Истанбулската конвенция за защита на жените от насилие предизвика истерични реакции у мнозина журналисти и други воини на перото в България, които - по неясни за мене причини - провидяха в нея някакви коварни попълзновения на Запада за налагане на „трети пол" и борба с нашите изконни ценности.
Призовавам пишещите по темата български журналисти и психотерапевти да прочетат текста на Конвенцията, а не какво този или онзи казал за нея.
Подозирам, че те или не са я чели, или не са разбрали за какво става дума в нея. Допускам също така чудесно да са проумели текста, но да използват свободни интерпретации със съвсем различна цел, например отклоняване на вниманието от по-важни за обществото проблеми.
След внимателен прочит на текста й, може да се каже, че в нея става дума за защита на жените от всякакви форми на насилие, включително обрязването на момиченца, срещу което мнозина от тези, които днес размахват плашилото на Истанбулската конвенция, надаваха вой след терористичната вълна във Франция, игнорирайки факта, че въпросното обрязване не е мюсюлмански, а африкански обичай.
Манипулативно се разпалват страсти около образа на дечица, които някой уж щял да учи чрез ролеви игри и промяна на облеклото да заличават границата между половете.
В Конвенцията изобщо не се говори за такива неща. Там думата "джендър" се употребява като социална конструкция, каквато той безспорно е - той не е биологическа категория - и в комбинация с думата "стереотипи", от чието разчупване само биха спечелили нашите майки, сестри, съпруги, приятелки и дъщери.
Не на последно място: далеч по-травмиращо за едно дете е да гледа как баща му смазва майка му от бой, отколкото да се учи, че мястото на жената не е до печката и мивката или на секретарското бюро с поднос кафета за шефа, нито в битовия лекоатлетически коридор между кухнята, хола и детската стая с мъжки чехли, вестник и чаша ракия в ръка. Истанбулската конвенция призовава именно към такъв вид образоване на подрастващите, за да живеят те в свят, свободен от джендър стереотипи.
Нужна е много разяснителна работа върху разликите между биологическия и социалния пол (джендър) и аз лично съм изумен, че не се дава трибуна на български социолози и други учени, които много добре разбират проблема.
За целта ще преразкажа една от най-цитираните и влиятелнисоциологически статии, „Да правиш джендър" (Doing Gender) от Кендис Уест и Дон Зимърман, издадена в далечната 1987 г. Влиянието й произтича от предизвикателството, което поставя пред доминиращата дотогава позиция в социалните науки, за джендър като сексуално определена индивидуална характеристика или набор от биологично предопределени „естествени" различия.
Според Уест и Зимърман, полът е предопределен от биологията и зависи от гениталиите при раждането или от хромозомите преди него. Прилагайки същите социално договорени биологически критерии към ежедневието, човек стига до понятието полова категория.
Това е идентификационен прокси за пол, но членството в него може да се различава от пола. Джендърът от своя страна е постигнато обществено положение, за разлика от пола, който е биологически предопределен. Това е "повтарящо се постижение", което човек "прави".
Джендърът е поведенческа дейност, отразяваща нагласите, подходящи за съответната полова категория. Той произлиза от половата категория и потвърждава желанието за членство в нея.
Прилагането на ролевата теория към джендъра при взаимодействието лице в лице е проблематично. Ролите са ситуирани, а не универсални идентичности като половите категории. Някои роли вече са специфични за пола и изискват допълнителен маркер, например "мъжка медицинска сестра".
Хората са държани отговорни за своя джендър като гарантират, че резултатът от правенето на джендър се вижда от другите в подходяща от гледна точка на социалния пол светлина. Тъй като сексуалната категория е общоприложима, човек е държан отговорен за всяка дейност, в която участва като жена или като мъж. Правенето на джендър е интерактивно и неизбежно.
Именитият американски социолог Ървинг Гофман дава обществените тоалетни като пример за налагане на неестествени разлики между различните видове джендър, което налагане не само засилва различията между тях, но и ги произвежда. Организираните спортове са друг пример. Още един такъв пример е разликата във възрастта и височината между половете при практиките на подбор на партньор.
Работата в есето на Уест и Зимърман е описана като нещо, което жените не правят, а по-скоро са. В същото време, семейните партньори извършват едновременно и джендър, и домакинска работа.
Отношението на джендъра към сексуалността се гледа през лупата на задължителната хетеросексуалност.
Уест и Зимърман изучават джендъра като рутинно постижение, заложено в ежедневното взаимодействие между хората. Той е постигнато социално положение. Такива са също социалната класа и расата. Авторите черпят много от труда на Гофман "Display" (1978 г.). Те определят джендъра като "дейност за управление на ситуирано поведение в светлината на нормативните концепции за нагласи и дейности, подходящи за сексуалната категория".
Според Уест и Зимърман, отношенията между половете се характеризират с подчинение или господство.
Джендърът се мисли в двоични категории. Ако XYZ могат да бъдат разглеждани като членове на дадена категория, то тогава те се категоризират по този начин. Джендърът, подобно на социалната класа и расата, е набор от властови отношения.
Да правим джендър означава да се ангажираме с определено поведение, рискувайки в същото време да станем обект на оценки за нашия джендър като неотговарящ на нормативните концепции. Правенето на джендър е неизбежно.
Така се „прави" раса и - до известна степен - социална класа.
Два примера в това отношение: бялата американка Рейчъл Долезал (Rachel Dolezal), правеща всичко по силите си да изглежда и действа като афроамериканка, както и героят от показания по британския Канал 4 документален филм Working Class White Men млад мъж от работнически произход, приет да учи в Кеймбридж и работещ усърдно върху усвояването на външния вид и обноските на типичен представител на средната класа.
В обобщение: полът е биологически феномен. Половата категория е всеприложима и представлява основен критерий за диференциация. „Правенето" на джендър (социопол) допринася за системата на субординация и е свързано с разпределението на властта и ресурсите, и натурализирането на съществуващи структурни различия.
Едно от най-важните заключения на статията на Уест и Зимърман е, че правенето на джендър е "интерактивното скеле около социалната постройка, вървящо в комплект с вграден механизъм за социален контрол".
По-скоро: "джендър възпитанитето, новите чавдарчета на новия строй" A проблема не е в това. Проблема е в стреса, икономическата система - от там стреса и насилието в семейството. Но, важното е да има слуги които да са склонни да бачкат и по 12 часа, да са кротки. Семейството да се разпадне като традиционалистка ценност и да няма стойност. Така няма закъде да бързат, и няма какво друго да правят, освен да служат на работодателя.
Мястото на жената не е в кухнята а в мината, в подводницата, на строителната площадка, в спец частите за борба с тероризма и тн. Аз също съм за равнопоставеност при плащане на сметките. Защо при криза пускат първо жените и децата, аз не съм ли човек? Равнопоставеноста не е бюфет където се избират само вкусотийки. Тези с фимейл джендър може и да имат силен характер, но когато стане въпрос за торба с цимент си трябва мъж.
>Според мен, на обикновения читател няма да му стане особено ясно какво е това "джендър" по начина, по който е поднесено тук. На обикновения читател няма да му стане особено ясно какво е това "джендър" както и да е обяснено, защото създанието, което наричаш "обикновен читател", и което е силно застъпено в 4те страници коментари под тази статия, няма точно никакъв интерес да учи каквото и да било отвъд това, което вече "знае". Обикновеният читател не знае що е то "джендър", което, именно, е истинската причина да не узнава и от тази статия, а не конкретният начин, по който е представена тази информация, независимо колко е плътен и нещадящ читателя.
>когато стане въпрос за торба с цимент си трябва мъж Всъщност не, не трябва мъж. Трябва силен човек. Физиологията на мъжа влияе върху разпределението на силата при мъжете, и е вярно твърдение, че по-вероятно случайно избран мъж да е по-силен от случайно избрана жена. Не следва, че всеки мъж е по-силен от всяка жена, не следва, че само мъже могат да извършват тежка физическа работа, не следва дори, че за всяка жена съществува мъж, който би извършил определена физическа работа по-добре от нея. Всеки разговор относно какво било "мястото на жената" страда от един и същи сериозен недостатък - взима за даденост, че жените трябва да имат определено място, което да им се налага и насилва. Точно там е фундаменталния проблем, за който става въпрос през цялото време. Целта на борбата за равноправие между половете е да се изкорени точно този проблем, и вместо на жените да им се налага това или онова мнение относно кое е тяхното "правилно място", да се даде на всяка жена пълна свобода да избере сама своето място, сама да достигне и докаже своята компетентност и своите умения, без да трябва да хаби купища допълнителна енергия да бори безумни социални предразсъдъци по пътя си. Аналогично е и при мъжете, откъдето точно идва и призива "за правото на мъжете да правят салата" - социалният натиск съществува и при тях, именно заради което за огромното болшинство от мъжете е смехотворна дори идеята да правят салата. Този натиск не е конструктивен, защото единственото му възможно следствие е да разубеждава потенциални мъже-готвачи, че това не е работа за тях. Да, естествено ще се намерят мъже, достатъчно силни да се противопоставят на този натиск, точно както се намират и жени с достатъчно вътрешна мотивация да станат инженери, програмисти, шофьори и боклукчии независимо от всички стигми и социални предразсъдъци. Този факт не променя деструктивния характер на социалния натиск.
Сексолозите и психолозите, занимаващи се с изучаване на сексуалните аномалии, започнали да опитват да реабилитират носителите на този порок. Значителен принос в това имал Сигизмунд Шломо Фройд, член на еврейската масонска ложа „Б‘ней Б‘рит“, благодарение на която и била популяризирана в световен мащаб неговата теория на психоанализата. Огромно влияние върху неговите възгледи оказали такива деятели като „най-големия от юдейските пророци“, кабалиста Адолф Йелинек, и доктор Вилхелм Флис, който развил идеята и концепцията за бисексуалността, която провъзгласил за „властница над всичко живо“ Както пишат и изследователите на фройдизма, той представлявал не научна, а религиозна система. „въплъщение на юдейската мистика“, „психологическо изследване на Стария завет“, така че ненапразно Фройд бил наричан „светски равин“. Фройд активно критикувал възприемането на хомосексуализма като резултат от дегенерация и го представил като форма на психосексуална ориентация, зависеща от „избора на обект“, който се осъществява в съответствие със собствения образ. Толкова за ''социалния''пол. Засега.
Мако, точно така. Ти пак ще си длъжен да играеш роли, и по свирката на правилата на властта и парите. Пак ще трябва да играеш театри, за да печелиш сделки и съюзници, или просто да си пазиш хляба, като повечето хора. Това либерално нововъведение не освобождава личността от никакви окови. Само променя правилата, според които ще се играе театъра. И правилата ще се определят от нов орган ГРЕВИО. Какви са тези гревио, и защо по дяволите те ще управляват нашия живот - не е ясно. Аз лично съм твърдо против. --- Дори и с конвенция, когато една жена 'избере' джендър ролята на женска която търси партньор (заради и стинктите), тя пак е много вероятно да предпочете алфа мъжкаря, стига да е достъпен за нея. Мъжки индивид, който е силен и импулсивен. Който може да изпуши, ако не се справя с все по голямата динамика и сложност на живота, и да я пребие. Бета мъжките ще продължават все така да да натрупват пасивна агресия. Някои от тях ще изпушат брутално, ще влезнат в мол или гимназия и ще стрелят напосоки, както и става в САЩ. --- Това всичко става, защото се подкрепят дегенеративни модели. Целта на прогреса и икономиката не е хората да са свободни и щастливи и да живеят по най-натуралния и близкия до природата начин, като ползват всички предимства на технологията и достижения на културата. Целта е някакъв си растеж. Увеличен ръст на продажби на неща, поне 50% от които са пълен боклук още по дизайн. Създаване на нови платени услуги, които би трябвало да са ненужни. --- Акцентът върху лгбти, права на малцинства и т.н. се прави само и единствено за да се отклони фокуса от истинските промени, нужни за да се подобри живота на ВСИЧКИ хора. Като резултат - имаме това натрупване на финансов и властови ресурс в ръцете на 1% от популацията... Това е истинската причина за нещата.
Може ли някуй в цялото кайве дет си губи времито да ми каже Деосвиня на кой джендър подфлуидна разновидност е??? Деосвиня от Русе дет ни са праи на хамериканец не е ли чиста ПУФТА?!?!
Стига глупости! Няма такава дума в българският език и такава концепция не може да се въведе от днес за утре. Или ще направят адекватен превод или ще кажат на ЕК или който трябва, че обществото ни върви в друг път и при нас полът НЕ е социално обусловен, а биологично.
Най-добре е да не приемаме конвенцията, заради неясноти в съдържанието и, но да седнем и да си оправим законите, така че да защитават ефективно и безкомпромисно жените и децата (момичета и момчета) от насилие. Защото излиза, че сега те не са защитени, а чакаме с приемането на конвенцията автоматично да станат защитени, без да пипаме законите си. Излиза също, че конвенцията ще бъде някакъв по-висш закон от наказателния ни кодекс и в такъв случай той не би трябвало да се спазва.
"когато стане въпрос за торба с цимент си трябва мъж Всъщност не, не трябва мъж. Трябва силен човек. Физиологията на мъжа влияе върху разпределението на силата при мъжете, и е вярно твърдение, че по-вероятно случайно избран мъж да е по-силен от случайно избрана жена. " ====== Което на практика означава, че за определени работи (торба цимент , напр.) си требе мъж, след като по силата на биологично обусловени ограничения, ще трябва една седмица да търсиш жена, която да ти вдигне торбата с цимент. Аналогично стоят нещата, като иде реч за раждане - усилено се говори (в прогресивните общества, ест.), че и мъж може да я свърши тая работа, обаче ако времето ти е ценно, по-добре да се заложи на изпитания вариант и да потърсиш съдействието на жена , за тази работа.
>за определени работи (торба цимент , напр.) си требе мъж Не, не "си требе мъж". Нищо такова не си демонстрирал, просто повтаряш едно и също неаргументирано твърдение като мантра, предполагам с надеждата, че повторението на някакъв широкоразпространен предразсъдък напълно го валидира и оправдава. Не го валидира, не го оправдава. >ще трябва една седмица да търсиш жена Удобната хипербола е удобна хипербола. Сега помисли от твоите познати жени колко могат да вдигнат торба цимент. Същото упражнение за мъжете. Моите лични сметки (произволна, но признавам - неголяма, извадка от познатите ми) дават разлика от около 4 пъти в процента. Тоест, на всеки 4 мъже с достатъчно мускулна сила да носят торба цимент, познавам 1 жена, която може да направи същото. Тоест, ако ти трябва седмица да намериш жена за целта, би следвало, че да намериш мъж ти трябват почти 2 дни. Звучи ли ти второто абсурдно? Това е защото хиперболата ти е абсурдна. А това пък е защото предразсъдъците, че жените (принципно, категорично, никога) не могат да вършат тежък физически труд, са абсурдни. Забележи, че дори не ми се наложи да включвам в разсъждението други допринасящи фактори - например, социалната стигма, към която жените масово се придържат, и заради която дори да видиш жена да тренира в залата, тя никога няма да вдига на лежанка, да прави клек с максимална тежест или да помпа за бицепс. При мъжете, сходно, другата страна на същата стигма пък мотивира много от тях да отделят време за точно такива занимания, които за жените са практически социално табу.
deowin | 25.01.201817:32 Удобната хипербола е удобна хипербола. Сега помисли от твоите познати жени колко могат да вдигнат торба цимент. Същото упражнение за мъжете. Моите лични сметки (произволна, но признавам - неголяма, извадка от познатите ми) дават разлика от около 4 пъти в процента. Тоест, на всеки 4 мъже с достатъчно мускулна сила да носят торба цимент, познавам 1 жена, която може да направи същото. Тоест, ако ти трябва седмица да намериш жена за целта, би следвало, че да намериш мъж ти трябват почти 2 дни. Звучи ли ти второто абсурдно? _________________ Удобния пример е удобен пример. Не знам какви са твоите познати, но от моите (моите лични сметки ) разликата е ОГРОМНА - сещам се само за три жени, които МОЖЕ БИ ще вдигнат торба цимент - разликата е няколкостотин пъти.... Съвсем друг е въпроса дали тези жени ще искат да вдигат торби цимент - най-вероятно са "джендър" обременени и потискани, че не могат да се справят с подобни дейности, никой не им е отворил мирогледа, че са свободни да мятат по цял ден торби с цимент и тухли четворки....
@deowin, не знам как е у щатско, но от познатите ми, няма някоя, която да тежи с повече от 25%, от торба цимент и съответно не ги търси за такива дейности
хаха ...това с торбата цимент е очевидно обобщение за "тежест" или "тежка работа", нормално е да се отчита цялата условност, която произтича от употребата на обобщение. Ако границата на конкретните килограми-товар, за тебе не удовлетворява условието, че мъжете способни да извършат конкретната физическа работа, са с толкова порядъци надвишаващи множеството на жените , способи на същото и следователно да сме в правото си да влЕзнем в хипотезата, че е непрактично да се възлага такава работа на жена (защото пренебрежим брой от представителките на НЕЖНИЯ пол са в състояние да я свършат) , то ти предлагам да преместим същата граница и към торбата цимент да прибавим и 15кг. вар Химикалка на пода може да бъде вдигната еднакво лесно от мъж и от жена, но в ежедневието на хората(професионално или битово) има пре-достатъчно дълъг списък от дейности и действия, които изискват прилагането на значителна физическа сила и е непосредствено наблюдаемо и установимо, че в огромното си мнозинство, мъжете се справят с такъв тип работа, чуствително по-успешно от тези жени, които ВЪОБЩЕ са способни да я извършат. Ето такъв хилядолетен житейски опит при човека, е довел до това да определяме някой работи (дейности), като предимно "мъжки", а други като предимно "женски".
>не знам как е у щатско Не съм сигурен, че е въпрос на географско положение. Просто сред познатите ми има достатъчно спортуващи жени, главно занимаващи се с маратони и триатлони, но има катерачки и запалени туристки, има почитателки на crossfit, има и една полупрофесионална щангистка (иначе paralegal). Не мисля, че точно защото живея в щатите имам познати, които спортуват, докато ти явно нямаш такива. Въпрос на обкръжение. От друга страна, ако не познаваш спортуващи жени, малко ме съмнява доколко съществена част от познатите ти мъже също биха се справили с торбата цимент. >наблюдаемо и установимо, че в огромното си мнозинство, мъжете се справят с такъв тип работа, чуствително по-успешно от тези жени В такъв случай очаквам линкове към околичествяващи тази разлика изследвания и статистика. Без такива твърденията ти остават кухи, защото мнимата им тежест идва единствено от имплицитното "е то това всеки го знае". Не, не всеки го "знае" в смисъла да вярва безпрекословно на точно този предразсъдък, и то единствено защото е широкоразпространена и ужасно удобна за мъжете заблуда, която автоматично ги изкарва силни просто защото имат Y хромозом. Както най-често се случва, точно най-големите тюфлеци са най-запалените привърженици на този предразсъдък, защото точно на тях най-много им е нужен. Ако наистина вдигаш 150кг от лежанка не ти трябват глуповати предразсъдъци, които да те изкарат силен по рождение и ген, защото наистина си силен и отлично си го знаеш. Когато си тюфлек въпреки генетично заложената си предпоставака да трупаш повече мускулна маса, точно тогава ти е адски необходимо да убеждаваш всички, че мъжете са принципно по-силни от жените. Тоест, в основата на тези предразсъдъци за комплексите за малоценност на слабите мъже.