Kъм името му може да бъде тагнат неологизмът think-tank във всичките му смисли - зависи от гледната точка на тези, които го припознаха като "автентичен, самосъздал се граждански активист от англосаксонски тип" (Харалан Александров) или на обявилите го за "типичен Остап Бендер, който ще си изпати" (Божидар Димитров).
Като внезапно нахлул в казионното ни медийно пространство преди повече от две години, най-общо казано хуманитарният експерт Гамизов успя да се сдобие със синдрома на перманентното внимание, оставяйки след себе си гъделичкащи конспиративното мислене легенди - и изключително крайни чувства и мнения.
На (Skype) въпроса къде е в момента, отговаря, че предпочита да замълчи и добавя в типичен стил: "Новото винаги е недовършеното старо. Не съм се спрял и за минута."
BG Positive моделът му се крепи най-вече на осъзнаването на смъртта на фетишите в съзнанието (като този, че ЕС е зает с грижата за българското добруване). "Време е да се пробудим и да видим, че утринта е мрачна, но можем да направим деня си слънчев", казва Гамизов, според когото българите, макар бедни и загубили пътя, са едни много хубави хора, които могат всичко.
Личността
Въпросът е съсипващ... Личности са тези, които успяха да устоят на изкушението да вярват в лъжите, с които са засипвани ежедневно.
И успяха да запазят ума си честен и критичен - независимо от кого са изречени тези лъжи и колко авторитетен е този глас.
Лъжите са много съблазнителни и обещават - срещу вяра в тях, спокойствието на примирението с кошмара около нас.
Лъжи като тези на Европейската комисия от времето, когато ни обяви за готови за ЕС с всички произтичащи задължения и права. Или сега - когато обяви репресията върху разделението на властите за политическа воля за борба с престъпноста.
Лъжи като тази на Джордж Буш, че Сергей Станишев е Mr Clean.
Мега лъжи като измамите АЕЦ "Белене", Марица Изток 1 и 3, странната приватизация, която замени държавната липса на пазар с частна такава... или това, че има идеологически различия и житейски практики сред политиците в България.
Трябва дълбоко да се възхитим от това малцинство българи, които отказват да са част от лъжата и така запазват шанса на нацията за по-добро бъдеще.
Събитието
За мен това събитие е много лично, отрезвяващо, недефинируемо като дата - и ми трябваха месеци, за да го възприема.
И то е осъзнаването на дълбоката самота и изолираност, в която се намира българското общество при всеки негов стремеж към истинските ценности на демокрацията.
Осъзнаването, че тези, които са ни приятели - като САЩ и силните държави в ЕС - всъщност лицемерно насърчават най-лошото в българското общество, защото се възползват от него с класическото лицемерие, че историята се пише от победителите и че мнението изказано от тях е от крайна инстанция и не подлежи на критика.
За мен лично това отрезвяване е положително. Говоря за смъртта на фетишите в съзнанието. Защото фетишът, че САЩ или някоя държава, или чиновник от ЕС от сутрин до вечер мисли за българското добруване, е мъчителен като терминална фаза на раково заболяване.
Време е да се пробудим и да видим, че утринта е мрачна, студена и тъжна - но можем да направим деня си слънчев и щастлив.
Просто трябва да се потрудим. За себе си, децата си, техните деца и тези, които още дори не можем да си представим, че ще се родят.
Явлението
Масовата култура сега е нещо като социалистическата масовка за спане по театри и концерти.
Ежедневното практикуване на правилното за сметка на лесното трябва да е нашата култура.
Проблемът е, че правилното винаги е съпътствано с много усилия и е далеч от културата на порнографията, която е отлично представена в България от чалгата, шкембе чорбата и евтиното забавление.
Но има достатъчно хора, които "прогледнахме" и повече не искаме да живеем в лъжи. Искаме си живота такъв, какъвто си го направим.
Повече не искаме да определят живота ни полуидиоти, които се събуждат по посолствата и започват деня с антидепресант, погълнат с водка.
Българите, макар бедни и загубили пътя, са едни много хубави хора, които могат всичко.
Време е народът да вземе торбата за боклук и да пъхне там сегашния "елит". После ще е лесно, защото всичко ще е продукт на естествени процеси.
Откритието
Откритието е колко много хора са устояли на описания по-горе кошмар. И колко много обичат родината си.
Като глобализиран човек, бях наистина изненадан от тях - и себе си. Винаги съм мислил, че светът е станал малък и мога да живея навсякъде. Оказа се вярно и не. Защото не мога да бъда щастлив навсякъде.
Явно понятието патриот не е само дума - да уточня, че патриот е пълната противоположност на националист.
Конкретно, сред нещата, заради които човек може да се чувства щастлив в България, е съвършено чистата разделителна линия между доброто и злото като философско понятие.
Тук всеки злодей дава всичко от себе си. Но красивите хора по улиците показват колко силен е животът въпреки всичко. С мъдроста, с която говорят с мен понякога...
Нацията иска да си върне достойнството. Наистина сега й е трудно след поредната "вълна" от безумци в лицето на продължението на Иван Костов и Георги Първанов - Цветан Цветанов... Но това е само част от "проглеждането".
Творбата
Филмът "Георги и пеперудите" на Андрей Паунов.
В този филм е всичко, което не искам и искам да се случва в обществото, в което живея.
В него е събрана цялата простота на страданието и на противопоставянето на това страдание.
И нещо много важно за мен - доброто намира сили и е живо дори на невъзможни места.
Повратната точка
...за България не е достигната и може, като всяка повратна или кръсто-съдбовна точка, да ни предложи път към мрака или светлината.
В този момент ние се стремим с всички сили да не позволим след десетки години мрак, зазоряването в българското общество да продължи към слънчевия ден.
Сигурен съм, че много от нас се страхуват какво ще видят на дневна светлина и как самите те ще изглеждат и ще се чустват под нея.
Може би България наистина е свърталище на духовен вампиризъм и светлината е смъртоносна за него. Пак ще кажа, че само от нас зависи какво ще се случи.
Незабравимото
...е в личен план. Прибирах се отнякъде преди години, дълбоко разочарован и отчаян, след среща като от филм, на която се бяха случили неща, по-гадни от най-перверзната фантазиия за теоретиците на конспирациите.
Светът изглеждаше като едно отвратително място, в което на мен и нацията, към която принадлежа, ни е отредено място в един от най-тъмните ъгли.
И тогава в самолета си поговорих с един много възрастен човек - оказа се, че ме познава, защото е с български корени и се интересува много от България. Каза ми нещо, което никога не забравям, цитирайки един антикомунистически лидер: "Никога не позволявай на съмнението да се загнезди в сърцето ти..."
