Когато не можеш да спечелиш войната със сила, идеологията се превръща в безценно оръжие, а всяка грешка на противника трябва да се оползотворява. Владимир Путин знае принципите на тактическото позициониране и се възползва от тях във всеки удобен момент. А най-сладките му победи над Запада са завоювани заради слабостите и противоречията в самия Запад.
Представяме ви пет знакови фигури, които с обещания за пари, власт и подкрепа за поувяхналото лично достойнство избраха Русия пред собствените си нации. И го направиха така, че за никого да не остане съмнение в решението им.
Путин и Берлускони - майсторите на жанра „хляб и зрелища". Живото доказателство, че в големия бизнес всичко е лично. Политиците, които владеят идеално един общ език - езикът на властта, парите и тестостерона.
Приятелството между двамата процъфтява от първите дни на Путин в Кремъл. Италия е първата задгранична дестинация на новоназначения руски президент, а година по-късно Берлускони връща жеста с визита в курортния град Сочи.
Дъщерите на Путин - Мария и Екатерина прекарват цяло лято с дъщерята на Силвио - Барбара, която говори руски език.
Берлускони е един от малкото световни лидери, удостоени с честта да пренощува в Кремъл. Отвръща на високото внимание, като кръщава леглото в една от спалните си "Креватът на Путин" („онзи с перденцата" - по думите на компаньонката Патриция Д'Адарио, чието „гостуване" в имението на Берлускони беше запечатано на аудио-запис, изтекъл по италианските медии през 2009 г.).
Берлускони се възхищава на мачисткия, решителен и авторитарен стил на управление на Путин, в представите на Берлускони двамата управляват по един и същи начин. А култивираната лична връзка между Путин и Берлускони има капиталовата равностойност на енергийни договори за милиарди.
В това число - проектът „Южен поток", чиято оригинална цел е директното снабдяване на Италия с руски газ. През 2006 г. „Газпром" открива идеалният партньор в лицето на италианската компания Ени, в чийто московски офис работят повече служители, отколкото в италианското посолство (според Джулия Йоф, кореспондент на Foreign Policy в Русия). А довереното лице на Берлускони - Бруно Ментасти-Гранели - контролира 1/3 от компанията, избрана за доставчик на руския газ в Италия.
В края на миналата година Путин помогна на Берлускони да поизтупа имиджа си, пострадал след осъдителната присъда по делото за данъчни измами. Между срещата с папа Франциск и договарянето на пакет от търговски съглашения, Путин намери време да се види със „скъпия си приятел Силвио" в римското му имение. В списание „Chi" (собственост на самия Берлускони) дори беше публикувана фоторепортаж, запечатал момента, в който двамата политици си играят с белия пудел Дуду на приятелката на Берлускони.
Бившият германски канцлер Герхард Шрьодер ще пази вечно силни спомени от своя 70-ти рожден ден. В разгара на руско-украинския конфликт - тъкмо когато Москва анексира Кримския полуостров и в момента, в който Западът най-после реагира със санкции срещу Русия - Шрьодер отпразнува юбилея си в Юсуповския дворец в Санкт Петербург в компанията на Владимир Путин и отбран кръг от приятели и колеги от „Газпром".
Шрьодер лично посрещна руския президент на входа на имението, а снимката на тяхната прегръдка обиколи цял свят и предизвика силни критични реакции срещу „предателската" постъпка, сред които „безвкусица" е сред най-леките обвинения.
„Защо докато нашите момчета са в руския затвор на хляб и вода, Шрьодер празнува с шампанско и хайвер в двореца?", възмущават се политическите му опоненти от Германия, които напомнят, че по същото време про-руските сепаратисти държат като заложници германски дипломатически наблюдатели.
Не за първи път Шрьодер е обвиняван в продажничество заради близките си отношения с Владимир Путин. През 2005 г. - само няколко седмици преди края на мандата правителството на Шрьодер одобрява държавна гаранция в размер на 1 млрд. евро за разходи, покриващи изграждането на газопровода „Северен поток".
Малко след като Шрьодер излиза от политиката, той е назначен в борда на директорите на едноименната газова компания, с което разпалва продължителна дискусия с обвинения в конфликт на интереси. Моралната проблематика на кариерното му решение се допълва от факта, че управляващият директор на „Северен поток" Матиас Варниг е бивш агент от Щази, тайната политическа полиция на ГДР.
Немското издание „Фокус" припомня, че приятелството между Шрьодер и Путин започва през лятото на 2000 г. на среща на Г-8. Сближават се, защото и двамата стоят леко встрани - английският им не е особено добър. Бившият офицер от КГБ Владимир Путин обаче владее отличен немски и Шрьодер най-после среща някого, с когото да може да си говори.
Путин бързо намира слабото място на Шрьодер и се възползва максимално от него. Германският държавник, наричан The Audi Man заради четирите си брака, няма собствени деца. Но на 60-годишна възраст той и съпругата му Дорис осиновяват две руски сирачета от Санкт Петербург - Виктория и Грегор. Процедурата протича изключително бързо и безпрепятствено благодарение на помощта от Владимир Владимирович.
Малко след това Путин сбъдва още една съкровена мечта на Герхард Шрьодер, като му осигурява информация за баща му Фриц, загинал на Източния фронт като войник от Вермахта по време на Втората световна война само няколко месеца след раждането на Герхард. През 2004 г. Шрьодер за пръв път стъпва на гроба на баща си.
Така че в скандалните демонстрации на горещи другарски чувства няма нищо случайно, Шрьодер е поредният трофей в колекцията от световни политици на Владимир Путин.
Герой, патриот, дисидент, предател. Бившият сътрудник на американската Агенция по национална сигурност и на ЦРУ - Едуард Сноудън - избра Русия за своя втора родина по неволя. Той предизвика сериозен международен скандал, след като предостави на медиите поредица от строго секретни материали на американското разузнаване, разкриващи тайни програми за подслушване в огромен мащаб.
Част от изтеклите документи засягаха методите на американското правителство за подслушване на германския канцлер Ангела Меркел, с което се сложи началото на тежкия дипломатически конфликт между Германия и САЩ.
САЩ издаде заповед за арестуването му по обвинения в държавно предателство, а на Сноудън му се наложи да прекара 39 дни като обитател на московското летище Шереметиево, където пристигна с директен полет на Аерофлот от Хонконг. Надеждата му да избяга в Латинска Америка обаче, се оказа илюзорна. През август Сноудън поиска временно убежище в Москва, а наскоро пожела престоят му да бъде удължен с още една година.
В последното си интервю за руските кореспонденти на The Guardian Сноудън разкрива, че се опитва да свикне с живота в Русия - в контраст с прогнозата на бившия шеф на ЦРУ Майкъл Хейдън, според когото Сноудън никога няма да напусне Москва и ще приключи дните си "изолиран, отегчен, самотен, депресиран и алкохолизиран".
"Не живея в условията на абсолютна тайнственост. Водя достатъчно открит живот, но същевременно не искам да бъда знаменитост. Не зная добре руски език, все още се уча. Смятам да прочета „Братя Карамазови" на Достоевски", казва той.
Владимир Путин не можеше да си мечтае за по-интересна находка, по собствените му думи - "като непоискан коледен подарък". Сноудън може да обърне залозите в борбата между Запада и Русия, като разпали вътрешни конфликти между европейските страни и САЩ.
Няма официална информация за среща между президента и беглеца, но през април Сноудън взе участие в годишната телевизионна пресконференция на Путин, с което си навлече тежки критики, че легитимира властта в Кремъл.
Сноудън признава, че включването му в PR-събитието на Путин е било грешка. Признава още, че е напълно вероятно да се намира под наблюдението и на американските, и на руските тайни служби. В същото време, той твърди, че по никакъв начин не сътрудничи с руското разузнаване. Но съмненията на критиците му остават в сила - волно или неволно, той се превръща в оръжие в ръцете на Кремъл.
Актьор, винопроизводител, ресторантьор или "россиянин" по свое желание. След горчива и шумна разправия с френските власти за прогресивното данъчно облагане на богатите и след като в момент на нервен изблик френският премиер Жан-Марк Еро го нарече "жалък човек", Жерар Депардийо реши в своя полза уравнението за приноса на гражданина към държавата. По-скоро - в полза на друга държава - Путинова Русия и нейния 13% плосък данък.
Обидата се превърна в показно унижение на неблагодарния Запад, в което Депардийо съучастничи с охота. Мечешки прегръдки с Владимир Путин, театрално връчване на чисто нов руски паспорт, съчетано с напъхването на "Жора Депардиев" в гигантска рубаха.
Един месец по-рано френският актьор се появява във видео-клипа към песента "Небо молчит" на Гугуша - най-голямата дъщеря на узбекския диктатор Ислам Каримов, "мафиотската принцеса", изявяваща се като поп-звезда. Рамзан Кадиров го нарича "големия приятел на чеченския народ", а когато Депардийо пристига в Грозни, се настанява в огромен апартамент, подарен от чеченското правителство.
Звездата на френското кино стана лице на швейцарски луксозни часовници под названието "Гордея се, че съм руснак". На циферблата лъщи двуглавият орел на Руската федерация от чисто злато.
"В Русия няма дребнавост, тя е пълна с велики чувства. И зад тези чувства се крие велико целомъдрие. Във вашето величие аз никога не се чувствам сам", откровеничи той в благодарствено писмо до Владимир Путин, когато той издава президентския си указ за руското гражданство на Депардийо. Оттогава няма случай, в който Жерар да пропусне да спомене руския президент с добро във всяка своя публична проява.
"Доверявам се на този човек в политически план. Той прави всичко за Русия, заради Русия. Уверен съм, че Русия няма никакво желание да "разтвори вратите към хаоса" в Украйна", безкритично анализира политическата ситуация Депардийо - иначе силно взискателен към отношението на държавата спрямо гражданите си.
Опорна точка на Москва в София, православният интерпарламентарист, громителят на западните колониални антихристи...
През 2012 г. Волен Сидеров и цялата парламентарна група на "Атака" се явиха на крака на Владимир Путин по повод 60-годишния му юбилей.
Официален повод за пътуването били организираните от Държавната Дума "интерпарламентарни игри", депутатите не получават командировъчни пари от 41-то НС и отиват на собствени разноски - "за да демонстрират своето отношение".
Сидеров подари на Путин плакет на Народно събрание, значка на „Атака" и книгата си "Основи на българизма".
Волен Сидеров е българският високоговорител на държавната руска идеология. Това, което в БСП не смеят да си помислят, "Атака" крещи публично. Докато Украйна се разпада заради необявената война с участието на руски "опълченци", Волен Сидеров громи правителството в Киев като "фашисти, неонацисти и екстремисти".
Само два дни след като 298 души от пътническия полет MH17 на Малайзийските авиолинии намериха смъртта си на полетата край Донецк, след като самолетът им беше поразен от съветска ракета, Волен Сидеров намери начин да защити Путин и проруските сепаратисти в Украйна, като обвини САЩ в тежка конспирация.
Сидеров отрича да е получавал пари за политическата си дейност от Русия (а и това би било не просто непатриотично, а и незаконно), но Кремъл стимулира активно дейността му по алтернативни канали.
Предизборната кампания на "Атака" започна през април в Москва и завърши през май в НДК с концерт на любимите музиканти на Путин - група "Любе", Олег Газманов (автор на скандални шлагер "Сделан в СССР") и Йосиф Кобзон, народен артист на Съветския съюз и депутат в Думата от 25 години насам.
Дори слоганът за европейските избори "Давай за "Атака" беше взет назаем от песен на Любе - "Нас ни избиват, но ние оживяваме и отново в атака се хвърляме. Давай за живота, давай, братко, до края".
За "Атака" краят може да дойде съвсем скоро, но топлата връзка на Волен Сидеров с Москва няма да се охлади.
И къде съм писала, че обичам Путин, ама точно ми го цитирай? Четене с разбиране ти е проблема, май, де се учи във първи - трети клас!
"янаги" "И не са ли за всеки почтен човек двойните стандарти, лицемерието, оклеветяването, инсинуациите нещо, което го отвращава." Не, пацко, няма нищо лошо в това. Ще ти дам малко русофилски примерчета. Русия напада Афганистан - СЛАВА РОССЕЙ, САЩ напада Афганистан - чйй дедав дирая тия хамеиканти на другия край на света? Руския слага ракети и т.н. в Куба - СЛАВА РОССЕЙ (нищо, че е на другия край на света, карай) Русия шиба всички с цените на газа - СЛАВА РОССЕЙ САЩ шибат мюсюлмани с бомби - шибанти хамерикантини. САЩ окупират ИРАК - да се махат тия смърдоляци САЩ се изтеглят от ИРАК и се създава МЮСЛИ ДЖИМИХАРИДИЯ И ДЪРЖАВА В ИРАН И ЛЕВАНТЕ - и отговора какъв е – естествено отговора е "и кфо, съга, за чий дедав се манаа тия шибани американци" Русия окупира половин планета (лол комунизъм) - нема лошо. Хамерика окупира няколко арабски държави да цоца нафта - деба таа хамерика. Та двойните стандарти са ни нужни, колега, иначе не върви.
Много лесно и бързо като агент на Путин се заклеймява всеки на принципа „кой не скача е червен”, като в случая, червен е всеки, който се съмнява и най-малко в добронамереността и безкористността на САЩ, когато подпомага разпространението на демокрацията по света. Дали САЩ са добронамерени и безкористни по отношение на Украйна ще се разбере още тази зима. Както е казано, когато фактите проговорят и боговете би трябвало да замълчат. Предполагам, никой непредубеден човек няма основание да оспори това. До сега е оповестено, че САЩ са вложили 5 милиарда долара за начален тласък на демократизирането на Украйна. Но това е само началото. Ето какво пише Thomas Graham в статията си „To stop Putin the west should repair Ukraine’s economy” в "The Financial Times", Великобритания: „Най ефективен отговор (на Путин) биха били сериозните усилия по преустройването на украинската държава и по възстановяване на икономиката.......... Украинският президент Порошенко трябва да превърне своята политическа партия в инструмент на държавно управление в противовес на корумпирания клан от олигарси, Тези 20 милиарда долара, които бяха обещани от Запада в качеството на помощ са само незначителна част от сумата, необходима за възстановяване на икономиката. Даже Киев да съумее в близко време да разгроми сепаратистите (съществува едно голямо „ако”), Путин залага на това, че на Запада няма да му достигне търпение и ресурси за преустройване на Украйна. Вероятно той не е прав, но тези, които най-гръмогласно призовават сега за санкции, като че не му дават основания да промени гледната си точка." ( http://www.ft.com/intl/cms/s/0/32b1f286-1011-11e4-90c7-00144feabdc0.html )
hidden_in_the_shadows Приятелю, аз съм свободномислещ човек, поне се старая да бъда такъв, и не идеализирам, и не сатанизирам, нито САЩ, нито Русия. Това са две големи държави, равностойни във възможностите си да унищожат света. И двете имат своите егоистични геостратегически интереси и ги преследват, когато е необходимо и без да се съобразяват много-много с международното право. Нито САЩ са херувим снежно бял, нито Русия – черният дявол. Колкото до твойте "аргументи", те са смехотворни, изобщо няма да ги коментирам, стой си на сянка, за да не слънчасаш..
"Приятелю, аз съм свободномислещ човек..." Янаки, ей тук ни е разликата. Възприемаме информация от няколко източника, анализираме я, извеждаме си някакви изводи и си съставяме аргументирано мнение. Не е като ЦРУ да ти каже, че вярва и е убедено, че руснаците са виновни за МН17, но нямали доказателства и ти сляпо да почнеш да вярваш и да си убеден, че руснаците са го свалили, щото ЦРУ-то го е казало. И накрая, за да си по-убедителен, започваш да крещиш срещу тези, които се съмняват в почтеността на ЦРУ ( не ги е срам!), че са путеноиди, рубладжии, червени боклуци т.н. Жестоко!
No name | 24.07.201409:04 "... Янаки, ей тук ни е разликата. Възприемаме информация от няколко източника, анализираме я, извеждаме си някакви изводи и си съставяме аргументирано мнение...." И накрая все повторение на опорните точки на Путин се получава, що така? То аз ако искам да чета вестник Правда ще си чета него, не вас Вие сте точно като оня руски завод за домакински уреди, дето както и да сглобявали чарковете, накрая все картечница се получавало
янаги, Ама когато аргументите са - САЩ влизат в чужда държава - ИРАК - тогава може, ама когато Раша влиза в чужда държава и я окупира (Украйна) тогава не може, а ? Опа опа, лицемерие, опа опа, двоен стандарт...
Абсолютно, има да дишат прахта. Не е като да ебаха пичката мила майчина на половин европа с 50 години избиване на интелигенция, соЦОЦИялизъм и т.н. Не е като да ебаха майката на половин Азия със стански републики. Има да дишат прахта - тъй е, тъй е.
Ето 1) преди години : http://financebusinessenglish.com/wp-content/uploads/2013/09/soviet_union_flag_map_by_ltangemon-d5fhhc2.png Забележи къде е Украйна. 2) 2014 http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/33/Crimea_crisis_map.PNG Ето ти снимка на Крим, който вече не е в Украйна. Има само една тънкост - Украйна се отказва от ядрен арсенал (полагащ й се) за сметка на териториална цялост при разпада на СССР. Е сега малко се изкъкахме на цялостта
Проточилите се военни действия в Източна Украйна изчерпаха определените за провеждане на антитерористичната операция финансови ресурси, което създава опасност от прекратяване на плащанията към украинските военни от 1 август. http://www.segabg.com/article.php?id=709298 Ето какво пише Thomas Graham в статията си „To stop Putin the west should repair Ukraine’s economy” в "The Financial Times", Великобритания: Тези 20 милиарда долара, които бяха обещани от Запада в качеството на помощ са само незначителна част от сумата, необходима за възстановяване на икономиката. Даже Киев да съумее в близко време да разгроми сепаратистите (съществува едно голямо „ако”), Путин залага на това, че на Запада няма да му достигне търпение и ресурси за преустройване на Украйна. Вероятно той не е прав, но тези, които най-гръмогласно призовават сега за санкции, като че не му дават основания да промени гледната си точка." ( http://www.ft.com/intl/cms/s/0/32b1f286-1011-11e4-90c7-00144feabdc0.html ) Няма да чакаме до зимата, още от сега Украйна далдиса под водата; с правителствената криза, тези които забъркаха кашата вътре в страната си признаха, че я докараха до "кривата круша", а демократизаторите отвън си "стискат кесиите". Ама и Радата си е виновна, че отказа да продаде полвината от газопреносната мрежа на Украйна на САЩ и ЕС. Който не иска да цАлува ръка, сега ще цАлува гъ....з.
Ролинс Със сигурност руските медии не са обективни, затова цитати от тях не бива да се цитират като аргументи. В интерес на истината и "The Financial Times" не винаги е обективен, зависи от автора на публикацията, но Thomas Graham,фрагменти от статията на когото цитирам по-долу, е обективен, защото казаното от него, съвпада с фактите.
Нещо стана във Форталеза, ама не можахме да го разберем от новините по БТВ