Това управление е обективирано безобразие на нашата обща политическа некадърност - лявата, дясната и народната, казва в интервю за вестник "Гласове" бившият депутат от ДСБ д-р Николай Михайлов, което ви представяме в съкратен вариант.
Елитарната престъпност не е докосната. Статистиката твърди, че престъпността е нараснала с 10%. Но я няма в медиите или присъства като просната в безконечния правоохранителен сериал. Хищниците от прехода си живеят като римляни в декадентски период, заявява д-р Михайлов.
В началото на мандата на ГЕРБ немалко анализатори изтъкваха неясната и аморфна политическа физиономия на управляващата партия. Придоби ли повече релефност и яснота политическият профил на управляващите една година по-късно?
От начало до край, впечатлението е за политически регрес, за свличане в дополитическа фаза. Ще се пошегувам: управлението има "кроманьонски" политически профил. Намираме се на ранен етап на политическата антропогенеза, някъде при "смелото сърце" на Бърдоква. ...Това управление е обективирано безобразие на нашата обща политическа некадърност - лявата, дясната и народната.
Двадесет години по-късно, на върха на преходното изтощение, струпахме тези мъже и жени "от всички краища на страната", "за да направят нещо за тая държава" и за да изметат "Доган и комунистите". В момента го правят. Не чувате ли грохота на тяхната управленска машина, стенанията на всички мозъчни чаркове? Нищо няма да излезе от това национално отговорно замъчване обаче - само жега и финална покруса.
И все пак какви са характеристиките на тази власт и как бихте определили налагания от Бойко Борисов маниер на управление?
Тази работа ми прилича на неоживковизъм с "капиталистическо" лице. Синтез на мутра с генерален секретар. Богатата и незаменима социалистическа емоция на "огриженост за народа" е комбинирана тук с уменията на преходния гангстеризъм, преиздаден като правоохранителна кауза.
На мястото на онази медицинска сестра, която кърпеше чорапите на Живков (какъв възхитителен ритуал на прибедняване!), е настанена предприемачката Цветелина Бориславова, стопанката на всички винетки. Ако мислите, че това безобразие ни е дошло като нещастен случай, лъжете се: това сме ние с хастара навън: държавата на Живков и предприемачеството на СИК. И жизнеутвърждаващата волност на фолка, щях да забравя...
Всъщност какви са характеристиките на българския инфантилизъм и какви грехове носят медиите за неговото задълбочаване?
Българите упорстват в убеждението, че "между капките" има резервирано трасе за измъкване на всички наши домакинства. В България няма гладни гробища (Вера Мутафчиева). Има пътека към утрешния ден, независимо от всички превратности. Нашият фатализъм има и бодра страна.
Убеждението, че "минималната потребителска кошница" е провиденциално гарантирана, крепи нашия етнос независимо от подозрението за случайния характер на историческата ни наличност. Не знам дали това е инфантилно, или пък е мъдро. Отчуждението на българската държава (турците) и на българската църква (фанариотите) ни кара да се чувстваме случайни, неосмислени.
Държавата разполага една нация в историята, а църквата - във вечността. Нашият хоризонт е оцеляването. Нашият политически водач е всъщност лидер на оцеляването, склададжия. Високите цели са над националния ни ръст (три национални катастрофи), императивната цел е оцеляването. Фундаментално дребнотемие.
Умберто Еко твърди, че цялата власт в Рим произтича от медията. И в София също. Така например българската медия дундурка Борисов от десетина години насам по много неприличен начин, на което всички сме свидетели. Маса репортерки имат във връзка с това дундуркане, незабравими спомени.
Много любопитно: през моминските трепети на отделно взетата професионалистка се осъществява националната съдба, подготвя се пришествието на Борисов. Набъбването на подкрепата за "Бойко" върви паралелно с нарастването на неприличните журналистически вълнения. Еротизираната медия е подстъп към властта. Продажната също. Заслугите са поделени.
Освен дундуркането от страна на медиите кои са другите причини за жизнеността на популизма на Борисов и колко дългосрочен може да бъде успехът на този популизъм?
Вярно е, че народът беше зажаднял за "популизъм" и доколкото мога да съдя, продължава да жадува. Не се е напил. Народът жадува опростяване, той иска "простото" начело. Простото е реваншизъм, не търпи йерархии, особено имуществени, но търпи вожд, даже го жадува. Иска лидера си разбираем, решен, един от нас. "На сто процента".
Най-голямата посткомунистическа мъка не е бедността, така наречената просешка тояга, а отнемането на народния суверенитет върху "стила", обезценяването на "обикновения човек". Българският "капитализъм" обезсмисли съдбата да бъдеш "народ". Това е интимният скандал.
Народът обедня откъм самоуважение. Социализмът действаше като опустошителен комплимент по адрес на народа, деградация чрез утопично извисяване. Всяка твар без изключение беше Народ, с изключение на усъмнените. Социалистическият елит знаеше за егалитарните страсти на суверена и се наслаждаваше само зад дувари, свенливо и засекретено като практикуване на някаква извратеност, капиталистическа в този случай.
1989-а освободи култа към монетата и вбеси всичко живо в активна или в страдателна форма. Парите са двойна мъка: защото ги нямам и защото ги имат. Оттук и прословутата жажда за справедливост като евфемизъм на завистта. Разслоението е първороден грях на българския капитализъм. Олигархичният елит е в максимална степен "народ", разбогатял народ.
Но това разделение е несправедливо, защото местата на частта и цялото са разменени: богатото малцинство е отгоре, а бедното мнозинство - отдолу. При това положение най-добре е да дойде Ивайло.
Питате как се лекува популизма? Популизмът се лекува с глад. Дойде ли глад, популизмът умира. И друг се ражда...
Коментирайте кадровата политика на Бойко Борисов като премиер и като лидер на политическа партия - защо властта залага на некомпетентността? Мултиплицира ли се според вас този модел за подбор на кадри в останалите публични структури?
Кадрите на „Бойко" са импровизации на инстинктивната му "мъдрост", фигури, срещнати "на кръстопът" (Анна-Мария Борисова). "Лъчо" функционираше съвсем доскоро като непоседливо тяло на сгрешена мисъл, или другояче казано - като личен полтъргайст на Харизмата. Всички от антуража на Борисов са по своему карикатурни: от Цецка Цачева до Божидар Димитров. Защо така ли?
Защото инстинктът на Харизмата избира безобразие на вдишване и на издишване, а го прави, защото не може да си го спести. Цялата конструкция, наречена ГЕРБ, е интелектуално и естетически беззаконна, даже уродлива, а е такава по силата на прототипа. Изтървете ли "народа", става лошо. Екипът на "Бойко" е съставен от сродни души и от лицемери в поза на доброволно самоунижение. Национално отговорни сини отрепки. Как си представяте "човек с всичкия си" по тези места?
Компетентността не вирее до "Бойко", защото има собствена сила, която дразни с превъзходство и независимост. Човек, на когото не би могъл да звънне нощем „да му купи пура", тъй да се каже, е излишен и вреден. Компетентността е усвоима само "по допущение" и ако е свързана с явен или таен недъг, с някаква слабост. Оттук и споменатата карикатурност на антуража. Човек, който тежи на мястото си, е труден за изхвърляне. Става скандал.
Моделът Борисов се мултиплицира в медийната сфера по силата на подражателната логика. Медията преоткрива "дискретния чар" на простотията, неподозираните й "дълбочини". Все пак не Борисов произведе чалгата, а тя него. Медийната чалга го произведе.
Как в "стоенето" си Борисов надмогва и ще надмогва срутването на ГЕРБ?
Ще уволнява, ще разжалва, ще качва и ще сваля така, както направи с личния си лекар "Лъчо". Ще играе на добрия цар и лошите царедворци. Ще ги сменя, "защото му изпиват енергията". Неспирно ще говори. Ще обяснява за магистралите "Люлин" и "Тракия", за гьола в Белене, за Станишев и глобалната криза, за Путин, "който ме разбра, а тия тука не", за Меркел, "която ми е любимка", и за царствената си самота пред малкия екран.
Това, последното, ще свива сърцата на всички домакини, готови да му сготвят и не само това. Ще плаши с предсрочни избори 3 в 1. И ще казва: чист съм пред народа. Не пипах пенсии и данъци. Имам сърце. Ако тия преди мене имаха сърце, сега нямаше... и т.н... Същите домакини ще казват "Бойко е прав". "Интелектуалците" ще казват, че е могъл да стане "българският Хелмут Кол", но не се е съветвал. Че всъщност не е Лед Цепелин, както им се е сторило в началото и че те първи са предупредили, че не е никакъв Цепелин.
Как ще се промени скалата на престъпността и отношението на българите към насилието и миазмите на прехода в резултат на епичната битка на управляващите срещу организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта?
Елитарната престъпност не е докосната. Статистиката твърди, че престъпността е нараснала с 10%. Но я няма в медиите или присъства като просната в безконечния правоохранителен сериал. Фактите нямат значение, чувството на облекчение е важно. Хищниците от прехода си живеят като римляни в декадентски период. Отново са подгонили Царя, искат му имотите (ДСБ).
Толкова им стига въображението. И куражът. Истината за престъпленията на прехода е табуирана, защото лидерите на управляващата коалиция са силно заинтересовани да не се разчуе. Миналото е погребано в ДАНС, на вратата дежурят стражите на Костов. Олигархията се изчерпва със Станишев и Доган. Големите мутри са фундамент на държавната сграда и остават неприкосновени. Управляват политическия процес, като финансират медийния и обратно. Получава се консолидиран олигархат на чалговат фон.
Как може да бъде преодоляна кризата на политическото представителство у нас?
Нищо не може да се преодолее. Всичко си е на мястото. Не виждам размечтани за политическо представителство, а видиотени сектантски ядра. Обратно, чувам обобщения за слабост на националния разум и тъга по несбъднатата емиграция. Ще се редят управления, повече или по-малко нескопосани, ще ни лидират повече или по-малко невменяеми бърдокви.
България ще се европеизира бавно, с поемане на малки дози разум и с поглъщане на големи дози постмодерен нихилизъм. Младите поколения ще се разбягват по пътищата на своето осъществяване. Тук ще се забавляваме с фолк, малцинствени проблеми и с изчерпания пенсионен фонд.
Надеждата е заровена в частния свят.
*Заглавието е на webcafe.bg.
