Националната тъга на САЩ се превърна в нарцисизъм

Веднага след атентатите от 11 септември 2001 г. тогавашният съветник по националната сигурност Кондолиза Райс привика екипа си от старши експерти и ги помоли сериозно да помислят "как да извлечем полза от създалите се възможности".

Голяма надежда се възлагаше на обединеното в гнева, тъгата и страха си обществo

Администрацията на президента Джордж У. Буш се опитваше да извлече максимално възможния политически ефект от това. "Смятам, че 11 септември бе един от тези големи трусове, които ни отварят очите и изострят вниманието ни", заяви Райс пред списание "Ню Йоркър" след шест месеца.

10 години по-късно начинът, по който Америка отговори на терористичните атентати, показа три неща: ограниченията, пред които може да се изправи огромната й военна мощ, относителният й геополитически упадък и степента на поляризация на политическата й култура.

Оказа се, че е неспособна да спечели войните, в които сама избра да участва, да плаща за тях и да постигне консенсус по тези въпроси. Комбинацията от ограничаване на свободата у дома и военна агресия зад граница доведе до това, че никой не се чувства в безопасност, а животът на много хора е застрашен.

Убийството на Осама бин Ладен предизвика толкова голяма радост и защото почти всеки друг американски отговор на атентатите от 11 септември се смята за частичен или за пълен провал.

Националното обединение, до което доведе трагедията от 11 септември, се оказа голямо, но и продължи кратко. Сплотяването на американците около националния флаг бе истинска емоционална реакция на сполетелите ги събития, а патриотизмът е не само допълнение към политическата култура на този народ, но е основна и най-важна част от нея. Атакувани като нация, жителите на САЩ напълно логично почувстваха необходимост да се обединят.

Освен скръбта на приятелите и семействата на жертвите в националната тъга имаше и елемент на нарцисизъм


Той се прояви в политиката и ясно пролича в тона на много от коментарите за терористичните удари. За някои проблемът не бе в това, че е станала подобна трагедия, а че подобно нещо може да се случи точно в Америка и на американците. Умението да съчувстват на други народи, които са преживели подобни трагедии, и желанието да предотвратят такива страдания в бъдеще се изпариха, когато се появи необходимостта да се отмъсти за атентатите.

Изглеждаше все едно само американците могат да чувстват болка, а смъртта на цивилни жители на други държави не бе толкова важна.

Този нарцисизъм бе илюстриран най-добре в отговора на бившия вицепрезидент Дик Чейни, когато наскоро му бе зададен въпрос при какви обстоятелства би се противопоставил на възможността Иран да използва т.нар. водни мъчения срещу американци. Малко преди това Чейни обяви, че продължава да подкрепя правото на Америка да използва подобни тактики, за да получи необходимата й информация. "Имаме задължения към нашите граждани", заяви той. "И правим всичко, за да ги защитаваме".

Колкото и извратени да изглеждат сега подобни възгледи, скоро след атентатите те се приемаха доста добре. Точно тогава бяха направени и много от грешките, на базата на които бе изградена американската външна политика в следващите 10 години.

Тероризмът направи това

"Терорът преди всичко е страхът от извършването на следваща атака", пише Арджун Ападурай в книгата си "Страх от малките числа" (Fear of Small Numbers). Администрацията на Буш се страхуваше точно от това. "Следващия път може да не се издига само дим, а да се оформи атомна гъба", заяви Райс. "Достатъчно е само веднъж да бъдат точни. Ние трябва да бъдем точни по всяко време".

Проблемът е, че администрацията се оказа права за много малко неща. Мащабни акции срещу хора от държави с преобладаващо мюсюлманско население доведоха до изпращането на 1200 души в "центрове за превантивно задържане"; проведени бяха разпити на 19 000; създадена бе специална програма, по която бяха регистрирани над 82 000, но нямаше нито един обвинен в тероризъм.

В продължение на десетилетие възможността САЩ да смажат "Ал Кайда" все още почти изцяло зависи от преговорите с Пакистан и сключването на сделка с талибаните в Афганистан, където в последния месец Америка даде най-много жертви от началото на войната. А изобщо не е станало и дума за Ирак.

Ефективният отговор на атентатите от 11 септември, който наистина би задоволил американското общество по онова време, вероятно изобщо не съществува

Комбинация от дипломатически натиск, целенасочени операции на разузнаването и по-ясна външна политика щеше да бъде най-успешният вариант за отговор. Веднага след ударите трябваше да бъдат предприети по-спешни, строги и правещи силно впечатление мерки. Тогава обаче се чуваха само гръмки обещания и декларации, а тези, които настояваха за предпазливост и сдържаност, бяха сравнявани с Невил Чембърлейн (б.р. британски политик от Консервативната партия, министър-председател в периода 1937-1940 г. и привърженик на политиката на омиротворяване на агресора).

Дори и сега, когато се появиха съмнения дали е било правилно бомбардирането на Афганистан, често се задава въпросът: "Със скръстени ръце ли трябваше да стоим?". Като че ли, ако не се предприеме военен отговор, изобщо няма да се смята за отговор и е по-добре да се действа, макар и неефективно и с цената на много невинни жертви, отколкото да се направи нещо, което ще даде резултати и ще донесе по-малко драматични последствия.

Несъгласните с тази логика в САЩ първоначално бяха малцинство, чието мнение бе отминавано с пренебрежение, осмивано или те дори бяха хулени от мнозинството. Малко след атентатите тв водещият в ABC Тед Копъл покани в студиото си индийския автор на романи и противник на войната в Афганистан Арундхати Рой и го представи по следния начин: "Някои от вас, зрителите, може би повечето от вас, няма да одобрят това, което предстои да чуят тази вечер. Не е необходимо да слушате. Но ако все пак го направите, трябва да знаете, че несъгласието понякога се появява в необичайна форма..."

Времето течеше, а броят на несъгласните започна да се увеличава

Най-важният фактор, който определя отношението на американците към една война, е дали смятат, че тя ще бъде спечелена, обяснява Кристофър Гелпи, който е преподавател по политически науки в университета Дюк и е специалист по обществените нагласи в сферата на външната политика. Когато стана ясно, че американците затъват в Ирак, националното единство отстъпи място на сарказма, недоверието и взаимните контраобвинения, които днес характеризират американската политика.

Отговорът на атентатите от 11 септември не създаде подобно разделение - година преди атентатите президентските избори бяха решени от съда, - но задълбочи, подкрепи и оформи разединението в обществото повече от половин десетилетие преди икономическия срив. Това бе основният въпрос в изборите през 2004 г. и през 2008 г., когато надеждата бе в Обама, а страхът - в Маккейн и Пейлин.

В международен аспект победата на Обама означаваше закъснелия, с повече нюанси и по-ясен отговор на атентатите от 11 септември, който даде сигнал, че Америка е готова отново да си взаимодейства с останалия свят и да изпълнява международните договори.

Промяната в тона, стила и до известна степен в съдържанието също се оказа недостатъчна

Вярно, Обама унищожи Бин Ладен, администрацията му планира да изтегли войските от Ирак и Афганистан и изразът "война срещу тероризма" бе изваден от употреба. Но те запазиха много от най-проблематичните елементи на тази война, сред които затвора в Гуантанамо, извънредните мерки и военните трибунали, а войната в Афганистан се задълбочава.

Междувременно арогантността, демонстрирана от Райс, че Америка може просто да оформи света по свое желание, отстъпи място на отрицанието и на спорадични пристъпи на безсилен гняв. Нараства ислямофобията, думата "мюсюлманин" стана обидна, а войната в Ирак очевидно е успешна.

"Ние сме актьори в историята... и всички вие изучавате това, което правим"

През 2004 г. съветник на Буш (смята се, че това е бил Карл Роув) се скара на журналист от в. "Ню Йорк таймс" за това, че пише за "общност, базирана на реалността", което означава хората, които "вярват, че решенията идват от старателното изучаване на действителността... Светът обаче не е устроен по този начин. Сега сме империя и с действията си създаваме наша собствена реалност. Вие старателно изучавате тази реалност, но ние отново ще действаме, създавайки нови реалности, които също ще трябва да изучавате пак, и така нещата се подреждат по местата си. Ние сме актьори в историята... и всички вие изучавате това, което правим".

Светът обаче не е устроен по този начин. И реалността от последните 10 години показа колко неправилна е тази риторика.

Над 3.3 трилиона долара е струвало ликвидирането на последиците от терористичните атаки на 11 септември 2001 г., съобщи "Ню Йорк таймс".

Според изданието "Ал Кайда" е похарчила около 0.5 млн. долара за атентатите срещу Световния търговски център и Пентагона. С други думи всеки долар, похарчен от "Ал Кайда" за планирането и извършването на атентатите, е струвал на Вашингтон около 7 млн. долара.

Най-голяма част от тези средства - 1.649 трилиона долара, са похарчени за войната срещу тероризма, като военните действия в Ирак са стрували 803 млрд. долара, а в Афганистан - 402 млрд. Очаква се разходите за войната в Афганистан през следващите пет години да достигнат 223 млрд. долара, а ако 5000 военни останат в Ирак до 2016 г. там ще бъдат похарчени още 55 млрд. долара.

Като цяло според вестника бъдещите разходи за война и за грижи за ветераните ще достигнат 867 млрд. долара. Разходите по вътрешната сигурност възлизат на 589 млрд. долара, икономическите загуби се оценяват на 123 млрд. долара, а човешките загуби и и щетите върху сградите и техниката - на 55 млрд. долара.

Такава е равносметката след десетата годишнина от атентатите, отбелязана с възпоменателна церемония на Кота нула - там, където бяха кулите на Световния търговски център. Президентът Барак Обама и предшественикът му Джордж Буш заедно със своите съпруги се присъединиха към хилядите, дошли да почетат паметта на близо 3000 души, загинали при терористичните нападения.

Те се спряха пред единия от двата десетметрови мемориални водопада и докоснаха бронзовите панели с имената на загиналите преди десет години.

#34 Оня Дето Го Трият 11.09.2011 в 14:00:27

@ FRIEDMAN Обвиняваш "военолюбивата" Америка защото самата тя ти е предоставила цифри на жертви, които да развяваш. В същото време "миролюбивите" Китай или Саудитска Арабия, който не са тръгнали казваш да налагат своя модел и не водят войни, вътре в себе си дават тихомълком далеч повече жертви на режимите, които обаче навън не обявавят. И за промития мозък като теб остава извода, че само Америка сее войни и смърт по света....и си заслужава 11 Септември Каза ти някой по-надолу, че жертвите в Ирак са основно от междуетнически и религиозни конфликти, отколкото от войната която уж води Америка. Разбира се всеки си има трески за дялане, но такова грозно извъртане на фактите е просто отвращаващо!

#35 FRIEDEMANN 11.09.2011 в 14:15:20

Оня Дето го Трият,за какво извъртане говориш човече?Америка сее смърт по света чрез войни или слага диктатори за управление на държави защото така и изнася на геополитиката,а се обявява за най-голямата демокрация на света.Това е което се опитвам да ти кажа,че ме дразни.Всички си имат трески за дялане,но Китай и Саудитска Арабия не са отишли на някой друг да му налагат системата си на управление.И САЩ като най-голямата демокрация поддържа държави като С.Арабия и Китай,това не виждаш ли колко е противно и лицемерно.САЩ води война с радикалния ислям,а е добър приятел с най-радикалната такава.САЩ се бори с комунизма от 60г. а е най-голям търговки партньор с такава,защо,защото имат изгода.Защо не се противопоставят на китайския модел на управление?Защо не наложат демокрацията си в Саудитска Арабия???Аз ще ти отговоря,защото не им изнася и не им пука за демокрацията.Сегашното статукство ги удоволетворява и това е.Какво направиха и продължават да правят на Балканите,какво направиха в Грузия(говоря геополитически)???САЩ и демокрация е един голям оксиморон,такова нещо няма.Има само и единствено интереси.А дали са изразени в петрол,оръжие,злато итн няма значение. Жалко за жертвите от 11.09.01г.,но това е следствие от водената външна политика на САЩ пред последните 60г.Както се казва,каквото повикало такова се обадило.

#37 Оня Дето Го Трият 11.09.2011 в 15:01:21

FRIDMAN Безнадежден случай си, човече - кон с капаци! Политиката и интересите са едно, реалните човешки жертви съвсем друго! Бизнес може да прави който с когото си поиска, но жертвите причинение от американски инвазии тук и там, са пренебрежими пред онези в собствените им режими! Като не ти харесва американската демокрация, намери си по-добра! Като Ю Ес Ей е май-голямото зло, върви живей в Китай! Върви живей в Иран! Всички плюете по Америка, но майка си ше продадете за една зелена карта....или поне за екскурзиика там ако може (там, не в някоя друга демокрация) А аз плюя на вас!

#38 FRIEDEMANN 11.09.2011 в 15:18:28

Ти си много сбъркан човек и много неграмотен по отношение на геополитиката!Аз си живея в България,тук си ми харесва,а ти като искаш ходи в САЩ и за разлика от теб,не бих си продал нито майката нито някой близък за "една зелена карта" и шибан паспорт да ми дават не бих го взел.Не всички сме болни като теб на тема САЩ.Много ми е смешна аргументацията на хора като теб,щом изразявам мнение различно от общо приетото,ме пращат да живея с Иран или Китай .А защо ти не отидеш в САЩ,скърби си за американците там и остави инако мислещите като мен да си живеем тук???

#39 Оня Дето Го Трият 11.09.2011 в 15:28:55

Ми щом Щатите са лецемерите дето сеят войни и смърт по света и изобщо са корена на всичкото зло, кажи тогава кои са добрите герои?

#40 stg 11.09.2011 в 15:37:10

39 Оня Дето Го Трият | 11.09.2011 15:28 Ми щом Щатите са лецемерите дето сеят войни и смърт по света и изобщо са корена на всичкото зло, кажи тогава кои са добрите герои? добри са всички които са против САЩ а всъщност против западния модел , това са Китай, Венесуела, Иран,Северна Корея, Куба, Беларус и изобщо който си избереш, в тия държави хората живеят свободно и щастливо на границите им има тълпи преселници от запад, когато техните велики ръководители бъдат критикувани те поощрително потупват критикуващия в израз на свободолюбие и демокрация а и там постоянно се правят филми против власта разбира се но великите ръководители са снизходителни, а който се провни го пращат за наказание в САЩ да види какво е глад и мизерия и липса на свобода

#41 Оня Дето Го Трият 11.09.2011 в 15:42:41

В тия всички "миролюбиви" прекрасни държави ако сумираш жертвите на режима, ше излезе, че войната в Ирак е едно безобидно военно учение..... Обаче върви го обясни това на "инакомислещия" Фридман, дет ни замеря с някакви цифри тука на жертви на Америка

#42 John Smith 11.09.2011 в 15:44:37

Добрия герой е фермера, дето сади памук, китайчето което шие Найк, иракчанина който продава дюнери.... с две думи хората който бачкат здраво и произвеждат нещо. И в Щатите, и в Китай, и където и да е. А лошия герой са корпорации и банки, дето си купуват политици, и определят бъдещето на света. Елиментарно, Уотсън...

#43 FRIEDEMANN 11.09.2011 в 15:45:35

Какво значи добри герои?Имаме няколко държави на кормилото на света(Г8 например),една от тях е най-големия лицемер от всички.Под предтекста на демокрацията провежда геополитическите си задачи по най безкрупулен начин.Към момента САЩ имат над 2 милиона военни разположени в 1000 военни бази в 150 държави по света,тези цифри какво ти говорят на теб?Дали те са за контрол,природни ресурси или натрупване на капитал или за демократизиране на света прецени сам .В световната политика(геополитика в частност)няма добри герои,има интереси и съм убеден,че го знаеш.

#44 Оня Дето Го Трият 11.09.2011 в 15:47:34

Освен това "инакомислещия" Фридман ще може така свободно да си плещи глупостите само в оксиморона на демокрацията САЩ, България и още няколко страни по света. В повечето други хубави държави-противници на лошата Америка досега щеше вече да виси на някое дърво нашия Фридман, обаче то е лесно така да си "инакомислещ" плюейки по клона на който седиш...

#46 FRIEDEMANN 11.09.2011 в 16:01:15

Оня дето го трият,това че има брутални режими по света,НЕ ОНЕВИНЯВА САЩ за поведението и по света.За сваляне на правителства,подкупване на такива или водене на директна война.Защото Китай,Беларус,Венецуела итн не дойдоха да използват военни бази на територията на България,дойдоха САЩ.Каква е ползата ни от това,никаква,освен че станахме от преди 2 години когато Ал Кайда официално ни сложи в списъка си на терористични цели.Отделно че войниците ни умряха за техните интереси,аз или който и да било друг българин нямаме полза от нашите войници да се бият в Афганистан.Да страна сме по договор и го следваме,но това не значи че на мен ми харесва или искам.Утре ако не дай Боже гръмне бомба в метрото кой ще бъде виновен за това,освен извършилите акта? Като има режими погазващи човешките права в редица държави по света има международни механизми за налагане на промяна.Един от най-силните е икономически(ембарго),рестрикции на всеобщо международно ниво.Като Китай са деспотичен режим,защо всички демокрации изнасят заводите и фабриките си там.Гледал съм много документални предавания където в Индия,Камбоджа,Виетнам масово се използва детски труд за изработване на спортни стоки-Адидас,Пума,Найк.Е защо компанийте си затварят очите,щото им изнася.Но се отклонявам от темата. Пак да напомня,това,че има държави в света които се управляват от авторитарни режими,не извинява най-развитата демокрация в света(САЩ) да действа като тях и на всичкото отгоре,да се държи лицемерно за това. П.С.Колко от вас знаят,че Садам Хюсеин и Осама Бин Ладен бяха врагове и докато Садам беше на власт Ал Кайда нямаше в Ирак.Е това не попречи на Дж.Буш в едно от обръщенията си към Сената да заяви,че Садам и Осама били тренирали бойци на Ал Кайда да поразят САЩ

#47 FRIEDEMANN 11.09.2011 в 16:12:51

Дурекс,защо мислиш,че света има нужда от "световен полицай"?И от кой и какво пази този "полицай".САЩ просто зае пространството което остана след разпада на Съветския Съюз.Те са поредната държава(империя) и общо взето като се замисли човек всички такива си приличат от Римско време,та до днес. Китай не би станала империя като САЩ или СССР или Великобритания,просто тяхната култура не е завоевателна както европейската или близкоизточната.Никога няма да тръгнат да завземат света като американци,Англичани,Руснаци,Турци итн.

#50 FRIEDEMANN 11.09.2011 в 19:07:13

Дурекс то по тази логика и СССР са били "полицай" защото са спрели болните амбиции на Хитлер.Света няма нужда нито от американската "демокрация",нито от тяхното полицействане.Влезли са там където им отърва.Има толкоз информация за финансиране на тероризма от САЩ.Ами,че един Садам Хюсеин беше сложен на кормилото на Ирак от САЩ и след като не им стана изгоден хайде марш.Ами какво се опитаха да направят с Иран 78/79г.Ами Чили и много много други държави.Какво направиха американците в Косово и в Грузия.Не злорадствам,а наистина питам.Не ги възприемам въобе като световен полицай,чесно казано,си мисля,че нещата щяха да са по-добре,ако не си бъркат носа на всякъде.Кажи конкретно във войната с Ирак,как Ирак нападна САЩ,с какво ги провокира за да ги нападнат.Може би с това,че Садам искаше да продава в евро,нещо което би съсипало САЩ,не знам,само мога да гадая.Но в прочетеното през години определено смятам,че те са виновни за много повече конфликти от колкото да са предотвратили такива.Това което го правеха през Студената война го правят и сега.На времето са спирали СССР от разрастване,а сега тях кой ги спира...........Преди 89-та не можеха да се нападнат директно(това значеше атомна война) и за това се ползваха държавите по периферията на влияние-Южна Корея,Лаос,Камбоджа,Виетнам итн итн.Не смятам,че има нужда от "световен полицай",даже смятам това понятие за ново название на империя.Икономическите интереси в днешно време движат света.Русия е пример за това,кой вижда в днешно време заплаха от покоряване от Русия,никой,а от САЩ повечето.Те за това се надигат и Бразили и Индия и искат Г8 да се разшири.Истината е че САЩ са възприели мислене на империя и световен господар(не полицай) и не могат да приемат съперничеството от държави като Китай,Идния,Бразилия итн. А все повече и повече САЩ са недолюбвани по света(говоря за тяхната политика,не за хората).Спомням си преди време Лула да Силва(Президент на Бразилия) и Дж.Буш се сдърпаха сериозно,както за войната в Ирак,така и за петрола който се добива в Бразилия.Хуго Чавес пък изгони американските петролни компании от Венецуела,обявиха го за какъв ли не,но народа си го обича и стандарта на живот се покачва.Мисля,че направиха някакъв съюз Латино-американските държави Меркосур.Общо взето САЩ трябва да се научат или осъзнаят,че не е периода на Студената война,но ще им е трудно.А както са тръгнали с този външен дълг към Китай,може накрая и държава да нямат.Виждаме вече Кирай иска и юана да замени долара като международна конвертируема валута.Ще става голям цирк идните години. П.С.Съжелявам за отклонението по темата.

#51 FRIEDEMANN 11.09.2011 в 19:14:00

Извинявам се за някои правописни грешки,пишех бързо.

#52 Оня Дето Го Трият 11.09.2011 в 19:40:51

Фридман Как да ти го кажеме по-простичко, та да го разбереш: Америка изобщо не е най-добрия пример за демокрация, но по-добра демокрация засега не е съществува! И ако Америка например тази нощ изчезне от лицето на Земята, дните ти на теб лично на тоя свят са преброени......в повечето от страните от Г8 не са толкова либерални към разни дето претендират да са "инакомислещи" Така че плюй сега, докато още може

Новините

Най-четените