Повечето кубинци до момента бяха свикнали със сигурна и добре платена държавна работа. Кризата обаче докара известна либерализация в частния сектор и голяма безработица. За мнозина кубинци това е скок в неизвестното, коментира Дойче веле.
Куба преживява понастоящем най-тежката криза за 50-те години социалистическо господство. На фона на покачването на цените на петрола, ядрената катастрофа в Япония и евентуално очакваната криза на еврото, управляващата комунистическа партия се опитва да намали ролята на държавата и да стимулира изграждането на частния сектор като основен източник на доходи.
Куба се раздвижва
Откакто Раул Кастро поиска през месец юли 2007 г. осъществяването на нова икономическо-политическа концепция, кубинците станаха свидетели на малки, но важни промени: раздаването на държавни земи, допускането на частни предприятия, заплащането на по-високи възнаграждения в някои държавни компании, отпускането на кредити на еднолични търговци и откритото признание, че не всички икономически затруднения се дължат на търговското ембарго от страна на САЩ.
Куба постепенно поема по пътя на пазарната икономика. За повечето кубинци обаче това е равнозначно на скок в студена вода, без спасителен пояс. Мнозина се опитват да развиват частен бизнес, който да ги храни. Един от тях е Мичел Алсина Вега. Всеки ден той обикаля крайбрежните алеи в Хавана, за да се оглежда за туристи. От повече от 10 години насам той работи като гид, първоначално - на черно, в постоянен страх от полицията, а от два месеца - вече и с официален лиценз за работа с чужди туристи.
Срещу това Мичел има задължението да плаща месечен данък от 3 евро, а всяко тримесечие да внася по 9 евро за пенсионни осигуровки. Това са суми, които относително лесно се изкарват от чуждестранните туристи. В други сфери обаче, парите не падат така лесно от небето, а новоизпечените бизнесмени трябва да се поизпотят доста, докато ги изкарат.
Частният сектор расте
Почти навсякъде в столицата Хавана междувременно се предлагат разнообразни стоки и услуги. Тъй като държавата е принудена да пести, бяха съкратени субсидии, а стоките от първа необходимост като например сапуна и перилните препарати поскъпнаха. Стотици хиляди работещи в държавните предприятия са застрашени от съкращение.
Хаймара Диаз вече е безработна. До скоро е била счетоводителка в една поликлиника. Две от шестте местта там били съкратени. Жените в Куба са особено болезнено засегнати от реформата. До момента имаше значителен брой жени в администрацията, а тъкмо там сега се правят радикални съкращения.
Сред новите бизнесмени пък, жените все още са незначително малко - едва една четвърт. Хаймара има намерение да си търси нова наемна работа, например в селското стопанство, или като чистачка. "Много хора изобщо не са готови да се захващат с подобни дейности", казва тя.
Хората се отучиха да работят
Тъкмо в това, според някои, се крие причината за сегашните икономически проблеми в Куба. Автомонтьорът Рейналдо Лопес Фернандес смята например, че досега хората са се осланяли изцяло на държавните си служби, отучвайки се да работят истински:
"Никой не искаше вече да е монтьор и да си цапа ръцете с мръсна работа. Всички гледаха да станат инженери и само да дават разпореждания... Така постепенно изчезна работникът, онзи, който истински работи", казва Рейналдо.
Той се надява, че партийният конгрес ще донесе нови положителни промени и очаква на кубинците например да бъде разрешено да притежават повече частна собственост и свободно поле за изява на предприемачество. Това - според него - ще е от полза не само за бизнеса, но и за цялата страна.
На конгреса си, започнал на 16 април, управляващата Комунистическа партия предложи мерки за отваряне на страната към частната инициатива - и преди всичко към правото за свободно закупуване и продажба на жилища и автомобили за първи път от десетилетия.
Високопоставеното политическо тяло смекчи регулациите, смятани от много кубинци за несправедливи.
"Време е всеки да може да продава, каквото има. Автомобилите и жилищата са собственост, но само формално, защото не можем да правим почти нищо с тях", заяви пенсионерът Антонио Гарсия.
Всъщност почти няма частна собственост
Макар че придобиването на собственост върху жилища в социалистическа Куба е законно, собствениците не могат законно да ги продават. Могат само да ги разменят за друго жилище ("permuta") на приблизително същата стойност. Разменният пазар процъфтява и обмяната на пари не е нещо необичайно, но става само под масата.
Собствен автомобил в Куба е привилегия само за привилегировано малцинство, като хора на изкуството и спортисти, работили в чужбина и лекари, които са били на медицински мисии отвъд океана.
Изключение са само автомобилите, останали отпреди революцията през 1959 г., предимно стари американски модели, които могат да бъдат купувани и продавани свободно от всеки. Отдавна излезли от употреба в останалата част от света, те все още се използват на много места на Острова на свободата като таксита.
Президентът Раул Кастро отбеляза нуждата от отслабване на ролята на държавата в живота на кубинците в момент, когато пристъпва към модернизиране на изградената в съветски стил икономика. В речта си на конгреса той обяви, че ситуацията в Куба днес е твърде различна от "първото десетилетие на революцията".
И лекото либерализиране на пазара за продажба на жилища и автомобили ще бъде приветствано от кубинците. Очакванията са, че промените ще бъдат ограничени, но полезни.
След като наследи по-големия си брат Фидел Кастро като президент през 2008 г., Раул Кастро разкритикува "прекомерните забрани и законови мерки", приети след революцията от 1959 г. В реч пред кубинския парламент през декември, той използва автомобилите като пример за тезата си, че държавата не трябва да се намесва в сделките между частни лица. "Ако имам автомобил, стар или какъвто и да било автомобил, и той е моя собственост, имам право да го продам на когото си поискам", каза той.
Новите икономически формули
Месец преди това, Раул Кастро представи книжка от 32 страници с насоки за планирани икономически промени в Куба, сред които предложение за "прилагане на гъвкави формули за търговия, покупка, продажба и наемане на жилища." Каквито и мерки да предприеме обаче, кубинската компартия запазва безплатното образование и здравеопазване.
Мнозина са убедени например, че партията ще запази размяната като единствен начин за търговия с жилища, но че същевременно ще легализира незаконното в момента парично доплащане към сделката.
Относно колите, партията може да направи нещо толкова просто като например да разреши свободна продажба и закупуване и на по-нови автомобили. Ограниченията за автомобилите и жилищата се появиха поради различни причини, но преди всичко, защото комунистическите лидери отдавна смятат, че частната собственост може да доведе до социално неравенство и следователно подобна търговия трябва да бъде ограничена.
Раул Кастро, който се опитва да стимулира западащата икономика на Куба, насърчава засилване на частната инициатива и издига идеята, че по-голямата производителност трябва да бъде възнаградена, в определени граници, с по-големи материални облаги.
От насоките на конгреса става ясно, че дори и правилата да бъдат смекчени, "концентрирането на собственост в юридическо или физическо лице няма да бъде разрешено".
Решен да намали държавните разходи, Кастро иска да ореже 1.3 милиона работни места в държавните служби и да намали субсидиите и хранителните дажби, които кубинците получават от десетилетия.
"Ако това, което казват, е вярно, ще разменя голямото си жилище за по-малко и остатъка от парите ще инвестирам в кафене, за да мога да прекарам старостта си спокойно, без финансови тревоги", заяви държавната служителка Маргарита Ерера, която скоро може да бъде съкратена.
