Чувствителна е липсата на култура при една много голяма част от пушачите. Въобще не става със забраняващи наредби и закони, а само с възпитание.
Не беше необходимо въвеждането на пълна забрана за пушене - имаше отделни зали за пушачи и непушачи и в по-добрите заведения помещенията бяха справедливо разделени. Заведенията, където липсата на предприемачество и въображение си личеше по сбутаните две-три маси в ъгъла "за непушачи" не се посещаваха от ценителите на храна без дим.
Ако все пак премахнат пълната забрана за тютюнопушене и бъде върнат "стария режим", нека бъде така - големите и просторни помещения за непушачите, а пушачите - в ъгъла и с вентилация. Впрочем наскоро бях в едно заведение в Студентски град - беше събота вечер, беше пълно, хората ядяха и пиеха, и две певици пееха, и всички се забавляваха, не видях страдащи за цигара. (Освен един, ама той понеже е скръндза, не си купува цигари, нямаше кой да му даде и затова...) Аз бях доволна, че новите ми дрехи не се вмирисаха.
А какво да кажем за пушенето по спирки и светофари? На качване в тролея преди ден един мъж хвърли фаса си в краката ми, издишвайки напосоки дима. Аз трябваше да се пазя, да не ми изгори нещо - обувка, дреха. Както се пазя винаги, когато чакам по спирки и светофари.
Други пушачи, още неизлезли от тунела на метрото сутрин, нямат търпение да запалят цигара, без да се съобразяват, че има толкова много други хора, малки деца. Не искам първата ми глътка въздух сутрин навън да е цигарен дим - и детето ми едва ли иска.
На пейка в парка е приседнала майка с количка, бебето ѝ спи; в непосредствена близост присяда мъж, вади вестник и пали цигара. Димът отива право в количката, мъжът не се усеща, а майката възмутено става и си тръгва.
По заведенията забраната се спазва, но не съм сигурна, дали е така по всички офиси, частни и държавни институции и не съм чула да са наложени санкции на нарушаващи забраната за пушене на обществени места. А дали наистина от 1 юни всички стриктно я спазват? И никъде не се нарушава?
Проблемът на законите и наредбите у нас не е в тяхната строгост, а в тяхната изпълнимост, иначе няма ефект. А пък в едно министерство на разните работи имаше пушалня и всеки, който нямаше нищо против да се вмирисва на цигарен дим, пушеше там; сега не знам в какво е превърната пушалнята, а служителите излизат навън - на всеки от входовете по всяко време има пушещи.
Винаги е по-добре да има пушалня, отколкото да "висят" по входовете. Виждала съм учители, които на групички пушат навън, до оградата на училището...
Не пушете пред децата! Съобразявайте се с околните - ако съквартирантът ви е непушач, не пушете в стаята; ако в офиса ви има дори един непушач - съобразявайте се с него; когато сте навън, щадете хората в непосредствена близост - идете по-далеч, като толкова ви се пуши; не пушете вкъщи, не си одимявайте дома - излезте на балкона.
Аз така правя. Обичам да пуша, защото и аз като Кемал (героя на Орхан Памук от "Музей на невинността") "понякога си мисля, че причината за пристрастеността към цигарите не е в силата на никотина, а в лесното отдаване на усещането, че правиш нещо съдържателно в този празен и безсъдържателен свят."
