Някои богати страни се стремят към нови правила по конвенцията за климата на ООН, които биха им позволили да получат кредити за "действие както обикновено". Русия, Австралия, Канада и някои европейски страни са сред обвинените в "шмекеруване".
Правилата са свързани с промени в употребата на земите, които могат или да абсорбират, или да освобождават въглерод, в зависимост основно от това дали се засаждат или отсичат гори. Богатите страни, без да броим САЩ, биха могли да добавят около 5% към от годишните си емисии чрез този пропуск в регулациите.
САЩ не участват в тези преговори, тъй като те попадат под правилата от Протокола от Киото, който не е ратифициран от Съединените щати (единствени сред развитите държави). За сравнение, 5% е приблизително равно на общото намаляване на емисиите, което развитите държави поеха ангажимент да постигнат между 1990 и 2012 г. според Протокола от Киото.
Изгодите за някои страни, най-вече за Русия, ще бъдат много по-големи. "Това би позволило на развитите държави да заобиколят задълженията си за намаляването на емисиите," казва Мелани Коут, отговаряща по въпросите на климатичните промени в британското Кралско дружество за защита на птиците, които са анализирали проекта, който в момента се договаря.
"Това са двойни стандарти, които ни карат да изпитваме съмнения в легитимността на целия процес", добавя Кевин Конрад, главен преговарящ за Папуа Нова Гвинея и председател на Коалицията на тропическите нации. "Ако богатите държави ни казват, че трябва да приемаме гъвкави стандарти за ограничаване на емисиите и обезлесяването, след което използват горите като най-голямата си клауза за измъкване от договореностите - това са двойни стандарти и климатична измама."
Дипломатите от развиващите се страни също така критикуваха предложенията, които се обсъждат в двуседмични преговори в Бон по конвенцията за климата на ООН.
Някои предложиха богатите страни да действат в своите горски сектори под недотам стриктна отчетност в сравнение с тази, пред която развиващите се страни са изправени по механизма на стратегията за ограничаване на емисиите и обезлесяването.
Няколко различни "измами" се дискутират в проекта за документ, който ще даде възможност за въпросните допълнителни 5% (около 500 мегатона въглероден двуокис). Едната позволява на страните да отчитат ограничаването на емисии или увеличаването им на база "бъдеща базова точка". С други думи, дадена страна ще реши как въглеродните емисии или абсорбиране от употребата на земи ще се променя в бъдеще, след което ще отчита постиженията си на база тези прогнози.
За разлика от това, развитите страни се налага да отчитат емисиите от всеки друг сектор от тяхната икономика просто на база това, което представлява - тоест спрямо нулева базова точка.
Второ предложение от Русия означава, че държавите няма да се налага да отчитат емисии от промяна на употребата на земята, докато промените в употребата на земята в цялата страна не доведат до нетни емисии. В момента употребата на земи в Русия води до голямо нетно абсорбиране.
Като допълнение към това, всяко от правителствата би могло да реши кои от аспектите от промените в употребата на земята да включи в докладите си за емисиите, които след това да обобщи и представи пред ООН.
Делегати от някои европейски страни обявиха, че други държави с големи горски региони - като Австрия, Финландия и Швеция, се борят за облекчаване на регулациите заедно с Русия и Австралия. Но главният преговарящ от страна на Европейската комисия - Артур Рунге-Мецгер, обяви, че ЕС е за по-строги правила.
"Със сигурност от страна на ЕС това, което желаем да видим, е система, където имаме най-голямото възможно запазване на околната среда," заяви той пред BBC News. "И не желаем да имаме по-строги правила за развиващите се страни, отколкото за развитите страни."
Преговорите в ООН се очаква да приключат днес - и да се зададат някои цели, докато правителствата се подготвят за следващата среща на високо равнище по климатичните въпроси в Канкун, Мексико, която ще бъде в края на тази година.
Малките островни държави и много от най-бедните страни в света искат в Канкун да бъде постигнато споразумение със силата на правно обвързващ глобален договор. Много други страни обаче се борят за "обратен подход", чиято цел са малки, но конкретни споразумения в ключови области от рода на ограничаване на емисиите и обезлесяването.
