Веднага след атентатите от 11 септември 2001 г. тогавашният съветник по националната сигурност Кондолиза Райс привика екипа си от старши експерти и ги помоли сериозно да помислят "как да извлечем полза от създалите се възможности".
Голяма надежда се възлагаше на обединеното в гнева, тъгата и страха си обществo
Администрацията на президента Джордж У. Буш се опитваше да извлече максимално възможния политически ефект от това. "Смятам, че 11 септември бе един от тези големи трусове, които ни отварят очите и изострят вниманието ни", заяви Райс пред списание "Ню Йоркър" след шест месеца.
10 години по-късно начинът, по който Америка отговори на терористичните атентати, показа три неща: ограниченията, пред които може да се изправи огромната й военна мощ, относителният й геополитически упадък и степента на поляризация на политическата й култура.
Оказа се, че е неспособна да спечели войните, в които сама избра да участва, да плаща за тях и да постигне консенсус по тези въпроси. Комбинацията от ограничаване на свободата у дома и военна агресия зад граница доведе до това, че никой не се чувства в безопасност, а животът на много хора е застрашен.
Убийството на Осама бин Ладен предизвика толкова голяма радост и защото почти всеки друг американски отговор на атентатите от 11 септември се смята за частичен или за пълен провал.
Националното обединение, до което доведе трагедията от 11 септември, се оказа голямо, но и продължи кратко. Сплотяването на американците около националния флаг бе истинска емоционална реакция на сполетелите ги събития, а патриотизмът е не само допълнение към политическата култура на този народ, но е основна и най-важна част от нея. Атакувани като нация, жителите на САЩ напълно логично почувстваха необходимост да се обединят.
Освен скръбта на приятелите и семействата на жертвите в националната тъга имаше и елемент на нарцисизъм
Той се прояви в политиката и ясно пролича в тона на много от коментарите за терористичните удари. За някои проблемът не бе в това, че е станала подобна трагедия, а че подобно нещо може да се случи точно в Америка и на американците. Умението да съчувстват на други народи, които са преживели подобни трагедии, и желанието да предотвратят такива страдания в бъдеще се изпариха, когато се появи необходимостта да се отмъсти за атентатите.
Изглеждаше все едно само американците могат да чувстват болка, а смъртта на цивилни жители на други държави не бе толкова важна.
Този нарцисизъм бе илюстриран най-добре в отговора на бившия вицепрезидент Дик Чейни, когато наскоро му бе зададен въпрос при какви обстоятелства би се противопоставил на възможността Иран да използва т.нар. водни мъчения срещу американци. Малко преди това Чейни обяви, че продължава да подкрепя правото на Америка да използва подобни тактики, за да получи необходимата й информация. "Имаме задължения към нашите граждани", заяви той. "И правим всичко, за да ги защитаваме".
Колкото и извратени да изглеждат сега подобни възгледи, скоро след атентатите те се приемаха доста добре. Точно тогава бяха направени и много от грешките, на базата на които бе изградена американската външна политика в следващите 10 години.
Тероризмът направи това
"Терорът преди всичко е страхът от извършването на следваща атака", пише Арджун Ападурай в книгата си "Страх от малките числа" (Fear of Small Numbers). Администрацията на Буш се страхуваше точно от това. "Следващия път може да не се издига само дим, а да се оформи атомна гъба", заяви Райс. "Достатъчно е само веднъж да бъдат точни. Ние трябва да бъдем точни по всяко време".
Проблемът е, че администрацията се оказа права за много малко неща. Мащабни акции срещу хора от държави с преобладаващо мюсюлманско население доведоха до изпращането на 1200 души в "центрове за превантивно задържане"; проведени бяха разпити на 19 000; създадена бе специална програма, по която бяха регистрирани над 82 000, но нямаше нито един обвинен в тероризъм.
В продължение на десетилетие възможността САЩ да смажат "Ал Кайда" все още почти изцяло зависи от преговорите с Пакистан и сключването на сделка с талибаните в Афганистан, където в последния месец Америка даде най-много жертви от началото на войната. А изобщо не е станало и дума за Ирак.
Ефективният отговор на атентатите от 11 септември, който наистина би задоволил американското общество по онова време, вероятно изобщо не съществува
Комбинация от дипломатически натиск, целенасочени операции на разузнаването и по-ясна външна политика щеше да бъде най-успешният вариант за отговор. Веднага след ударите трябваше да бъдат предприети по-спешни, строги и правещи силно впечатление мерки. Тогава обаче се чуваха само гръмки обещания и декларации, а тези, които настояваха за предпазливост и сдържаност, бяха сравнявани с Невил Чембърлейн (б.р. британски политик от Консервативната партия, министър-председател в периода 1937-1940 г. и привърженик на политиката на омиротворяване на агресора).
Дори и сега, когато се появиха съмнения дали е било правилно бомбардирането на Афганистан, често се задава въпросът: "Със скръстени ръце ли трябваше да стоим?". Като че ли, ако не се предприеме военен отговор, изобщо няма да се смята за отговор и е по-добре да се действа, макар и неефективно и с цената на много невинни жертви, отколкото да се направи нещо, което ще даде резултати и ще донесе по-малко драматични последствия.
Несъгласните с тази логика в САЩ първоначално бяха малцинство, чието мнение бе отминавано с пренебрежение, осмивано или те дори бяха хулени от мнозинството. Малко след атентатите тв водещият в ABC Тед Копъл покани в студиото си индийския автор на романи и противник на войната в Афганистан Арундхати Рой и го представи по следния начин: "Някои от вас, зрителите, може би повечето от вас, няма да одобрят това, което предстои да чуят тази вечер. Не е необходимо да слушате. Но ако все пак го направите, трябва да знаете, че несъгласието понякога се появява в необичайна форма..."
Времето течеше, а броят на несъгласните започна да се увеличава
Най-важният фактор, който определя отношението на американците към една война, е дали смятат, че тя ще бъде спечелена, обяснява Кристофър Гелпи, който е преподавател по политически науки в университета Дюк и е специалист по обществените нагласи в сферата на външната политика. Когато стана ясно, че американците затъват в Ирак, националното единство отстъпи място на сарказма, недоверието и взаимните контраобвинения, които днес характеризират американската политика.
Отговорът на атентатите от 11 септември не създаде подобно разделение - година преди атентатите президентските избори бяха решени от съда, - но задълбочи, подкрепи и оформи разединението в обществото повече от половин десетилетие преди икономическия срив. Това бе основният въпрос в изборите през 2004 г. и през 2008 г., когато надеждата бе в Обама, а страхът - в Маккейн и Пейлин.
В международен аспект победата на Обама означаваше закъснелия, с повече нюанси и по-ясен отговор на атентатите от 11 септември, който даде сигнал, че Америка е готова отново да си взаимодейства с останалия свят и да изпълнява международните договори.
Промяната в тона, стила и до известна степен в съдържанието също се оказа недостатъчна
Вярно, Обама унищожи Бин Ладен, администрацията му планира да изтегли войските от Ирак и Афганистан и изразът "война срещу тероризма" бе изваден от употреба. Но те запазиха много от най-проблематичните елементи на тази война, сред които затвора в Гуантанамо, извънредните мерки и военните трибунали, а войната в Афганистан се задълбочава.
Междувременно арогантността, демонстрирана от Райс, че Америка може просто да оформи света по свое желание, отстъпи място на отрицанието и на спорадични пристъпи на безсилен гняв. Нараства ислямофобията, думата "мюсюлманин" стана обидна, а войната в Ирак очевидно е успешна.
"Ние сме актьори в историята... и всички вие изучавате това, което правим"
През 2004 г. съветник на Буш (смята се, че това е бил Карл Роув) се скара на журналист от в. "Ню Йорк таймс" за това, че пише за "общност, базирана на реалността", което означава хората, които "вярват, че решенията идват от старателното изучаване на действителността... Светът обаче не е устроен по този начин. Сега сме империя и с действията си създаваме наша собствена реалност. Вие старателно изучавате тази реалност, но ние отново ще действаме, създавайки нови реалности, които също ще трябва да изучавате пак, и така нещата се подреждат по местата си. Ние сме актьори в историята... и всички вие изучавате това, което правим".
Светът обаче не е устроен по този начин. И реалността от последните 10 години показа колко неправилна е тази риторика.
Над 3.3 трилиона долара е струвало ликвидирането на последиците от терористичните атаки на 11 септември 2001 г., съобщи "Ню Йорк таймс".
Според изданието "Ал Кайда" е похарчила около 0.5 млн. долара за атентатите срещу Световния търговски център и Пентагона. С други думи всеки долар, похарчен от "Ал Кайда" за планирането и извършването на атентатите, е струвал на Вашингтон около 7 млн. долара.
Най-голяма част от тези средства - 1.649 трилиона долара, са похарчени за войната срещу тероризма, като военните действия в Ирак са стрували 803 млрд. долара, а в Афганистан - 402 млрд. Очаква се разходите за войната в Афганистан през следващите пет години да достигнат 223 млрд. долара, а ако 5000 военни останат в Ирак до 2016 г. там ще бъдат похарчени още 55 млрд. долара.
Като цяло според вестника бъдещите разходи за война и за грижи за ветераните ще достигнат 867 млрд. долара. Разходите по вътрешната сигурност възлизат на 589 млрд. долара, икономическите загуби се оценяват на 123 млрд. долара, а човешките загуби и и щетите върху сградите и техниката - на 55 млрд. долара.
Такава е равносметката след десетата годишнина от атентатите, отбелязана с възпоменателна церемония на Кота нула - там, където бяха кулите на Световния търговски център. Президентът Барак Обама и предшественикът му Джордж Буш заедно със своите съпруги се присъединиха към хилядите, дошли да почетат паметта на близо 3000 души, загинали при терористичните нападения.
Те се спряха пред единия от двата десетметрови мемориални водопада и докоснаха бронзовите панели с имената на загиналите преди десет години.
Оня дето го трият,защо мисиш,че ще продължат да съществуват такива "световни полицаи" като САЩ.Не виждаш ли,че бъдещето е в съюзи.не виждаш ли,че Русия преустанови това си завоевателско мислене.И сега произвежда какво ли не и се налага на пазара с петрол,газ,оръжие итн.Не виждаш ли,че бъдещето на света е в икономико-политически съюзи като Европейския съюз,като МЕРКОСУР(пише се с главни букви)? Ами демокрации за пример може да се дадът Германия,Франция,Испания,Канада,Австралия.Държави които нямат аспирации да влдеят света като САЩ.Кажи ми ти конфликт в света след 1945 където няма пръст Американското правителство?
Зверствата в Косово, Хърватска и т.н. в оня период (десетки хиляди изклани) бяха извършени от СЪРБИ, не от американци - запиши си го някъде! И това че от една държава е откъсната територия едва ли е най-големия проблем на земята - откак свят светува разни територии биват завлядявани от една или друга държава. Егати и тъпия пример ви е това Косово! Durex ти го каза по-долу: всеки убит в Ирак се приписва на сметката на американците, та ако ще бомбата да е заложена от едното племе шиити за другото - сунити. В Афганистан Америка прави далеч по-нежна операция от тази на руснаците през 80-те - къде бяхте тогава да протестирате за бедните авганистанчета дето гинат? В американските затворите Абу Гариб и Гуантамо я има 10 жертви, я няма....я иди питай в руски, китайски, ирански и т.н. затвори колко ли жертви падат без такива като тебе дума да обелят? тоя спор ми става досаден вече. айде стига
" Русия преустанови това си завоевателско мислене" Ааааа не, с това чашата преля!
Ама като са такава "велика" демокрация, коята не се примирява с лошото що не вземат САЩ да обявят една война на недемократичен Китай, да вземат да спасят жените в Саудитска Арабия. Ама не, не щат да налагат там демокрация. На Китай щото ги държат икономически, на вторите щото играят заедно петролните си игри. Аааа, забравих и Иран. Поне там да отидат. И според мен бъдещето ще се определя от съюзи между държави, а не от една единствена, която да се държи като милиционер със завършен трети клас.
Оня Дето Го Трият,искам да те попитам,ти от геополитика и икономика интересуваш ли се??? Косово много ама много ни засяга нас българите(политически),в задния двор ни е,това би трябвало да те интересува и теб. Като чета как с лека ръка отхвърляш мъченията в Абу Гариб и Гуантанамо направо ми е жал за теб.Най-вероятно и клането в Ми Лей(Виетнам) ще отречеш. Наскоро четох доклад за над 400 000 случая на мъчения от страна на американски военни в Ирак и Афганистан,ама това за теб най-вероятно е статистика. А какво направиха САЩ в Афганистан?Продаваха оръжие на бунтовниците.Ако не знаеш СССР беше ИЗВИКАН от Афганистанското правителство да помогне срещу борбата с бунтовниците. И да всеки следящ икономическите и политически новини,ще ти каже,че Русия няма завоевателски аспирации,защото се научиха,че е по-лесно вместо да воюват и създават всевъзможни съюзи да продават газ,петрол,автомобили,оръжие итн итн.
Фридман Значи прочете доклад за 400 000, а не потърси да прочетеш някъде доклад за затвори в световни сили като Китай, Русия и Иран? Много държиш на мъченията в Абу Гариб, но 5 пари не даваш за мъченията преди това на Саддам например. Съотношението е КОЛОСАЛНО в полза на Саддамовите изтезания! Малко едностранно гледаш ми се струва Я питай в Украйна, Молдова, Беларус, Грузия и т.н. дали Русия няма завоевателски намерения! Маджести А що очакваш САЩ да спасяват навсякъде, нали не трябвало да има световен полицай? Значи ако нападат - що нападат? Ако не нападат - Ама що не нападат наред? Последно какво искаме?
До Оня Дето Го Трият Спорът с опонент като FRIEDEMANN е не само безсмислен,но и обиден за интелекта.Нивото му е като на пенсиониран военен,бивш член на БКП,който чете много вестници.Но само тези които му харесват. И у когото е залегнала неизтребимата вяра в прогнилата същност на капитализма и неизбежната победа,(хайде да си го признаем),на комунизма! САЩ са Сатаната, Русия,(и донякъде Китай), са царството божие на Земята! Точка и Амин!!!
Що се отнася до коментарите на My Majesty, то те не са дори и на нивото на нейният идеологически другар! Тя дори и вестници май не чете!!
Това точно се опитвах да кажа цял ден!
Оня,говориш за Садам и неговите мъчения,а кой го сложи на власт бре,поинтересувай се и прочети,може да разбереш нещо. Дурекс някой хора като мен и Маджести имаме глави на ръменете и може да мислим с тях.Никъде не съм казал че Америка е злото(Сатаната) на света,а Русия доброто итн. а че ролята им на световен полицай е абсолютно противоположна на това въз основа на което е създадена самата държава.Попитайте обикновенния американец и ще ви каже.В повечето конфликти и държави не искат да се намесват.Но много от тях са ограничени и манипулирани. Дурекс не ме интересува как ме описваш или какво смяташ,квалификацийте които правиш и целенасочената информация която пишеш говорят едно-проамерикански ориентиран тесногръд човек. Защо не вземете с Оня да се запишете в Американската армия,ходете и се бийте в Ирак и Афганистан,ще намерите ОМУ и какво ли още не......... Аз искам да живея в една цивилизована и културна Европа(каквато е) без глупавия американски модел на мислене и поведение,без деградацията на техния консуматорски начин на живот.Без това да ми се натяква как някакви бунтовници от някакви пещери на 5000км ще дойдат и ще ми отнемат свободите.Имат и хубави неща,но не могат да се сравнят Като една Франция,Финландия,Дания итн.
До durex: А, не така момченце. Не се опитвай да ми припишеш неща, които не съм изричала. Тоз похват го знам и точно на мен да ми го играеш, няма да стане. Първо, това че с фридман по тази тема мислим почти еднакво, не означава, че сме идеологически другари. Просто защото ТУК, драги, изобщо не сме говорили за идеология. От малко неща се дразня, но да ми намекваш, че клоня към комунистическата идеология е чиста проба глупост и заяждане на дребно. Никъде, повтарям никъде не съм написала, че предпочитам Русия или Китай да вземат ролята на водеща сметовна сила. няколко пъти повторих, че който и да е водеща световна сила, все яко нагазва в лайната и прави куп безобразия. Няма значение дали ще е САЩ, Китай или Русия. ДА ппенебрегваш аргументите ми и да обиждаш интелекта ми е разбиремо, така реагират мъжете, които не могат да понесат, че съществуват мислещи жени. А когато разберат, че на таз земя има и по-умни от тях жени, което хич не е трудно, направо пощръкляват. Ако искаш спор, спори с аргументи, факти, анализиай исторически събития и т.н. Ако си чешеш езика, ок, няма проблем, но не искай да те приемам насериозно в жалките ти квалификации. До Оня дето го трият: Не искам САЩ да нападат никого. Нито Иран, нито Китай, нито Ирак, нито Виетнам. Искам да спрат да се бъркат в суверинитета на останалите държави. Да спрат да създават огнища на бъдащи конфликти, да спрат да са единствената самопроизвела се печатница за пари, да спрат да ГРАБЯТ световния РЕСУРС и сама малцина да богатеят и после тази шепа хора да реши, че в даден ден, може да пожертва 3 000 човека и т.н за разлика от вас, аз знам, че ще спрат. Не защото го искат и са демократични, а защото светът си има своя логика и дали за добро или не, но не търпи дърго време хегемонии.
"Ur 11/9 is our 24/7"!
До Deyan Savov: Никой не погребва САЩ, те сами ще се разпаднат. Но ако си чел история щеше да знаеш, че разпадът може да трае десетилетия, дори столетие. Ти да не си мислиш, че България се е разпаднала да година-две след разцвета си при Иван Асен Втори Колкото по-голяма е една империя, толкова по-дълго се разпада, а това носи нестабилност. Затова и част от държавите в Южна Америка проявиха далновидност и започнаха обединение. Бразилия побърза да изплати всички дългове към разни международни финансови институции, трупа резерв и се обединява с част от съседите си. Няма вечни неща на този свят. Това че САЩ ще се разпадне не е лошо. Ще се оформят няколко нови държави, които ще имат по-различно място в глобалния свят. Това е. И ще се поддържа равновесие, а не хегемония
Vania Doichinova О цяла статия и 80+ коментара това ли можахте да измислите с вашият интелект?Персонално заяждане за 2 грешки Ако нямате какво смислено по темата да напишете,по-добре си мълчете.Дакива дребни заяждания не носят на никому полза .... А ако не ви харесва позицията ми,оборете я с факти.
Трагикомедия! Някои хора остават цял живот в осми клас... Нарича се "АВТОЦЕНЗУРА" и се смята, че това е нашия най-голям враг по отношение на възприемане на информация - нежеланието, неудобството (понякога и страх) от запознаването и възприемането на нова информация. "Не може да бъде", значи не съществува. Казано по друг начин - ние си пречим, сами на себе си. За щастие или нещастие, живеем във време, когато информацията е в огромни обеми по всяка възможна тема. Да казваш, че света е устроен, както ти нареждат от официалните мултинационални медии е, меко казано, липса на самоуважение и интерес към живота. Би било прекрасно всички да сложим розовите очила и да не мислим за реалността. Да вярваме, че лошите са тези, които ни посочат, а не тези, които ограбват, убиват, препродават, заличават идентичности... Та, за хората с розовите очила, ето ви един съвсем актуален жокер - Уикилийкс. И една молба - покажете ми снимки с останките на самолета, който се разби в Пентагона... И какви са тези безумни сравнения м/у САЩ и Китай???