Истанбул на ръба

Тълпите на площад "Таксим" владееха Истанбул в ранните часове на 2 юни. В продължение на дни главният площад на Истанбул и нормално оживената пешеходна алея, преливаща в него, бяха терен на ожесточени сблъсъци между полицията и протестиращите, като според някои източници над 1000 ранени са в болници.

Хиляди протестиращи останаха на площада, скандирайки лозунги срещу правителството и изстрелвайки фоейрверки. Страстите обаче се нагорещяват с настъпването на нощта. Коли са опожарявани и обръщани. Протестиращите използваха някои от съсипаните автомобили, за да изградят прегради, в случай че полицията се върне.

Много от тях бяха употребили алкохол; тук-там избухваха сбивания, като минувачите разтърваваха побойниците. В единия край на площада се люлееше автобус, заради опитите на част от тълпата да го катурне. Строителен кран избухна в пламъци. Минути по-късно много от протестиращите се разбягаха ужасени из площада, след като петролен танкер експлодира и във въздуха замириса на горящ петрол. 

"Заради тези задници не можем да отпразнуваме победата си," оплака се един от протестиращите

Протестното движение, обхванало Истанбул от седмица, започна като опит да бъде спасен малък местен парк - и тази проста и достъпна кауза е основната му сила.

Многобройните политически и активистки групи в Турция редовно организират протести на "Таксим", често изправени пред дори още по-груба реакция от сълзотворния газ и водните оръдия, които силите за борба с безредиците използваха срещу тях. Този път обаче, вместо да успеят да разпръснат тълпата, полицейските мерки увеличиха многократно броя й.

Атмосферата на нервност от страна на властите се засили от относително слабото отразяване от страна на медиите на драмата в центъра на 13-милионния мегаполис, което предизвика спекулации, че правителството притиска най-големите телевизии в страната да не отразяват най-грозните сцени.

Сблъсъците ескалираха, като над стотина души са сериозно ранени. Според някои източници полицията е връхлетяла срещу хора, които са протестирали, седейки мирно на земата, с книги в ръка и пеещи песни.

За много турци причините, които традиционно извеждат протестиращите на площада, като цяло изглеждат "незначителни," както коментира турски гимназиален учител на "Таксим", докато сълзотворният газ още изпълваше улиците. "Този път обаче всички са настръхнали."

Намиращият се в близост до "Таксим" парк "Гези" е малко по-голям от футболно игрище

Той обаче е едно от последните зелени пространства в презастроения централен Истанбул, така че когато булдозерите пристигнаха, за да го разрушат и да отворят място за един от последните и най-спорни строителни проекти на правителството, предвиждащи строеж на издържан в носталгичен отомански стил търговски център, реконструкция на стари казарми и построяване на джамия, гражданите реагираха бурно.

Строителният проект е основен елемент от нов план за реновиране на областта и превръщане на задръстените от трафика улици в пешеходна зона, но както и при други реновационни проекти в Истанбул, жителите се оплакват, че никой не иска тяхното мнение за съдбата на града им. Това в някаква степен отразява начина, по който много критици възприемат и стила на управление на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган.

С разрастването на протестите за парка, обикновените турци като споменатия гимназиален учител се присъединиха към тълпата, придавайки на движението рядка устойчивост. В края на уикенда, след като по иначе ограничения интернет трафик от и към държавата се появиха шокиращи снимки, от рода на простреляни от упор в главата протестиращи, или красива млада жена в червена рокля, поела пълната сила на водно оръдие върху себе си, протестиращите прехвърлиха гнева си към Ердоган, обвинявайки го в ислямизъм и прекален авторитаризъм.

Подобни демонстрации в момента има в почти цяла Турция, а се оказа, че и съседите гърци са готови да ги подкрепят, напук на традиционната омраза между двете нации.

Но докато протестиращите се "окопават" на "Таксим", а политическите групи, чиито демонстрации обикновено биват разпръсквани, изпълват площада с плакатите и знамената си, новото движение изглежда започва да губи досега с първоначалната общност от борци за защита на парка от застрояване. "Оставаме тук и тази нощ. За утре? Не знам," коментира 17-годишният Берк Арслан в събота вечер.

Не е много ясно към какво се стреми движението. Въпреки че много протестиращи поставиха почти неизпълнимото искане Ердоган да се оттегли - той все още се радва на масова популярност и постигна огромна победа на последните избори (за трети пореден път) - те отхвърлят идеята, че някой от прочутата с неефективността си опозиция би могъл да заеме мястото му. "Няма никой подходящ," казва мъж, стоящ на стража пред импровизирана барикада на площада.

"Аз бих могла да управлявам," допълва стояща наблизо жена

Опозиционните групи "вече се опитаха да превземат движението по много начини," предупреждава Керем Октем от Оксфордския университет, автор на изследване за съвременна Турция. Бъдещето на протестите по негови думи до голяма степен зависи от реакцията на Ердоган.

"По-благоприятният вариант е правителството и Ердоган да осъзнаят, че са отишли твърде далеч и да променят поне донякъде поведението си," казва той. "Има обаче и друг вариант. Случилото се за правителството изглежда като огромно унижение - всъщност това е нещо нечувано в историята на Турция до момента. Така че нищо чудно да последва много груба реакция от страна на полицията, опитваща се да получи реванш за това унижение. В този случай нищо чудно наистина Ердоган окончателно да изпусне контрола."

В поредица от интервюта и предавани по телевизията речи през уикенда, Ердоган засега демонстрира тон на абсолютно неподчинение. Той заяви, че плановете на правителството за застрояване на парка не се променят, обяви протестиращите за екстремисти и "терористи", нарече Twitter "напаст" и обяви, че вероятно би могъл да изкара на улиците много повече хора.

Наред с това отхвърли твърденията на протестиращите за авторитаритарното му управление. "Ако те наричат "диктатор" някой, който служи на народа си, нямам какво повече да кажа," контрира министър-председателят.

Самозабравянето на иначе успешния като премиер Ердоган

Сьонер Кагаптай, директор на програма за изследване на Турция във Вашингтонския институт коментира, че Ердоган е "жертва на собствения си успех" в засилването на турската икономика след поемането на премиерския пост през 2003 г.

Като постижение на Ердоган и неговата ислямистка Партия на справедливостта и развитието (AKP) се признава разрастването на турската средна класа, която вече съставлява мнозинство в страната, както и огромен ръст на строителството и предприемачеството в Истанбул.

Ердоган обаче постига успехите в управлението си чрез стил на контрол, срещу който твърде много турци започват да негодуват. "Те имат проблем с разбирането за демокрация от страна на турската управляваща партия," казва Кагаптай. "Средната класа, която AKP е изградила, заявява на управляващите: "Демокрация не е само да печелиш избори, а да изграждаш консенсус. Така че не ни наливайте в гушата проекти, а разговаряйте с нас и чувайте гласа ни"."

"Сега е повратен момент за AKP," коментира Корай Калискан, политолог от истанбулския Босфорски университет. "Ердоган е крайно самоуверен и много авторитарен в поведението си и вече не се вслушва в никого. Крайно време е обаче той да разбере, че Турция не е монархия и не може еднолично да управлява Истанбул от Анкара."

Към него се присъединява архитектът Угур Таниели, който казва: "Реалният проблем не е в "Таксим", нито в парка, а в липсата на каквато и да е форма на демократичен процес на вземане на решения и пълната липса на консенсус. Сега Турция има премиер, който прави каквото си пожелае."

Към неделя следобед протестиращите около "Таксим" бяха разчистили по-голямата част от отломките от предните дни на хаос и настроението на ликуване доминираше със завръщането на тълпите. Макар че отстъпиха от "Таксим" обаче, полицейските сили навлязоха в ожесточени сблъсъци с по-малки групи протестиращи на други места в Истанбул и в градове като столицата Анкара, като участниците в протестите продължиха да бъдат грубо "респектирани" от полицията.

Информацията за броя загинали е непотвърдена предвид медийното затъмнение, но поне един протестиращ в Истанбул - 34-годишната Лобна Алами, е в кома, след като е получила черепна травма на площад "Таксим" на 31 май, вероятно от удар с газова граната.

"Тя се бори за живота си," разкрива сестра й Фатима Алами. Според Истанбулската медицинска камара поне 100 души са пострадали при сблъсъци с полицията. Някои от тях са били ранени при срутване на стена, на която са се опитвали да се покатерят, докато са бягали от сълзотворния газ. Потвърдено е, че поне седем души са в болници със сериозни травми на главата. 

"Липсва разделение на властите - ето защо хората излизат на улицата"

Керем Октем от Оксфордския университет казва, че в последните години Ердоган наистина е възприел по-агресивен подход, концентрирайки повече власт в ръцете на премиера, докато партията му непрекъснато е прокарвала спорни нови закони.

Много от тях са открито религиозни - като образователна реформа, която насочва учебните програми повече към религиозното обучение, както и спорни нови ограничения за продажбата на алкохол - които разпалват критики, че правителството прекрачва границите на пълномощията си. "Не е останало особено разделение на властите в политическата система," коментира Октем. "Ето защо хората излизат на улицата."

Независимо как ще приключат протестите на "Таксим", според Октем Ердоган тепърва ще трябва да се справя с голяма опозиция, наскоро ангажирала се с политиката. "Това е първият път, в който тълпите вкусват политиката. Наравно с нея те поеха и доста голяма доза сълзотворен газ. Не мисля обаче, че те ще се откажат толкова лесно."