АЕЦ "Белене": 5 безсмислици и 5 въпроса

Отдавна продължава истерията около АЕЦ "Белене" и глупостите и лъжите, които бяха изговорени, успяха да пробият дебелата броня от нежелание да се включа в безкрайно отвратителната българска реалност, наложена от "ОТГОВОРНИ ПОЛИТИЦИ".

Като всеки прилично образован човек и аз се интересувам от настоящето и бъдещето си. За съжаление, то пряко зависи от икономическото състояние на мястото, което обитавам. Развитието на икономиката пък от своя страна пряко зависи от политиката и правилното управление.

Но да се върнем на въпроса с АЕЦ "Белене". Много енергийни експерти се изказваха по медиите, но някак си логични доводи за тезите им не чух. Логичните доводи обикновено са свързани с цифри. Поради това и аз реших малко да посмятам. Не съм енергиен експерт. Нямам достъп до предпроектното проучване на HSBS, макар като гражданин на Република България, платила 3 000 000 лева, да имам право на това. Поради това, впрегнах малко от опита си на "противен учен" от БАН да събера информация относно ядрената енергетика.

Към настоящия момент има изненадващо малко информация за централата и за технологията и на работа, а около цената има направо тежка мъгла. Поради това се спирам на най- реалистичните цифри (тези на руските експерти по проекта)- минимум 10 милиарда евро (реално може би над 12 милиарда евро) общи разходи(включващи и разходите по присъединяване към електро-разпределителната мрежа).

Да посмятаме

Ето и приблизителни изчисления на минималните разходи по проекта:
- 6.5 милиарда евро към руската "Атомстройекспорт" за ядрения остров съгласно тяхното предложение.
- Около 1 милиард за присъединяване в електропреносната система на България - минимум в две точки на високо напрежение 100kV; изграждане на около 200км трасе и отчуждаване на сервитутни зони; подстанции и т.н.
- Изграждане на депа за временно съхранение на отработеното гориво и т.н.
- Минимум 4 години от начало на строителните разходи до първоначален пуск.
- Кредит 7.5 милиарда евро, необходими за закупуване на оборудването и присъединяване на централата. За период 4 години до стартиране на работа на централата при 5% лихва натрупаната сума е около 2.1 милиарда евро. За тази цена получаваме обща инсталирана мощност 2 GW. В годината имаме 365 дни, по 24 часа или общо 8760 часа. Умножени по номиналната мощност на централата това прави 17.52 милиарда kWh за година.

На практика това означава, че централата работи 100% от времето, което е невъзможно, поради необходимост от рехабилитация на термопомпените и др. системи, стрес тестове, зареждане на ново гориво и извеждане на старото и др. Натоварването на централата зависи от избраната технология, поради това се въвеждат коефициенти определящи колко време в годината централата ще работи по номинална мощност - load factor или коефициент на утилизация.

Според типа гориво (съответно и цената му) за централата се определя и максимално ефективната технология. За различните технологии коефициентите варират от 42%(RBMK) до 82%(BWR).

Доколкото има някаква яснота за реактора за Белене, то неговия коефициент е 74%(PWR- Pressurized Water Reactor; Източник-World Nuclear Industry Handbook-2000, Nuclear Engineering International, ISBN 1903077176,2000).

Съгласно тези цифри централата в Белене ще произвежда годишно 17.52 милиарда kWh за година умножени по коефициента или общо 12.965 милиарда kWh за година. Данни на други експерти посочват цифрата 14.5 милиарда kWh за година.

Посочената стойност от минимум 10 милиарда евро е цената за построяването, в която не са включени разходи по експлоатацията като: за гориво, застраховка (Значително нараснала след аварията в АЕЦ "Фукушима"), охрана, поддръжка, суми за затваряне на централата (само по това перо скоро Литва поиска 240 млн. евро за около 2 години), съхраняване на отработеното гориво (тук разхода би следвало да е доста голям) и т.н и т.н

Безсмислица или лъжа №1: експлоатационен живот на реакторите

В медиите упорито се твърди , че експлоатационният живот на реакторите е 60 години. Елементарна проверка на настоящото състояние показва следното: 1974-1975 г. - влизат в действие първи и втори блок (по 440 мегавата); 1980-1982 г. - работа започват трети и четвърти блок (по 440 мегавата); 1988 - 1993 г. - въведени в експлоатация са пети и шести блок (по 1000 мегавата).

През 2004 г. са затворени 1-ви и 2-ри блок на АЕЦ "Козлодуй", а в началото на 2007 г. са затворени и 3-ти и 4-ти блок. Т.е. периодът за експлоатация на посочените реактори е около 30 години, при заложен проектен 50 години. Към момента 5 и 6-ти блок са работили съответно 24 и 19 г. , следователно за евентуална замяна на тези мощности би следвало да се мисли след 2025-2030 г.

Безсмислица или лъжа № 2: електропреносна система и потребление

Брутния вътрешен продукт на България през последните години нараства слабо. Обратно на това, потреблението на електричество рязко спада (над 30% за последните няколко години). Т.е. няма никакви доказателства за бъдеща липса на електричество в България. Към момента съществуващите по-големи мощности са следните:

ТЕЦ "Марица-изток - АЕS" - 670 MW; ТЕЦ "Марица-изток - ENEL" - 908 MW; ТЕЦ "Марица-изток 2" - 1580 MW; ТЕЦ "Марица-3" - 120 MW ТЕЦ "ВАРНА" -1260 MW; ТЕЦ "РУСЕ" - 220 MW; ТЕЦ "Бобов дол" - 630 MW; топлофикационни централи на природен газ - над 400 MW (общо ТЕЦ - 5788 МW); ВЕЦ "Цанков камък" и каскада "Горна Арда" - 2803 MW; ПАВЕЦ Чаира - 4 помпено-генераторни хидроагрегата с общ капацитет за производство на електричество 864 MW; ПАВЕЦ Белмекен - капацитет за производство на електричество 375 MW; ПАВЕЦ Орфей - капацитет за производство на електричество 160 MW.

Натоварването на електропреносната система за различните месеци от годината е различно, като през месеците ноември, декември, януари и февруари е приблизително с 60% по-голямо спрямо летните месеци.

В добавка, в резултат на извеждане на големите промишлени потребители, то може да се характеризира като пиково - резултат от различни фактори (външна температура; ден-нощ и др. С оглед стабилност на електропреносната система, в такива случаи единичните генериращи мощности не трябва да надвишават 500 MW (или 10% от максималната потребявана мощност). Пикови централи в този смисъл са само ВЕЦ, ПАВЕЦ, ПГЕЦ.

Към момента АЕЦ "Козлодуй" с обща генерираща мощност 2000 MW произвежда над 50% от електричеството през лятото, ограничавайки работата на другите централи. Добавянето на още една базова мощност, ще доведе до риск за електропреносната система.

Безсмислица № 3 или една голяма лъжа: липса на алтернативни генериращи мощности и колко са вредни ВЕИ

Нека разгледаме как са поставени другите източници на енергия спрямо този. Понеже съм запознат добре с фотоволтаиката, реших да се спра на слънцето.

Към момента средната цена за централа, изградена по тази технология, е между 0.8 и 1 евро на ват инсталирана мощност. В това се включва всичко, дори и оградата (модули- от 0.4 до 0.6 евро на ват, инвертор - от 0.08 до 0.14 евро на ват, конструкция - от 0.08 до 0.2 евро на ват, проекти, присъединяване и т.н). За проекти над 1 MW цената може да падне под 0.8 евро на ват.

Тоест за разгледаните 10 милиарда евро може да се построят централи с обща мощност от 10 GW до 12 GW. Произведената енергия от тези централи ще е около 13-14 милиарда kWh (при инсталирани 10 GW) и 15.6-17 милиарда kWh (при инсталирани 12 GW) за година или това значи, малко повече отколкото от АЕЦ "Белене". Данните се базират на добита реално енергия на територията на България, като за отделни региони добивът ще надвишава посочения.

Разходите при този тип енергия са почти нула. В добавка на това страната ни ще получава зелени сертификати, тъй като този източник е възобновяем. Колко ще са те - спестените въглеродни емисии ще са от около 6 032 000 тона до 7 540 000 тона за година.

Зелените сертификати се търгуват на MWh по средна цена 14 евро за сертификат. Следователно за година сумата ще е от около 291 000 000 лв. за година до 392 000 000 лева (приблизително толкова, колкото трябва да плащат ТЕЦ в България от 2013 г).

Така получените сертификати могат да се пренасочат към ТЕЦ-овете, гарантирайки енергийната стабилност на мрежата и ефективно ще намалят крайната цена на енергията от тези централи. Това е от съществено значение към момента, поради тежкото състояние на енергопреносната система.

В следствие отпадане на големи консуматори от индустрията, консумацията на енергия в България се характеризира с големи пикове на потреблението последвани от големи спадове. Големи ТЕЦ или АЕЦ не могат да реагират подходящо на тези пикове. Подходящи за това са сравнително малки газови ТЕЦ или ВЕЦ способни да реагират на промяна на мощността в рамките на 8-15 мин.

Безсмислица №4 или още една голяма лъжа: срок на експлоатация

В медиите често се изявяват политици като Любен Дилов или Курумбашев, нагло лъжейки относно състоянието с ВЕИ (например и двамата споменават срок на експлоатация под 25 години). Както споменах, в по-голяма степен съм запознат с фотоволтаиката, затова отново ще се спра на този източник.

Само гаранцията на модулите, базиращи се на кристален силиций, е между 20 и 25 години, а експлоатационният период реално може да надхвърли 100 години. Структурата на модула е: стъкло, етилен - винил ацетат (полимер), фотоелементи, алуминиева рамка.

Фотоелементът най-често е на базата на кристален силиций с експлоатационния период при подходящи условия над 1000 години. Относно полимера, всички сме запознати с трайността на найлоновите торбички.

Безсмислица № 5: задължителната квота на ВЕИ в електропроизводството на страната

Съгласно подписания договор, България като страна член на ЕС, има задължителна квота от 16% до 2020 г. Към момента изпълняваме под 10% от изискването и няма реални изгледи да изпълним условието. Включването на допълнителна мощност не-ВЕИ ще увеличи необходимата мощност ВЕИ, правейки по този начин целта ни абсолютно недостижима.

"Честните" ни политици съответно ще кажат, че това май не е задължително. Към момента България плаща глоби и за други не-задължителни спогодби съгласно членството ни в съюза. Вие решете как стои въпроса тук и дали има вероятност да плащате глоби.

След всичко написано по-горе основателно възникват следните въпроси:

1. Необходим ли ни е референдум на тази тема?
2. Защо няма реален дебат по медиите?
3. Защо правителството не е публикувало официални данни относно проекта (3.5 години управление на страната)?
4. Случайно ли бе организиран референдумът - така че мнението на противниците на проекта да е слабо отразено (финансиране на рекламната кампания)?
5. Защо за председател на БАН в този момент бе избран председателят на комитета за защита на АЕЦ "Белене". Топло посрещнат от Бойко Борисов. Председателят на БАН сърдечно благодари за подкрепата на науката в България, докато отвън по-младите колеги стачкуваха срещу "геноцида" в тази област (например злоупотребите във Фонд "Научни изследвания")?

И още много, много въпроси, кой в действителност е за АЕЦ и кой против...