, няма и изгледи да се промени.
Така ли ще живея още 1 месец ... година ... три?
18 Dimitar Stamboliyski | 16.10.201214:43 ------------------------------- Аз се присъединявам към това - или маминото синче леко е изпаднало в депресия без да има особено причини за това, или просто си е тотален мързел. Особено фразата "В университета е пълно с хора, загубили човешкото, маршируващи кукли - обучавани, следени, вече научени, че единственият начин да успееш в живота е, ако работиш всеки ден от 9 до 17 часа." направо го съжалих... Всъщност това си е нормалния начин, като преди това (преди 100-200 години) хората са работели не 8 ами 18 часа на ден, включително събота и неделя. Аре въз от тука мързеливецо...
Щях да приема оплакванията му само ако му се налагаше да работи успоредно с ученето и хилядите домашни. Ама ако е на "държавна" / мамина издръжка хич да не се оплаква ами да се вземе малко в ръце.
Според мен не е въпросът, къде и какво учиш, а че в един момент човек просто се превръща в поредната брънка от голямата месомелачка. В Амстердам явно това става още в университета..... в България (понеже университета не е толкова на високо ниво), това става когато излезеш нищо не можещ "специалист" и почнеш неквалифицирана работа... Сори ама такъв е живота, който САЩ налага на останалата част от света - бачкаш като луд по 12 часа на ден за да можеш да постигнеш своите цели: да си купиш храна, която да те крепи за да бачкаш повече; телевизор, с който да ти промиват мозъка, колко си щастлив; телефон, на който шефа да може да те търси денонощно; кола, с която да можеш да се придвижваш до работа; апартамент, където да можеш да водиш своето жалко съществуване..... И понеже се стремиш към гореспоменатите "цели" в живота, които запълват цялото ти ежедневие и не ти остава време за мислене и така ставаш напълно удобно безлично същество, лесно манипулируемо от големия брат САЩ и неговата машина за пари. Време е да се събудиш Нео .. и да видиш матрицата такава каквто е....
https://www.youtube.com/watch?v=nVjsGKrE6E8&feature=related
Ха, че Боби бил марксист!
"Вместо това къде по-нормално би било да се намали безработицата, и вместо един хипер богаташ дето няма време да си изхарчи парите от работохолизъм, на същата работа да се назначат 2 човека, които да я вършат в рамките на 8 часа, и през останалото време да си живеят живота и да си харчат нормалните пари." само да припомня,че при социЪлизЪма за завиването на 2 крушка трябваха (най-малко) 5работника: един държи крушката и четирима въртятмасата накоято е стъпал. Това при условие, че сами си правят отчетите за дейността и качествения контрол Какво повече да се коментира под горецитираното мнение...
1 крушка, разбира се, що пъксъмнаписала 2
Алоо...студента, намери си гадже де
Ванчо, а запри се, мойто момче, всички вече разбрахме, че си забележително творение на природата, за разлика от всичката останалата измет в университета: имаш различно мислене( по твои твърдения), искаш да си щастлив( хубаво е, дето си твърдо убеден, че паплачта университетска не иска да е щастлива),цениш качеството( нищо, че за момента си принуден да се задоволиш с евтина мебелировка, пък няма и прислужница да изпере, сготви и изчисти...)Ай сега, земи прочети нещо, че за това са те пратили мама и тати в странство... А, и стига си пушил, вредно е за здравето.Па земи и да проветриш, нищо , че вънка ръси дъждец, няма да се стопиш, я Боже, колко мъка има по тоя свят ,Боже...( цитат, ако не си спомняте)
Много минорно. Все пак си млад, недей така!
Митко, браво за съвета! Аз само ще добавя, че за който има очи да го види, Амстердам е прекрасен град.... Запали си слънцето отвътре... и ще те топли и когато го няма навън...
Едно на ръка прекалено евтиното бюро, дъжда и някаква омразна баничарница. Човекът описва до последната подробност и най-незначителните си движения и емоции. Вживян като главен суперстар в известен холивудски филм. Ще му отнеме само "малко" време докато осъзнае, че леко се изхвърля. Или иначе казано много следкато му се изредят всички изключително работливи спамери, преуспели сънародници и т.н. антиподи, а те са доста
Пич, прекалил си с тревата.
Пич,имаш некви проблеми явно.По-принцип холандците са си бозави и бледи,добре че имат доста чернокожи да им оправят цвета а и доста емигранти от всякакви цветове и националности.Определено там се иска яко учене или бачкане за да постигнеш нещо.Трева навсякъде се пуши,мръсотия и мизерия можеш да видиш навсякъде......така,че трябва да мислиш по-позитивно Ела да учиш тук в България,студентите имат цялото време на света на разположение,кеф ти алкохол,кеф ти мацки,кеф ти трева и от време на време може да се сбиеш с някой или да го намушкаш с нож
Чета коментарите. Предположените варианти са много. Измислен, хипотетичен герой, мързеливец, мамино дете, напушен, напит и т.н. Аз не мога да гадая, но ако наистина има истински емоции зад статията, след изречението "Осъзнавам, че няма да се справя", разсъжденията са ми следните: Хвърляй кърпата бе пич, защо се измъчваш? Заеби глупостите за живота на студента в България, пушене, пиене, чалга партита и прочие. Намери това, което ти доставя удоволствие и го прави. Ако това не е ученето, кариерата, бизнес стереотипа, работата 9+ часа ... няма нищо лошо. Едни са такива, други са различни. Спести някое евро, качи се на първия самолет за ... Republica Dominicana да речем, работи в някой бар на плажа, карай сърф, кайт, парите със сигурност ще стигат и си гледай живота. Никъде не е написано, че трябва да станеш нещо определено. Ако ти доставя удоволствие да живееш авантюристичен живот, радвай му се. 'Що трябва да товариш околните с твоето кисело настроение? Ако ти сам не можеш да вземеш решение какво да правиш с живота си, мислиш ли че ние ще ти дадем панацея за болестта ти?