След серията хумористични статии, наречени "Плажният дневник на един батка" или "Дневникът на един плажен кифльо", реших да споделя размисли относно "Другите млади българи". Тези другите, които съвсем се разминават с описаните профили и далеч превъзхождат своите съвременници по интелект. Дали са числено повече или по-малко, няма статистически данни, но тях ги има и са съвсем реални.
Като общ средностатистически профил може да се обобщи, че това е млад човек (23-35 г.), който пребивава в столицата. Обикновено е "придошъл" от малък провинциален град - Шумен, Карнобат или Кюстендил, с цел образование и намиране на релевантна работа. Семейството му го е просветлило, че четенето на книги съвсем не е нещо лошо и е вложило цялото си добро съзнание при възпитанието на този индивид.
И днес, Той/Тя (Средностатистическият Млад Българин в София - СМБС) се движи обикновено с метро, където не само не се бута, но и възпитано отстъпва мястото си на възрастен или бременна жена. Може да се забележи, че СМБС е добре облечен, не скъпарски, но чист и прилежно спретнат, с хубав часовник и често с Kindle в ръка. Не пуфти и не пъшка, че е задушно в купето и търпеливо изчаква своята метростанция.
Наблюдаваме, че СМБС не само има образование, но и донякъде адекватна работа на трудов договор. Успял е да се добере до място в Кол Център, IT компания, правна кантора или банка. Знае цената на труда си и често стига до мениджърски позиции.
И това далеч не е всичко. Той/Тя (пак от наблюдения) е посетил поне 5 европейски столици, бил е на обмен или бригада в някоя държава и е успял да имплантира в себе си положителния опит, който му предоставят тези програми. И дори е посетил и няколко музея и галерии.
СМБС освен всичко друго, днес ходи на театър, кино, концерти и разни интересни събития. Гледал е почти всички моноспектакли на Камен Донев, както и някои от най-емблематичните представления на Народния театър. Знае къде се намират и другите театри, защото е ходил. Харесва Мая Новоселска и Мариус Куркински и дори може да направи някакъв анализ на дадена постановка. Кой какво е гледал, как го е разбрал и се е почувствал, се обсъжда на по бира с приятели/колеги. Почти не гледа риалити формати и телевизия, но е наясно със събитията в страната и новините. И може да коментира и обсъжда случващото се. Защото знае.
Това, по което се познава СМБС, е, че редовно чете книги. Колкото и невероятно да звучи, той познава някои съвременни български автори, чел е световните класици и прекарва известно време в някоя книжарница в търсене на ново, интересно заглавие. А такова ще намери, защото с другите СМБС, с които общува, често обсъждат книги! Ходил е на литературни премиери и знае кой е написал „Майстора и Маргарита".
Обикновено има и някакво хоби - рисува, играе настолни игри, реди пъзели, ходи на планина, кара колело, спортува или се занимава с фотография или кулинария. Все неща, които развиват мозъчната дейност. За тях също говори, интересува се и има мнение. Много от тези индивиди имат и домашен любимец, за който полагат съответните грижи.
СМБС се издържа сам, със заплата. Плаща си данъците и рядко се оплаква. Правят му впечатление редица несправедливости в страната ни, но успява да се мобилизира и да се справи с тях. Използва всяка възможност да научи нещо, да общува и да се развива. Използва Facebook предимно като източник на информация и новини, и много рядко за селфита и безсмислени разговори.
Изобщо, Средностатистическият Млад Българин в София е много наясно. Наясно е, че съществуват кифли, батки, бацета, майни, Златки и други подобни. Наясно е с живота в столицата, с управлението на държавата, с йерархията в големите фирми, с Европейския съюз. Наясно е, че семейството му в Етрополе е възпитавано в други ценности и идеи. И е хубаво да му обърнем внимание на този СМБС. Не е един, не са и двама, те са доста и са всеки ден в метрото.
Виц по повод комплексите: - Имаш ли комплекси? - Да, нисък съм и са ми криви зъбите.. А ти? - Еми да, един в Банско и един в Слънчев Бряг!
... днес е 1 юни. Денят на детето. Но, кой знае защо, по радиото звучат песни и мелодии от... моето детство (20 -30 годишна давност)... та когато прочета "младите българи" винаги се сещам за израза "млади учЕни" - сиреч - около 40-те. Казвам това, защото разликата в мисленето, културата и нагласата за живот е ОГРОМНА. Пример - вижте как разсъждава, например "шеф Манчев" и останалите "млади". Това да имаш хубав часовник и да работиш в "кол център" - според мен, няма как да е върха на сладоледа. А това, че се предвижва с "метро" - хайде стига, в останалите градове хората - какво, да не се предвижват с каруци. Нали всичко, далеч от морето, било провинция (по Хемингуей). Въпрос на "първите седем години". Така е. Има образовани, културни и отворени към света хора, които разчитат на себе си, за да живеят добре. Обаче, това, че били само в София... просто там има повече "администрация". И съответно повечко хора на "прилична" заплата... обаче, хайде влезте на работното им място - културата им се изпарява... бетер кифла, ряпя и маруля, с лек уклон към патладжан и тиквичка ;-)
""Посетил е поне 5 европейски столици", "редовно чете, спортува, играе настолни игри, ходи на театри и се вижда с приятели" - мога да кажа едно - този човек се е провалил в интимния живот и няма сериозна връзка" -------------- Ъъъъ, баси. Женен съм от 8 години, с две деца, и някак си успявам да правя голяма част от изброените неща. Посещаването на европейските столици обикновено го осъществявам с жена си (последния път и с големия ми син), иначе командировките, като част от професионалния ти живот, не знам защо да пречат на личния ти такъв. Не мога да кажа, че съм съвсем редовен във всички от изброените горе неща, но настолните игри с лапетата ми звучи като обратното на провал в семейния живот. А спорт по един час на ден и да речем още толкова четене, означават просто 2 часа по-малко кифлене във Фейсбук и ето ти го времето. С две думи, вярно се чудите за кво да се хванете.
Срещат се такива млади българи и по-други населени места, и не, не се съмнявайте, че съществуват. Ето мен - живея във Варна, но съм израснал в малко село. Не се движа с метро, защото нямаме тук, но пък имаме удобен автобусен транспорт (който е само ако бързам - почти до всяка точка на града мога да стигна с по-малко от час вървене). Наистина нямам "скъпарски" дрехи по себе си, но не нося часовник (използвам си този на телефона) и нямам 'Kindle" (аз съм си традиционалист в това отношение - или на хартия, или никак. Не се оплаквам от ни-що. Нищо. Просто няма смисъл от оплаквания! Но съм готов веднага да изляза на протест срещу някоя несправедливост. Имам висше образование. Бил съм точно в 22 европейски столици (ако броим Грузия и Армения за европейски страни). Ходя и на театър, и на кино, но предпочитам операта, въпреки че доста често заспивам (обстановката предразполага!). Въобще не гледам телевизия, защото там дават само реклами и разни пошли "риалита", които са ориентирани към т.нар. от мен "жълти хора" - това са малко или много всички онези, които намират нещо интересно в жълтите вестници да речем. В резултат малко изоставам със събитията в политиката и страната - за наводненията във Варна миналото лято разбрах 2-3 дни по-късно, от случайно дочут разговор (а живея тук!). За четенето на книги - ооо, да, обичам! Миналата седмица седнах и прочетох на един дъх "Мравки и богове" на Стефан Цанев - истинска българска книга, препоръчвам! Сега съм на "Физика на тъгата" на Г. Господинов. Но не мисля, че ако вместо книги, гледах по 1-2 филма на ден, бих бил по-лош човек. Понякога слушам Моцарт, Вивалди ("Зима"!) или Чайковски, а понякога - стар поп-фолк (не "чалга", не се научиха повечето хора, че не е едно и също), или каквото ми е на сърце, и - дръжте се - въобще не определям хората на базата на музикалните им вкусове! Да, сериозно! Имам си и хобита, имам си и сериозна приятелка, и няколко деца (само че, за сега се намират някъде в бъдещето Спирам до тук, защото трябва да се приготвя за плуване след малко.. Приятна вечер на всички!
mima, имам чувството, че източникът на твоя хейт е това, че надали носиш киндъл, надали четеш "Майстора и Маргарита", надали си обиколила поне 5 европейски столици, а в същото време не си способна да прочетеш статията по никакъв начин, освен буквално и дословно, заради което си решила, че според авторката й това те прави не-СМБС, и по някакъв начин не-куул. Проблемите ти със самочувствието избиват предвидимо бързо в хейт към тъй нарочения ти, но всъщност мним, критик. С думи прости - гузен негонен бяга.
Ами не позна. Единствено киндъл нямам, защото обичам да чета на хартиен носител. Някак по-приятна е миризмата на печатното мастило, старомодна съм. Но ти си толкова повърхностен, че няма как да разбереш какво съм написала. Толкова си заслепен от собственото си "великолепие", че не можеш да оцениш нищо друго. Идеалният пример за моята теза, че може да си образован и въпреки това да не си достоен човек.
Както вече споменах, реакцията ти спрямо всеки, когото набедиш за критик и заплаха за егото ти, е банално предвидима. Тоест, нямаше нужда да я повтаряш. Апропо, дали и колко си решила да се обидиш на думите ми изобщо не ме интересува. Единствената ми цел беше да илюстрирам класа болезнено несигурни хора, който ти представляваш. Няма нищо лично. Знам, че няма как да ми повярваш - не можеш да си го позволиш, което е още една типична характеристика за твоя вид.
Не знам защо реши, че съм се обидила. Това би могло да се случи, ако изпитвах уважение към теб, а това не е така и ти го знаеш. Така че наистина е лесно предвидимо как бих реагирала и може би си прав, че упорството ми да променя поне с малко гледната ти точка е безмислено след няколко вече неуспешни опита. Наистина има хора, които са обречена кауза.
Малко сме, но сме истински.
На някои хорица им избиха провинциалните комплекси. Разбирам, че им е струвало нещо да изминат пътя от малкия град или село, но София е тук от има-няма 5к години. Пък някои сме се родили и израсли тук и сме избрали да останем и да отгледаме децата си тук. Освен това дискриминацията по възрастов признак, също не е за хвалба. Честно казано мъчно ми е за хора, които трябва да се определят за млади. Идва ми малко прекалено, като гей парад. Далеч по-съществено, е не какво правиш за себе си, а за другите. В тази връзка, самото разграничение вече е доста парвенюшко, ако знаете какво значи тази дума. И да, това е следващата вълна, след работниците дошли от провинцията, през 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век.
>пътя от малкия град или село, но София е тук от има-няма 5к години В контекста на твоите собствени думи, София е всъщност тук от стотина-двеста години. Преди това не е била огромен столичен град, а е била точно малък град или село. С каквито ти май имаш някакъв проблем, въпреки че и твоите деди са живели в населено място именно от този тип. Та, ако ще говорим за комплексите на провинциалния човек, може би е редно да споменем също и комплексите на столичаните, които усещат известното разминаване между това, което представляват като жители на столичния град (в болшинството си - съвсем обикновени граждани), и това, което си мислят, че някак си е редно и априори им се полага да представляват (например, потомци на българската аристокрация и интелигенция, висша каста свръхчовеци).
Wilhelm, цитат от статията - "Изобщо, Средностатистическият Млад Българин в София е много наясно." И метро има само там. Но за другото си прав, авторката не налага нищо. Това, че пак ни избива на провинция-и-столица спор, е нормално, в коментарите в един момент фокусът на темата се измества . Пък и хората имат навик да четат избирателно или изобщо да не вникват в това, което четат.
Аз съм роден в София, но в квартал без метро живея. Пари за амазонска свещ нямам, но имам няколко хиляди книги. Е, явно си оставам глупав. Относно вечния спор за София срещу всички и всички срещу София: Виждам, че всички тук четете и се имате за интелигентни хора. Прочетете малко за историята на София, страничката в Уикипедия ще ви отнеме 5-10 минути. София започва да запада чак със западането на "османското присъствие", а дотогава е изключително важен град в продължение на над 1000г. Преди Руско-турската война, София е един от най-големите градове, после населението пада рязко и малко след това нараства бързо. Избират София за столица, защото е била в средата на нашите изконни земи. Ако бяхме избрали Велико Търново или Пловдив за столица, Западна България щеше да е поделена между Сърбия и Гърция. Може би на някои от Вас би ви се искало това да беше станало, но Ви препоръчвам просто да отворите една книжка по история или най-малкото една карта, да забравите в кой град сте родени, да си представите, че играете стратегическа игра и да си отговорите на въпроса "Къде да си сложа столицата?". Айде, поздрави.
@#26, Не знам дали авторката си дава сметка, колко гротескно звучи следното: "...Наблюдаваме, че СМБС не само има образование, но и ДОНЯКЪДЕ адекватна работа на трудов договор. УСПЯЛ Е ДА СЕ ДОБЕРЕ до място в Кол Център, IT компания, правна кантора или банка. Знае цената на труда си и ЧЕСТО СТИГА ДО МЕНИДЖЪРСКИ ПОЗИЦИИ. И това далеч не е всичко. Той/Тя (пак от наблюдения) е посетил поне 5 европейски столици, бил е на обмен или бригада в някоя държава и е УСПЯЛ ДА ИМПЛАНТИРА В СЕБЕ СИ ПОЛОЖИТЕЛНИЯ ОПИТ, който му предоставят тези програми. И ДОРИ Е ПОСЕТИЛ И НЯКОЛКО МУЗЕЯ И ГАЛЕРИИ..." Това наистина издава липсата на култура по стара от собствената им възраст. И честно казано, не дава основание за разграничение от кифлите и батките в споменатите статии. Да не говорим, че работя с представители на въпросните СМБС и ако знаеш на какво съм свидетел и какви описания слушам за времето им в европейските столици - просто Бай Ганьо, би се засрамил. Не знам защо ги пиша тези неща, може би защото съм се гонил по ескалаторите на ЦУМ през 70-те с момчетата от махалата, а сега чета статии как се ползва ескалатор...или си спомням как през 1980-а заградиха паметника на Ленин и сложиха жълта табела, че след 5 години там ще има метро и съм го искал и чакал, а сега някой се хвали, че знае как да пътува с него.
explorer, изпитвам силна неприязън към всеки ехиден самодоволен аргумент от типа "вие накъдето отивате, аз оттам се връщам". Дали си се возил на ескалатор като малък няма никакво значение, освен това, което сам му придадеш. Това, че му придаваш изобщо някакво, е скръбно. В това отношение си точно като онзи бивш военен тук, който си беше въобразил, че разбира всичко за кучетата просто защото има 5, докато в същото време дори не знаеше базисни неща от биологията им - точно както е практически невъзможно да го убедя, че имането на 5 кучета не те прави експерт и не е повод за гордост, вероятно и теб надали ще мога да те убедя, че возенето на ескалатор като си бил дете не те прави експерт и не е повод за гордост. Но благодаря, че илюстрира доволно нагледно комплексите на столичаните.