"Малък е, няма да издържи преход в планината".
Чувала съм това обяснение от не един и двама родители, и на всички обяснявам, че това не е вярно. Личният ми опит сочи, че физически децата са напълно в състояние да ходят по планините - моето качи Черни връх за пръв път на 6-годишна възраст.
Оттогава има стотици километри, навъртени по пътеки и баири, и постепенно се научи да се наслаждава на планината, да приема и разходките, и натоварващите маршрути като обичайна част от почивните дни и ваканциите.
С порастването реши и далеч по-съществения проблем за децата с преходите - скуката и мотивацията.
Това е истинското предизвикателство пред родителите, които искат да водят децата си в планината - да направят иначе монотонното дълго ходене интересно. Физически те могат да се справят чудесно - просто трябва да го поискат.
Най-добре е запознаването с планините да става постепенно, от съвсем ранна възраст, с леки разходки, с бране на малини и боровинки, с пикници, повече почивки и представяне на планината - животни, птици, насекоми, с приказки и игри.
За възрастните може да не е особено интересно, но инвестицията е важна и си струва.
Преходите в планината възпитават децата в две посоки - учат ги на физическа аткивност, карат ги да свикват с движението и транировките, но също и вкарват природата в ежедневието им, обучават ги да я обичат, оценяват и уважават. Да разбират, че са част от нея, и да се чувстват комфортно сред зеленина и естествени гледки.
А това е не по-малко ценно наследство от образованието и възпитанието, което родителите могат да завещаят на следващото поколение.
В свят на все по-стегнати социални балони, дигитализация, вредни навици и климатични промени любовта към движението и природата са не по-малко важни от шестиците. Те са пряк път към здраве - и физическо, и психическо.
И тъй като разнообразието е ключово, за да стане интересна планината на децата, предлагам 5 различни маршрута, където можете да се разходите или натоварите добре с наследниците си. Повечето от тях дават възможност за избор и "дозиране" на натоварването според възможностите и желанията - и на възрастните, и на по-малките.
Общото между тях е, рискът да се загубите е сведен до минимум - пътеките са с обновена маркировка и нови указателни табели и са част от дългосрочната инициатива на Kaufland България и Българския туристически съюз (БТС) "Не губи посоката".
Тя стартира през 2025 г. с премаркиране и почистване на общо 400 км машртури на 10 локации в цялата страна.
Продължава и през 2026 г. с още 400 км пътеки на 11 места, и освен маркировка и указателни стрелки включва и поставяне на информационни табла, както и помощта на стотици доброволци.
Целта на инициативата е именно да се насърчи активният начин на живот като се подобри достъпността и безопасността в планината.
Защото не бихте тръгнали с деца на преход, на който ви е трудно да се ориентирате. А и те обичат да "четат" и търсят маркировка, с което пък научават фундаментален урок как да се движат безопасно в планината.
Княжево - хижа Момина скала
Започваме с класически маршрут на Витоша, обновен от Kaufland и БТС още в началото на инициативата. Той е удобен като достъп от София, но дава и възможност за съкращаване, включително за първа разходка за запознаване на деца на по 4-5 години с планината.
Цялата пътека, с начало от кв. Княжево, е със средна трудност - около 6 км в посока и 700 м денивелация. Стръмната част е в началините етапи на маршрута, и е подходяща за малко по-големи деца с известен опит.
Маршрутът обаче пресича пътя от Бояна към Златните мостове, и позволява преходът да бъде съкратен до кратка, приятна разходка за под час на почти равен терен. Тя започва от местността Дендрариума, до където може се стигне и с градски транспорт. В Дендрариума има поляни, езерца и мостчета, които могат да са интересни за по-малки деца.
В края - пред хижа "Момина скала" - има голяма поляна, а от нея до Златните мостове се стига за 30-40 минути по равна алея. От "Момина скала" до горната част на Боянския водопад също се стига за 30-40 минути, но пътеката е стръмна и за малко по-големи деца.
Велико Търново - Преображенски манастир
Когато става дума за преходи, обикновено си представяме класическа планина и пътека, която се движи предимно нагоре. Преходите обаче могат да са и в по-ниското и в терен, по-подобен на парк и с по-малка денивелация. Но да комбинират движение с опознаване на историята и културата и да показват колко необятни са възможностите за ходене в цяла България.
Маршрутът от Велико Търново до Преображенския манастир е такъв. Той е лек, приятен и подходящ за възрастни и деца с по-малко опит, но пък показва повече.
Дължината му е около 5,5 км, денивелацията е малка - около 250 м, и отнема 2 часа - или малко повече с по-малко дете. Препоръчителното начало е от стария квартал "Варуша" във Велико Търново заради възрожденската му архитектура.
Следват панорамни гледки към "Царевец" и старите къщи на Търново, приятно ходене в гориста местност и през Карталските водопади, а финалът е при Преображенския манастир, на чиято стена е степонисът "Колелото на живота" на Захарий Зограф.
До маршрута може да се стигне и през по-новия квартал "Картала", което е вариант с по-малко дете, тъй като се спестява изкачването на баира през "Варуша". До манастира се стига и от село Самоводене, като и този участък е обновен от инициативата на Kaufland и БТС.
По пътя на Кървавото писмо
Докато сме на тема исторически преходи - маршрутът от Копривщица до Панагюрище е страхотен начин да комбинирате физическа активност с образование. Априлското въстание е един от най-драматичните и гериочни моменти в исторята на България и децата обичат разказите за събитията от 1876 г.
И със сигурност ще им бъде интересно да минат по стъпките на куриера Георги Салчев (той не е бил кой знае колко по-голям от тях - на 19 години), който носи от Копривщица писмото на Тодор Каблешков, с което се известява Георги Бенковски в Панагюрице, че въстанието е започнало.
Салчев минава дългия около 35 км марщрут в Средна гора на кон, макар и за рекордното време от 2 часа. Пеша това не просто е невъзможно, но и изисква пресичане на планината и денивелация от около 700 метра, над 10 часа ходене в добро темпо и обичайно се прави за два дни.
Ако не държите да минете целия маршрут, има варианти за части от него. Единият е да се ходи само по първата част - от Копривщица със старта от моста "Първата пушка", където е проехтял първият изстрел на въстанието.
Финалната точка може да е под връх Бич, след което да се върнете в Копривщица. Преходът е около 5 часа в двете посоки и не е особено стръмен - денивелацията е под 400 метра.
Друг вариант за еднодневен преход е да не спирате при под връх Бич, а да продължитите по прясно премаркираната от Kaufland и БТС пътека към хижа "Павел Делирадев" и след това към курорта Панагюрски колонии.
Тъй като при този вариант логистичните възможности са ограничени, има и трети - да оставите колата на Панакюрски колонии и да отидете за кратка разходка до хижа "Павел Делирадев" или пък до връх Бич.
Последното вече е хубаво ходене от около 12 км, но е съвсем по силите на по-голямо дете, особено ако и вие умеете да разказвате увлекателно.
Защото маршрутът е пълен с история. Можете например да започнете с това, че конят на Тодор Салчев, преминал маршрута за 2 часа, умира от изтощение в Панагюрище.
Вазовата екопътека
Връщаме се в околностите на София и към още един популярен преход - от село Гара Бов до село Зеселе. Тук драматизмът е в гледките от Искърското дефиле и водопада Скакля.
Класическият вариант е нагоре - към разположеното на карството плато Заселе и панорамните площадки към страхотната гледка към дефилето. Разстоянието е около 5 км в посока, с денивелация около 400 м и стръмно изкачване по камъни.
Маршрутът е подходящ за дете с повече опит в преходите, а за "по-прохождащи" вариант е първата част от гара Бов до подножието на водопада - тя е по-равна, отнема под час ходене и води до идеална за пикник поляна с гледка към Скакля.
Ако изберете и да се изкатерите догоре - освен че пътеката е с нова маркировка и табели, по маршрута има и стабилни парапети и огради. А пропастта под вас, която може да изглежда страховито за възрастните, е по-скоро интересно приключение за децата, които се катерят по камъните нагоре.
И начин да се запознаят с друг тип преход.
Село Желява - хижа Мургаш
След подготовката от горните маршрути е време за моя фаворит - преходът от село Желява към хижа Мургаш (на който са му останали сили може да продължи и до върха, който е близо).
Той хем е близо до София, хем е в Стара планина. Различен е от Витоша и идеален за дълъг, хубав ден в планината. Връх Мургаш е нисък - 1687 метра, и това може да дава измамно усещане за разходка, но целият път от село Желява до горе е с над 900 метра денивелация, 12 км и 3,5-4 часа стегнато ходене в посока.
Това, както и липсата на каквото и да било по маршрута (освен новата маркировка, която да ви води безопасно) прави прехода различен, защото почти няма хора. Усещането е съвсем друго, натоварването също, и маршрутът представлява буквално цял ден вглъбено ходене в природата.
Това също е по силите - физическа и ментално на дете над 10 години и с опит, но и тук има опции за съкращяване или промени.
Най-лесният е преходът просто да се съкрати и вместо до хижа Мургаш по същата пътека да се ходи само до хребета Становски рът, откъдето се откриват панорамни гледки. И времето за ходене, и денивелацията се намаляват на около половина.
Другият вариант е с начална точка от Елешнишкия манастир - по-популярният маршрут към Мургаш. Той е малко по-кратък и лек - 3 часа и 8-9 км в посока, и под 900 м денивелация - което изобщо не излежда така при стръмния старт на прехода при манастира.
След това наклонът става по-приятен и лежерен, а в края маршрутт се слива с този от село Желява, за да се снигне до хижата. Оттам до върха има още около половин час ходене по наклон, но то е по желание - това е преход за потапяне в планината, а не за "покоряване" на връх.
Смятам да му се посветя този уикенд. Ще взема и детето, както винаги, и ще съм напълно спокойна, че няма да изгубим посоката.
