Когато човек гледа клиповете в социалните мрежи на недоволни шофьори, чакащи на дълги опашки за гориво в Москва, няма как да не мине мисълта, че нещо много здраво се е объркало с плановете за 3-дневната специална операция.
Това, което през февруари 2022 г. се спекулираше, че ще продължи най-много седмица, преди Киев да се предаде безапелационно, сега вече има обща продължителност, по-дълга от тази на Първата световна война.
И ако доскоро предимно украинците бяха тези, които усещат пряко тежкия ефект на войната, сега нещата се променят.
Украинските атаки с дронове вече редовно удрят по рафинерии, петролни терминали, военноморски кораби и оръжейни заводи в самото сърце на руските територии, докато Кримският полуостров е на крачка от това да бъде поставен под пълна изолация.
Ситуацията се е влошила до такава степен, че в края на миналата седмица руският президент Владимир Путин сам трябваше да признае, че проблем има. Да, призна по неговия си начин, обеща, че ще защити страната и размаха пръст на Украйна и Запада, но все повече и повече думите му звучат кухо на фона на реалността.
А тя е, че Русия вече е от губещата страна на този конфликт.
Не става въпрос, че Москва е пред превземане или нещо подобно, но този конфликт става все по-тежък, неудобен, скъп и в крайна сметка - вреден за страната.
Русия - държавата, която се гордееше, че е едва ли не бензиностанцията на света - в момента е принудена да внася горива, защото щетите, нанесени ѝ от украинските удари, са големи и бавни за възстановяване.
Защитите на руското небе са все по-слаби и не могат да спрат мащабните рояци от украински дронове в атаките им срещу ключови цели.
Анализ на базирания във Вашингтон Център за стратегически и международни изследвания (ЦСМИ) посочва, че Русия е понесла загуби от приблизително 1,4 милиона военнослужещи (включително убити, ранени или изчезнали) от началото на пълномащабното нашествие през февруари 2022 г., в сравнение с около 600 000 от украинска страна.
ЦСМИ оценява, че между 400 000 и 450 000 руски войници са били убити, в сравнение със 125 000 до 150 000 украински военни жертви. През януари мозъчният тръст беше оценил руските загинали на около 325 000.
Докладът посочва, че съотношението между руските и украинските загуби, което обикновено е варирало между 2:1 и 3:1 по време на войната, се е повишило до приблизително 8:1 през първата половина на 2026 г., тъй като Украйна е започнала да използва по-ефективно дронове.
Единственото, което Кремъл може да прави, е да отговаря с контраатаки срещу цивилни цели в Украйна в опит да възстанови донякъде натъртения си имидж.
Това обаче не е сила. Това е точно обратното - безсилие, маскирано с унищожителна агресия, която на някаква светлина трябва да мине за мощ. Въпросът обаче е, че дори самите руснаци вече е трудно да бъдат излъгани.
Истината е, че съвсем наскоро видяхме как местни инфлуенсъри започнаха кампания с призиви към Путин да се погрижи за хората в страната на фона на заглушаванията на мобилния интернет и влошаващото се качество на живот в страната.
И да, това може да е пропагандна хватка на Кремъл в стила на "Народът моли добрия цар да ги спаси от лошите боляри", но пак е ход, който показва слабост и неуредици.
Дори Доналд Тръмп вече обръща отношението си по казуса. По време на срещата на Г-7 в края на юни той заяви пред журналисти, че Русия "трябва да сключи сделка".
Дни по-късно от Овалния кабинет в Белия дом американският президент определи украинския си колега Володимир Зеленски като "смел" и заяви, че той "се справя доста добре" във войната - далеч по-позитивен тон в сравнение с предходната година, когато американският президент нееднократно настояваше Киев да започне преговори от по-слаба позиция.
Сега в очите на Тръмп Путин е този, който е в по-слабата позиция и трябва да отстъпи.
Никой не очаква, че Русия ще рухне току-така заради сегашното положение. Напротив - страната многократно е показала, че може да държи на несгодите, когато вярва, че се бори за оцеляването си или срещу напиращия враг.
Само че в случая все по-малко се вижда тази вяра. Русия е агресор във война, която уж трябваше да бъде спечелена лесно, но на практика се оказа много по-голям залък, отколкото може да бъде сдъвкан.
Това трябва да е и ясен сигнал за българските гълъби и миролюбци, които в началото на инвазията призоваваха едва ли не Украйна да сложи оръжие и да се предаде.
Ако мотивите на тези хора са истински, време е призивите им за мир да се преориентират от Киев към Москва. Все пак никой не иска кръвопролитията да продължават.
И е крайно време Путин и хората му да признаят, че водят война на изтощение, която вече твърде силно засяга собствения им народ.
