Много обичам като се прибера вкъщи да си хвърля раницата в коридора, да си изритам до нея обувките и да си отворя бира. Пийвам си, ровя си в интернет или пък гледам телевизия. Вкъщи съм си, няма нужда да се съобразявам с никого.
Но приятелката ми всеки път сумти, докато ми слага обувките една до друга и ги прибира в шкафа. След това демонстративно носи раницата с два пръста и я тръсва на бюрото до компютъра ми.
Обичам в неделя да играя мач със стари съученици от квартала, а тя иска да ходим на театър, да се срещам с приятелките й и да гостуваме на майка й. Не искам да съм богат, това, което изкарвам, ми стига. Обаче тя е непрекъснато в нервна криза дали ще успеем да си платим разходите.
Успяваме, а ако заплатите свършат, някой приятел дава назаем. Не искам да се заробвам с доживотна ипотека, харесва ми да живея под наем. Но тя не спира да ми пъха в ръцете оферти на банки за жилищни кредити. Измий си чинията, не я хвърляй в мивката! Не пий бира, просташко е! И не се уригай като някакъв селянин! Не може ли и ние като другите хора да отидем в Тунис на почивка, стига с тази "Градина" и "Смокиня"!
Епилирай си гърба! Не носи маратонки, среши се, не псувай! Кога ще си купим апартамент? На Мария мъжът й си намери добре платена работа! А пък на Ева гаджето й подари кола. Кажи ми за какво мислиш? Познай защо ти се сърдя! Щом не можеш, значи няма смисъл да ти казвам.
И защо търпя всичко това ли? Защото я обичам. Харесах си я преди 4 години с красотата и нежността й, но и с недостатъците й. С невротичната й подреденост, която често се натъжава от моята хаотичност и разхвърляност. С амбицията й да върви непрекъснато нагоре на всяка цена, всички да я харесват. Което влиза в ужасен конфликт с моето желание животът ми да мине преди всичко леко и приятно и нежеланието ми да плащам данък "обществено мнение".
С цупенето й ако пропусна някой сантиментален юбилей или не съм на нивото на мъжете на разни Минки и Пенки. Щастието си има цена. Тя ме търпи неамбициозен, уригващ се, несресан, брадясал и с неепилиран гръб, аз нямам нищо против чистофайническите и еснафските й мании.
Но и тя като повечето български жени все още не е разбрала, че е обречена кауза да се опитваш да промениш мъжа до себе си. Лично аз вярвам, че на седмата година от живота основните контури на човешката личност са изрисувани. Оттам нататък се пълнят със съдържание и цвят. Хайде, да речем до 18 годишна възраст може да се добави още някой щрих, но не и да се смени основната композиция на картината.
Не че не се старая да съм по-добър - заради нея бих направил всичко. Ама все нещо ми изхвърча от главата, или ме домързява, или не виждам смисъл. Но колкото й да се старая, никога няма да съм като онези чукове - мъжете на приятелките й, които са забавни колкото текст на некролог, вечно смятат някакви далаверки и въртят едни пари.
Жените викат, че в България било патриархат и ориенталщина, ама аз не съм сигурен, че е така. Тук си е жив матриархат. Имам жена шефка и приятелката ми чертае плановете за бъдещото на нашата двойка. И в личния, и в професионалния живот ме водят дами. Аз само присъствам, съгласявам се и изпълнявам. И от време на време си крада по някоя мъжка радост, като бира пред телевизора, мач с приятели (който също завършва с пиене на бира, но там вече можем да се уригваме без да ни се карат), ядене прав пред хладилника без чиния или направо от тенджерата.
Нито аз, нито някой от моите приятели искат да си променят жените. Харесват си ги такива, каквито са. И всеки път с изненада установяваме колко много приятелките и съпругите ни се притесняват дали са изпълнили очакванията ни.
Искам със закон да се забрани въпросът: Мило, надебеляла ли съм? Първо, ако е качила от 1 до 5 килограма, аз никога няма да го забележа. Второ, и да е качила - какво от това? Това си е моята жена, малко по-пълничка няма да я върна. А пък и правилен отговор на този въпрос няма.
Ако й кажеш, че е надебеляла и тя наистина е, ще ти отвърне, че си гадняр и вечно я притискаш да гладува и да пази диети. Ако пък видиш, че се е позакрълила и тактично отречеш, ще те обвини, че си спрял да я забелязваш и нищо в нея вече не ти прави впечатление. А в най-лоша ситуация си, ако си позволиш да й потвърдиш, че е качила някой килограм, а тя пък е била доскоро на диета, озверяла е от глад и изобщо няма как да е надебеляла. Тогава си търси пластичен хирург да ти смени физиономията и емигрирай.
Ако не се е епилирала наскоро, ще го забележа, ама това по никакъв начин няма да ме спре да се пъхна с нея в леглото. Но пък като й покарат два косъма, тя започва да прави секс с мен само в пълна тъмнина. Край и със сутрешния ми оргазъм! До следващата епилация...
Ако обаче, не дай си, боже, съм изпил някоя бира повече този месец и пусна малко коремче, веднага започва да готви само гадни треволяци, та трябва да си дояждам скришом. Не че съм склонен да се превръщам в слон, но винаги знам как да сваля няколкото килограма отгоре с малко повече мач в двора на кварталното училище и - ако тя ми позволи! - по-енергичен секс. Но си искам мръвките за вечеря! И колкото и да ми буташ книгата на някакъв си Дюкан ли е, няма да я прочета. Не ме интересува как да отслабна завинаги.
Та така. Аз не искам да я променям и не ми пука колко килограма ще качи и къде й е поникнал половин косъм. Кефи ме с грим и без грим, и по анцуг, и с вечерна рокля. Не разбирам защо тя непрекъснато ме гледа като строга господарка и ме следи кога ще сбъркам, за да ми направи забележка. И това ако е патриархат...
Баща ми казва да не роптая. Че мъжът бил главата, ама жената била шията под тази глава и й определяла посоката, в която да гледа. Аз и не роптая, мрънкането не ми пречи, превърнало се е просто във фонов шум, като флекса от горния етаж. Според майка ми мъжете цял живот сме си оставали деца, които жените трябва да отглеждат.
Аз нямам и нищо против да ме отглежда моята приятелка, защото й се получава добре и се справя геройски, докато ми върви по разхвърляния задник. Ама се чудя дали тя не се мъчи с тези напразни опити да ме промени. Дали не я натъжавам, че не съм толкова добър, колкото на нея й се иска да бъда? Или просто го прави, за да ме държи във форма, да не започна да я взимам за даденост?
Мили дами, спрете да ни кълвете за всичко, в което бъркаме. Ние сме обикновени хора, което автоматически означава, че сме грешни. Но не сме такива нарочно, за да ви дразним. Просто сме си маймуни - нали и затова сме по-космати от вас, еволюцията ни се е позабавила и не сме толкова изтънчени и софистицирани, колкото вашите приятелки или приятелите ви гейове.
Но ви обичаме и нямаме никакво намерение да ви променяме. Като сме ви харесали, сме ви взели и с дефектите. Вие защо така се мъчите с нас? Не може ли просто да сключим примирие, че всеки ще си плува в неговия си сос от несъвършенства и ще се събираме само, за да се радваме взаимно на това, заради което някога се влюбихме?
Ами намерили са се. Никой не ги бие по главите да се търпят заедно. Интересното е, че никой от двамата не иска да направи компромис. Да не говорим, че това звучи като виц повече (честна дума, не познавам хора, които наистина да имат такива отношения)... обаче хора разни. Вместо да се жалва по сайтове, да седнат да се разберат и ако не се, да си хващат пътищата.
rowan - ми то по тая логика кво излиза? че няма сисъл да се напъваш, щото тая спирала е вечна (там вдигането на стандарта и новите приятелки от новия социален кръг). значи все пак пичът от статията е гений, разбрал е това, макар и подсъзнателно, и не вижда смисъл да влага енергия... пък там самотните майки, дето чакат некой да им оправи живота, нека си вият отстрани, ориг.
ianica - и ти се изказа, като вчера израсла от некоя саксия... баси, хич не го разбиратге тоя живот, мама му стара. 45 годишен айляк, с кинти, може би (след 20 г.), ще си намери не една 20 годишна, ами поне 20. баси все едно не в саксии, ами в оранжерии сте расли бе мама му стара.
Г-н Никой Не че нещо, ама като помня други твой коментари под подобни статии (а и този тук) относно величието на брака ти, докато четях тоя текст през цялото време мислех, че ти си автора....честна дума, приемай го за комплимент! Същия бастун е лирическия герой, същата самодоволна непретенциозност
Яна, току -що съм сигурен, че стана любимка на повечето мъже в този сайт и ще пожелаем да те мултиплицираме, за да може всеки да се порадва на една жена като теб. Най- накрая някой да прояви разбиране и към нашите начини на разпускане или организиране на времето. То не може вечно да ходиме с дисагите. И ние, мъжете имаме нужда от малко почивка. Аааа и да, малко хора го разбират, но наистина понякога мъжете имаме нужда да си почиваме и без любимата.
rowan - а е те тука е ключа от палатката, да вървиш напред заради себе си!
Уважаеми, Господа! Човекът е СЪЗДАЛ СЕМЕЙСТВО И Е ДОВОЛЕН ОТ ЖИВОТА СИ! Дай Боже всеки му! Нали всички за това се борим? Едни са доволни ако карат последен модел лъскава кола, други са доволни да имат бира в хладилника и презерватив в шкафчето. И не виждам защо има мъже, които откровено го плюят - не мога да разбера завиждат ли му или искат всички хора да са точно като тях!? В България е пълно с мрънкала и комплексирани хора - характеристики далече от представата за истинския мъж. Прокрадна се и мнението, че бил "лузър" (прев.бъл."Загубеняк"). Глупости! Загубенят е този, който има по-високи цели отколкото възможности и не може да се примири с това, но и не прави нищо по въпроса. Създай семейство, намери си жена с която да се обичате и да се уважавате и от време на време да се търпите, забавлявай се с приятелите си и си намери работа, която да те удоволетворява и ще водиш един пълноценен начин на живот и ако си жив и здрав и е рекъл Господ ще се радваш и на внуци, че защо не и на правнуци. Има инженери, адвокати, икономисти, счетоводители, че дори лекари с начин на живот сходен на описания тук - при това не говоря само за България. За такъв тип хора животът започва след края на работния ден и ако те си вършат съвестно работата, то нахъсените амбицирани мъже, вървящи нагоре по стълбицата на живота по-добре да ги приемат като един конкурент по-малко и тайничко да им завиждат от време на време за свободата на живота им, отколкото да злобеят и укоряват за това, че не следват техните съвършени житейски възгледи. И простата причина е, че съвършени житейски възгледи просто няма.
Уважаеми Дами! Мисля, че авторът не завършва съвсем точно статията си, казвайки че би искал да се сключи примирие. Според мен той е съвсем наясно, че както той не може много да се промени, така не би променил и жена си или жените по принцип. По скоро тази статия съвсем правилно е написана в духа на това по-добре да разберете мъжката психика и това, че понякога се опитваме да отговаряме на очакванията ви, но просто не се получава и то не е нарочно. Природата си знае работата и не случайно ни е създала различни. Преди време все ми беше смешно жена ми като се заглежда в сълзливите моменти на филмите. Не че е чак толкова чувствителна - даже мрази "Море от любов", но определено в най-романтичните моменти на филмите се заглежда и май се дразнеше доста, като вкарвах някой коментар. После четох статия в мъжкия сайт "Вратовръзка", писана от жена, в която авторката много добре обясняваше на мъжете тази женска слабост към любовните моменти във филмите. Много ясно и разбираемо беше написано как жените по този начин пресъздават собствените си най-красиви моменти и трепети от първите си срещи с нас и че това в никакъв случай не означава, че сега са недоволни от живота си. Това беше от малкото статии, които промениха нещо в живота ми - от този момент нататък никога не съм прекъсвал жена си, когато се загледа в някой сълзливо-романтичен отрязък от филм, дори и да са ми е идвала в главата някоя много сполучлива простотия, която да изръся. Надявам се и вие след тази статия сте започнали малко по-добре да разбирате мъжете си, макар да имам чувството, че понякога за вас сме отворена книга, докато обратното е трудно да стане . Различията и леките дразги, както и редките, подчертавам редките кавги, поддържат домашното огнище буйно и стабилно и пречат преминаването към рутинно, скучно съжителство. Ще завърша с една духовита, но мъдра приказка: "Когато се жениха, тя си мислеше, че той ще се промени, а той си мислеше, че тя ще си остане същата. И двамата грешаха!". И може би - слава Богу ...
Уважаема, Теа! Защо пращаш автора на статията при майка му? Помисли си - това реална преценка ли е, или лошо пожелание от твоя страна. Моят житейски опит, който разбира се не е огромен, засега сочи че именно такива двойки обикновено доживяват старините си заедно. Амбициозните мъже обикновено в един момент им се приисква да имат по-млади и красиви жени, а амбициозните жени в един момент решават, че мъжа до тях не отговаря на общественото им положение. Ако и двамата са много амбициозни, често решават, че вече нямат нужда един от друг. Нерядко човек трябва да избира между по-сигурна кариера или по-сигурно семейство и обикновено това става в момента в който си избираш партньор в живота - всеки както го усеща за себе си. Човек който ще обича теб и ще ти осигурява душевен комфорт или човек, който ще обича работата си и ще ти осигурява материален комфорт. Като че ли има някакъв скрит упрек в коментара ти към жената на автора, че се е дала на такъв смотан тип, но всъщност убедена ли си, че е смотан? Това е човек който знае какво иска от живота - също като тези, амбицираните които вървят нагоре. И щом не е лъгал жена си като са се женили, че ще става шеф на банка , какъв е проблемът? Тя го е приела и бъди сигурна, че е имало защо. Ще завърша с кратък преразказ на една приказка от книгата "Коляното на стоножката" от Илчевски - "Имало едно време една красива млада принцеса, която чакала красивият принц да дойде да я вземе и да заживеят в голям замък с много спални из които да се гонят по цял ден, да имат богата трапеза, много пари и да имат много деца и много щастие. И този принц не идвал, а принцесата чакала, чакала и станала принцеса на средна възраст, после принцеса в напреднала възраст, а накрая станала грозна девствена бабичка която един ден...." и приказката свършва дотук.
Уфф, Илкнур Ибрям, а мъжете докога ще се правите, че без вас не се "справяме", а??! Я ми кажи драги, аз като си изкарвам съвсем сама прехраната и се справям чудесно (плащам поне 5 пъти по-скъпа квартира от тези в София в голяма европейска столица, имам си пари и за парцалки и за ваканцийки- най-малко 3-пъти годишно пътувам със самолет и съм обиколила 33 държави, повечето по веднъж, но доста и по много повече пъти и т.н.т.), как си мислиш ще се почувствам длъжна да понасям разхвърляни миризливи чопари, щот, видиш ли, били мъжки и аз без мъж "не мога да с еоправям в живота"!?? Аз, драги взимам поне 10 пъти повече пари от мноооого мъже в България, така че аре по-кротко, а! Аз не мрънкам на никой, че е разхвърлян- просто си намирам по-добър! Слава богу някои европейци са научени на обноски от малки! Така, че проблеми нямам, дано и ти така с твоето отношение към жените...
госпоице, ясно е, че миячки на чинии у франция например, изкарват 3 пъти колкото (че може и повече) професор у софийския, ама ае да не правим такива сравнения? ела тука да ги изкарваш с тоя акъл същите пари, тогава се праи на гуспоица. ;) тръгнали разни олгиофренки трънки и глогинки да сравняват...