Карл Маркс трябваше да си остане мъртъв и погребан. С колапса на Съветския съюз и големия скок към капитализма от страна на Китай, комунизмът премина в старомодния декор на филмите за Джеймс Бонд или маниакалните мантри на Ким Чен Ун.
Класовият конфликт, който според Маркс определя хода на историята, сякаш се стопи в процъфтяващата ера на свободната търговия и предприемачеството. Вездесъщата сила на глобализацията, свръзваща най-отдалечените кътчета на планетата в сложни финансови връзки, аутсорсинг и "безгранично" производство, предложи на всички - от технологичните гурута на Силициевата долина до китайските фермери - широки възможности за забогатяване.
През последните десетилетия на 20 век Азия успя да постигне може би най-значителното ограничаване на бедността в човешката история, благодарение на капиталистическите инструменти на търговията, предприемачеството и чуждестранните инвестиции.
Изглежда капитализмът изпълняваше своето обещание - да помогне на хората да стигнат до нови величини на богатството и благополучието
Или поне така си мислехме. Предвид продължителната световна финансова криза и нарастващата безработица и дългове, хапливата критика на Маркс по отношение на капитализма като по същността си несправедлива и саморазрушителна система не може да остане незабелязана.
Според теорията на Маркс, капиталистическата система неизбежно ще доведе до обедняване на масите, тъй като световното богатство ще се концентрира в ръцете на един ограничен и алчен елит.
Това, от своя страна, ще предизвика икономически кризи и изостряне на конфликта между богаташите и работническата класа. "Акумулирането на богатства на единия полюс означава същевременно акумулиране на мизерия, агония, робство, невежество, жестокост и умствена деградация на другия полюс," пише Маркс.
Все повече доказателства предполагат, че Маркс може би все пак е бил прав. За съжаление е твърде лесно да се открият статистически данни, според които богатите стават все по-богати, а средната класа постепенно обеднява. Проучване от септември 2012, осъществено от Института за икономически политики (ИИП) във Вашингтон отбелязва, че средните годишни доходи на работещ на пълно работно време мъж в САЩ през 2011 са $48 202, което е значително по-малко в сравнение с 1973 г.
Между 1983 и 2010 г., 74% от печалбите в САЩ са отишли при най-богатите 5% от обществото, докато при най-бедните 60% се наблюдава спад в доходите. Нищо чудно, че вече все повече хора се обръщат за пореден път към теориите на немския философ от 19 век.
В Китай например - марксистката държава, която обърна гръб на Маркс, драматургът Ю Ронджун се вдъхнови от световните събития и създаде мюзикъл, основаващ се на класиката на Маркс "Капиталът". "Можете и сами да се уверите, че реалността съвпада с това, което е описано в книгата," коментира той.
Това не означава, че Маркс е изцяло прав
"Господството на пролетариата" не сработи точно по план. Ала последствията от нарастващото неравенство са точно такива, каквито Маркс предвижда: класовата борба отново е налице.
Световната работническа класа става все по-гневна и все по-настоятелно изисква дължимото си от глобалната икономика. От долните етажи на американския Конгрес, през улиците в Атина, до производствените конвейри в Китай, политическите и икономическите събития понастоящем се оформят от ескалиращото напрежение между капитала и труда до степен, напомняща за комунистическите революции на 20 век.
Развитието на тази борба ще повлияе на посоката на глобалната икономическа политика, бъдещето на социалната държава, политическата стабилност в Китай и управляващите по целия свят.
Какво би казал Маркс днес? Вероятно някаква разновидност на "Нали ви казах...", коментира Ричърд Уолф, икономист в нюйоркския университет New School. "Разликата в доходите генерира такова социално напрежение, каквото не съм виждал през целия си живот".
Напрежението между икономическите класи в САЩ безспорно нараства. Масово се счита, че обществото е разделено на 99% "обикновени" хора, борещи се за оцеляването си и 1% богаташи с връзки и привилегии, които с всеки изминал ден стават все по-богати.
Според проучване на Pew Research Center от миналата година, 2/3 от респондентите са убедени, че в САЩ има "силен" или "много силен" конфликт между бедни и богати. Процентът на респондентите с това мнение е нараснал с 19 пункта в сравнение с 2009 година, което прави различието в доходите най-значимият разделящ фактор в обществото.
Налице са знаци, че новото класово разделение в Америка е променило дебата за икономическата политика на държавата. "Икономиката на просмукването", която проповядва, че успехът на единия процент ще се отрази положително на останалите 99%, е подложена на жестоки критики.
Дейвид Медлънд, директор на вашингтонския мозъчен тръст "Център за американски прогрес" е убеден, че президентската кампания от 2012 е възобновила фокуса върху повторното изграждане на средната класа и търсенето на различен икономически дневен ред, който да постигне тази цел. "Целият начин, по който мислим за икономиката, в момента се преосмисля," коментира той. "Усещам, че в момента се случва фундаментална промяна".
Новата класова борба е още по-ожесточена във Франция
Миналият май, докато финансовата криза и съкращенията в бюджета направиха разделението между бедни и богати още по-очевидно за много обикновени граждани, във Франция дадоха своя глас за социалиста Франсоа Оланд, който навремето бе заявил: "Не харесвам богатите". Оказа се, че той държи на думата си.
Ключов успех за неговата кампания бе заканата му да вземе още от богатите, за да поддържа социалната държава във Франция. Неговите планове бе да повиши данъка върху доходите за най-богатите до 75%. Макар че тази идея отпадна благодарение на Конституционния съвет на държавата, понастоящем Оланд обмисля нови начини да наложи подобна мярка.
Междувременно, президентът насочи правителството към обикновения човек. Той отхвърли непопулярното решение на своя предшественик за увеличение на пенсионната възраст, като я свали отново на 60 години за някои работници. Голяма част от френското население иска Оланд да отиде дори по-далеч.
"Предложението на Оланд за данъчна реформа трябва да бъде първата стъпка на правителството към признаването на факта, че капитализмът в настоящата му форма е толкова несправедлив и нефункционален, че рискува да се провали при липсата на по-съществени реформи," коментира Шарлот Буланже, мениджър по развитието на НПО.
Тактическите ходове на Оланд обаче предизвикват недоволството на капиталистическата класа - и вместо да плащат, френските богаташи масово бягат, вземайки така необходимите работни места и инвестиции със себе си.
Разделението между бедни и богати вероятно обаче е най-критично в Китай. Засилващата се класова борба не е просто феномен на бавно развиващия се, изпълнен с дългове, индустриализиран свят. Дори в бързо разрастващите се изгряващи икономики, напрежението между бедни и богати се превръща в проблем от първостепенно значение за управляващите.
Противно на това, което вярват много недоволни американци и европейци, Китай не е рай за работниците. "Желязната купа ориз" - практиката от ерата на Мао за гарантиране на работа за цял живот - си отиде заедно с маоизма, а по време на ерата на реформите работниците имаха все по-малко права.
Въпреки че заплатите в големите китайски градове са нараснали значително, пропастта между бедните и богатите е изключително голяма. Друго изследване на Pew Research разкрива, че близо половината китайски респонденти считат разликата в доходите за много голям проблем, а 8 от 10 души са съгласни с твърдението, че в Китай "богатите стават все по-богати, а бедните обедняват все повече".
Недоволството достига крайни предели в китайските производствените градчета като Шенжен. Изправени пред дълго работно време, растящи цени, безразлични мениджъри и често закъсняващи заплати, работниците започват да се държат като истински пролетариат.
Освен ако правителството не предприеме по-активни мерки за подобряването на тяхното състояние, трудещите се ще стават все по-склонни да поемат инициативата в собствените си ръце. Това може би дори вече се случва.
Проследяването на недоволството сред работниците в Китай е трудно, ала експертите са убедени, че то определено нараства. Новото поколение работници в производството е по-открито в исканията си за по-добри заплати и условия на труд.
До този момент правителството демонстрира смесени реакции - управляващите повишиха минималните работни заплати, за да покачат доходите, коригираха трудовото право, осигурявайки по-голяма защита на работниците и в някои случаи дори им позволиха да стачкуват. Ала правителството все още не одобрява активизма на независимите работници.
Подобни действия ограбват доверието на китайския пролетариат. "Правителството мисли повече за компаниите, от колкото за нас," оплакват се работниците. Ако Си Дзинпин не реформира икономиката, така че обикновените китайци да се възползват повече от растежа на нацията, той рискува да предизвика голямо социално недоволство.
Маркс би предсказал точно такъв резултат
Когато пролетариатът осъзнае общите си класови интереси, той би отхвърлил несправедливата капиталистическа система и би я заменил с нова, социалистическа страна на чудесата. Комунистите "открито заявяват, че целите им могат да бъдат постигнати само чрез насилствено отхвърляне на всички съществуващи социални условия," пише Маркс.
"Пролетариатът няма какво да губи, освен веригите си." И има известни признаци, че трудещите се по света стават все по-нетърпеливи по отношение на своите неясни перспективи. Десетки хиляди излязоха на улиците на градове като Мадрид и Атина, протестирайки срещу рекордните нива на безработица и мерките за икономии, които правят ситуацията още по-тежка.
И все пак до този момент революцията на Маркс така и не се реализира. Работниците имат общи проблеми, но те не се сплотяват, за да ги решат. Движението за окупация на Уолстрийт скоропостижно се спихна без особен резултат. Според Жак Рансиер, експерт по марксизма в Парижкия университет, протестиращите не се стремят да заменят капитализма с друг строй, както е предсказал Маркс, а само да го реформират.
"Не виждаме протестиращите класи да призовават за отхвърляне или разрушение на съществуващата социоикономическа система," обяснява той. "Това, което класовият конфликт поражда сега, са призиви да бъде променена системата така, че тя да стане по-жизнеспособна и устойчива в дългосрочен план чрез преразпределение на създаваното богатство."
Но въпреки тези призиви, сегашните икономически политики продължават да подхранват класовото напрежение. Обременените с дългове европейски страни не спират да свиват програмите за социални помощи, дори след нарастването на безработицата и спада на растежа.
В повечето случаи избраното решение за справяне с недостатъците на капитализма е още повече капитализъм. Политиците в Рим, Мадрид и Атина са под натиск от притежателите на бонове да ликвидират защитата на работниците и още повече да дерегулират локалните си пазари. Оуен Джоунс, автор на книгата "Демонизацията на работническата класа", нарича това "класова война отгоре надолу".
И малцина са тези, които могат да й попречат
Възникването на глобалния пазар на труда направи практически беззъби профсъюзите в развитите страни. Политическата левица, избутвана вдясно още от яростния стремеж към максимално свободен пазар на Маргарет Тачър и Роналд Рейгън, не е предложила достоен за доверие алтернативен курс.
"Практически всички прогресивни или клонящи вляво партии в някакъв момент са допринесли за възхода и огромния мащаб на финансовите пазари, както и за свиването на системите за социална подкрепа, целейки да докажат, че са способни на реформи," отбелязва Рансиер.
"Бих казал, че перспективите на лейбъристки или социалистически партии или правителства където и да е да преконфигурират в сериозен мащаб настоящата икономическа система - а още по-малко да я отхвърлят изцяло - са практически нищожни."
Което ни води една изключително плашеща перспектива: може би Маркс не само е диагностицирал правилно недостатъците на капитализма, но и резултата от тези недостатъци.
Ако политиците не открият нови методи за гарантиране на справедливи икономически възможности, може би пролетариите от всички страни наистина ще се съединят. И Маркс може би ще получи закъснялата си отплата.
Няма криворазбран Соц. Има само Соц - провалена система, която винаги е временна, защото в същността си е ограбваща. Богати страни като Франция, Германия, Англия - изработиха богатството си с капитализъм и РАБОТА, но колкото повече "социални" придобивки въведоха - толкова по-надолу тръгват. А за по-келявите страни - социализмът си е направо бедствие, примера си го виждаме у нас. Просто не може да работи система, в която кадърните и работещите плащат за издръжката на всички останали. Това е временно. Чичо Маркс се е заблудил че работниците "произвеждат" и имат права да "диктуват" нещо... А истината е че произвеждат инженерите, предприемачите, хората които измислят неща. Диктатура на пролетариата води само до унищожаване на тези хора. Няма такова животно като работник-интелигент, ако си интелигентен - то няма да си работник! Айфоните не се произвеждат от работниците в Китай. Произвеждат се защото Стив Джобс е мислил какво и как! Работникът Чуй Хуй не създава нищо, той просто извършва работа, за която още няма машина. Диктатурата на такъв човек може да доведе само до Северна Корея. Никой ли не помни какви телевизори и коли произвеждаше социализма? До това води убиването на креативноста.
Няма как масите и работниците да диктуват нещата. Богатите са богати, защото имат определени качества, които трудите ги нямат. Ако се случи да загубят всичко те пак ще станат богати, защото знаят как да изкарват пари. Ако не един беден човек му дадеш много пари той ще ги загуби и пак ще стане беден. Като дойде комунизмът в България избиха интелигенцията и богатите. Дойдоха да управляват простите селяни и да се правят на големи шефове. На края какво стана - едно голямо нищо. За съжаление ще минат десетилетия докато ни се оправи генофонда след унищожаването на интелигенцията ни, диктувано от Русия.
Син Пролетарски | 27.03.201311:47 Ще има да, само дето за сега бедност и мизерия има основно в комунистическите страни, а "лошите" капиталисти са си доста добре. Капитализмът упада и загнива... но все не може да изгние и да отстъпи място на комунизма, замисли се защо е така тъпчо!
Син Пролетарски, гледам ти фейсбука, класика! От къде да започна? Силните жени - за истински мъже, , та те са просто лезбийки, , зли и ниели като оси, какво ще прави истински мъж с лезбийка, освен ако не е пе..ас, да си хойкат заедно по мъже?!!! Ами калашника, дето ти е интерес, не е сАвеЦки, на Хуго Шмайзер е, през 1942 са въоръжили SS вафен с него, от 43та до 45та руснаците се мъчат безуспешно да го копират, едва когато преместват целия завод, с майсторите и инженерите успяват да направят руска версия на това бижу, казвал се е щурмгевеер. А другаря Калашников, учил до 7ми клас дори не е могъл да чете чертежи, той просто е бил лицето на КПСС. Максизма винаги е бил тайна идеология за господство на малка клика над цялото общество, впрочем така си беше и на практика, преживяхме го и само идиоти вярват че е бил сгрешен и иначе си е много хубав. Грешката е вярна другари!
"Богати страни като Франция, Германия, Англия - изработиха богатството си с капитализъм и РАБОТА" Да бе, да! А мармотите увиват шоколади в станиол. А защо тогава са империи, знаеш ли какво е империя?
баш тъй е ша знайш, Миле - точно заради колониализъм немците правят Мерцедеси, БМВ, електроника, атомни централи и тнт А горките негри щото са били колонии - не са могли да създадат тези неща... А дали на крив уй не му пречи нещо? Както на цоциализма? Все ни сочиха какви са проблемите на Запада, милитараизма и колониализма му, а през това време Запада си гледаше работата, вместо да демагогстват...резултатът се вижда.
Чичо ви Чарли е написъл един тон клишета и университетска помия. Великобритания,Франция, Германия и прочие живеят добре, защото целия свят ги хрантути. Това са страни които са имали много колонии и са грабели от всички.. Те са добре, защото са по-умни и по-работливи. Това е някакъв мит с който се опитват да обяснят,че видиш ли колко сме некадърни. Също така,че кадърните и можещите получават повече е мит в сегашната ни система. Един доктор във Великобритания получава за година колкото един футболист на седмица. Явно футболистите са по-кадърни от докторите? За това мен ме напушва смях,че като чуя този капиталистически лозунг(те капиталистическите лозунги с нищо не се различават от комунистическите де ама кой да схване...) . Истината е,че при капитализма в сегашния му вид и в българския му вид влизаш с нож в битка която е престрелка. Това са утопични виждания за несъществуващия в момента свободен пазар,че по-добрия успява(да не говорим "по-добрия е твърде субективно понятие). TheSpider Това са пълни глупости,че бедните са управлявали страната след 44 година. 44 година се извърши между дворцов преврат! 50% от така наречените "комунисти" са били с царя. Управляващият елит в страната си остава същия ... Просто избиват конкуренцията си и слагат нова система за контрол, където по-лесно могат да си контролират народа.
Ънкъл Чарли, явно не си много наясно с историческите зависимости. В историята много често случайността обуславя, защо някои региони са по-добре и по-зле. Негрите видиш ли просто са няма ли нужда да правят мерцедес. Те са си гонили антилопи и са си живеели добре. Докато не е дошъл "добрия" европеец да ги "цивлизова". И ето един цитат, защо "добрия" европеец от "хубавата" част на Европа а именно, западна е преуспял,а другите НЕ. "През ХІV-ХV век се появяват националните държави в Европа – Англия, Франция, Испания, Австрия. В края на ХV век в света има много по-развити райони от Западна Европа. Например в Китай, където има значително по-висок жизнен стандарт, вече са били измислени всички инструменти на капитализма, включително банкнотите, банковите акцепти и другите механизми за търговия. Имаме империята на инките отвъд Атлантика, която също се е радвала на по-висок жизнен стандарт и технологични постижения от тогавашните в Европа. Западна Европа е затънтено крайче на световната цивилизация… В рамките на това затънтено място, именно най-бедната, най-неразвитата и изостаналата страна е Англия… В края на ХV век Западна Европа е де факто в периферията на световната цивилизация както стопански, така и културно и политически." http://www.easibulgaria.org/course8.php
Елисавета Домовчийска Доста точен анализ. Особено тази част с математическите формули. Защото това показва,че всъщност така наречения капитализъм в учебниците е дори по-голяма утопия от комунизма. Вероятно ще има промяна. Лошото е,че тази промяна може да ни я представят за добро, а всъщност да не. С тази промяна пак ще се цели запазване на сегашното статукво и елит. Както е били при преминаването от феодален строй към "картелния" капитализъм. Защото големия капитал са съсредоточава в аристократичния елит.
"Имаме империята на инките отвъд Атлантика, която също се е радвала на по-висок жизнен стандарт и технологични постижения от тогавашните в Европа." "Сърце Червено" ти в ред ли си??? Къде сравняваш инките с Англия? Не знаех, че са имали висок жизнен стандарт и технологии, само знам, че са правили човешки жертвоприношения и по едно време като се е променил климата (вероятно) и не са можели да отглеждат царевица и цивилизацията им е изчезнала... Това комунистите сте уникално тъпи глави. 45-та година елитът се сменя тотално, изобщо не ми говори глупости как били същите. Всъщност се сменя от елит на боклуци. Избиват много офицери, взимат богатсвото и фабриките на богатите и предприемчиви хора и го оставят да живеят в крайна мизерия. Простите и мързеливите стават шефове на фабриките. В селското стопанство се ползва безплатния труд на студентите през лятото (а и на работещите, ей-така за да има какво да правят), а после хубавата продукция се изнася за Русия и другите соц. държави, като лошата остава за вътрешния пазар. За да си вземеш дъски за паркет или плочки за банята трябва да имаш връзки, иначе няма от къде да намериш, защото по-хубавите неща са само за "наши хора".
35 Levitt Hostel | 27.03.201314:28 В този смисъл, един лекар, който е добър толкова, колкото Меси в своята професия не само , че не получава по-малко от въпросния футболист, но и неговият труд е ---------------- Абсолютни глупости. Никой лекар на Земята не печели колкото Меси или колкото, която и да е голяма музикална и кино звезда. Факт.
Инките имат голяма култура. Разбита от европейците. След 44 година влизат агенти на Москва,а не бедни хора.
Няма доктор, който да взима колкото Меси. Средната заплата на един футболист от Висшата лига на Англия е около 65 хил паунда на седмица. Не знам някой медик да взима толкова.
Еййй, тая висша лига на футболистите ви е голям трън в очите. Тях и музикалните звезди ги оставете - това са изключения. Не всеки футболист взима колкото Меси. Ще ви кажа нещо, което няма да ви хареса - за да успееш в някоя област се иска много работа. Това важи за всички - футболисти, музиканти, доктори и тн. Тези, които взимат много имат качества, работили са много и са успяли. Не е хубаво да се завижда.
Дам, а един мармот увива шоколади Богатите са най-умни и най-работливи, затова са и богати В такъв случай най-богатите хора щяха да са я ядрени физици, я инженери-изобретатели, химици или фармацевти, измислящи лекарства за смъртоносни болести. Ама не са - всички са я лихвари, я спекуланти, я съмнителни бизнесмени, я някакви други паразити, от които като цяло обществото няма никаква полза. И разбира се, същите тия имат полза да смятаме, че парите са в тях защото са най-умни и работят най-много, вместо че са за бесене по лампите.