Севернокавказците ли са коренът на тероризма в Русия, пита Time във втората част на материала "Бруталната война на Русия с тероризма". След терористичните атаки в московското метро през пролетта проявите на ксенофобско насилие спрямо емигранти от Централна Азия и Северен Кавказ не спират. Но данни на правозащитни организации като цяло отчитат намалението им спрямо м.г....
Групата за защита на човешките права SOVA е отчела 19 убийства, извършени от десни екстремисти в Русия през първата половина на 2010 г. - спад спрямо отчетените 50 през същия период от 2009 г. Очевидното намаление на броя убийства може да се дължи на увеличения натиск върху крайно-националистическите групи, но Аляутдинов казва, че правителството все пак не осигурява достатъчна защита от самоорганизиращите се групи в името на реда.
Когато се срещам с лидерите на ултранационалистическата група "Руски образ" - всичките с ками на кръста, единият с татуирана свастика на прасеца, те твърдят, че не поощряват насилието. Но единият от лидерите им - Евгений Валяев, казва: "Не е тайна, че севернокавказците са основата и коренът на тероризма в Русия." Колегата му Илия Горячов допълва: "Мюсюлманската общност тук служи като инкубатор за тероризъм... Те трябва да уважават нашите човешки права, ако желаят ние да уважаваме техните."
Изненадваща умереност
Изявленията на Кремъл след бомбените атентати от 29 март бяха изненадващо умерени и в друг аспект: по телевизията не се появиха генерали, за да заявят, че ислямът е религия на насилието, както се е случвало преди. Аляутдинов признава това, но иронично го приписва на факта, че Русия разчита на Кадиров: лично подбраният от Кремъл чеченски президент е вярващ мюсюлманин.
Москва е дала на Кадиров пълна свобода, която напоследък започва да изглежда опасна... В безпрецедентна среща през март в Кремъл, защитниците на човешките права се оплакаха лично на президента Дмитрий Медведев от заплахите на Кадиров срещу тях.
Медведев проявил съчувствие, разказа един от участниците в срещата. Но през юли групите за защита на човешките права се наложи отново да се изтеглят от Чечня, след като Кадиров ги нарече "врагове на хората".
Доверено лице на Кадиров също така е било обвинено в убийство на дисиденти и политически опоненти в страната и в чужбина. Но Путин се нуждае от Кадиров, а Русия има важни търговски партньори в Близкия Изток. Кремъл изглежда е разпоредил на генералите са спрат да използват тероризма като претекст за словесни атаки срещу исляма.
Неоспорвана стратегия
Ако генералите са били заставени да замлъкнат, техните оръжия не са. След бомбените взривове в метрото, масирани наземни операции са били проведени в избрани дагестански села. Подробностите са оскъдни, но се твърди, че местните власти са използвали съкрушителна сила.
Журналистът Юлия Юзик е била на мястото на събитията и казва, че в едно от нападенията полицията просто е взривила къща с двама издирвани мъже в нея, вместо да ги арестува. Фотографът Юрий Козирев се е срещнал с много от жертвите на властите в Дагестан, включително с майка, чийто син е бил убит от полицията, твърди тя, след като бил набелязан, тъй като имал дълга брада.
Но има медийно затъмнение около офанзивата - и повечето руснаци почти не обръщат внимание на това, което се е случвало в планините. "Хората забравят, че живеят в страна, която е във война," казва Андрей Черказов от групата за защита на човешките права "Мемориал". Нито пък законодателите са положили особени усилия да разберат какво става.
Сред "реформите", предложени от руския парламент веднага след бомбените атентати, е имало предложение да се оказва натиск върху всяка медия, която цитира Доку Умаров или му дава място за изява под каквато и да е форма.
Бруталните антитерористични тактики на Кремъл са възможни и защото има твърде малко свободна преса или политическа опозиция, която да им държи сметка за убийствата на цивилни. Представете си шума във Великобритания, ако полицейска акция срещу терористична група в Лондон приключи с отчетени загинали граждани.
Той заслужи уважение
В Русия премиерът Путин е хвален от мнозина, че е разпоредил насилственото разрешаване на безизходното положение с заложниците, задържани от терористи в московски театър през 2002 г. Тогава загинаха 130 заложници. Путин "заслужава уважение заради мъжеството си да разпореди щурма на сградата," казва Алексей Филатов, пенсиониран подполковник от специалните служби, който ръководи асоциацията на ветераните от групата "Алфа", руският елитен екип за спасяване на заложници.
По подобен начин Путин избягва критиката две години по-късно, когато друга ситуация със заложници - в основно училище в Беслан - приключва с щурм на правителствените сили в сградата под дъжд от куршуми: тогава загиват 334 заложници, включително 186 деца.
Всяка терористична атака на практика се използва като претекст за дори още по-силен контрол от страна на Кремъл. За кризата в Беслан например вината е стоварена върху местните власти - и оттогава не е имало местни избори; всички губернатори вече са лоялни, назначени от Кремъл.
Два месеца след терористичните атаки от 29 март, парламентът одобрява силно разширение на контраразузнавателните дейности на Русия, като им дава правомощия да отправят предупреждения към хора, които не са извършили престъпления, но се приемат като потенциални престъпници или терористи.
Блокираните групи за защита на човешките права са единствените, които събират свидетелства от очевидци, за да разберат какво става в Дагестан. "Мемориал", чиято дейност започна с изваждане наяве на някогашните злоупотреби от съветската система, сега са основният глас на жертвите на насърчаваното от Кремъл насилие в Дагестан и Чечня.
Андрей Черказов от "Мемориал" смята, че общо около 3000 граждани са изчезнали - основно при действия на подкрепяните от Кремъл сили за сигурност - след края на втората чеченска война през 2000 г. (Една от тях е и активистката от "Мемориал" Наталия Естемирова, отвлечена и екзекутирана миналото лято.)
Енергичните мерки, които в момента се прилагат в Кавказ, са само продължение на дълга и брутална стратегия, казва той. И дори и ако Кремъл спечели, това просто ще бъде "победата на един тип варварство над друг."
Краят на играта
Руската война срещу тероризма е на практика гражданска война. "Нашият Афганистан е вътре в Русия," описва ситуацията Липман. Дори и в този случай, през повечето време войната изглежда далеч. Това може и да се дължи на силата на Кремъл да пренасочва и отвлича вниманието.
На голям московски митинг, организиран от "Нашие", про-кремълска младежка група - 65 000 млади руснаци, са доставени с автобуси от цялата страна за честването на победата - не във войната с тероризма, а във Втората световна война.
Многобройните оратори на митинга почти не споменават тероризма, избирайки вместо това да се концентрират върху други плашила: опозиционни лидери, чуждестранни медии и чуждестранни лидери, които изглежда са оскърбили паметта на руската саможертва във Великата отечествена война. Тийнейджърите се редят с дузини, за да предават книги - уж за връщане на издателите - писани от противници на Кремъл, като лидерите на Грузия и Естония, или от опозиционни политици като Гари Каспаров.
65 000 млади руснаци - и нито един не пие и не пуши
Авторитарното излъчване на митинга, където всички носят еднакви, имитиращи военно облекло, тениски и получават имитации на пълнители за "Калашников", е смразяващо. Но има и един допълнителен компонент, дисциплина, която спира дъха в Русия: 65 000 тийнейджъри - и нито един от тях не пие или пуши. Това напомня за съблазънта на уахабитските екстремисти, които набират млади хора в Дагестан: в хаотична, мръсна земя, блестящите от чистота джамии и увереното поведение на уахабитските лидери има огромна убедителност.
Същото може да се каже и за Кремъл, който излъчва убедителност е, че руските власти са достатъчно силни, за да достигнат до победата със сила. Но експлозиите продължават да се случват в Северен Кавказ ежедневно, а Москва остава изложена на риск.
В средата на юли, нови шест набедени за атентатори-самоубийци бяха арестувани, преди да бъдат "доставени" в основни руски градове, твърди полицията. Това е и реалното обвинение срещу стратегията на Кремъл: желязният му юмрук продължава да удря Кавказ. А Кавказ продължава да отвръща на ударите...
