4 часа на ден, 50 дни или 200 часа и десетки километри пеша в посока невъзможното. Поне така твърдят всички мои познати на над 40-годишна възраст - хора с опит и от всички бои на политическата дъга.
Проблемът е в системата, но хората не случайно са избрали тази система, защото тайно, мазохистично си я харесват. Хем тя ги минава, хем е по-добре от на сухо. Вероятно това си мислят полуосъзнато, когато са насаме със себе си тези мои познати, които знаят по-добре от мен.
A на мен думата "секцио" не спира да ми се върти из главата
Винаги съм знаела, че демокрацията се е родила, защото времето на Големия брат е изтекло, а той трябва да вземе и братчетата си по пътя към дъното на човешката цивилизационна рамка, наречено демокрация (това - по леля Паца). След време разбрах, че САЩ не просто икономически ерго идеологически са надделели над СССР, а и са участвали активно в инсцeниране на упадъка му, тъй като той иначе си е бил доста ОК и е могло все още да сме братушки.
След още порции проблясъци научих, че хем САЩ са инсцeнирали импотентността на комунизма и са пуснали поялника на политическото инженерство в България, хем раждането на демокрацията и преминаването на държавните активи в ръцете на частни лица е операционализирано до последния лев от доскорошния монополист във властта (напр. публичната тайна за фалшифицираните избори от 1990 г., „назначените" бизнесмени, входно-изходната икономика и т.н.).
Не бяха ли от различни лагери тези два потока на световната конспиративна мисъл?
Не знаят ли, че и двата са толкова популярни, че са станали еквивалентно вeрни и едновременно лишени от значение за тези, които вярват в тях?
Кой насрочи и предизвика секциото на българския демократичен процес - това изгуби и последната доза релевантност, която му бе останала. Вероятно, защото друг въпрос със същата сила, но с противоположен знак отпред, започна да виси страшно - кой се остави да бъде част от механизмите, които възпроизвеждаха прехвърлянето на активи от джоб в джоб през целия преход, докато се строеше мисловна фабрика за зъбни колелца с най-различен размер и предназначение.
В този ред на мисли, ако трябва да съм честна, емблематичният депутат-ром бат' Сали е единственият, който се е оставил на съдбата "живот на зъбно колелце". Останалите са избрали да бъдат минавани, вместо те да си кажат как им харесва. Единствено спорен е въпросът дали 45 години тоталитарна власт е дала своето естествено продължение в 24 години тоталитарно мислене или американската консуматорска култура е изконсумирала въображението ни, преди да сме го проимали.
Но да, харесваше им - мазохистично и с трепет от играта с огъня, голямото ежедневно надцакване със системата и един с друг. Защото все пак другото е невъзможно.
Или иначе казано...пребиват те на улицата, ограбват те, нямаш свидетели, нападателите твърдят, че ти си ги нападнал, ти отнасяш плесница от тежката ръка на закона за неблагоразумието да протегнеш своята към нея. И така и най-добрите и справедливи намерения биват изкривявани през нечия чужда призма на интересите, до безсъзнание. Докато не знаеш какви са интересите ти, само знаеш, че е добре някой друг да е прецаканият накрая. Който и да е. На момента, веднага, само да знаеш, че не си ти.
А дори зъбните колелца се променят с култура и образование
А културата и образованието се предлагат на всички еднакво достъпно само от системата. Тя пък доскоро официално нямаше сили за това. В тази връзка, струва ми се, най-хубавото на Европейския съюз е, че ни показа как системата може, но просто не иска да предложи това, за което е предназначена - черни дупки поглъщат милиони евро, други милиони пък дори не достигат нашата галактика.
От друга страна, системите нямат воля, за да искат или да не искат нещо. Човеците имат. Именно те не искат системата да може. Нали е невъзможно. Почти като с яйцето и кокошката. Освен, че когато системата не може да предложи култура и образование, някои от хората рано или късно сами си създават култура и образование за лична употреба. На къра, на седенката, на Бузлуджа, на жълтите павета - контракултура, защото няма национален културен стандарт или доктрина.
Всеки сам е борец (или в партия с родата си) в голямата битка на надиграване и употребяване. Накрая става такова меле от стратегии за надцакване, че някой решава да връчи в ръцете на сина на мама и чирак на Илия Павлов власт над останалите. По този начин се легитимира и официализира по най-категоричния начин единственото възможно през последните 24 години.
Оставката не решава нищо
И така до днешния ден номер 51, в който отново едни ще изкрещят, че могат да променят системата, защото искат, а други ще кажат, че това е невъзможно, защото не искат. Имат право. Оставката не решава нищо. Само залага поредица от обстоятелства, които допълнително усложняват клетата ситуация.
Пак ще е секцио-оставка. Свикнали сме да ни минават, все пак - мазохистично запушена уста с награда прерязана лента, оставка на Желева, Найденов, Пеевски, оттегляне на Иван Иванов. Най-добрата измама на Дявола е да те убеди, че не съществува или с други думи: докато едни ликуват, други някъде някъде също ще празнуват, но поводът ще е НЕоставката и НЕоттеглянето на ред знайни и незнайни воини на единственото възможно.
Но днес е ден 51 и едните ще поискат култура и образование от площада, за да изработят невъзможното. Те знаят, че системата не може без наказание за тези, които не искат и за тези, които все още градят онази мисловна фабриката за зъбни колелца от мазохисти.
Суверенът и политическите субекти не са в любовна връзка и прошката не е вариант. Но да, Делян Пеевски можеше да накаже лихварките на Бойко заслужено и по законния начин чрез позицията на поста си, само ако не беше престъпление сам по себе си. Защото Пеевски не е Разколников и катарзисът е невъзможен.
Междувременно, докато монополът върху властта бе отстояван с твърдостта на фикс идея или мания, премъдрата столетница подмина факта, че огромна част от хората в активна възраст събраха в себе си ненавист, която ще трови както собствените им души, така и политическото й бъдеще за поколения напред. Сякаш съзидателното разрушение е последният полезен ход пред левицата и катарзисът тук ще е наистина необходим.
