Държавата ликвидира същността на семейството, като му отнема правото да възпитава и образова децата си. Превръща го суровинен придатък, осигуряващ й биологичен материал, т.е. - деца. Това става чрез три закона: закона за образованието, закона за възпитанието (за детето) и за детското правосъдие.
Мисля си, че ние, българите, извадихме късмет с "прехода" - когато другите държави въвеждаха подобни законодателни безумия, нашите политици воюваха за разграбването и разпродаването на държавното имущество.
Това ни осигури време, за да се проявят резултатите от (анти)детското законодателство в "напредналите" страни. Ако сега, виждайки техния горчивият опит, допуснем това да се случи у нас - няма да имаме право да обвиняваме за нещастията си нито турският султан, нито съветската армия - ще сме си виновни само ние.
Трите закона, които за краткост ще наричам "за образование", "за възпитание" и "за детско правосъдие" се сглобяват един с друг и истинската им същност и резултатите от въвеждането им проличават едва след влизане в сила и на третия закон. По-рано тази година беше направен опит да прокара първия закон - за възпитанието, т.нар. "закон за детето".
Законът породи яростна буря от негодувание: противопоставяше деца на родители, а за арбитър помежду им позволяваше да се самоназначават чиновниците от СС (социалните служби) - хора без образование, собствени деца или смислен житейски опит, които получаваха безгранична и безконтролна власт да бъдат обвинители, свидетели на собственото си обвинение и експертни.
Под претекст за борба с жестокото отношение към децата, всяко прегрешение се наказва с висшата форма на жестокост към детето - раздялата със своето семейство. За да се задействат СС, според закона не се изискваха никакви обективни доказателства за насилие над дете: разрешаваше се след анонимен донос, посред нощ, без никакво разследване, да се изведат децата от което и да е семейство. Естествено, подобни действия нанасят на децата (а и на родителите) травми за цял живот.
Пред надигащата се вълна от протести (в година преди избори стават и чудеса) правителството отложи (засега) приемането на този закон.
Но дори и да бяха приели първия закон, той не би заработил преди приемането на ЮЮ (Ювеналната юстиция (Juvenile Justice) - закона за детското правосъдие. Докато родителите имат право на справедлив процес, право на обжалване на действията на СС (социалните служби) и достъп до независими свидетелства и експертизи, огромната част от отнеманията на деца биха завършвали с благополучното им завръщане при семейството.
С въвеждането на ЮЮ, под предлог за "специално", "детско", различно от масовото правосъдие, се отнема правото на родителя да води справедлив процес срещу произвола на служителите на СС. Едва тогава индустрията по отнемане на деца може да заработи на пълни обороти.
Но тези дни обществото ни ще бъде атакувано със също тъй страшния "закон за предучилищното и училищното образование". Вероятно се питате: какво против би имал един родител против образованието? А аз ще ви питам: какво общо имат училището и образованието?
Моля, не бъркайте възрожденското училище със сегашното. Когато нашите възрожденци са създавали училището, децата са се изграждали много в семейството и малко в училището. Училището е надстроявало, дозапълвало, оформяло и шлифовало изграденото в семейството.
Учителите са имали свободата да избират методите, темпото и поредността на преподаване съобразно учениците си. Учителите са били най-уважаваните хора, силни и пламенни личности, учители са били и Левски, и Ботев.
Ако се приеме закона за образованието, с който предстои да приемат в навечерието на нова година, (колко удобно - крайно неподходящо време за протести) социалните инженери от това правителство ще могат да се поздравят: България ще се сдобие със закон, на който Хитлер и Сталин могат да завиждат.
Дори фашистите и комунистите оставяха децата в най-крехката им възраст - до 7 години в ръцете на родителите им. Но такава милост на нашите деца им е отказана. Съгласно закона, децата ще се въдворяват в учреждения на 4, а за родените след септември - на 3 годинки. (Прецедент в Европа!)
Какво точно ще правят в тези учреждения, какви познания и умения трябва да постигнат, възможно ли е това да се прави в друга среда - не се упоменава. Законът не указва минимални резултати и пътища за постигането им - той урежда целодневното похарчване на времето на децата. Законът за образованието в частта му за предучилищно образование ликвидира възможностите на семейството да участва в изграждането на детето като личност.
При такава идеология, стояща зад закона, няма шанс училищното образование да е по-добре уредено. Ликвидирани са всички форми на образование, освен държавната. Частните училища, дори и да имат сапун и топла вода в тоалетните, но също са длъжни да се придържат към държавноодобрената програма за преподаване. Предстои домашното образование да бъде обявено вън от закона. (Не е прецедент в Европа - в Германия Хитлер също го е отменил!)
Какво толкова лошо има в държавното училище? Не, не е проблемът в училището, а в закостенялата тоталитарна идеология, изповядвана от управляващите ни законодатели. Вероятно трябва да им напомним, че хората са различни и децата са различни. Не само децата с различен генетичен потенциал, отглеждани в различна среда, но и децата в едно семейство са различни. Всяко се ражда със своя темперамент, характер и заложби. Те се развиват с различни темпове, ту бързо, ту бавно. Идеята за всички, толкова различни деца, да има една единствена програма за обучение е безумна.
Държавната програма може да бъде подложена на унищожителна критика. Критика заслужават методите на преподаване (с фаворитизиране на вербално-лингвистичният), разпокъсаността на материала и темповете на поднасянето му, възрастовата сегрегация, липсата на лично време и лично пространство, липсата на време за общуване между съучениците. Но критиката ни е насочена не към учебната програма, а към законодателя, който не допуска съществуването на друг модел на образование. Така ние, като общество, губим отправна точка за сравнение, нямаме възможност за избор, нямаме възможност да си формираме мнение, не знаем кой метод при какъв случай е добър, дали сме на прав път, или напротив - развиваме порочни практики и неадекватна грижа за децата.
Критика заслужава и финансирането на процеса: някакъв субект (държавата) с пари, придобити без съгласие (данъци) предоставя услуги (образователни) на цени под пазарните (дъмпинг). Ако се финансираха не училища (сгради), а резултати, постигнати в процеса на обучение, ако всички ученици получаваха финансиране на държавата - в равна степен или според резултатите, то цените на частните училища нямаше да са толкова далеч от портфейла на българския родител.
Щяха да се развият множество независими образователни институции, които да предлагат различни услуги срещу минимално доплащане, дори, поне теоретично, би било възможно съществуването на частно училище само с държавната дотация. Кому не би било изгодно това?
В цяла Европа частното и домашното образование са по-добре уредени, отколкото ще бъдат в България, след приемането на най-модерния закон. Вместо новости, ентусиазъм, разнообразие, възможности, от него ще лъхат деспотичност, закостенялост, тоталитарност. Проблемът, пред който сме изправени, е много страшен и не се състои в това, че децата ни няма да наизустят пълният максимум от енциклопедични факти, с които в училище ще им пълнят главите по вербално-лингвистичната метода.
Страшното е, че законодателите ни, погазвайки брутално всички демократични принципи, които прокламират, си присвояват целодневно от най-ранна възраст времето на децата ни, лишавайки ги от възможност да общуват истински, да натрупат собствен опит, да се развият, да пораснат. Защо те правят това? Не съм сигурен, вероятно - защото мислят, че най-добрият електорат са безмозъчните гледачи на телевизия. Но каквото и да мислят - това, което са намислили, не ми харесва!
Тук, Строс, с теб няма да се съглася. Познавам деца, които са единствени в семейство, и никак не са егоисти и още по-малко са темерути, даже точно обратното. А има и деца, които са три на родителите си, а са точно по твоята характеристика. Особено това важи за първородното.
Не че всички ще станат егоисти и лигльовци, просто вероятността е по-голяма.
Жалко, че за толкова сериозна тема - такъв слаб и разпилян текст. 40peta_wawa | 27.11.201218:01 Автора, вземи се в ръце . Деца имаш да възпитаваш. Дано на тях поне им спестяваш малко истерия и параноя, иначе направо комплект ще ви викат при училищния психолог. Тези закони не са направени за прекрасните и гениални родители списващи тук и обучаващи децата домашно по сънно-осмотичната метода. Те са за децата които наистина ги тупат в къщи, нямат какво да ядат и не знаят буквите в първи клас. Пета, а какво ако някой не те харесва и пусне анонимен (защото точно това се предвижда в закона - и по анонимни сигнали да се отнеме дете, до като тече проверка по случая, ама това не ви изглежда страшно сега) сигнал, че си лош родител и си малтретираш детето? Опростявате теми, които са далеч по сериозни и неслучайно всичко се случва тихомълком. Поредният акт за тотален контрол е това, но когато се усетят всички ще е вече много късно. Прочете малко по сериозни неща по темата, има адски много, особено за случаи във Виена, където е приет този закон.
А според мен колкото по-рано започнат да ги отглеждат педагози и специалисти, толкова по-добре, защото иначе ги възпитават сериалите на бабите-детегледачки и компютърните игри. И става дума за децата на белите хора, за циганите въобще не знам кой, как и дали ги възпитава. Но като ги гледам на улицата - момченце на 5-6 години рита момиченце на 3-4 години и я псува страхотно, представям си как са възпитавани. Много от родителите са такива, че и една година не трябва да им се оставя дете, колкото по-рано ги поеме учител, толкова по-добре за децата.
>наистина съм бесен, когато държавен служител или форумен творец смята, че знае по-добре, кое всъщност е добро за децата ми. Това, че отглеждаш 4 деца, не те прави автоматично специалист по възпитанието им. На мен ми се струва пагубна сляпата самоувереност, че простият факт, че жена ти е родила 4 пъти, някак си те прав експерт по това кое е добре за децата ви и кое - не. Съществува съвсем реална възможност да не е така, а отричането й с такъв плам единствено означава, че не би я разпознал и би игнорирал знаците й, което ми се чини не би било в полза на децата ти. Естествено, може би реалността е всъщност, че ти и жена ти сте перфектните, безгрешни родители. За съжаление, няма как да го знаем - нито аз (нямам информация), нито ти самият (нямаш база за обективна самооценка).
И Левски и Ботев били учители!!!...
Исках да кажа в предишния коментар- И какво общо има това изобщо!? Да не би да иска да каже, че днес като няма (нуджа от!!!) Левски и Ботев, няма свестни учители!?? СТранна логика!
Да и аз мисля, че прасчо трябва да си направи дете и да опита какво е, преди така щедро да дава чуждите деца за държавно отглеждане.
Едно имам (за сега... ). На детска го пуснах на 1 и осем месеца (беше вече проходил и майка му не можеше да го стигне ) Сега е на 6 без малко , е няма толкова контактно човече , направо се лепи по хора и деца като муха на мед.... .Мисля ,че градината го социализира до голяма степен, а на какво го учат ,той ми разказва вечер. На градина е ,защото аз и майка му ако не бачкаме ,няма как само с моята заплата ( и мизерните държавни помощи за жена ми) да издържам апартамент в София, + 3ма човека. Предучилищното му образование се води в същата градина , където построиха и нова сграда между временно.Понеже е роден на 7 януари , като дойде ред на училището ще го пусна на НАВЪРШЕНИ 7 години, и не ми пука кой какво ще си мисли че ще е на 7 и нещо...
Очакваните скучни и напълно неоправдани логически отговори на хора, които си въобразяват, че досегът с някаква област непременно им дава умения в нея. Уменията, които им се иска да имат. Личното ми мнение за любителите на тази конкретна глупава заблуда е, че е породена от несъответствие между това, което знаят/могат, и това, което им се иска да знаят/могат. Наблюденията ми тук само потвърждават, че фактите са честно точно такива. Имам новина за вас - корелацията не означава причинно-следствена връзка. Може би е по-вероятно да разбираш повече от отглеждане на деца ако си отгледал 4 (дори това е спорно), но съвсем не е задължително следствие. Изненадва ме, например, че хора като Боби вече не са се включили в разговора с аргумента, че ромите имат по 10 деца, но надали някой от вас би се съгласил, че това им дава ценз в отглеждането им.
@#44 Deowin, >Това, че отглеждаш 4 деца, не те прави автоматично специалист по възпитанието им. _________________________ Не твърдя подобно нещо, но би ми било интересно да науча кой е по-голям специалист от бащата на едно дете, що се отнася до възпитанието на детето? > На мен ми се струва пагубна сляпата самоувереност, че простият факт, че жена ти е родила 4 пъти, някак си те прав експерт по това кое е добре за децата ви и кое - не. ___________ Не те съветвам да намесваш жена ми, а да се замислиш, че тези деца са желани и планирани. И ако се подготвяме за подобно събитие с години, то повярвай ми знам кое си струва и кое не, и пак ще ти задам същия въпрос: кой е този държавен служител или разбирач, който ще прецени ситуацията за няколко минути и ще може да даде на детето ми това, което аз като родител не съм му дал? >Съществува съвсем реална възможност да не е така, а отричането й с такъв плам единствено означава, че не би я разпознал и би игнорирал знаците й, което ми се чини не би било в полза на децата ти. ___________ Вече писах че твърде много се теоретизира на гърба на децата и това са просто още малко спекулации в тази насока. >Естествено, може би реалността е всъщност, че ти и жена ти сте перфектните, безгрешни родители. За съжаление, няма как да го знаем - нито аз (нямам информация), нито ти самият (нямаш база за обективна самооценка). __________ Ние сме перфектните родители за нашите деца. Тези деца са планирани, желани, обичани. Проблема изобщо не е там. Проблема е че закона е писан за една маргинална група деца, но се планира да обхване всички. И ако законотворците, които би трябвало да са каймака на държавните служители, могат само това да измислят, аз основателно се страхувам от това, което биха могли да сторят служителите от ниско ниво с такъв закон. А подобни на твоето изказвания не заслужават 3-те минути за отговор.
>Не твърдя подобно нещо Всъщност го твърдиш: >И наистина съм бесен, когато държавен служител или форумен творец смята, че знае по-добре, кое всъщност е добро за децата ми. С горното в пряк текст казваш, че според теб всеки държавен служители или форумен творец знае по-малко за доброто на децата ти от теб. Не знам дали това си искал да кажеш, но си го казал. >би ми било интересно да науча кой е по-голям специалист от бащата на едно дете, що се отнася до възпитанието на детето? Никъде не съм споменавал, че имам отговор на този въпрос. Прочети ми първия коментар отново и обърни внимание къде е фокусът. А той е върху това, че разсъждението "имам 4 деца, следователно знам най-много за отглеждането им" е просто грешно, и че ако изхождаш от тази гледна точка, то нямаш дори теоритичната възможност да се осъзнаеш, ако случайно се окаже, че не си толкова добър в отглеждането им, колкото си мислиш, че си. Неспособността ти да извършиш обективна интроспекция, заради спуснатото върху очите ти от самият теб було на самоувереност и неподлежащ на критичен поглед предполаган априори авторитет, те прави според мен опасен за децата ти. Тоест, не знам дали има хора, който биха се справили с възпитанието на децата ти по-добре от теб, но според мен е очевидно, че ти не си идеалният, и, следователно, е възможно такива да съществуват.
Здравейте отново. Дотук, ако правилно съм преброил, имаме 4 отговорили родители, които си пускат детето(децата) на детска градина и един, който също го пуска, но и често го гледа вкъщи. Не съм преброил себе си, големият също ходеше на ясла, сега и на градина. Та така, въпреки мрънкането, че отнемали времето на детето, че не го възпитавали правилно и прочее, досега никой не написа, че изцяло сам (половинката му) възпитава детето си. Тогава защо беше целият лицемерен шум? Прави сте да отричате закона, но просто част от аргументите ви за "времето на детето" и за калпавото възпитание бяха абсурдни. Мрънкайте срещу отнемането на избора по принцип, а не срещу това, че ще продължат да ви отглеждате децата, както и досега с ваше съгласие са го правили.
Хах.. Явно не съм ти липсвал много, Иване, щом не си усетил колко бързо минаха тия 6 дни в мое отсъствие. За малко да се разплача от разочарование
Не ме радва фактът, че присъствието ми тук отключва словесната ти диария. А за 'теоритично' си прав, естетсвено. Нощен полет и 4 часа сън ме правят невнимателен.