ОК, разбрахме се, че българският владетел цар Симеон Велики не си е дал сам това прозвище. Ако поразпиташ приятелите си (горещо препоръчвам този експеримент), ще видиш, че според тях Симеон Борисов (автентичният, а не мадридският премиер на Република България) е наречен така защото:
А) по негово време България е на три морета (за това си говорихме миналия път)
Б) по негово време България става много силна и могъща държава, а той оставя това величие на своите наследници (за това ще си говорим сега)
В) защото, "ако беше превзел Цариград, тогава щяхме по друг начин да си говорим" (за това следващия път).
И понеже всеки от нас е учил тъкмо това, сега се налага да стане ясно, че не митовете, а само истината може да ни направи свободни във възприемането на собствената ни история.
Тежкото наследство, което оставя Симеон на своя син - Петър, има няколко аспекта
Преди всичко Симеон води поредица от много тежки войни. 11 на брой са войните за тези 34 години. Ясно е, че почти целият ресурс на държавата се изсипва в поддържането на боеспособна армия. А че армията на българското княжество до 918 г. (до 918 г. Симеон не носи титлата "цар", а "княз") тогава е била боеспособна, говорят множеството победи срещу византийци, маджари, сърби.
Не съм сигурен дали е точно успех фактът, че благодарение на успешния съюз с печенегите, които са заселени по негово време в полето край Сердика и в днешна Северозападна България, сега имаме толкова колоритни местни хора с характерни нрави. Не подскачай сега - шегувам се, макар фактологията да е точно тази.
В тези 11 войни не броя потушаването на въстанието в България в края на управлението му, когато 20 000 български поданици търсят убежище в пределите на Византийската империя. Един Бог знае колко са били избити.
Друго перо от един условен бюджет на Симеонова България, което гълта изключително много ресурси, са строежите. Българският владетел наистина построява изключителна столица, която трябва да впечатлява най-вече чужденците.
Два града - вътрешен и външен, водоскоци и шадравани, църкви и впечатляващият манастирски комплекс "Св. Пантелеймон" (в местността Патлейна днес) са били със сигурност много сериозна инфраструктурна инвестиция, както бихме се изразили днес (има и яка възстановка).
Венецът на мащабното му строителство обаче са Царският дворец и тронната зала, които по описание са били особено пищни - злато, мед, сребро. И за всичко това надали е взел заем от някоя банка.
Можеш да прибавиш като част от наследството и факта, че Симеон до такава степен изтощава собствената си държава, че накрая е мразен дори от своите - не само избухва въстание, но името му не е използвано в българската политическа именна традиция... никога. Вторият български владетел с това име беше премиер в република.
От политическото наследство на Симеон Велики не остава на практика почти нищо - царската титла е призната за пръв път на сина му Петър. И по тази причина всеки след това, който е искал да посочи принадлежност към българската държавна традиция, е взимал това име.
Спомни си за въстаника Петър Делян, който през 1041 г. неуспешно се опитва да възстанови българската държава, а после те подсещам и за единия от братята Асеневци - Теодор, който при обявяването на въстанието през 1185 г. приема тъкмо името Петър, за да заяви категорично желанието на въстаниците да възстановят българската независима държава, този път успешно.
Териториалната цялост на тази така разширена държава се свива много бързо, а армията търпи поредица от поражения. Накрая, 40 години след смъртта на Симеон, киевският княз Святослав плячкосва столицата, а малко по-късно византийците я превземат.
С оглед на приложените аргументи е крайно време да се откажеш да позоваваш величието на Симеон върху политическото или армейското наследство, което оставя на своите сънародници и на сина си като владетел. Симеон Велики оставя след управлението си съсипана и разорена държава, с множество центробежни политически сили, борещи се за власт и с напълно изтощена хазна.
И нещо друго - дори не бяха споменати военните му неуспехи срещу сърбите, и особено срещу хърватите. Тези неуспехи само задълбочават кризата в последните години на неговото царуване.
И моля те, не казвай, че превземането на Цариград щяло да промени нещо.
Не, нямаше. Но за това следващия път.
