Държавата ликвидира същността на семейството, като му отнема правото да възпитава и образова децата си. Превръща го суровинен придатък, осигуряващ й биологичен материал, т.е. - деца. Това става чрез три закона: закона за образованието, закона за възпитанието (за детето) и за детското правосъдие.
Мисля си, че ние, българите, извадихме късмет с "прехода" - когато другите държави въвеждаха подобни законодателни безумия, нашите политици воюваха за разграбването и разпродаването на държавното имущество.
Това ни осигури време, за да се проявят резултатите от (анти)детското законодателство в "напредналите" страни. Ако сега, виждайки техния горчивият опит, допуснем това да се случи у нас - няма да имаме право да обвиняваме за нещастията си нито турският султан, нито съветската армия - ще сме си виновни само ние.
Трите закона, които за краткост ще наричам "за образование", "за възпитание" и "за детско правосъдие" се сглобяват един с друг и истинската им същност и резултатите от въвеждането им проличават едва след влизане в сила и на третия закон. По-рано тази година беше направен опит да прокара първия закон - за възпитанието, т.нар. "закон за детето".
Законът породи яростна буря от негодувание: противопоставяше деца на родители, а за арбитър помежду им позволяваше да се самоназначават чиновниците от СС (социалните служби) - хора без образование, собствени деца или смислен житейски опит, които получаваха безгранична и безконтролна власт да бъдат обвинители, свидетели на собственото си обвинение и експертни.
Под претекст за борба с жестокото отношение към децата, всяко прегрешение се наказва с висшата форма на жестокост към детето - раздялата със своето семейство. За да се задействат СС, според закона не се изискваха никакви обективни доказателства за насилие над дете: разрешаваше се след анонимен донос, посред нощ, без никакво разследване, да се изведат децата от което и да е семейство. Естествено, подобни действия нанасят на децата (а и на родителите) травми за цял живот.
Пред надигащата се вълна от протести (в година преди избори стават и чудеса) правителството отложи (засега) приемането на този закон.
Но дори и да бяха приели първия закон, той не би заработил преди приемането на ЮЮ (Ювеналната юстиция (Juvenile Justice) - закона за детското правосъдие. Докато родителите имат право на справедлив процес, право на обжалване на действията на СС (социалните служби) и достъп до независими свидетелства и експертизи, огромната част от отнеманията на деца биха завършвали с благополучното им завръщане при семейството.
С въвеждането на ЮЮ, под предлог за "специално", "детско", различно от масовото правосъдие, се отнема правото на родителя да води справедлив процес срещу произвола на служителите на СС. Едва тогава индустрията по отнемане на деца може да заработи на пълни обороти.
Но тези дни обществото ни ще бъде атакувано със също тъй страшния "закон за предучилищното и училищното образование". Вероятно се питате: какво против би имал един родител против образованието? А аз ще ви питам: какво общо имат училището и образованието?
Моля, не бъркайте възрожденското училище със сегашното. Когато нашите възрожденци са създавали училището, децата са се изграждали много в семейството и малко в училището. Училището е надстроявало, дозапълвало, оформяло и шлифовало изграденото в семейството.
Учителите са имали свободата да избират методите, темпото и поредността на преподаване съобразно учениците си. Учителите са били най-уважаваните хора, силни и пламенни личности, учители са били и Левски, и Ботев.
Ако се приеме закона за образованието, с който предстои да приемат в навечерието на нова година, (колко удобно - крайно неподходящо време за протести) социалните инженери от това правителство ще могат да се поздравят: България ще се сдобие със закон, на който Хитлер и Сталин могат да завиждат.
Дори фашистите и комунистите оставяха децата в най-крехката им възраст - до 7 години в ръцете на родителите им. Но такава милост на нашите деца им е отказана. Съгласно закона, децата ще се въдворяват в учреждения на 4, а за родените след септември - на 3 годинки. (Прецедент в Европа!)
Какво точно ще правят в тези учреждения, какви познания и умения трябва да постигнат, възможно ли е това да се прави в друга среда - не се упоменава. Законът не указва минимални резултати и пътища за постигането им - той урежда целодневното похарчване на времето на децата. Законът за образованието в частта му за предучилищно образование ликвидира възможностите на семейството да участва в изграждането на детето като личност.
При такава идеология, стояща зад закона, няма шанс училищното образование да е по-добре уредено. Ликвидирани са всички форми на образование, освен държавната. Частните училища, дори и да имат сапун и топла вода в тоалетните, но също са длъжни да се придържат към държавноодобрената програма за преподаване. Предстои домашното образование да бъде обявено вън от закона. (Не е прецедент в Европа - в Германия Хитлер също го е отменил!)
Какво толкова лошо има в държавното училище? Не, не е проблемът в училището, а в закостенялата тоталитарна идеология, изповядвана от управляващите ни законодатели. Вероятно трябва да им напомним, че хората са различни и децата са различни. Не само децата с различен генетичен потенциал, отглеждани в различна среда, но и децата в едно семейство са различни. Всяко се ражда със своя темперамент, характер и заложби. Те се развиват с различни темпове, ту бързо, ту бавно. Идеята за всички, толкова различни деца, да има една единствена програма за обучение е безумна.
Държавната програма може да бъде подложена на унищожителна критика. Критика заслужават методите на преподаване (с фаворитизиране на вербално-лингвистичният), разпокъсаността на материала и темповете на поднасянето му, възрастовата сегрегация, липсата на лично време и лично пространство, липсата на време за общуване между съучениците. Но критиката ни е насочена не към учебната програма, а към законодателя, който не допуска съществуването на друг модел на образование. Така ние, като общество, губим отправна точка за сравнение, нямаме възможност за избор, нямаме възможност да си формираме мнение, не знаем кой метод при какъв случай е добър, дали сме на прав път, или напротив - развиваме порочни практики и неадекватна грижа за децата.
Критика заслужава и финансирането на процеса: някакъв субект (държавата) с пари, придобити без съгласие (данъци) предоставя услуги (образователни) на цени под пазарните (дъмпинг). Ако се финансираха не училища (сгради), а резултати, постигнати в процеса на обучение, ако всички ученици получаваха финансиране на държавата - в равна степен или според резултатите, то цените на частните училища нямаше да са толкова далеч от портфейла на българския родител.
Щяха да се развият множество независими образователни институции, които да предлагат различни услуги срещу минимално доплащане, дори, поне теоретично, би било възможно съществуването на частно училище само с държавната дотация. Кому не би било изгодно това?
В цяла Европа частното и домашното образование са по-добре уредени, отколкото ще бъдат в България, след приемането на най-модерния закон. Вместо новости, ентусиазъм, разнообразие, възможности, от него ще лъхат деспотичност, закостенялост, тоталитарност. Проблемът, пред който сме изправени, е много страшен и не се състои в това, че децата ни няма да наизустят пълният максимум от енциклопедични факти, с които в училище ще им пълнят главите по вербално-лингвистичната метода.
Страшното е, че законодателите ни, погазвайки брутално всички демократични принципи, които прокламират, си присвояват целодневно от най-ранна възраст времето на децата ни, лишавайки ги от възможност да общуват истински, да натрупат собствен опит, да се развият, да пораснат. Защо те правят това? Не съм сигурен, вероятно - защото мислят, че най-добрият електорат са безмозъчните гледачи на телевизия. Но каквото и да мислят - това, което са намислили, не ми харесва!
Тук, Строс, с теб няма да се съглася. Познавам деца, които са единствени в семейство, и никак не са егоисти и още по-малко са темерути, даже точно обратното. А има и деца, които са три на родителите си, а са точно по твоята характеристика. Особено това важи за първородното.
Жалко, че за толкова сериозна тема - такъв слаб и разпилян текст. 40peta_wawa | 27.11.201218:01 Автора, вземи се в ръце . Деца имаш да възпитаваш. Дано на тях поне им спестяваш малко истерия и параноя, иначе направо комплект ще ви викат при училищния психолог. Тези закони не са направени за прекрасните и гениални родители списващи тук и обучаващи децата домашно по сънно-осмотичната метода. Те са за децата които наистина ги тупат в къщи, нямат какво да ядат и не знаят буквите в първи клас. Пета, а какво ако някой не те харесва и пусне анонимен (защото точно това се предвижда в закона - и по анонимни сигнали да се отнеме дете, до като тече проверка по случая, ама това не ви изглежда страшно сега) сигнал, че си лош родител и си малтретираш детето? Опростявате теми, които са далеч по сериозни и неслучайно всичко се случва тихомълком. Поредният акт за тотален контрол е това, но когато се усетят всички ще е вече много късно. Прочете малко по сериозни неща по темата, има адски много, особено за случаи във Виена, където е приет този закон.
И Левски и Ботев били учители!!!...
Исках да кажа в предишния коментар- И какво общо има това изобщо!? Да не би да иска да каже, че днес като няма (нуджа от!!!) Левски и Ботев, няма свестни учители!?? СТранна логика!
Да и аз мисля, че прасчо трябва да си направи дете и да опита какво е, преди така щедро да дава чуждите деца за държавно отглеждане.
@#44 Deowin, >Това, че отглеждаш 4 деца, не те прави автоматично специалист по възпитанието им. _________________________ Не твърдя подобно нещо, но би ми било интересно да науча кой е по-голям специалист от бащата на едно дете, що се отнася до възпитанието на детето? > На мен ми се струва пагубна сляпата самоувереност, че простият факт, че жена ти е родила 4 пъти, някак си те прав експерт по това кое е добре за децата ви и кое - не. ___________ Не те съветвам да намесваш жена ми, а да се замислиш, че тези деца са желани и планирани. И ако се подготвяме за подобно събитие с години, то повярвай ми знам кое си струва и кое не, и пак ще ти задам същия въпрос: кой е този държавен служител или разбирач, който ще прецени ситуацията за няколко минути и ще може да даде на детето ми това, което аз като родител не съм му дал? >Съществува съвсем реална възможност да не е така, а отричането й с такъв плам единствено означава, че не би я разпознал и би игнорирал знаците й, което ми се чини не би било в полза на децата ти. ___________ Вече писах че твърде много се теоретизира на гърба на децата и това са просто още малко спекулации в тази насока. >Естествено, може би реалността е всъщност, че ти и жена ти сте перфектните, безгрешни родители. За съжаление, няма как да го знаем - нито аз (нямам информация), нито ти самият (нямаш база за обективна самооценка). __________ Ние сме перфектните родители за нашите деца. Тези деца са планирани, желани, обичани. Проблема изобщо не е там. Проблема е че закона е писан за една маргинална група деца, но се планира да обхване всички. И ако законотворците, които би трябвало да са каймака на държавните служители, могат само това да измислят, аз основателно се страхувам от това, което биха могли да сторят служителите от ниско ниво с такъв закон. А подобни на твоето изказвания не заслужават 3-те минути за отговор.
Роуан, децата за които ти говориш всъщност са резултат от въпросното градинско и училищно възпитание. И пак при тях е имало известна родителска намеса, а тези които сега растат са 90% възпитаници на системата (родителите им просто нямат време за тях). Децата, които са чист продукт на родителско възпитание трябва да търсиш в очите на баба си и дядо си. И пак не може да направиш ясно сравнение, защото ние за разлика от нормалните държави сме минали през един доста дълъг период на принудителен морален упадък.
@#53 Deowin, > Прочети ми първия коментар отново и обърни внимание къде е фокусът. А той е върху това, че разсъждението "имам 4 деца, следователно знам най-много за отглеждането им" е просто грешно, и че ако изхождаш от тази гледна точка, то нямаш дори теоритичната възможност да се осъзнаеш, ако случайно се окаже, че не си толкова добър в отглеждането им, колкото си мислиш, че си. Неспособността ти да извършиш обективна интроспекция, заради спуснатото върху очите ти от самият теб було на самоувереност и неподлежащ на критичен поглед предполаган априори авторитет, те прави според мен опасен за децата ти. Тоест, не знам дали има хора, който биха се справили с възпитанието на децата ти по-добре от теб, но според мен е очевидно, че ти не си идеалният, и, следователно, е възможно такива да съществуват. __________________ Не знам дали наистина си в щатите, но има раздел в обучението по английски, който се нарича comprehensive reading, демек какво схващаш от прочетеното. Съдейки по цитирания коментар не е много. Твърдението ми е, аз съм най-добрия вариант за отглеждането на моите деца. Такъв съм защото тези деца са желани, планирани и с жена ми сме се подговяли за всяко от тях. Ние ги обичаме и се грижим за тях. На базата на горното не съществува и теоретична възможност, някой друг да се справи по-добре от родителите, които обичат и се грижат за децата си. (Освен може би по-добрата версия на самите родители, но това е чиста спекулация.) Вече писах някъде, че в исторически план семейството е възникнало преди държавата и не е желателна държавна намеса в толкова деликатни отношения като семейните, защото става дума за взаимоотношения и както е известно те не могат да бъдат идеални. А по въпроса за законите, като четох преди време проекта за първия цитиран си дадох сметка, че това е "закон за чуждите деца". Повечето хора биха се съгласили, че децата имат основни нужди и права, които е редно да се спазват. Но не мисля че има трезвомислещ човек, който би се съгласил тези разпоредби да бъдат приложени спрямо неговия дом. Това е основният дефицит на проекта, незачитането на семейството като клетка със собствена структура и процеси, които не са идеални, но са най-добрия вариант известен на човечеството. Та въпросът е, дали имаме нужда от закон за чуждите или от закон за нашите деца?
Гледам ,че на тъпото прасе пак са му цепили трътката цяла нощ, ама ще го подкрепя логически explorer....а защо си мислиш ,че от 7 милиарда човека ти най -много обичаш собствените си деца?? Има голяма вероятност, някой да ги обича повече от теб и да се грижи по - добре
@75 John Smith, Отговорът е изключително прост - защото са мои. Но се опасявам, че в твоя случай свои деца = 0. Затова не можеш да разбереш за какво говоря, както и тези, които си правят съчинения по темата и в крайна сметка предлагат подобни закони. Знаеш ли какво значи твоя плът и кръв, твоето ДНК, ако предпочиташ? Знаеш ли какво е да гледаш как расте едно умалено копие на теб и на любимия човек? Всеки ден да откриваш нова частица от себе си в детето? Ей това няма как да се лучи с някой от останалите 7 млрд. души. Затова се гневя на теоретизирането за сметка на живи хора, то не е по-малко вредно от безхаберието на други, които или не са чували за семейно планиране, или не са внимавали като се чукат или не си дават сметка, какво са придобили.
ескплорър
Споко бе Експлорер Знам много добре за какво говориш... не съм като теб многодетен , ама и аз имам 2 деца, мъжко и женско , да са ми живи и здрави. Бъзикам се с Прасето, щот той няма и вкарва логика там където има чувства. Е затва са му смешни писанията.
Спри, не си отивай, ще ми бъде тъжно. Ще ми бъде тъжно без твоите ръце. Не, не си отивай, днес ще ти направя най страшното признание. Под мостовете не шумят реки, когато ти не си, не си със мен. Пристанищата са пустинно тихи, когато теб те няма. http://www.youtube.com/watch?v=2a20f9LmGrI
Силният устрем да се опитваш да се правиш на умен, кухо теоретизирайки, по никакъв начин не може да обогати емоционалността ти. Докато не станеш родител , няма как да си компетентен.
Прасчо, примерът ми е краен, но сравни дете отгледано в детски дом и такова израстнало в семейство. Даже, за да е напълно коректно направи статистическо сравнение, защото в случая не е редно да сравняваме конкретни индивиди. После пак напиши, че държавата се грижи по-добре за децата от родителите.