Свикнали сме до болка - 11 от едната страна и 11 от другата. С 22-ма на терена започва всеки мач от повече от поне 150 години насам. Преди това цари хаос...
Предисторията
До въвеждането на стандартните 11 играчи от отбор, броят не е константа. Преди даден двубой представителите на съперниците се разбират колко на колко ще се играе. Има случаи с 15, 20, та дори 25 души в отбор.
В летописите на играта е описан култов двубой от 1840-а, когато в мачле между студенти от Кеймбриджкия университет състезателите се объркват кой за кого играе. Мачът завършва при боево нулево равенство, но не това е най-паметното от него. А фактът, че единият отбор е от 15 играчи, а другият - от 25.
Защо футболнитете функционери в крайна сметка се спират на 11 играчи?
Трите версии
Тъй като Англия е родината на футбола, и трите версии за събитията, повлияли за утвърждаването на броя на играчите, излизащи на терена, са свързани със спецификата на тази страна.
- Влиянието на крикета: Според една от версиите 11 играчи стават оптималният брой във футбола, тъй като отборите по крикет от 19 век също са с толкова състезатели. И същият отбор, който играе крикет през топлите месеци, се използва за игра на футбол през студените сезони.
- Първенство по спални: Учениците от Чартърхаус, Хароу и Итън живеят на общежитие в стаи от по 11 момчета. Именно в тези градове възникват "първенствата между спалните", чиято мода се разпространява и в други английски градове.
- 10 + учител: Третата версия е отчасти свързана с втората. Според нея 10 от играчите са били събирани от цялото общежитие, а един от техните учители заставал на вратата.
Коя от тези версии е вярна остава предмет на дебати и до днес.
Ключовата среща
Мачът-пионер, считан за ключов за утвърждаването на броя на играчите, е между Шефилд и Лондон на 31 март 1866 г. Двубоят се провежда във формат 11 на 11, а победители излизат столичани.
Скоро тази бройка играчи става задължителна за официалните срещи. И така е и до днес.
