Дете от щастливото поколение...

Тази година завършвам гимназия. Сметката е вярна - част съм от щастливото поколение. Поколение - родено и израснало в свободна демократична държава. Догодина... ами, то е ясно ще се махам. Не ми минавайте само с номерата, че бъдещето на младите хора е в България.

Хич не ми пука. Искам да живея добре, бе хора, толкова ли е много? Какво ще стане, ако всички млади хора мислят като теб и решат да емигрират. Ами трябва да съм най-големият глупак, за да мисля нещо различно нали? Айде стига за мен, аз не съм важният тук - това не е начало на роман на Дикенс.

Филмът е следният. Днес (вчера - бел.р.), като се прибрах след училище, разгледах, както винаги, какво вълнува държавата. Днес било 10 ноември. Позната картинка.

На всеки 10 ноември, който помня, чета едно и също. Разкази, спомени, анализи на участниците в тези отначало велики, а после трагични събития. След второто всички ти звучат еднакво. "Ама как викахме, как се радвахме, как мръзнехме по площадите и за какво? Бяхме едни заблудени мечтатели, дето си мислехме, че започва промяна, а после действителността ни смаза. Ако знаехме какво ще стане после... ехе... Обаче късно е вече, отиде ни младостта..."

Искам сега да се обърна към всеки таксиметров шофьор, който припознава свои мисли в горните редове: "Ей, брат, страшно ти завиждам, да знаеш. Аз не съм викал никога като луд: "Свалиха го, свалиха го", не съм се редил на опашка за банани, не съм мятал павета по площадите и никога няма да направя тези или всички онези нещо, които вие, хората, преживели "оня 10-и ноември", сте правили.

За какво толкова ме е яд ли? Яд ме е, защото, ти, дето сега псуваш, че младостта ти отмина в преход, макар и за кратко, беше господар на света. Ти, беше тъп, наивен мечтател, който си мислеше че държавата ще се оправи и бъдещето ще бъде светло.

Ти сега си отчаян и ти е писнало от живота, защото мутрите убиха мечтата ти. Да, ОБАЧЕ, нали все пак я имаше. Нали поне за няколко мига живя с нея. Е, аз и това нямам.

Завиждам на всеки таксиметров шофьор, който нямаше свобода, но имаше мечти, който бе част от онази велика идея. Аз и всеки смотан тийнейджър, дето по цял ден кисне във фейсбук, имаме цялата свобода на света, но нямаме мечти.

Ако още не е станало ясно, ето затова ти завиждам, мамка му: "И ние сами, съвременници на описуемата епоха - отрезнели вече от цял ред исторически примери, - се чудим и маем какво е било това умствено опиянение, това сюблимно безумство на народа...

Историята рядко ни дава пример за такава самонадеяност, която приближава до лудост. Българският национален дух никога не се е вдигал до такава висота и надали ще се вдигне друг път... ("Под игото" - Иван Вазов).

#28 KK 11.11.2011 в 19:31:11

До Теа - Нашите купони бяха по - различни и имаха печат. На всеки пишеше за какво е - брашно, сол, захар, олио, сапун, веро и т.н. Сигурна съм, че са някъде вкъщи тези, които останаха, но ги нямам на снимка. А купоните за хляб бяха отделно и съвсем различни. Не мисля, че сега няма място за мечти и търсене на промени. Дори си мисля, че трябва да са много по - обмислени и дълбоки. Трябва да е нещо много по - голямо и фундаментално. И не само у нас. Целият свят има нужда от промяна според мен. Затова, който иска може да е част от нещо грандиозно само трябва да го измисли. Аз все още не съм го измислила, но се опитвам Мисля си, че назрява момент "Елита" да даде на обикновения човек нещо ново, благо до което има достъп само той. Така както през 19 век четенето и писането са станали достъпни и постепенно дори задължителни за всички.

#29 deowin 11.11.2011 в 19:40:20

>Щото ако нямаш мечти ше си намериш, ама ако нямаш ядене, бензин, ток, топла вода, тоалетна хартия и т.н. е малко по-сложно Мисля, че виждането на автора именно за този въпрос, е диаметрално противоположно на твоето, и аз го споделям. Според мен е значително по-добре да нямаш ядене, бензин, ток, топла вода и тоалетна хартия, отколкото да нямаш мечти. А да, през 90те бях тийнейджър. Родителите ми са даскали, по едно вземе заплатите им бяха $3. Сумарно. Тоест, знам какви мизерни времена бяха. Въпреки това се живееше.

#30 Оня Дето Го Трият 11.11.2011 в 19:45:25

Като нямаш мечти - намери си! Мечтай си за комшийката например

#31 Мина 11.11.2011 в 20:23:33

Абе Доби, къде видя момчето да обвинява предишните поколения??? То пише за бездуховността на съвремието- толкова ли ви беше сложно да го разберете!??

#32 Мина 11.11.2011 в 20:28:31

Део, много ми харесваш- 99% от коментарите ти- все едно аз съм си ги помислила ;)

#34 deowin 11.11.2011 в 20:38:44

Ваня, добър съвет, и мисля, че авторът би могъл да го вземе присърце. Само дето май му е тъжно, че вече е по-трудно да разбуниш духовете с революция след 22 години сблатяване на държавата, докато през 90те бунтарството беше лесно, защото беше реалността, статуквото.

#35 Оня Дето Го Трият 11.11.2011 в 20:58:01

Ебати тъпото - да имаш всичко, ама да си нямаш мечти! Е и мечти ли да ти дадем сега бе, малкия? Е тва се вика мързеливо поколение Предложих му вече на автора да си мечтае за комшийката....щото ако му кажа какво е да си мечтае да има кабелна телевизия например, няма да ме разбере... Най-лошото е, че преминаваме към поколение, което може да каже на следващите "Да ви имам проблемите"

#39 sara_4ifutkata 12.11.2011 в 08:23:53

Браво за статията! Коментарът е излишен. А тази философка Тея Атанасова почва доста да ме дразни. Значи аз систематично и несекващо съм грабена, лъгана, крадена, използвана от една върхушка с постоянно присъствие, обаче това, че имам телевизор, и че мога да си купувам хляб, месо и яйца трябва да ме успокоява, така ли?? Патко, спри да пишеш.

#40 trellian 12.11.2011 в 10:13:54

Авторче, според мен дете, не е чак толкова въпрос на държава. Всеки играе в собствения си симулатор на реалност. Каквато реалност си сътвориш сам, вътре в главата си, в такава ще живееш. Ако се възприемеш като човек който живее в прекрасен богат свободен свят, лека-полека реалността - онази навън дето някои я наричат истинската - около теб тя се пренарежда сама и заприличва на вече съществуващата вътре в теб. И обратно - ако си измислиш ужасен зандан, пълен със страшни капани и отровни животни, които те дебнат, или с ужасни мутри които всичко са ти взели - точно в такъв свят ще живееш, и най-добре да глътнеш ключа да не би някой да го намери и да ти покаже че можеш да излезеш. Общо взето, всеки материализира това, което желае, спомни си притчата за Пигмалион - повече от вярна е. Така работи света - само създай вакуум, дай му някаква задача, и гледай какво става.

#43 tonteron 12.11.2011 в 20:24:48

стига го хулихте!! мн са зле това поколение, но и те осъзнават че ако не са уникални просто нямат никакъв шанс да оцелепт, камо ли да мечтаят за нещо. Не всеки може да стане енженер или доктор. Преди 30 год. точно, като завършиш техникума започваш работа и парите ти стигат за да си покриеш нуждите. Затова не налитайте като оси на хлапето, защото вие наистина сте били в по/добро време.

#44 sara_4ifutkata 12.11.2011 в 23:28:17

Trellian, в това, което казваш има много истина. Поглеждането на живота с едни по-светли очи е първата стъпка към това той наистина да стане една идея по-добър. Обаче има един проблем, и това е, че създаването на този вакуум води до изолация и егоцентричност. Това, че един човек е успял да трансформира своя личен живот в една добра приказка, не променя положението на множеството други хора, които се намират в безизходна мизерия. А устоите на цивилизацията се крепят именно на това да не се самодоволяваш със собственото си благополучие, а да ти пука за останалите.

#46 sara_4ifutkata 13.11.2011 в 11:44:21

Никой не иска да работи, защото никой не иска да издържа бандитчийската върхушка.

#48 Petrametra 13.11.2011 в 15:49:38

Без коментар, не е нужен, хората не са глупави. Хареса ми статията, даже много. Браво Щастливец. Поне ти ни даваш представа какво мислят младите интелигентни хора, радвам се че разбираш действителността и ти стискам палци да успееш и да сбъднеш мечтите си в Чужбина! Нека останалите без мозък си стоят където са и си говорят глупости. След 20 години само безработни цигани и наркоманизирани елементи ще шарят из България, и не завиждам на пенсионерите, младите и децата тогава. Не че сега е по различно но тогава ще е на степен 2. Някой, спомня ли си че киселото и прясното млеко се оставаше по улиците( пред хранителните стоки),в София в 4 сутринта и никой не го пипаше до отварянето на магазините. Това беше преди 25 години. След 25 незнам? Всеки го е страх от времето , но времето го е страх от пирамидите. България не е пирамидите, така че ползвай времето което имаш, да му се наслаждаваш.

#50 explorer 13.11.2011 в 16:46:51

Ако тук те стяга шапката, то навън тези неща ще ти липсват повече. Повечето неща са въпрос на гледна точка. Ако искаш гледай Midnight in Paris, дедо ти Алън разправя почти същите неща

#51 Десен 13.11.2011 в 19:06:23

"Е, аз и това нямам." Ма теб, авторче, май некой мушморк те е отглеждал който е лупал филиите с лютеница пред талавизора докато други са ковали демокрацията. Моето поколение нищо не сме имали, и всичко сме си го взимали с цената на битка с полиция и вътрешни войски. По времето на протестите - 2 дена след палежа на партийния дом - войничетата от ВВ клечаха с бойни патрони в камионите паркирани на Московска. Стана ли ти ясно - не сме чакали някой нещо да ни даде че да имаме. Вашето поколение не сте способни да си извоювате и да вземете нищо, защото сте 99% едни обикновени страхливци и мушмороци. Останалите - дъщери и синове на смелите превратаджии след 10.XI са отдавна в чужбинката. Така че и ти вдигай крачето и се надявай че там, в чужбинката, ще си им нивото.

Новините

Най-четените