Фейсбоклук

Ставаш сутрин, пиеш кафе, закусваш препечени филийки. Не на масата в кухнята, а на бюрото пред лаптопа.

Проверката на фейсбука ти вече е навик и дори не забелязваш, че докато четеш за пристигналите вече в България американски цици на Памела Андерсън, парче хляб с лютеница се откъсва от филията и пада върху пижамата, която още не си съблякла. Е, можеше и да е по-зле - върху дънките, които ще облечеш по-късно за даскало/работа.

Потокът от информация не спира - П. е пуснала нова снимка на кучето си, Р. е качила от някакъв купон. Откога не сте се вижали? Не помниш, пък и няма значение, нали фейсът казва всичко.

Г. е сложила обява за изгубено куче, а в 8 сутринта те канят на парти в любимия бар. Обявленията за ивенти не спират до вечерта - може би това ще е единствената покана, която ще приемеш. Има нови намаления на бижута и дрехи в любимите ти фейсбук страници.

Трябва да погледнеш, но "После", казваш си, защото е време за излизане, а ти още си с нацапаната пижама. Обличаш се набързо, гримираш се (ако не закъсняваш прекалено) и прасваш входната врата, която трябва да отнесе цялото ти лошо настроение.

В рейса продължаваш гледането на снимки и скролваш все по-надолу, за да видиш има ли още някоя интересна клюка. Яя, Цецка си е сложила перверзни нови снимки, Цветка пак е обвързана, но този път връзката е отворена. Викаш си тя пък кога ли е била със затворени крака, ама това е вече друг въпрос.

Неусетно, докато си цъкаш телефона, вече си пристигнал на даскало/ работното място. Отмяташ работата си с пренебрежение/не слушаш в час/и чакаш почивката, през която ще пиете кафе с колегите/съучениците.

И ето, дошла е. Излизате за по цигарка, докато междувременно обсъждате общите приятели на Милчо и Петкан и с коя пача пак са ходили на дискотека.

След края на работния ден се прибираш у вас, къпеш се, ядеш (и снимаш вечерята си с новия айфон петичка) и докато набързо преглъщаш собственоръчно сготвеното, междувременно следиш колко лайка вече си събрал.

Но ето, че пак закъсняваш, трябва да се снимаш с новия грим и да погледнеш дали компанията вече не е в бара. Окей, Данчето, Стефка и Митьо още не са влезли, пише, че са пред дискотеката. Имаш още време значи да погледаш кой, къде, какво, защо и да пуснеш междувременно любимата си песен.

Също така споделяш статус, че не ти се седи в тъпата столица, искаш пак на море, нищо, че във фейса имаш 5 албума с морски снимки само от тази година. Пак не си усетила, кога се е минало това време в седене пред компютъра, затова пишеш статус от сорта "довечера ще е мазало!" и бегаш.

Пристигаш на партито. Гошо вече е лайкнал снимката с новата ти рокля, така че за никой не е тайна тази вечер как ще изглеждаш. Минавате охраната, плащате входа и поръчвате... Вече сте седнали в сепарето, любимата музика дъни яко и е време да напишеш във фейса къде си, с кой си.

Не че нещо, ама трябва да знаят и да завиждат. Или да дойдат, което е малко вероятно, защото са другаде (естествено, нали и това го пише!).

Вече обаче не ти се цъка повече тъпия фейс, пуснали са любимата ти песен и на тебе яко ти се избухва, затова оставяш телефона и се кефиш на макс. Много алкохол, много снимки. На следващия ден всичко се качва във фейса и започва наново цикълът с обсъждане.

А къде е реалността? В рисайкъл бина на компютъра ти. Не ти трябва. В нея хората невинаги споделят мнението си, невинаги казват къде са, невинаги са толерантни, невинаги помагат на животни, невинаги са ти приятели.

Господ явно не се е научил добре да работи с фотошопа, никой няма перфектната кожа и не тежи идеалните килограми. Невинаги имаш парите да си купиш телефон, с който да снимаш яденето си, а пък често и да си купиш ядене. Има други видове изразяване на позиция освен лайка и коментара - понякога изпитваш страх, омраза, недоверие, яд, понякога дори любов.

Понякога не просто харесваш нещо, ти го обожаваш, понякога чувствата ти са толкова силни, че не могат да се вместят в поленцето за статус. Понякога клавиатурата не може да изрази живота ти. Понякога нямаш нужда от покана, за да станеш нечий приятел. Понякога нямаш парола, за да живееш. Но това е само понякога. Понякога, когато няма интернет.