В края на годината Webcafe.bg реши да зададе няколко въпроса, свързани с 2015-та година на различни личности от българския обществен живот. Избягахме от "обичайните заподозрени" и потърсихме хора, с които ни е интересно да говорим.
Представяме ви новия участник в нашата блиц анкета - добре известната личност в необятното интернет-пространство: фурията от екрана Мария Силвестър.
Мария Силвестър може да задава необикновени въпроси и е доказала своя репортерски нюх, но този път тя ще отговаря. Познавате я като водеща на популярни телевизионни предавания, модел и актриса, като жената с очарователно чувство за хумор и високи токчета, но всъщност не е само това.
С какво ще запомниш 2015-та година в личен план?
Едно е сигурно. Няма да я забравя. Годината, в която си смених името. В личната ми карта отново съм вписана с моминското ми име. На баща ми. Чудя се, ако беше жив, какво ли щеше да ме посъветва... Сигурно щеше да махне с ръка и да каже: „Абе, не се обяснявай". Сигурно и затова така направих. Без да се обяснявам, защото преди това много говорих...
Не е лесно. Обаче, справям се. И не ме е срам, напротив.
Има много жени като мен. Ние работим, смеем се, силни сме и мълчим, когато не сме. Гледаме си децата и се опитваме да им обясним неща, които и ние не разбираме. Като например... къде отива любовта?
И не мрънкаме, защото няма време за такива неща. Има време само за осъзнаване и за работа. И за любов, ако изобщо някой помни какво е това.
Разбрах, че сме сами. Че няма време за губене в лъжи, че трябва да ровим надълбоко в себе си и да търсим, да изкореним всичко, което ни пречи. Всичко, което не идва от нас, а е привнесено. Оказа се, че то е толкова много... Започнах с това да наричам нещата с техните имена.
Като малките деца - това е чувството - радост, любов, съпричастност, възхищение, гняв, омраза, спокойствие, тъга и разните им нюанси. Това е много важна вътрешна работа. Има голяма опасност, когато загубиш всичко да я пренебрегнеш, изпадайки в самосъжаление, защото и егото си иска своето. Но както казах, време няма за глупости. Затова пренаредих всичко.
Като воин. И колкото по-осъзнат ставаш, толкова по-простички са нещата. Само че горивото за този процес се плаща кеш!
В 2015-та срещнах хора - красиви, будни, добри, желаещи ме, страхуващи се, малки, дребни, големи, умни, гиганти, пишещи, непишещи, мускулести, успели, неуспели, бягащи, маратонци, интелектуалци... всякакви хора. Всички искат някой да ги ВИДИ и малко поне да ги пообича. За половин час дори... на път за летището, например. Всички искаме това. Нямам предвид летището :)
2015-та е супер, но ми е добре, че съвсем скоро ще се разкара :)
Събитието, което те развълнува най-силно в обществен план - от България или от света?
Хората пречупваме всяко събитие през личната си призма, затова колкото по-далеч са събитията, толкова по-спокойни сме за себе си. Но нещата се случват бързо и ни въвличат. Това беше годината на най-зловещите атентати. Които ни въвлякоха в страх. Страх да заявим, че сме тук и сега. Ето в тоя свят, дето изглежда някой го ръководи и насочва на някъде, където има изгода.
Каква да е изгодата от страха? Манипулация. Ето това е най-гадното. Не виждаш кой точно е съперникът ти и той умело те води към най-големия ти страх. Ако се дадеш. Ако не - плащаш. Стара схема.
Просто сега сме онлайн и страхът се разпространява, шерва се. А информация липсва. Истинска. И така се ражда паниката.
В интернет можеш да видиш от пиле мляко, но не можеш да разбереш кое точно е пилето и кое точно е млякото. А иначе пак сме в моловете, пак пазаруваме като пощурели, пак се наливаме и харчим зверски пари за един празник, дето е съвсем друг. И така ... бързички събития, бързичка забрава. Хората ядат, молят се и обичат като за пет лева. На промоция.
А иначе хората, които виждат, мълчат. Защото другите прекалено силно викат. Политиците ни отстрелват дивеч. А после се гордеят. Нямам какво повече да добавя.
Промени ли се с нещо през годината сферата, в която работиш?
Аз работя в телевизия и ще отговоря на този въпрос веднага след рекламите по bTV.
Какво си пожелаваш за 2016-та?
Пожелавам си детето ми и аз да сме здрави, да имам удоволствие от работата. Искам вселенска любов да ни тресне нас, хората, белким разберем, че нищо не ни принадлежи... а имаме само един-единствен хард диск. И там каквото запишем, това остава. Това е. Благодаря за вниманието :)
